Македония

Официално име: Бивша Югославска република Македония
Столица: Скопие
Езици: македонски, албански и други
Валута: македонски динар
Религии: източноправославна 67%, мюсюлманство 30%, други
Население: 2 063 000; македонци 66.6%, албанци 22.7%, турци 4%, роми 2.2%, сърби 2.1%
Територия: 25 715 кв км
Релеф: Страната е заета от високо плато, изпъстрено с големи хълмове и дълбоки долини, оградени от планини. Най-високата точка е в Кораб планина (2 764 метра). По-големи езера са Охридско и Преспанско (и двете са гранични с Албания) и Дойран. Охридското езеро е най-дълбокото на Балканския полуостров. Река Вардар разделя страната на две. Други по-важни реки са Брегалница и Кама.
Териториално деление: 34 области и 123 общини
По-големи градове са Скопие 448 600 жители (2002 г.), Битоля 83 600 жители (2002 г.), Куманово 78 300 жители (2002 г.)
Климат: Характеризира се с горещо и сухо лято и есен и студена зима с обилни снеговалежи. Средна януарска температура - 0 градуса. Средна юлска температура - 23 градуса.

Начало***Европа

Най-старите обитатели на земите на днешна Македония са траките. Тук живеят най-югозападните тракийски племена, които контактуват интензивно с другите два основни етноса на Балканите в Древността - илири и гърци. Особено силно е гръцкото влияние поради високо развитата гръцка култура. През Античността на територията на днешна Македония възниква робовладелската държава Македония, която от 148 г. пр. н. е. е римска провинция. От 395 г. е в състава на Източната римска империя - Византия. През 6-7 в. тук се заселват славянски племена. Между 670 и 675 година в днешната Битолска област се установява с дружината си прабългарският вожд Кубер. През 9 век влиза в състава на Българската държава. След падането на Източна България под византийска власт през 971 година в Македония се премества центърът на българската държава, покорена напълно от Византия през 1018 година. След възстановяването на българската държава при царете Калоян и Иван Асен 2 Македония е отново присъединена към България. При сръбския крал Душан (1331-1355) Македония е отнета от България и присъединена към Сърбия. След Косовската битка през 1389 г. е завладяна от турците. Национално-освободителната борба в Македония е неразделна част от борбата на българския народ против фанариотите и турското иго. В резултата на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година според Санстефанския мирен договор Македония е включена в пределите на България, но по Берлинския договор 1878 година е върната на Турция. През 1893 се създава Вътрешна Македонска революционна организация (ВМРО), с основна цел присъединяването на Македония към родината България. Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание са безуспешни опити на българското население в страната за освобождение. В резултат на Балканската война 1912-1913 година Македония е освободена от турско робство, но поради поражението на България през Междусъюзническата война по Букурещкия договор независимо от българското самосъзнание на преобладаващата част от населението Македония е разделена между Сърбия и Гърция. Гърция взема Южна или Егейска Македония, а Сърбия – Северна или Вардарска Македония. В отнетите земи се провежда последователна методична политика на обезбългаряване. Въпреки това през 1915 година по време на Първата Световна война (1914-1918) българите са все още посрещани и в сръбската, и в гръцката част от местното население като освободители. След Първата световна война обезбългаряването е още по-жестоко. Въпреки това и през Втората световна война местното население във Вардарска Македония посреща българските войници като освободители. След Втората световна война Тито възприема нова сръбска стратегия по отношение на българското население - жителите на Македония са обявени за самостоятелна нация - една идея, която се възприема от все повече българи от смазана, обезверена и обезкръвена Македония. Като на самостоятелна нация, Тито предоставя на македонците в окупираната от Сърбия част на Македония правото да имат своя автономна република. От 1941 до 1991 година Народна (по-късно Социалистическа) Република Македония е част от Титова Югославия. Смъртта на Тито през 1980 година съвпада с началото на трайна икономическа криза, която до 1985 година намалява производството и жизнения стандарт до нивата от 1965 година. Югославска Македония, втората по бедност република след Босна и Херциговина, понася много тежък удар.
През ноември и декември 1990 година в Югославска Македония се провеждат избори, които се проточват и са неубедителни. Борческата партия със старо име Вътрешна Македонска революционна организация – Демократическа партия на Македонския национално единство (ВМРО - ДПМНЕ) печели изборите с 37 от 120 места в Парламента. Реорганизираната комунистическа партия и етническата албанска партия в републиката заедно печелят впечатляващ брой места. През януари 1991 година Събранието избира ветерана “реформ-комунист” Киро Глигоров за президент. През март след продължителни преговори са одобрени министър-председател и кабинет, който се състои повече от партийно необвързани политици.
През ноември 1991 година републиката заедно със Словения, Хърватска и Босна и Херцеговина се обръща към Европейската общност (сега Европейски съюз-ЕС) за признаване като независими държави. През пролетта на 1992 година Глигоров успява чрез преговори да постигне изтеглянето на югославската армия и така Югославска Македония става единствената Югославска република, която постига своята независимост без война. През април 1993 година страната е допусната до Обединените нации под временното име Бивша Югославска Република Македония. Икономическите проблеми и борбата за международно признание допринасят за падането на безпартийното правителство през лятото на 1992 година. Коалиция от четири партии образуват новото правителство с нов министър-председател Бранко Цървенковски, лидер на Комунистическата партия, сега преименована на Социалистически демократичен алианс на Македония (СДАМ). Парламентарните избори през есента на 1994 година се печелят от Алианс за Македония, формиран от 3 партии и воден от СДАМ – 95 места от 120 в Събранието. Либералната партия и етническата Албанска партия за демократичен просперитет са другите партии в коалицията. ВМРО – ДПМНЕ и Демократичната партия бойкотират втория тур на изборите и поради тази причина те не участват в новото Събрание. Цървенковски е отново избран за министър-председател. В същото време Глигоров печели повторните избори за президент с 52-процентово мнозинство.
Гръцката блокада не е вдигната до септември 1995, когато министрите на външните работи на Гърция и Бивша Югославска република Македония потвърждават границата между двете страни и се съгласяват да установят дипломатически отношения. Гърция обещава, че ще вдигне ембаргото и ще даде съгласието си за влизането на Бившата Югославска република Македония в международни организации. От своя страна, Бивша Югославска република Македония се съгласява да махне спорната Звезда на Вергина от флага си и да отмени членове в своята конституция, които Гърция смята за нередни.
Преди парламентарните избори през ноември 1998 година ВМРО – ДПМНЕ и нейният лидер Любчо Георгиевски декларират добри отношения с етническите албанци. Новият алианс печели 59 от 120 места в Събранието и Георгиевски е назначен за министър-председател през ноември. Албанската демократична партия (АДП) е поканена да се присъедини към правителството, като дава на управляващата коалиция абсолютно мнозинство от 69 места.
През март 1998 година избухва насилие между сръбската полиция и етнически албански сепаратисти в съседна сръбска провинция Косово. Със събуждането на насилието Глигоров апелира за продължаване на мисията на войските на Обединените нации, поставени по границата на Бивша Югославска република Македония със Сърбия, след определената крайна дата през септември. През юли Обединените нации гласуват да добавят около 300 войници и да продължат мисията до февруари 1999 година. ООН изтеглят войските през март 1999 година. Глигоров не успява да устои на изборите за президент през ноември 1999 година. Наследен е от Борис Трайковски, член на ВМРО – ДПМНЕ.

