Хаити

География

Официално име: Република Хаити
Площ: 27.8 хил. кв. км. Разположена в Карибския басейн. Заема западната една трета част на остров Еспаньола, както и редица по-малки Гонав (658 кв. км), Тортуга (Тортю - 180 кв. км) и др. На запад граничи с Доминиканската република - 375 км. Има брегова линия с дължина 1 320 км. Релефът е планински, с най-висока точка вр. Ла Сел (2 680 м).
Климат: тропичен, пасатен. Средни месечни температури 22-28 градуса по Целзий. Валежи - 500-800 мм на подветрените планински склонове и до 2000 мм на наветрените. Плавателна река е Артибонит. Горите заемат 7 % от територията на страната.
Население: 10 033 000 жители.
Естествен прираст: 1.838%
Процент на градското население : 47% (2008)
Етнически състав: - хаитяни - 98.8 % (негри - 85 %, мулати - 15 %), други - 1.2 %.
Официален език: френски (владее се само от 1/10 от населението). Други езици - хаитянски креолски език (френски диалект).
Конфесионален състав: християни - 98.2 % (от тях католици - 76.8 %, протестанти - 23.2 %), но фактически основната част от населението изповядва африканския култ - вуду, други - 1.8
Столица: Порт о Пренс (около 820 хил. ж.).
По-големи градове: Кап Аитен (90 хил. ж.), Гонаив (40 хил. ж.), Льоке.
Административно деление: - 10 департамента.
Парична единица: гурд (G) = 100 сантима

История

До началото на испанската колонизация островът е бил заселен от индианци от семейството на араваките (около 1 млн. души).
06.12.1492 г. - островът е открит от Хр. Колумб и наречен Еспаньола;
ХVI в. - масово заселване с негри-роби от Африка, индианците са постепенно унищожени;
1697 г. - Испания отстъпва на Франция западната част от острова;
1791 г. - въстания на робите;
1793 г. - нахлуване на британски войски;
1798 г. - изгонване на англичаните, част от острова е в ръцете на въстаниците;
1802 г. - пристига френски експедиционен корпус;
1803 г. - капитулация на френските войски;
1804 г. - декларация за независимост на Хаити - първата в света негърска република;
1844 г. - отделяне на източната (испанска) част на острова и образуване на Доминиканска Република;
1915 г. - окупация на Хаити от САЩ;
1957 г. - диктаторски режим на Франсоа Дювалие („Папа Док”);
1986 г. - свободни избори и край на диктатурата;
1971 г. – Ф. Дювалие умира; неговият син - Жан-Клод Дювалие ( “Бейби Док”) заема неговото място.
1991 г. - военен преврат;
1994 г. - връщане на президента и начало на демократизацията.
2003 г. - Вуду е призната като религия в Хаити

Икономика

Хаити е най-бедната държава в Западното полукълбо, с 80% от населението, живеещо под прага на бедността, а 54% в крайна бедност. Средният доход на домакинствата в Хаити е само на 250 американски долара годишно. Две трети от всички хаитяни са заети в селскостопанския сектор, главно в малки ферми. Стопанството е уязвимо от честите природни бедствия, които зачестяват заради широкото обезлесяването на страната. Докато икономиката се възстановява през последните години, регистрирайки прираст от 2005 г., то четирите тропически бури през 2008 г. силно повреждат транспортната инфраструктура и селскостопанския сектор. През декември 2006 САЩ поема икономически ангажимент към Хаити , Haitian Hemispheric Opportunity through Partnership Encouragement Act (H.O.P.E.), който подпомага износа на облекла, чрез предоставяне на безмитен достъп до пазара на САЩ. H.O.P.E. II, приет през октомври 2008 г., е-нататъшното подобряване на икономичесия климат в сектора на облеклото чрез увеличаване на преференции за износ до 2018. Текстилният сектор заема две трети от целия износ на Хаити и предоставя почти една десета от БВП. Хаити страда от висока инфлация, липсата на инвестиции, поради политическата несигурност, лошата инфраструктура, както и тежка търговски дефицит. През 2005 Хаити успява да плати просрочените задължения към Световната банка. Чрез инициативата Highly-Indebted Poor Country (HIPC) от средата на 2009 Хаити oчаква да получи опрощаване на външния си дълг в размер на 525 милиона щатски долара.
Промишлеността не е развита, въпреки че страната е богата на полезни изкопаеми - медни и молибденови руди, злато, сребро, боксити. В промишлеността са заети 5 % от работещото население, а в селското стопанство - над 70 %. Основа на примитивното селско стопанство е производството на експортни култури - кафе (12 хил. т), памук, захарна тръстика, какао на зърна. Отглежда се също царевица, ориз, просо, банани, тютюн. Промишлеността е представена от добив на боксити и мед, предприятия за преработване на селскостопанска продукция, циментов и фармацевтичен завод.
Безработицата е много висока. 6 от 10 души са неграмотни и повече от една четвърт от децата страдат от недохранване. Международният туризъм се развива бързи темпове. Годишно страната се посещава от 3 мил. туристи.

Култура

Културата на Хаити обхваща разнообразни хаитянски традиции - от местните традиции на племената тайно до обичаите, внесени по време на френската колонизацията и испанския империализъм. Също както културата на Куба и Доминиканската република, в Хаити се усещат силни африкански въздействия върху езика, музиката и религията. Френски, испански, и в по-малка степен (храна, изкуство и религия фолк) тайно и арабски обичаи се срещат в обществото. Характерни за културата на Хаити са карнавалите, най-големият от които е през февруари.
Хаити е родината на бамбуча - това, което рекламата на “Фанта” редовно ни представя по телевизията. Като изключим модерната напитка, всичко останало в сценката си е автентично - пъстроцветните костюми, екзотичният пейзаж, многото веселящи се на едно място. Бамбуча всъщност е типично събиране на хаитяните, които го правят, за да пеят и танцуват за собствено удоволствие.

Политика

Хаити е република. Глава на държавата и правителството е президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двупалатен парламент (Сенат - избиран за 6 години и Палата на депутатите - 83 депутата, избирани за 4 години).