Либия

География

Официално име:Либия
Столица: Триполи
Езици:Арабски,италиански и английски-разбиран в по-големите градове
Официална валута:Динар
Валута/Валутен курс(6/8/2008):1 либийски динар= $0.7803 USD
Религии:Ислям(97%)
Население:6 036 914
Територия:1 775 500 кв м
Държавен глава:Муамар ал-Кадафи
Министър-председател:Багдади Махмуди

История

Археологически доказателства от 8 хилядолетие пр.н.е. показват, че либийското крайбрежие е обитавано от хора от неолита, които можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения. Територията позната сега като Либия е била владение на различни народи, като финикийци, картагенци, гърци, римляни, вандали и византийци, които са упрвлявали цялата територия или само част от нея. Въпреки, че гърците и римляните са иставили в наследство руини, като Лептис Магна и Събрафа има много малко други останки от тези древни култури. Гърците завладяват източна Либия, когато изселници от пренаселения остров Тера по заповед на оракулът от Делфи тръгват да търсят нов дом в Северна Африка. През 631 пр.н.е. основават град Кирене. За по-малко от 200 години са основани още четири важни гръцки града.Римляните обединяват двата региона, и за повече от 600 години Триполитания и Киренайка стават проспериращи римски провинции.Римски руини като тези в Лептис Магна удостоверяват жизнеността на региона, където силно населените градове, а и по-малките градове се наслаждават на удобствата на градския живот. Търговци и занатчии от различни римски територии се установяват в Северна Африка, но стилът на градовете в Триполитания напомня най-вече на картагенски, а в Киренайка на гръцки.В средата на 16 век турците завлдяват страната и трите провинции Триполитания,Киренайка и Фезан,което с приемането на привидна автономия на Кариманлис прави Либия част от тяхната империя.Караманлис управлява от 1711 до 1835 главно в Триполитания,но има влияние в Киренайка и Фезан и през средата на 18 век.Това на пръв полед в съвременната история е основаването на обединена и независима Либия,което се появява отново два века по-късно.Обединението се осъществява по пътя на инвазията (италиано-турската война 1911-1912) и окупацията запова през 1911,когато Италия едновременно превръща трите региоа в колонии.От 1912 да 1927 териорията на Либия е позната като италианска северна Африка.От 1927 да 1934 територита е разделена на две колонии-италианса Киренайка и италианска Триполитания,управлявани от италиански губернатори. През 1934 Италия приема името Либия (използвано от гърците за цяла северна Африка,с изключение на Египет) като официално име на колонията(съставена от трите провинции Киренайка,Триполитания и Фезан).Цар Идрис,емир на Киренайка,води съпротивата на италанската окупация между двете световни войни.Между 1938 и 1932 италианските войски „убили половината от бедуинския народ директно или чрез гладуване в лагерите”.От 1943 да 1951 Киренайка и Триполитания били под британска администрация,докато французите контролират Фезан.През 1944 Идрис се завръща от изгнание в Карно,но се отказва да си вземе обратна резиденцията в Киренайка до отстраняването на някой аспекти на чуждото управление пре 1947.За срока на мирния договор със съюзниците(обединените нации срещу фашизма) от 1947 Италия се отказва от всички претенции към Либия. На 21.11.1949 Националната асамблея на Обединените нации(ОН) приема резолюция,с която Либия трябва да получи неависимост преди 01.01.1952.Идрис представя Либия на следващите преговори на ОН. На 24.12.1951 Либия обявява своята независимост като Обединено кралство Либия,конституционна монархия на крал Идрис. Откриването на значителни нефтени резерви през 1959 и последващите приходи от петролни продажби дават възможнстта на една от най-бедните нации в света да се превърне в изклчително богата държава.Макарче нефта значитлно увеличава финансите на либийското правителство,се появява силно ндоволство от нарастващото национално богатство в ръцете на цар Идрис и националния елит.Това неудобрение продължава да се увеличава с покачването на арабския национализъм в северна Африка и средния Изток. На 01.09.1969 малка група от военни офицери,водени от 27-гоишния военен офицер Муамар Абу Миняр Кадафи,осъществяват държавен преврат срещу цар Идрис.По това време Идрис е в Турция за медицинско лчение.Неговият племеник, коронясаният принц Саид Хасан ар-Рида ал-Махди ас-Сануси,става цар.Било ясно,че револционните военни офицери,обявили детонирането на цар Идрис,не искали да бъде упражнено наследственото държавно право той да бъде цар.Саид бързо открил,че в основата на намаляващата му сила като новия цар стои ранното му коронясване.Преди края на септември Саиди Хасан ар-Рида бил формално свален от власт от революционните военни офицери и бил поставен под домашен арест.Междувременно революционните офицери отменли монархията и обвили новата либийска арабска република.Кадафи бил споменаван , а и до тези дни е, като ”братски водач и пазител на революцията” в правителсвените бюлетини и официалната преса.

