Либерия

География

Официално име: Република Либерия
Столица: Монровия
Езици: английски
Валута: либерийски долар
Религии: християнство, ислям, местни религии
Население: 3.49 милиона
Структура :
0-14 години : 44.1 % ( момчета 760 989 / момичета 758 554 )
15-64 години : 53 % ( мъже 904 770 / жени 920 704 )
65 + години : 2.8 % ( мъже 47 013 /жени 49 760 )
Населението на Либерия се състои от 16 етнически групи, най-голямата от които се нарича кпеле. Близо 5 % са потомци на бивши роби и американски заселници. Около 70 % от населението работят в сферата на земеделието.
Територия : 111 369 кв км
Географско положение: Либерия е разположена в Западна Африка на брега на Атлантическия океан. Преобладаващи са равнинните плодородни местности, а планинските райони се намират в североизточните части на страната. Реките са пълноводни. Климатът е екваториален. Средната месечна температура не пада под 28 градуса. В Либерия се намират 40% от дъждовните гори в Западна Африка.
Най-ниска точка : Атлантически океан 0 м
Най–висока точка : Връх Вутеве

История

Португалски изследователи идват в Либерия още през 1461 г. През 1663 англичаните поставят свои търговски пунктове там, които биват разрушени година по-късно от германци. До пристигането на освободени бивши роби в Либерия през 1800 г. няма данни за друго европейско присъствие на територията на днешна Либерия.
Либерия – “земя на свободните” – е основана от освободени афро-американци и освободени роби от САЩ през 1820 г. Първоначално на 06.02.1820 група от 86 имигранти, наречени америко-либерийци, се заселват в Христополис (днешна Монровия – носеща името си от американсия президент Джеймс Монро). Пристигането на хиляди освободени американски роби и афро-американци през следващите години довежда и до обявяването на Декларация за независимост на Република Либерия на 26 юли 1847 г.
В началото америко-либерийските заселници често пъти се натъкват на жестока опозиция от страна на местното население, на което било забранено гражданство в новата република чак до 1904 г. В същото време английските и френските колонии достигат и до Либерия, като превземат голяма част от територията й. Що се отнася до политиката – в страната управлява само една партия – Партия Тру Уиг (ТWP). Джоузеф Робъртс – роден и отраснал в Америка – е първият президент на Либерия. Правителството и конституцията са по американски модел и америко-либерийският елит притежава монопола върху политическата власт, като отнема правото на вот от страна на местното население. Партията Тру Уиг е доминираша във всяка една сфера в Либерия в периода от независимостта през 1847 до идването на власт на либериеца Самюел Доу през 1980.
След време правителството на Доу започва да лансира хора от етническата група на Доу, които много скоро доминират целия политически и военен живот в Либерия. Това поражда етническо напрежение. След изборите през 1985 г. следва период на злоупотреба с човешките права, корупция и размирици на етническа основа. Стандартът на живот се влошава. Въпреки всичко, Доу запазва близки отношения с Вашингтон и се радва на значителна финансова помощ от страна на САЩ. На 24 Декември 1989 г. група въстанници, предвождани от Чарлз Тейлор нахлуват в Либерия. Тейлор и неговият Национален Патриотичен Фронт бързо печелят подкрепа от страна на много либерийци и в рамките на 6 месеца успяват да достигнат предградията на Монровия.
