Малта

География

Официално име: Република Малта
Столица: Ла Валета
Официална валута: малтийска лира, преход към евро
Езици: малтийски, английски (официални)
Религии: католици, други
Население: 401 880 (2008)
Територия: 320 кв. км
Релеф: състои се от островите Малта, Гоцо, Комино, Коминото и Филфла, изградени от олигоценски и миоценски коралови варовици и пясъчници. Карстов релеф, карстови извори.
Климат: средиземноморски; характерни ветрове – сироко (югоизточен) и грегале (северозападен, буреносен)
Растителност: оскъдна - ксерофитна африканска.
Териториално деление: няма

История

Първото известно население на Малта е древен земеделски народ, който е мигрирал от Сицилия около 4000 години пр. н. е.. В началото на Медната епоха тук се развива цивилизация, която се характеризира със забележително сложно храмово строителство. Отначало мегалитните паметници на Малта са конструирани от плочи грубо изсечен камък, но по-късните паметници като великите храмове в Тарксайен са направени с майсторство от внимателно приготвени и натъкмени блокове зидария. Храмовете са сред най-ранните известни каменни монументи, направени от човека. Храмовата култура залязва с необясним упадък след 2400 год. пр. н. е.
Към 1200 пр. н. е. Малта е колонизирана от финикийците. До около 1000 год. пр. н. е. е важен Финикийски търговски център. През 736 год. пр. н. е. островите са окупирани от древните гърци, които ги наричат колония Мелита, през VI в. пр. н. е. - от картагенците, а през 218 г. пр. н. е. - от римляните. Островите просперират под римско управление и развиват земеделие и експортна търговия с текстил и някои луксозни стоки.
Когато западащата Римска империя е разделена през 395 г., Малта е дадена на Източната Римска империя или Византия. Управлението на Византия продължава до 870, когато островите са окупирани от арабите. Арабите имат дълбоко влияние върху местния живот. Норманска армия завладява малтийските араби през 1091 г. и по-късно Малта е включена в Неаполитанското кралство. Арабите продължават да формират важна част от Малтийското общество до 1240 година, когато са изгонени. Впоследсвие Малта стават част от Арагон и когато Арагон се обединява с Кастилия, Малта е направена владение на имперска Испания.
През 1530 година свещеният римски император Чарлз V дава Малта на военна религиозна организация, наречена "Рицарите на св. Джон от Йерусалим" или "Орден на хоспиталиерите" (оттогава – Малтийски орден). Рицарите използват Малта като база за операции срещу османските турци. Те управляват Малта до 19 век.
През 1565 година голяма турска сила под ръководството на Сюлейман І атакува Малта. Рицарите издържат продължила цялото лято обсада, при която много отбранителни укрепления са разрушени. Накрая турците са отблъснати с помощта на войски от Сицилия. След обсадата рицарите построяват нова столица Валета на скалистия полуостров, който разделя и контролира Гранд Харбър и Марсамксет. Градът взема своето име от Джийън Парисот де ла Валете, който води рицарите срещу турците. Рицарите укрепват Валета толкова добре, че тя става една от най-силните крепости в Средиземноморието.
През 1798 година френска войска под ръководството на Наполеон Бонапарт (по-късно Наполеон І) по своя път към Египет изгонва рицарите. В 1800 е завладяна от Англия и по условията на Парижкия договор през 1814 г. Малта става колония на Британската империя. По времето на Първата световна война Малта е база в Средиземно море за британски военни действия. През Втората световна война (1939-1945) Малта става ключова база във войната срещу Германия и нейните съюзници за Северна Африка. През 1942 година британския крал Джордж VІ награждава колонията като цяло с Кръста на Джордж за героизъм.
През 1947 английското правителство е принудено да й даде вътрешно самоуправление. Конституцията е анулирана през 1959 година като резултат от конфликта между двете основни политически партии – Малтийската работническа партия (МРП) и Националистическата партия (НП). Нова конституция е представена през 1961 година. НП печели изборите и техният лидер Джордж Борг Оливиър става министър-председател.
Малта става независима държава в рамките на Британската общност на 21 септември 1964 г. Страната става член на ООН, тогава ОН, на 1 декември същата година. На изборите през 1971 г. Малтийската работническа партия печели и нейният лидер Доминик Минтоф става министър-председател. МРП се радва на 16 години управление, докато НП печели изборите през 1987 г. с малка разлика в гласовете. Лидерът на НП Еди Фенич-Адами става министър-председател. НП печели отново изборите през 1992 г.
Малта поддържа тесни взаимотношения с Либия. Връзките между тях са засилени през 80-те години с установяването на "Глас на Средиземно море", съвместно управлявана радиостанция. Изискванията за визи между двете страни впоследствие са премахнати.
През 2002 година Европейският съюз официално кани Малта да се присъедини към организацията. През март 2003 година в Малта се провежда референдум по въпроса за членство в ЕС. Близо 54% от гласувалите одобряват тази стъпка. Фенич-Адами слиза от длъжността министър-председател през март 2004 година. Наследен е от Лоренс Гонзи. Малта става пълноправен член на ЕС на 1 май 2004 година.

