Хондурас -- География --
Официално име: Република Хондурас
Столица: Тегусигалпа
Езици: испански
Официална валута: лемпира
Религии: католици – 97 %, протестанти – 3 %
Население: 6 975 200 души
Територия: 112 090 кв. км.
Релеф: Хондурас може да се раздели на три основни топографски района-
плато с хълмове и планини, Карибските низини и Тихоокеанските низини.
Земите на Хондурас са много пълноводни. Сред по-значителните реки са
Коко, Патука, Сико и Улуа.
Най-висока точка е връх Лас Минас – 2 870 метра.
Хондурас -- История --
Хондурас
първоначално е обитаван от местни племена, най-мощните от които са
маите. Западно-централната част на Хондурас е обитавана от ленки. Тези
автономни групи имат конфликти, но поддържа търговски взаимоотношения
помежду си и с населението на други райони, като далечните Панама и
Мексико. На 30 юли 1502 година, Христофор Колумб първи вижда
хондураската земя и провазгласява територията на името на своите
господари, Фердинанд от Арагон и Изабела Кастилска. Той я нарича
„Honduras” (което означава „дълбини”) заради дълбоките води по
крайбрежието. През 1523 пристигат първите експедиционни сили под
командването на Гил Гонзалес де Авила, който се надява да управлява
новата територия. През 1524, Кристобал де Олид пристига със същите
намерения от името на Ернан Кортес. Олид основава колонията Триунфо де
ла Крус и се опитва да създаде независимо правителство. Когато Кортес
научава това, той решава да преостанови собствената си власт чрез
изпращане на нова експедиция, начело с Франсиско де ла Каса. Олид,
който успява да надвие съперниците си, е предаден и убит от своите
хора. Тогава Кортес се отправя към Хондурас за да установи окончателно
правителството си в град Трухильо, преди да се върне в Мексико през
1526. До октомври 1537, Лемпира, вожд на ленките и славен войн, успява
да обедини повече от двеста местни племена, за да окажат организирана
съпротива срещу проникването на испанските завоеватели. След дълга
битка, губернатор Moнтeйo си присвоява долината на Комаягуа и подчинява
коренното население .
Хондурас си извоюва независимост от Испания през 1821. Тогава страната
за кратко се включва към Мексиканската империя. През 1823, Хондурас се
присъединява към новосформираната федерация Съединени провинции на
Централна Америка, която се разпада през 1838. Генерал Франциско
Морасан - хондураски национален герой - влага неуспешни усилия за
запазване на федерацията. През 90-те години на 19 век хондураската
икономика, основана на селското стопанство, е управлявана от
американските фирми, които създават огромни бананови плантации по
северния бряг. Чуждестранни капитали, плантаторски живот, и
консервативна политика люшкат Хондурас от края на 19-ти до средата на
20-ти век. Авторитарният генерал Tибурицио Кариас Андино управлява
Хондурас по време на Великата депресия до 1948г. През 1955 - след две
авторитарни управления и стачка на банановите работници - млади военни
реформисти организират преврат, чрез който временно се учредява хунта и
се проправя пътя за избори в Учредителното народно събрание през1957.
Това събрание назначава Рамон Моралес Виледа за президент и се превръща
в национален законодателен орган с 6-годишен мандат. През 1963 г.,
консерваторски военни офицери свалят Виледа в кървав преврат.
Въоръжените сили, водени от ген. Лопес Арелано, управляват до 1970
година. Народното недоволството продължава да расте след граничните
война1969 с Ел Салвадор, известна като "Футболна война." Цивилен
президент - Рамон Круз от националната партия - взема за кратко властта
през 1970 г., но не се оказа в състояние да ръководи правителството.
През 1972 г. ген Лопес поставя друг държавен преврат. Лопес приема
по-прогресивна политика, включително и поземлената реформа, но неговия
режим е свален в средата на 1970 г. поради корупционни скандали След
падането на Анастасио Сомоза в Никарагуа през 1979 г. и обща
нестабилност в Ел Салвадор, в Хондурас избират Учредително събрание
през 1980 г. и гласуват в парламентарни избори през 1981 година. Новата
конституция е одобрена през 1982 г., а на власт идва либерална партия и
правителството на президента Роберто Суазо Кордоба.Следват 6
последователни демократични избори.
През 1998 ураганът Мич причинява такива масивни и повсеместни загуби,
че президентът Карлос Роберто Флорес твърди, че 50 години на прогрес в
страната се сриват.