От 1989 г. до 1996 г. се води една от най-кървавите граждански войни в Африка. 200 000 либерийци загиват, а милиони други са изселени в бежански лагери и съседни страни. През 1990 се намесва Икономическата Общност на държавите от Западна Африка (ECOWAS) и успява да предотврати превземането на Монровия. Принс Джонсън – бивш член на Националния патриотичен фронт на Тейлор – формира Независим национален патриотичен Фронт. През 1990 той и хората му залавят и убиват Доу. В Сиера Леоне и други съседни страни бивши войници основават новото Обединено либерийско движение за демокрация.
Чарлз Тейлор и неговата Национала патриотическа партия се оказват победители. През 1997г. Тейлор печели изборите с голяма преднина, най-вече защото населението се страхува от повторното избухване на война. През следващите 6 години правителството на Тейлор не подобрява стандарта на живот. Безработицата и неграмотността са повече от 75 %, а инвестициите в инфраструктурата на страната са твърде малко. До момента Либерия все още се възстановява след войната – за по-голямата част от населението (особено извън Монровия ) няма течаща вода и електричество; много училища, болници и пътища все още си остават изоставени. Лошото управление на Тейлор предизвиква неговите стари врагове. Към 2003 г. въоръжени групи – “Обединени либерийци за примирие и демокрация” и “Движение за демокрация в Либерия” заплашват Тейлор.
През юни 2003 г. в Гана ЕCOWAS улеснява мирните преговори между тези две въстанали групи, правителството на Либерия и цивилните граждани. През юли същата година те подписват договор за спиране на военните действия, впоследствие нарушен от всички страни, което създава и огромно човешко бедствие.
На 11 август 2003 г. след силен международен натиск президентът Тейлор е уволнен от служба и е изпратен на заточение в Нигерия. Лидери от либерийското правителство, въстанници, политически партии и цивилни граждани подписват мирен договор, с който се оформя двугодишното Национално междинно правителство на Либерия, ръководено от бизнесмена Брайънт. От октомври 2003 г. мисия на ООН в Либерия отговаря за сигурността в страната.
През 2005 г. Елен Джонсън Сърлийф става първата демократично избрана жена президент. Оттогава политическата ситуация остава стабилна. Правителството на Либерия прави позитивни крачки към политическа стабилност и икономическо възстановяване. Президент Сърлийф се бори публично с корупцията и уволнява няколко правителски служители. Тя поддържа добри взаимоотношения с международни организации и донорски правителства, с които работи за развитието на Либерия. Националното законодателство постановява няколко ключови реформи. С цел да се поддържа стабилна политическа обстановка реформи по отношение сигурността в Либерия довеждат до разоръжението на повече от 100 000 бивши бунтовници, до преконструиране на Въоръжените Сили в Либерия, изцяло водено от американското правителство, както и до щателен подбор на либерийската национална полиция. През 2008 следва да започне постепенно изтегляне на силите на американското правителство от територията на Либерия. През този период правителството на Либерия и партньорите му за развитие следва да се фокусират върху създаване на повече работни места, привличане на инвестиции и осигуряване на образование и други жизнено необходими услуги. През юни 2008 г. в Берлин либерийското правителство печели съществена донорска подкрепа за своята нова Стратегия за намаляване на бедността.

