Кения

За страната

География
История
Икономика
Култура
Политика
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Национални институции
Говорител на правителството
Правителството на Кения
Кенийски Правни Рапорти
Конгресната сграда на Кения
Кенийска Централна Банка
Кениски Инвестиционни Органи
Кенисйки Летища
Кенийски Летищни Органи
Кенисйки Пристанищни Органи
Адм. полиция
Кенийски Полицейски Служби
Кенийски Служби за Дивият Свят
Кенийски Туристически Борд
Кенийско Филмово Студио
Новини
Кенийска Емисийна Корпорация
Дейли Нейшън Онлайн
Бизнес Дейли
The East African Business Week
The East African
The Standard Online
allAfrica.com - Kenya
IRIN Kenya
Директории
Kолумбийски Университетски Библиотеки - Кения
Open Directory Project - Kenya
Станфордски Университет - Африка на юг от Сахара: Кения
East African Web Directory
Ресурси
myafricatoday
Free Kenyan Law Resource - Kenya
Information on Kenyans, their culture and traditions
UNESCO Nairobi Office - Education Sector Clearinghouse
Solar cooking history and recent developments in Kenya on the Net
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Кения -- География --

Официално име: Република Кения
Столица: Найроби
Езици: суахилий (официален), английски
Официална валута: кенийски шилинг (KES)
Религии: свободно изповядване, доминиращо - християнство
Население: 37,953,840
Територия: 580,367 кв м
Релеф: Определен е от езерото Туркана, Голямата Рифтна Долина, езерото Виктория и Монт Кения.
Териториално деление: 8 провинции


Кения -- История --

Палеонтолозите вярват, че хора са обитавали Кения за пръв път около 2 милиона години назад. През 700г. арабските моряци създават селища по крайбрежието, а португалците взимат контрол над района в началото 1500-та г. Повече от 40 етнически групи живеят в Кения. Нейната най-голяма група, Кикуйу, мигрира към региона в началото на 18-ти век. Земята се превръща в британски протекторат през 1890 и кралска колония през 1920 г., когато тя получава името Британска Източна Африка. Националистически грабежи започват през 1940 г., а през 1952 г. движението "Maу Maу", съставено от Кикуйу въоръжени групировки, въстават срещу правителството . Войната продължава до 1956г. Джомо Кенята, националистически лидер по време на борбата за независимост, който е затворен от британците, става първият президент. От 1964 до 1992 г. страната се управлява като една страна-членка от Кенийския Африкански Национален Съюз (KANU), първо под Кенята, след което под Даниел арап Мой.Демонстрации и бунтове оказват натиск върху Мой да се даде възможност за многопартийни избори през 1992 година. Икономиката не процъфтява по време на управлението на Мой. През 1990-те години инфраструктурата на Кения започва да се разпада и официалната присадка е изправена на задните си лапи, допринасяйки за оттеглянето на много чужди помощи. В началото на 1995 г., председател Мой се обръща срещу опозицията и поръчва ареста на всеки, който го застраши. Серия от бедствия поразява Кения през 1997 г. и 1998 г.: тежки наводнения, разрушени пътища, мостове, и култури; епидемии от малария и холера заливат неефективната система за здравеопазване; етнически сблъсъци избухват между Кикуйу и етническите групи Календжин в Рифтовата долина. На 7-ми август 1998 посолството на САЩ в Найроби е бомбардирано от терористи, убити са 243, а повече от 1000 са ранени. Посолство в съседна Танзания е бомбардирано в същия ден, убити са 10. При успешен опит да спечели обратно финансирането на МВФ и Световната банка, което е било спряно поради Кения на корупционните практики и лоша икономика, президент Мой назначава своя високопрофилен критик и политически опонент Ричард Лийкей, като ръководител на публичната служба през 1999 година. Трето поколение бял кенийец, син на палеонтолози Луи и Мария Лийкей, той е бил изключително ефективен реформатор като ръководител на Кейнийската служба за дива природа. Но след 20 месеца, през които той прави обещаващ старт на прочистване на Кения от корупционна бюрокрация, Лийкей е уволнен от Мой. Кения редовно се класира сред десетте най-корумпирани държави в света, в съответствие с пазителната група Transparency International. През август 2000 работниците по помощи на ООН изчисляват, че 3,3 милиона кенийци са били изложени на риск от глад в резултат на опустошителната суша в Източна Африка. Антикорупционно законодателство, спонсорирано от управляващата партия, не успява да премине в Парламента през август 2001 г и застрашава шансовете на Кения за международна помощ. Опозицията нарича закона циничен ход с цел да даде само вид на реформа; те възразяват, че предложеното законодателство в действителност е твърде слабо и пълно с вратички за да се направи пробив в корупцията. Mуай Кибаки, лидер на опозицията, печели президентските избори декември 2002 побеждавайки