Начало***Европа

Развити са предимно леката промишленост, занаятите, овощарството. В Скопие - металообработване, тютюнева, кожарска, фармацевтична, филмова промишленост. В Битоля - текстилна, хранително-вкусова, кожарска промишленост, хладилници, килими. В района на Охридското езеро - корабоплаване, риболов и туризъм. Ж. п. и шосейни линии. Аерогари (на 25.7 км от Скопие, на 9.7 км от Охрид).
От шестте републики от бивша Югославия, Македония била една от най-слабо развитите икономически. През 1991 г. нейният брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е около 1/3 от този на Словения, най-богатата от републиките. БВП, който измерва стойността на стоките и услугите, произведени в една страна, пада с повече от 30 процента от 1991 до 1995г. Независимата република отбелязва първия си икономически растеж през 1996 г. Безработицата е основен проблем - 33 процента през 1995 г. и 40 процента през 1998 г. През 1998 г. Правителството създава програма за откриване на нови работни места, за да намали броя на незаетите работници. През 2003 г. БВП е $4.7 милиарда.
Икономиката на Югославска Македония е контролирана от държавата, която притежава повечето предприятия. За тези предприятия не е било нужно да са доходни и често били управлявани неефикасно. След провъзгласяването на независимостта на страната се осъществява преход от модифицирана социалистическа икономика към икономика на свободния пазар при особено неблагоприятни обстоятелства. През първата половина на 90-те икономиката страда от търговско ембарго, наложено от Гърция. През този период се развил нелегален черен пазар, който включва дейности, заобикалящи данъците и осигурителната система. В края на 90-те черният пазар все още е широко разпространен и дава най-малко 1/2 от БВП на републиката.
Промишлеността, включително производството, въгледобивът и строителството, e най-големият сектор на икономиката след края на югославския период. В промишлеността през 1990 г. са заети 40 процента от работната сила на републиката, а през 1992 г. тя генерира 36% от БВП. В началото на 90-те делът на индустрията във БВП намалява, докато този на услугите нараства. нараства.
През 2003г. стойността на вноса в Македония възлиза на $2.3 милиарда, а износът - на $1.4 милиарда. Главните износни стоки са основните промишлени изделия (като желязо и стомана), машини и транспортно оборудване, храна и напитки, цигари. Основните вносни стоки са горива, химикали, машини и оборудване. Основни купувачи на износните стоки от страната са България, Германия, Италия, Великобритания и Русия. Основни доставчици за внос са Германия, България, Италия и Австрия.