Икономика

БВП (паритет на покупателна способност ):
1.526 милиарда $ (2008 г.)
1.425 милиарда $ (2007 г.)
1.303 милиарда $ (2006г.)
БВП (официалне валутен курс) – 836 милиона $ (2008г.)
Прираст на БВП – 71 %
БВП на глава от населението : 500 $ (2008г.)
БВП от земеделие : 76.9 %
БВП от индустрия : 5.4 %
БВП от услуги : 17.7 %
Средна годишна инфлация: 9.0%
Бедно население : 80 % (2000г.)
Добив на електоенергия: 320 милиона kWh (2006г.)
Консумация на електроенергия : 197.6 милиона kWh (2006г.)
Износ на електроенергия: 0 kWh (2007г.)
Внос на електроенергия : kWh (2007г.)
Добив на петрол : 0 барела дневно (2007г.)
Консумация на петрол : 3,687 барела дневно (2006 г.)
Износ на петрол : 23,37 барела дневно (2005г.)
Внос на петрол : 3593 барела дневно (2005 г.)
Доказан петролен резерв : 0 барела дневно (2006 г. )
Текущ счетоводен баланс : - 224 милиона $ ( 2007г.)
Износ : 1.197 билиона $
Стоки за износ: гума, дървен материал, желязо, диаманти, какао, кафе
Износители : Малайзия 38.2 %, САЩ 15.9 %, Полша 12.3%, Германия 9%, Белгия 6% (2008г.)
Внос : 7.143 билиона $
Стоки за внос : горива, химикали, машини, хранителни стоки, промишлени стоки
Вносители : Южна Корея 27.5 %, Сингапур 25.2 %, Япония 11.6 %, Китай 11.2% (2008г.)
Външен дълг: 3.2 билиона $ (2005г.)
Природни богатства : желязна руда, гума, дървесен материал, диаманти, злато и калай.
Земеделски продукти : кафе, какао, захарно цвекло, ориз, палмово олио , брашно от тапиока, ананаси, царевица, зеленчуци, цитруси, сладки картофи.
Индустрия : Видове- земеделие, желязна руда, гума , диаманти, злато; напитки; строителство; лесовъдство
Работна сила:
В земеделието – 70%
В индустрията – 15%
В услугите – 2%
Ниво на безработица – 85 %
Средна възраст : 18 г. ( мъже – 17.9 / жени - 18.2 ) (2009г.)
Естествен прираст на населението : 2.665% (2009г.)
Раждаемост: 42.25 бебета / 1000 население
Сравнение на страната в световен мащаб : 11
Смъртност : 20.73 смъртни случая / 1000 население
Сравнение на страната в световен мащаб : 6
Градско население : 60 % (2008г.)
Ниво на урбанизация : 5.6% годишно ниво на промяна (2005-2010г.)
Преди гражданската война икономиката на Либерия разчита главно на добива на желязна руда и износа на гума. Либерия беше един от главните износители на желязна руда на световния пазар. През 1970 и 1980 г. добивът на желязна руда представлява повече от половината доходи, които Либерия получава от износ. През 1980 г. икономическият ръст на страната се забавя поради спад в търсенето на желязна руда на световния пазар, както и поради политическите размирици в Либерия.
Гражданската война от 1989-2003 г. има разрушаващ ефект върху икономиката на страната. Лошото управление на правителството също се отразява зле на икономиката, особено що се отнася до инфраструктурата в и около столицата Монровия. Повечето значими фирми са унищожени или тежко засегнати, а много от чуждестранните инвеститори и фирми напускат страната. Добивът на желязна руда се спира изцяло; разрешенията за дърводобив и диаманти са премахнати през 2006 г. и 2007 г. Запаси от злато, някои от които са вече почти готови за добиване, скоро трябва да започнат да допринасят към приходите на правителството и да осигурят допълнителни работни места. За момента приходите на Либерия произтичат главно от износ на гума и от морската регистрационна система. Либерия е втората страна по брой на регистрирани плавателни съдове - 2724, което означава 83.3 милиона тона, които осигуряват приходи на стойност 16 милиона $. Повишен е интересът към възможността за експоатация на суров петрол по бреговете на Атлантическия океан.
С едно демократично избрано правителство през 2006 г. Либерия се стреми да преструктурира своята разбита икономика. Работи се по подобряване на бизнес климата; сформирана е комисия, която да се справи с въпросите по отношение на земевладелието; таксите и тарифите се преразглеждат, за да бъдат в синхрон с тези в съседните страни членки на Икономическата Общност на държавите от Западна Африка. Националната комисия по инвестиции в Либерия докладва $97 милиона за ново инвестиране през 2007 г. и си постави задача за $100 милиона през следващите няколко години. Инвеститори намират възможности в разработване на мини, гума, лесовъдство, лека промишленост и други сектори. Arcelor Mittal Steel договаря да инвестира над 1.5 милиарда долара в минна промишленост, либийското правителсто преговаря и с други чуждестранни инвеститори.
Годините на конфликти и лошо управление оставят Либерия и с огромен дълг, които трябва да се върне на банки за развитие, кредитори и търговски кредитори. През 2008 г. САЩ става първият кредитор, ходписал договор за намаляване дълга на Либерия. Още други кредитори гарантират да го облекчат. Световната банка и Африканската банка за развитие одобряват официална програма да изчистят дълга на Либерия. С тази подкрепа и с технологична помощ, осигурена от международните партньори на Либерия, правителството опитва да направи значими икономически реформи, които да привлекат инвестициите и да отговорят на изискванията за евентуално опрощаване на част от дълга по инициатива Силно задлъжнели бедни държави.

