Гърция

География

Официално име: Република Гърция
Столица: Атина
Езици: гръцки (официален), английски, френски
Официална валута: евро
Религии: православна, други
Население: 10 706 290 (2008)
Територия: 130 850 кв км
Релеф: Планините покриват 75% от територията на страната. Силно разчленене бряг, множество острови.
Териториално деление: 51 префектури

История

Най-ранен период от историческото развитие на Древна Гърция е критско-микенският (около 3000 - около 1180 г. пр. н. е.) с основни центрове о-в Крит и източната част на Пелопонес. През Омировата епоха (XII - VIII в. пр. н. е.) гърците колонизират егейските острови и западното крайбрежие на Мала Азия (йонийско преселение), а през VII - VI в. и Южна Италия и Източна Сицилия, Южна Франция, северното крайбрежие на Африка, крайбрежието на Черно море и Проливите. Към края на този период окончателно се формират гръцките робовладелски градове-държави (полиси), които в съвкупността си образуват Древна Елада. Сред тях се издигат Атина, която благодарение законодателството на Солон и реформите на Клистен се развива като типична робовладелска демокрация, и Спарта, в която се установява военен олигархично-аристократичен строй. Борбата за хегемония между двата полиса довежда до Пелопонеската война (431 - 404 пр. н. е.), завършила с победа на Спарта. От 338 г. пр. н. е. Древна Гърция е под македонска, а от 146 г. пр. н. е. (след разпадането на империята на Александър Македонски) - под римска власт. От 395 г. Гърция е в Източната римска империя - Византия, която през XIV - XV в. е завладяна от турците. По Одринския мирен договор (1829 г.) Гърция получавa широка автономия, а в 1830 г. - и пълна независимост. От 1832 г. става монархия. През март 1924 г. Гърция е обявена за република. През 1935 г. крал Георги II извършва военно-монархичен преврат. През август 1936 г. генерал Метаксас установява монархо-фашистка диктатура. В навечерието на II СВ Гърция обявява неутралитет, но е окупирана последователно от италиански и германски войски. През 1946 г. в страната е реставрирана монархията. Гражданската война от 1946 - 49 г. завършва поради американска намеса (доктрината „Труман") с поражение за Демократичната армия на Гърция. През 1952 г. Гърция се присъединява към НАТО. От 1965 до 1957 г. страната е в политическа криза, предизвикана от крал Константин. През април 1967 г. е установена военна диктатура. След неуспешен опит за контрапреврат кралят напуска страната (декември 1967 г.). От юни 1973 г. Гърция е парламентарна република. Член на ООН (1945 г.). След възстановяването на демокрацията, стабилността и икономическия просперитет на Гърция нарастват. Гърция се присъединява към Европейският съюз през 1981 и възприема еврото като своя валута през 2001. Нова инфраструктура, фондове от Европейският съюз и растящи приходи от туризъм, услуги, лека промишленост и телекомуникации водят до повишаване на стандарта на живот в Гърция. Напрежение продължава да съществува между Гърция и Турция за Кипър и определянето на граници в Егейско море. Въпреки, че двате са членове на НАТО, имало е случаи когато повече от половината гръцка войска е позиционирана срещу Турция. В последно време, Гърция стана един от главните защитници на присъединяването на Турциа към Европейският съюз. Летните олимпийски игри от 2004г. се провеждат в Атина, връщайки се в Гърция за първи път от съвременното им начало в 1896.

Икономика

До 50-те години на 20-ти век земеделието е преобладаващо в гръцката икономика. Страната е член на Европейската общност (сега Европейския съюз, или ЕС) от 1981. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Гърция през 2003 e $172 милиарда. Около 40% от цялата икономическа дейност се извършва на черния пазар. Обществените разходи съставляват 1/3 от БВП. Страната официално приема еврото през януари 2001г.
През 2003 г. работната сила в Гърция е 4 845 000 души. Нивото на безработица през 2002г. е 9.6%.
Услугите, включително и туризмът, са най-големият сектор от гръцката икономика. През 2003г. те осигуряват 69% от БВП. Топлите, сухи лета, характерни за по-голямата част на Гърция, комбинирани с многото добри плажове на крайбрежието, превръщат Гърция в една предпочитана туристическа дестинация. Туризмът осигурява 20% от приходите от сектора на услугите. През 2003г. 14 милиона туристи посещават Гърция.
Индустрията осигурява 24% от БВП на страната през 2003г. Произвеждат се храни, текстил, дрехи, обувки, химикали и кораби. Земеделието, лесовъдството и риболовът си остават значителни сектори на гръцката икономика, допринасящи за 7% от БВП за 2003г. Отличителна черта на гръцкото фермерство е малкият размер на владенията на земя. Основните насаждения са тютюн, памук, захарно цвекло, зеленчуци, грозде и други плодове, маслини (от които се прави маслиновото олио). Добитъкът, предимно овци и кози, са значителна част от земеделската продукция в Гърция.
Въгледобивната промишленост в Гърция е малка част от цялата икономика, но е важна за износа на страната. Алуминиевата руда е най-ценният минерален ресурс. Други ресурси, които се добиват в значително количество, са никел, желязна руда, азбест, бентонит, магнезит, перлит, мрамор, лигнитни въглища и нефт.
Секторът на енергетиката в Гърция се развива бързо след Втората световна война. Производството на електроенергия се увеличава с почти 50% през 80-те, предимно поради разширението на топлоелектрическите централи на въглища. Две трети от енергията в страната се произвежда в електрически централи, изгарящи извлечени въглища в страната. Водноелектрическите централи произвеждат 6 процента от електричеството в страната. Останалите проценти идват от генераторите за горене не земни масла. Почти всички земни масла в Гърция са внос.