Начало***Европа

Културни паметници от периода 9-16 век има в Охрид /катедралата "Св. София"/. В края на 9 век в Охрид се формира Охридската книжовна школа от Климент Охридски, чиято дейност продължава Наум. Богат фолклор.
Народната музика заимства от византийските традиции, както и от тези, свързани с мюсюлманската култура на Средния изток. Настоящите популярни музикални групи са се възползвали от тези смесени влияния, за да правят удивително оригинална музика. Много от православните християнски манастири са украсени с красиви стенописи и други произведения на изкуството. През 1995г. македонският филм “Преди дъжда” беше признат в Съединените щати и беше финалист на Наградите на академията в категорията за най-добър филм на чужд език. Всяка година в Струга, на бреговете на Охридското езеро, се провежда международно събрание на поетите.

Начало***Европа

След разпадането на СФР Югославие страната преживява икономическа криза, което се отразява негативно върху стила на живот - безработица, емиграция. Постепенно социалното положение на населението се подобрява. Македонците умеят да се веселят. Известни са красивите македонски песни. Национален празник на страната е 8 септември. От 1945г. Македония е преминава от селскостопанско общество с повече от 90 процента от хората, живеещи в селските области, към смесено индустриално и селскостопанско общество със само 40 процента от населението, живеещо в селата. Докато традиционните семейства били големи, сега градските семейства са малки, особено тези, които не са албански. Обществото по традиция е патриархално, силно влияние има православното християнство сред немюсюлманското население. Традиционното облекло е разноцветно, богато обшито. Традиционната храна е подобна на тази в другите региони на Балканите, като предпочитани са хлебните изделия и печените меса. В републиката се произвеждат превъзходни плодове и зеленчуци, известна е и със своите чушки. Вината са много добри и се произвеждат все повече за износ.

Начало***Европа

Македония е парламентарна демокрация. Има разделение на властите и независимост на съдебната власт.
Парламентът е от една камара. Включва 120 места. Членовете му се избират за четири години въз основа на всеобщо тайно гласуване, при което се прилага смесена мажоритарно-пропорционална система на представителство.
Президентът се избира чрез пряко гласуване за срок от пет години (възможно е преизбиране веднъж). Той назначава главата на правителството, който от своя страна назначава кабинета. Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президент на Националния съвет за сигурност и може да върне за преразглеждане от Парламента новоприети закони, но е задължен да ги подпише, ако те бъдат одобрени отново от мнозинството от членовете на парламента.
Македонската конституция регламентира държавните структури съгласно принципа за разделяне на властите. Тя гарантира всички основни демократични права и дефинира високи стандарти по отношение на човешките права и правата на малцинствата. Настоящ президент: Бранко Цървенвски (2004). Настоящ министър председател: Владо Бучковски (2004). Конституцията на Македония е приета през ноември 1992 г.. Всеки гражданин на 18-годишна възраст или повече има правото да гласува.
Държавен глава е президентът на републиката. Той се избира чрез пряко гласуване за срок от 5 години. Никой не може да служи повече от 2 мандата като президент. Президентът назначава министър-председателя, който трябва да бъде одобрен от Парламента. Премиерът и Министерският съвет, избран от премиера, съставляват правителството, което се занимава с ежедневните дейности в управлението.
Парламентът (Събрание) представлява еднокамерна законодателна власт в състав от 120 члена. Членовете се избират чрез пряко гласуване за срок от 4 години. Парламентът създава законите и развива политиката на страната.
Върховният съд е най-висшият съд. Съществува йерархия в обикновените съдилища на процесуални и апелативни нива, които се справят с законовите случаи. Съдиите за всички тези съдилища се назначават за цял живот от седмия член на Съдебния съвет, който се назначава от своя страна от парламента. Конституционният съд взема решения по конституционните въпроси и може да отменя закони, които са в противоречие с конституцията. Конституционният съд се състои от 9 съдии, избрани от парламента, а президентът може да номинира само двама. Съдиите от Конституционния съд служат в срок от 9 години и не може да се преназначават.
Основните политически партии са бившата Комунистическа партия, сега наречена Социално демократически съюз на Македония (СДСМ) и Вътрешната македонска революционна организация – Демократична партия за македонското национално единство (ВМРО-ДПМНЕ). Най-голямата етническа албанска партия е Демократическият съюз за интеграция (ДСИ), образуван през 2002г. от бивши членове на етническата албанска въстаническа партия Национална либерална армия (НЛА). Други етнически албански партии са Демократическа партия на албанците (ДПА) и партията за Демократически просперитет (ПДП). Демократичната алтернатива е мултиетническа либерална партия.
Мъжете подлежат на задължителна военна служба за период от 9 месеца. Войската на Македония е много малка, състояща се през 2003 г. от 10 890 души на бойна служба предимно в армията. Републиката има малки военновъздушни сили и няколко на брой единици въздушна защита и укрепления. Има също така и около 7 500 офицери от специалните части. Македония е член на програмата за Партньорството за мир на НАТО, на ООН, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа (ОССЕ).

Начало***Европа