Култура

Либерия се отличава със своето гостоприемство, академични институции, традиционни занаяти и приложни изкуства. Либерия има многогодишен, богат опит в текстила и ватираната материя. Свободните бивши роби от САЩ, които емигрират в Либерия, донасят със себе си и своите шивашки умения.
Статистическите данни от 1843 г. показват множество занятия, които включват най-вече шапкарство и шивачество. През 1857 г. и 1858 г. Либерия е домакин на Национални панаири, в които печели награди за различни шивашки умения. Един от най-известните майстори на ватираната материя в страната е Марта Анн Рикс, която през 1892 г. представя кувертюра, изобразяваща известното либерийско кафеено дърво, на кралица Виктория.
В днешно време президентът на Либерия би предоставил подобни изработки като официални правителствени подаръци. В началото на 1990-те години Катлийн Бишоп документира образци на апликирани либерийски кувертюри. Според слуховете, когато сегашният президент на Либерия Елен Сърлийф се премества да живее в президентската резиденция, тя поръчва именно такава кувертюра за своя кабинет.
Либерия е една от единствените три нации, които използват главно неметрична система.

Политика

Либерия се отличава с двойна правна система за управление, която се основава на англо-американското обичайно право, важащо за модерното общество, и обичайно неписано право за местните изключително селски етнически общества. В модерното общество на Либерия действат три органа на политическа власт, като на практика с най-голямо значение е този, ръководен от президента. Другите два са законодателен и съдебен. За момента нито една партия няма мажоритарен контрол над законодателната власт. Структурата на партиите си остава слаба и политиката продължава да се ръководи от отделни личности. Изпълнителният орган е исторически доминира законодателната и съдебна система.
Изпълнителният орган включва президента, кабинета и вице-президента. Президентът се избира за 6 години и може да служи два мандата. Той е както държавен глава, така и ръководител на правителството и живее в президентската резиденция в Монровия.
Законодателството в Либерия представлява двукамерен орган с горна камара – Сенат - и долна камара – Народно събрание. Всяка провинция изпраща двама от общо тридесетте сенатора в законодателството, а членовете на Народното събрание (64 на брой) се разпределят измежду 15-те провинции на базата на броя на регистрираните гласоподаватели, като минимумът е поне двама от всяка провинция. Мандатът на сенаторите продължава 9 години ( зключение са младшите сенатори, избрани през 2005 г., чиято длъжност продължава 6 години.)
Вице-президентът на Либерия заема и президентското място в сената. Законодателната власт се помещава в столицата Монровия. Най-висшата съдебна власт в Либерия е Върховният съд, начело на който стои председателят на Върховния съд. Традиционни, обичайни съдилища има в провинциалните региони на страната. Въпреки че официално е извън закона, в различни части на Либерия съдебният процес е съпроводен с изтезания. В официалната съдебна система продължава да се усеща липсата на квалифицирани съдии и други съдебни служители. Политическата власт на регионално ниво произтича от местни главатари (клан; върховен вожд), кметове и областни комисари. За кмет се гласува в главните градове, а управляващи, избрани от президента, ръководят провинциите.
Либерия по начало поддържа добри отношения със Запада. В момента има и дипломатически отношенията с Либия, Куба и Китай.
Либерия е един от основните членове на“Африканско Обединение”, Икономическа Общност на Държавите в Западна Африка, Африканска Банка за Развитие, Движение на необвързаните държави.