Исландия

География

Официално име: Република Исландия
Столица: Рейкявик
Официална валута: исландска крона
Езици: исландски
Религии: лутерани
Население: 279,384
Територия: 100,250 кв. км
Релеф: Островът е разположен върху главния геоложки разлом на Средноатлантическия хребет и върху гореща точка. Поради това Исландия е една от най-активните вулканични зони в света. Релефът е съставен от обширни лавови плата, множество планини и ледници, заемащи 15% от площта на страната. Климатът е суров – субполярен на север, и мек, умерено-океанкси на юг. Най-голям ледник е Ватнайокул, в югоизточна Исландия, с площ 8,400 кв км. Достига дебелина до 1 км. Най-висока точка - Орифайокул (2,199 м)
Териториално деление: 23 области и 14 независими града

История

Островът е открит през VIII в. от ирландците. От IX в. тук се заселват норвежки викинги (нормани). За първи път това се споменава в стария ръкопис Ланднама, което в превод означава Книгата на заселването. През 1000г. е въведено Християнството от Олаф I, въпреки че езичеството просъществува още известно време. През X -XIII в. се развиват феодални отношения. През 1262 – 64 г. Исландия е покорена от Норвегия, заедно с която в 1380 г. преминава към Дания. В началото на XX в. се установяват капиталистически отношения. Засилването на освободителното движение принуждава Дания да признае суверенитета й на началата на уния (1918). През II СВ Исландия е окупирана от английски (1940 г.) и от американски войски (1941 г.). През 1944 г. с референдум е унищожена датско-исландската уния и на 17 юни същата година Исландия е обявена за република. Член на ООН (1946). Новата република става член-основател на НАТО през 1949 и подписва договор със САЩ през 1951, според който САЩ поемат задължението по отбраната на страната. Исландия разширява териториалните си води на няколко пъти след края на 50-те години, за да защити рибарите си и техния основен улов на атлантическа риба треска от чужди набези. САЩ продължава да използва военна база в Кефлавик, основана на това споразумение. Исландия няма собствени въоръжени сили. През 1985 г. се обявява за неядрена зона. Последните американски войски напускат страната през септември 2006 г.

Икономика

Според данни от 2006 г. Исландия е петата страна в света по БВП на глава от населението, на база паритет на покупателна способност. Нарежда се на второ място според индекса на ООН за стандарт на живот. Икономиката отбелязва значителен ръст през последните години: съответно 4.3% и 6.2% за 2003 и 2004 г. Безработицата е с едно от най-ниските нива за ЕИО. Икономиката на Исландия остава подвластна на риболовната индустия в следвоенните десетилетия и страната влиза в конфликти за този жизненоважен ресурс не само с британците (лова на моруна), но и с Норвегия (лова на херинга), и Канада (относно лова на скариди в Нюфаундленд). Въведени са нови технологии и подобрения, за по-ефикасната работа на рибната индустрия, а също така и квотен режим на улова в местни води. Наскоро са направени големи инвестиции в тежката промишленост като производството на алуминий, по-конкретно топилни пещи, захранвани с геотермални и хидроресурси. Икономиката се диверсифицира и се пренасочва и към софтуер продукцията, информационните и комуникационни технологии. Исландия е първа по Интернет потребители на глава от населението. Туристическият сектор набира скорост с развитието на екотуризъм и организирани наблюдения на китове. Основна причина за противопоставяне на присъединяване към ЕС е това, че Исландия ще трябва да споделя с другите членки богатите си на риба води, което би било тежко изпитание за икономиката.

Култура

Типична северна култура, близка до норвежката и датската. Типична северна култура, близка до норвежката и датската. Поради местоположението на страната Исландия се оформя като издръжлива и независима. Тя е изградена през годините от потомци на фермери и воини, които бягат от тиранията на средновековна Скандинавия. Тяхното заселване води до създаването на укрепени села и ферми, а също и до началото на богата литературна традиция. Тя се доминира от сагите – разкази, основани на реални битки, герои, вярвания, завоевания, които се считат за едни от най-добрите произведения от Средновековието. Страната е дала своя значим принос и в съвременната литература чрез произведенията на Халдор Лакснес. Той е най-известният исландски писател, носител на Нобеловата награда за литература от 1955 г. Прочут е с изобразяването на суровите исландски условия и живот. Световноизвестна е исландската певица Бьорк. Традиционната Доката (обикновено каубойски песни и балади) все още има своите почитатели. Езикът и културата на Исландия са преобладаващо скандинавски от самото начало, но също така има следи и от келтско влияние (най-вече в древната поезия, някои малки имена и облика на днешните исландци).

Политическа система, право и управление

Исландия е република с парламентарна форма на управление. Президентът се избира с пряко гласуване от народа и има мандат от 4 години, като няма ограничения относно това колко пъти може да се кандидатира. Изпълнителната власт е съсредоточена предимно в ръцете на Правителството, за което се гласува отделно от президентските избори през 4 години. Алтинги е законодателният орган, чиито членове се избират при гласуването. Съдебната власт е в ръцете на Върховния съд и окръжните съдилища. Жените в Исландия се сдобиват с политически права сравнително по-рано в сравнение с други страни. Те имат право на глас да подкрепят определен кабинет от 1915 г.