Култура

Гърция е страна на древни мислители и философи, на многовековна култура, на необятна история. Гърция има силна литературна традиция, особено в областта на поезията. Гръцкият поет Константин Кавафи, който прекарва по-голямата част от живота си в Александрия, Египет, получил международно признание през 20-ти век. Неговите поеми, повечето от които са създадени в класическата ера, носят усещането за носталгия към миналата слава на Гърция. Гръцкото минало е също така отразено в творбите на поетите от 20-ти век Георг Сеферис и Одесус Елитис, от които и двамата са наградени с Нобелови награди за литература. Романите на Никос Казантзакис, включително и Гръкът Зорба (1943; преведена 1952), са преведени на много езици, а много от тях са и филмирани. Голяма част от чуждата литература е преведена на гръцки.
През 19-ти век неокласическата архитектура била доминиращият стил в Гърция. Представители на неокласическия стил са родените в Дания архитекти и братя Кристиян и Теофилос Хансен, както и гръцките архитекти Стаматис Клеантес и Лисандрос Кафтантзоглу. Гръцките картини са повлияни от посткласическите европейски модели. Важни гръцки художници от 20-ти век са Фотис Контоглу и Теофилос Хаджимихал, който рисувал много оригинални старомодни картини. Никос Катзикирайкос-Кикас е един от най-великите гръцки художници-модернисти.
Световно известната оперна сопрано певица Мария Галас, родена в Ню Йорк в семейството на гръцки имигранти, получава своето музикално образование в Гърция. Композитори като Манос Катзидакис и Микис Теодоракис допринасят много за популяризирането на гръцката музика сред по-широка част от международната публика.
Гърция има големи традиции в театралното изкувство. Древногръцките трагедии се предсатвят на съвременен език в амфитеатрите, оцелели от класическите времена, като този в Епидавър. Гръцката актриса Мелина Меркури става международно известна с участието си във филма "Никога в неделя" (1960). Режисьорът Тео Ангелопоулос е международно известен.
Основните музеи, притежаващи гръцки антични предмети, са Националният археологически музей, Византийският музей и музеят Акрополис, всичките в Атина, и археологическите музеи в Олимпия и Солун. Археологическият музей в Ираклион на остров Крит притежава внушителна колекция от минойски и ранногръцки антични предмети. Също така в Атина се намират и музеят Голандрис на цикладското изкуство, който съдържа предимно предмети от древната егейска култура, музеят Бенаки, съдържащ антични предмети от посткласическо време, и Националният исторически музей. Музеят на гръцкото народно изкувство в Атина притежава богата колекция от традиционни костюми.

Политическа система, право и управление

Гърция е република. Президентът е глава на държавата и главнокомандващ въоръжените сили. Той се избира от парламента за максимум от 2 мандата по 5 години. При необичайни ситуации Съветът на републиката, състоящ се от видни политически фигури, може да даде властта на президента да разпусне парламента. Министър председателят е глава на правителството. Президентът назначава премиера, но е задължен да избере от кандидатите, предложени от партията с най-голям брой места в парламента. Президентът назначава и Министерския съвет по препоръка на премиера. Парламентът може да отстрани министър председателя и Министерския съвет с вот на недоверие.
Парламентът е еднокамарно тяло, състоящо се от 300 депутата, избrрани за срок от 4 години. Гласуването е задължително за всички граждани над 18 години. Повечето депутати са пряко избирани, но малък брой от тях се избират от партийни листи пропорционално на броя гласове, която всяка партия е получила.
Съдебната система в Гърция се основава на Римското законодателство. Има йерархия на съдилищата, които се занимават с гражданските, криминалните и административните закони. Гражданските и криминални проявления се разглеждат от съдилищата от първа инстанция, където обжалвания могат да се правят към апелативните съдилища и след това към Върховния съд. Специални съдилища като трудови и социалноосигурителни вземат решения по административни нарушения, които могат да бъдат обжалвани в Държавния съвет. На върха на съдебната система е Специалният Върховен Трибунал, който следи за законосъобразността на съдебната власт. Президентът назначава съдиите на всички съдилища след консултация със Съдебния съвет. Съдиите се назначават за цял живот.
Конституцията от 1975. гарантира правото на основаване и членство в политически партии. През втората половина на 20-ти век политическите партии са групирани в 3 основни обединения: десни, центристки и леви. Днес основните партии са лявото Панелинско Социалистическо Движение (ПАСОК) и дясната Нова Демокрация (НД). Други леви партии са Комунистическата партия на Гърция (KKE) и коалицията Синасписмос.
Гърция е разделена на 51 номи, всяка от които се управлява от пряко избрани номарси. Самостоятелната монашеска република в Атон, състояща се от 20 манастира, се управлява от съвет. Малките и големи градове имат демократично избирани кметове и общински съвети.
Военната служба, която е от 19 до 23 месеца, е задължителна за всички мъже. През 2003 гръцката армия се състои от 110 000 души. Военновъздушните сили включват 30 200 души, а военноморските — 19 000. През 2003г. военните разходи са 4% от БВП.
Гърция е един от основаващите членове на Обединените нации (ОН). Приета е в НАТО през 1952. Влиза в Европейската общност (сега Европейския съюз, ЕС) през 1981 като 12-ти член. Гърция също така е член на Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията за икономическо сътрусничество и развитие и Западноевропейския съюз.