Гвинея

География

Официално име: Република Гвинея
Столица: град Конакри (1,7 млн. д.)
Официален език: френски език и местни диалекти
Официална валута: Гвинейски франк (GNF)
Религии: мюсюлмани – 85 %, християни – 10 %, други - 5 %
Население: 10 211 437 (2009 г.)
Етническа принадлежност: Населението на Гвинея включва около 24 етнически групи, от които три са доминиращи: фулани – включват 40% от населението, мадинго – 30%, сусу – 20%, по-малки етнически групи – 10%
Територия: 245.9 хил. кв. км.
Релеф: По Атлантическото крайбрежие се простира тясна низина, ограничена от стръмните склонове на планините Фута Джалон. Най-високата точка е връх Тамге (1 537 м.), а на югоизток са Северогвинейските възвишения с най-висок връх Нимба (1 752 м.). На изток се простира равнината в горното течение на р. Нигер.
По-големи реки: Гамбия, Нигер
Климат: в крайбрежния район и голяма част от вътрешните области преобладава тропическият климат с дълъг дъждовен сезон, сравнително висока и постоянна годишна температура и висока влажност на въздуха. Средните месечни температури са от 18 до 26 градуса за януари и до 23 - 27 градуса за юли.
Териториално деление: Морска Гвинея – покрива 18% от страната, Средна Гвинея - покрива 20% от страната, Горна Гвинея - покрива 41% от страната и включва основно гори и планини.
Административно деление: 8 региона, които се делят на общо 34 префектури – Боке, Конакри, Фарана, Канкан, Киндия, Лабе, Маму, Нзерекоре.

История

Гвинея е населена от древни времена, но малко се знае за ранната история на региона. Части от Гвинея са били под влиянието на мощните средновековни империи на Гана, Мали, и Сонгхай. В средата на 15 век португалски търговци се заселват в района. Англичани, французи и холандци пристигат по-късно, за да търгуват със злато, слонова кост и роби. В средата на 19 век Франция установява протекторат. През 1898 г. ожесточената съпротива на френската окупация е потушена. Гвинея получава независимост през 1958 г., но отхвърля членство във френската общност. Секу Туре става първият президент на страната и налага сурова диктатура, следвайки радикалсоциалистическа политика. Икономиката на страната силно се влошава, въпреки значителната помощ от комунистическия блок. През 1984 г. Туре умира и офицери, водени от полковник Ласана Конте поемат контрола. Конте се самоизбира за президент и управлява като диктатор. Той насърчава развитието на частната инициатива и установява връзки с Франция и други западни страни.

Икономика

Около 80% от приходите на Гвинея са от износ на боксит (близо една трета от световните запаси) и желязна руда. Диамантите и златото също осигуряват печалби на страната. Интерес към минералните богатства на страната проявяват канадски и китайски компании. Под линията на бедността обаче продължават да живеят 47% от населението, а средното дневно възнаграждение варира между $2-3. Гвинея полага усилия в привличането на чужди инвестиции и провежда активна борба с корупцията, но зле развитата инфраструктура продължава да е спънка за инвеститорите. Земеделието също заема голям дял в икономиката, като 76% от работната ръка е заето в тази област. Климатът и почвите благоприятстват отглеждането на различни видове култури, като основните са ориз, кафе, палмови ядки, ананаси, касава и други. Основни вносни суровини са петрол, метали и зърнени храни. Най-големите търговски партньори на Гвинея са Южна Корея, Русия, Украйна, Китай, САЩ и Испания.

Култура

Подобно на другите западноафрикански страни, Гвинея е богата на музикални традиции.

Политическа система

Нова конституция, провъзглавяваща преход към гражданско управление и многопартийна демокрация, е одобрена от избирателите през 1990 г. Избирателите издигат Конте за президент през 1993 г. и го преизбират отново през 1998 г. и 2003 г. Конте напуска поста си през 2007 г. след трудова стачка в знак на протест срещу него, която ескалира до насилие.