Хондурас -- Икономика --
Хондурас,
с $ 1600 от брутния национален доход на глава от населението, е една от
най-бедните страни в Западна полукълбо. Икономиката расте с 6% през
2006 г. или с около 3,2% на глава от населението, и с около 6,7% през
2007 година. Исторически зависима от износа на селскостопански стоки,
хондураската икономика е диверсифициран през последните десетилетия и
сега има силна експортно-обработваща (maquila) индустрия, основно
насочена към сглобяване на текстил и облекло за реекспорт за
Съединените щати, както и окабеляван на автомобили. Тези индустрии
наемат около 130000 хондурасци, от икономически активно население от
2,8 милиона. Хондурас също има обширни горски, морски, и минерални
ресурси, въпреки че широко разпространените земеделски методи на сечене
и горене както и и незаконната сеч на дървета продължават да унищожават
хондураските гори. Паричните преводи от хондурасци, живеещи в чужбина,
особено в САЩ, възлизат на $ 2,56 милиарда през 2007 г. - повече от
една четвърт от БВП. Междувременно, законопроектите за внос на гориво
нарастват рязко със скока в цените на петрола в света (Хондурас не
произвежда петрол), и валутните резерви на Централната банка падат с
почти $ 98 милиона - около 4%. Повишаването на глобалните цени на
зърното също оказват натиск върху потребителските цени през 2007 г. и
равнището на инфлация е нарастнало до 8,9% от 6,2% през 2006 година..
Преводите може да намалеят през 2008 г. вследствие спада в
американската икономика.
Официалният валутен курс е фиксиран на 18,89 хондураски лемпира за
долар от 2005 г. насам. През 2006 година около 40% от работната ръка в
Хондурас се счита за безработни или хора с непълна заетост. Това не
включва приблизително 1 милион хондурасци, които са емигрирали в
Съединените щати.
Хондурас -- Култура --
Гърция
е страна на древни мислители и философи, на многовековна култура, на
необятна история. Представлява неповторима комбинация от древна
архитектура и модерни съвременни сгради както в континенталната, така и
в островната част. Оттук водят началото си Олимпийските игри, които се
свързват с имената на олимпийските богове.
Гърция (на гръцки Hellas), официално известна като Елинската Република,
е страна в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския
полуостров. Изкувствата са важна част от гръцката култура. Гърция има
процъвтяващ цултурен живот, който заимства от своето забележително
класическо наследство. Пиеси, писани в Атина през 5-ти век, все още се
изпълняват, а гръцките архитекти са създали изящни ноекласически
сгради. Гръцките художници и музиканти са били повлияни също така и от
византийските традиции.
Литература: Най-известният хондураски художник е Хосе Антонио
Велазкез. Други важни художници са Карлос Гарай и Роке Зелая. Едни от
най-съществените писатели са Фройлан Турциос и Рамон Амая Амадор, Марко
АнтониоРоса, Роберто Соса, Лусила Гамеро де Медина, Едуардо Бар, Аманда
Кастро, Хавиер Абрил Еспиноза, ТеофилоTрехо и Роберто Кесада. Някои от
хондураските забележителни музиканти са Рафаел Коело Рамос, Лидия
Хандал, Викториано Лопес, Гилермо Андерсън, ВикторДонаре, Франсиско
Каранца и Камило Ривера Гевара. В хондураската кухня широко е
употребяван кокосовият орех, както при сладки така и в солени храни, и
дори в супа.
Хондурас -- Политическа система, право и управление --
Конституцията от 1982, предвижда силна изпълнителна власт, еднокамарен
Национален Конгрес, а съдебната власт се избира от Конгреса.
Президентът се избира пряко за 4-годишен мандат от народния вот.
Конгресът също служи 4-годишен мандат, местата са възложени на
кандидатите, пропорционално на броя на гласовете, които всяка партия
получава в различните отдели. Съдебната власт включва Върховния съд
(един председател и 14 магистрати, избрани от Конгреса за мандат от
седем години)и апелативни съдилища. За административни цели, Хондурас е
разделена на 18 департамента с общински служители, избрани за 4-години
мандати. Подсилвани от медиите и някои политически организации,
съгласуваните усилия за опазване на човешките права и гражданските
свободи продължават. Хондурас проведе своите седми поредни демократични
избори през 2005 г за нов председател, еднокамерен Конгрес, както и за
кметове. За първи път, в резултат на новоучредената реформира в
избирателния закон, гласоподавателите можеха да гласуват за отделните
членове на Конгреса със снимка на всеки кандидат, а не чрез партийни
списъци. За периода 2006-2010 31 жени са избрани за Конгреса. Освен
това, 27 от тези 31 избрат жени за свои заместници. Двете основни
партии са леко лявата Либерална партия и леко дясната Национална
партия. Три много по-малки регистрирани партии –
Христиандемократическата партия, Партията за Иновации и Национално
Единство и Демократическата партия на Съединението -всяка притежава
няколко места в Конгреса, но никога не са били близо до спечелване на
президентство.