Икономика

Основни пера на малтийската икономика са туризмът (120 000 чужденци, 1968), риболовът (около 10 000 т годишно), корабоплаването и селското стопанство (земеделие, животновъдство). Развите са кораборемонтна, автомобилна, цигарена, консервна, пивоварна промишленост, производство на сувенири. Малта произвежда сама около 20 % от своите нужди от храна, има ограничени сладководни запаси и няма никакви вътрешни енергийни източници. Правенето на филми допринася все повече към малтийската икономика, като няколко високобюджетни чуждестранни филма се снимат в Малта всяка година. Правителството инвестира в осигуряването на образование в страната. През 2006 работна сила е 164 000 души, от които 75 % работят в сферата на услугите, а само 3 % - в земеделието. Член на ЕС от 01.05.2004г. Малта и Тунис в момента дискутират търговката експлоатация на континенталния шелф между двете страни, особено що се отнася до нефта. На 01.01.2008г. еврото е прието като официална валута.

Култура

Малтийската култура е предимно романска, с английско и северноафриканско влияние.
Малта има уникална архитектура, дмесица на различни стилове. Арабите въвеждат къщите с плоски тавани. Арагонците от централна Испания оставили следа чрез затворените дървени балкони, които дават типичен облик на чудесните градски къщи. Малтийските рицари оставят крепости и укрепления, както и великолепни катедрали чиито внушителни размери смаляват околните вили.
Малтийският език е семитски език от Афроазиатското езиково семейство. Той е националният език на Малта и официален език в ЕС. Произлиза от арабския и е свързан с него, но има много заемки и фонетичниприлики с южноиталианския, сицилианския и английския. Малтийският е единственият семитски език, писан с латински букви в стандртната си форма. Той става официален език в Малта през 1936, успоредно с английския. Преди това официалният език в Малта е италиански. Днес приблизително 330 000 души говорят малтийски. Най-старият известен документ на малтийски е "Il Cantilena", стихотворение от 15 век, написано от Пиетро Каксаро. В продължение на векове малтийският е писан с арабска азбука.

Политическа система, право и управление

Малта е република, чиято парламентарна система и обществена администрация е изградена на база Уестминстърската система. Еднокамерният парламент е избиран чрез директно гласуване всеки пет години, освен ако не е разпуснат по-рано от президента по съвет на премиера. Партията, която печели мнозинството, сформира кабинета, който се състои от 65 члена на парламента. Според конституцията на Малта президентът назначава премиера, който обикновено е лидерът на партията, сформираща кабинета.
Президентът на републиката е избиран на всеки пет години от парламента. Ролята на президента като държавен глава е предимно представителна. Настоящият президент на Малта е д-р Едуард Фенех Адами.
Основните политически партии са Националната партия, която е християн-демократична партия, и Лейбъристката партия на Малта, която е социал-демократична партия. Националната партия в момента е начело на правителството с премиер д-р Лорънс Гонзи. Лейбъристката партия на Малта, водена от д-р Алфред Сант, е в опозиция. Други партии са: Алтернативна демократична (зелена) партия, която в момента няма никакви парламентарни места; Алфа либералната демократична партия, водена от д-р Еми Бецина и д-р Джон Замит; Империя Европа, водена от Норман Лоуел, което изповядва паневропейска идеология.