Политика

Съществуват две разклонения на правителството в Либия. ”Революционният” сектор,състоящ се от революционния лидер Кадафи,реолюционната комисия и оставащите членове на 12 членния революционен военен съвет,който е установен през 1969. Революционното ръководство не се избира с гласуване;то е на власт по силата на неговата заангажираност в революцията. Представлявайки законодателната част от правителството,този сектор обхваща Местния конгрес във всички 1500 административни градски райони,32 Шабят конгрес и Националния конгрес.Тези законодатели са представени чрез съответния изпълнителен орган(местна комисия,Шабят комисия и национална комисия/кабинет).На всеки четири години членовете на местния конгрес избират техен лидер и секретари за комисияра,понякога след много дебати и критично гласуване.Ръководството на местния конгрес го представлява на следващото ниво.Членовете на националния конгрес избират членовете на националната комисия(кабинет) и тяхната годишна среща. Правитеството контролира държавните и полуавтономните медии.В случай на описано нарушение на „определени табута” частната преса,като „Триполи пост”,се цензурира,макарче статии,които критикуват политиката са умишлено публикувани от самото революционно ръководство като средство на започващи реформи. Политическите партии са забранени през 1972 година чрез политическо партийна наредба номер 71.Съгласно наредбата от 1971 година,създаването на неправителствени организации е разрешено.Тъйкато те са принудени да се подчиняват на целите на революцията,техният брой е малък в сравнение със съседните държави. Търговси съюзи не съществуват,но няколко професионални асоциации са интегрирани в държавната структура като трети клон заедно с конгресите и комисиите.Тези асоциации няма правото да стачкуват.Професионалните асоциации изпращат делегати в Националния конгрес,където имат депутатски мандат.

Икономика

Либийската икономика осовно зависи от годишните приходи от нефтения сектор,който представлява в действителност целия износ и около една четвърт от брутния вътрешен продкт(БВП).Тези нефтени приходи и малкото население дава на Либия един от най-високия брутен вътрешен продукт на човек в Африка и е позволил на либийската държава да осигурява обширно и внушително ниво на социална сигурност особено в сферата на образованието и домакнството.В сравнение с нейните съседи Либия се радва на изключително ниско ниво на бедност.Либийските държавници в последните 3 години прекарват икономически реформи като част от по-широка кампания за реинтегриране на държавата в глобалната капиталистическа икономика.Този опит ускорява решението на Обединените нации,отправено през септември 2003,и Либия обявява през декември 2003,че ще се откаже от програмите за производство на оръжия за масово поразяване. Либия започва няколко пазарно ориентирани програми.Първи стъпки в тази насока са членството в Световната професионална организация,намалването на субсидиите и плановете за приватизация.Безнефтеното производство и строителните сектори,които са около 20% от БВП,се увеличават най-вече от обработката на земеделските продукти включително и от продукцята на нефтопродукти,стомана,желязо и алуминий. Климатичните условия и бедната почва значително ограничават замеделското производство и Либия внася около 75% от хранита си.Водата също е проблем,28% от населението през 2000 година няма достъп до чиста питейна вода. По време на управлението на бившия министър-председстел Шукри Ганем и на сегашния Багдади Махмуди Либия претърпява бизнес бум.Много държавни индустрии са приватизирани,много международни компании се връщат в страната включително и гиганти като „Шел” и „Ексън Мобил”.Туризмът се развива.Скъпото възтановяване на либийското летище е одобрено от правителството.Понастоящем 130 000 души годишно псещават страната,либийското правителство се надява да увеличи дези данни до 10 000 000 туристи.Най-големият син на Муамар Кадафи Сейф ал-Ислам ал-Кадафи е ангажиран с „зелен” проект,който се стреми да доведе туристи в запазените гръцки руини по тези земи.

Култура

Либийската култура се концентрира върху народното изкуство и традиции,които са значително повлияни от исляма.Традиционното изкуство на тъкане,бродерия,метално графиране и работа с кожи изключително рядко изобразява хора или животни заради мохамеданската забрана срещу подобно изобразяване.Преобладаващите геометрични и арабски шарки са най-добре представени в мазилката и плочите на джамията ”Караманли и Гурси” в Триполи.Оцеляването на традициите се представя чрез фестивали,конни състезания и народни танци.Нерелигиознаа литература се развива силно през 1960;тя е с националистичен характер,но разкрива египетско влияние. Изкуството е подкрепяно от правителството чрез Министерството на информацията,Министерството на образованието и националното ръководство и от Ал-фикр обществото,група от интелектуалци и професионалисти. Библиотеките включват Правителството на архивите и библиотеките в Триполи, Обществената библиотека в Бенгази и Университската библиотека. Министерството за антики е отговорност на Археологическия музей,Музея за антики”Лептис Магна” ,Националния исторически музей и Музея за антики ”Себрата”,всички в западния регион и в архелогичните градове на Птоломей и Аполония в източните части на Либия.