Люксембург

География

Официално име: Велико Херцогство Люксембург
Столица: Люксембург (78 хил. ж.)
Официална валута: ЕВРО
Езици: люксембургски (разговорен, на основата на долнонемски диалект), немски, френски
Религии: християни - 97.8 % (от тях католици - 98.3 %, протестанти - 1.5 %, други - 0.2 %), мюсюлмани - 1.4 %, юдеи - 0.3 %, други - 0.5 %. Градско население - 91 %
Население: 480 222 (2008)
Етническа принадлежност: - люксембургци - 71.2 %, португалци - 10.8 %, италианци - 5.1, французи - 3.4 %, германци - 2.3 %, фламандци - 1,4 %, валонци - 1.3 %, холандци - 0.9 %, други - 3.6 %.
Територия: 2 585 кв. км
Релеф: На север страната е с хълмист и планински релеф /Ардените, най-висока точка - 565 м/. В централната си част Люксембург е равнинна.
Реки: Алцет, Мозел, Ор, Шпрее.
Климат - умерен, преходен от морски към континентален. Средна температура 0-2 градуса С?, юли 17-18 градуса С?. Валежи - 700-750 мм. Реки - Мозел и Ур. Растителност - широколистни гори, главно в Ардените
Териториално деление: три района: Дийкирх, Гревенмахер, Люксембург
Административно деление: 3 окръга, които се делят на 12 кантона

История

Люксембург е обособен като независимо владение през X в. Писаната история на Луцилинбурх (т.е. Люксембург) започва от 963 г., когато Зигфрид, граф на Ардените и основател на люксембургската династия, построява замък на мястото на днешната столица на Люксембург. Впоследствие около замъка възниква град, който по-късно се развива в могъща крепост, наричана “Северният Гибралтар”. През 1477–1684 е владение на Хабсбургите, през 1684–97 и 1794–1815 – на Франция, 1697–1714 – на Испания, 1714–94 – на Австрия. След дълъг период под чуждо господство (бургундско, испанско, френско, австрийско), Виенският конгрес (1814-1815) създава Велико херцогство Люксембург и го предава като лично владение на холандския крал Уилям I Орански-Насау. Този личен съюз между Люксембург и Холандия продължава до 1890. През този период се заздравяват политическата независимост и автономност и се развиват демократичните институции.
11 май 1867 е една от най-важните дати в историята на Люксембург. На този ден Лондонският договор препотвърдждава териториалната цялост на Люксембург, както и политическата му автономност, която вече е призната от Виенския договор (1839). Люксембург е обявен за “вечно неутрален” и Великите сили се споразумяват да гарантират и защитават неутралитета на Великото херцогство.
Въпреки своята неутралност, Люксембург е окупиран два пъти от немски войски по време на двете световни войни. Голяма част от битките по време на последната немска офанзива през Втората световна война – операция “Рейнска стража” – са водени на територията на Люксембург. През 1948 херцогството жертва част от неутралитета си за да се присъедини към множеството икономически, политически и военни организации в Европа (по-специално митническия съюз Бенелюкс с Белгия и Холандия).
Люксембург се присъединява към НАТО през 1949. Великото херцогство е една от страните основателки на Европейския съюз, и на негова територия са основани първите европейски институции през 1953 - Комисията на европейските общности, включително статистическият офис (Евростат) и издателският офис, Международният съд на европейските общности, Секретариатът на Европейския парламент, Европейската инвестиционна банка, Администрацията по ядрена безопасност. Сесиите на Съвета на министрите се провеждат в Люксембург три пъти в годината. Днес Люксембург е конституционна монархия. Националният език е люксембургски, а административният – немски. От 1890 Люксембург има своя династия. Сегашният монарх, Великият Херцог Хенри наследи своя баща Великия Херцог Жан през октомври 2000.

Икономика

Люксембург е промишлена страна с високоинтензивно селско стопанство. Характерна е високата монополизация на промишлеността и експортната й насоченост. По производство на чугун (4,8 млн. т, 1970) и стомана (5,4 млн. т, 1970) на глава от населението Люксембург бе на първо място в света до 1997г. През 1997 г. са закрити всички доменни пещи и рудници. Промишлеността се ориентира към съвременните телекомуникационни аудио- и видеотехники. Развито е банковото дело (в страната има 218 банки). Има и предприятия на машиностроенето, химическата, хранително-вкусовата и циментова промишленост. Селско стопанство - високо механизирано и рентабилно - месо-млечно животновъдство, лозарство, зърнени храни и др. Шосета - 6 хил. км, ж.п. линии - 274 км. Годишно страната се посещава от около 800 хил. туристи.

Култура

Една малка страна, преплела по оригинален начин френското и немско културно влияние.
Повечето граждани владеят три езика – германо-франкски диалект, наречен люксембургски, немски и френски. Музеи: Национален музей на историята и изкуствата, Исторически музей на града Люксембург, Музей на модерните изкуства „Велик Херцог Жан”.
Художници: Джоузеф Кътър и Жан Жакоби са били забележителни личности в началото на миналия век. Известни художници след Втората световна война са Емил Кирщ, Фони Тисен, Джоузеф Кътър и Густ Граас. Фотографи: влиятелният фотограф и художник Едуърд Щайхен е бил от люксембургски произход. Сред съвременните фотографи е Тиери Фриш. Поети: Най-известни са Мишел Роданж и Анис Колц, а от съвременните – Жан Портант. Архитектура: в Люксембург има малко архитектурни паметници с изключителна стойност, но военният град Денцелт в Ехтернах е в Списъка на световното наследство на Юнеско. Музиканти: Брайън Молко, вокалист и китарист на рок бандата "Пласибо" е прекарал в Люксембург почти целия си живот. Там той се научил да свири на различни инструменти като китара, пиано и саксофон.

Политическа система, право и управление

Люксембург е конституционна монархия. Според конституцията от 1868 изпълнителната власт се упражнява от Великия Херцог или Херцогиня и от кабинета, който се състои от министър-председател и неколцина други министри. Великият Херцог има властта да разпуска парламента и да назначава нов. Законодателната власт е в ръцете на Камарата на представителите, избирана директно всеки 5 години. Втората камара на парламента, Държавният съвет, състоящ се от 21 обикновени граждани, посочвани от Великия Херцог, съветва Камарата на представителите в изработването на закони. Люксембург има малка армия. 18 самолета AWACS на НАТО са регистрирани на Люксембург с оглед политическо и авиационно удобство.