Гана

География

Официално име: Република Гана
Столица: Акра
Официален език: английски
Валута: ганско седи
Религии: христианска, мюсюлнамска, африкански вярвания
Население: 23 837 000 (2009)
Територия: 238 535 кв. км.
Релеф: Гана обхваща равнинни полета, ниски хълмове и няколко реки. Страната може да се раздели на 5 географски области. В по-голямата си част крайбрежието е ниско, с пясъчни брегове, зад които се простират равнинни райони с ниска растителност. На места равнините се пресичат от няколко реки и потоци. В северната част на страната има високи плата. Югозападна и централна Гана се състои от гориста местност, включваща възвишенията Ашанти и платото Куахи. По източната граница на страната е разположена веригата Акуапим-Того.
Административно деление: 10 административни региона, които са разделени на 138 окръга, всеки от които има Окръжно събрание. По-надолу от окръзите има различни видове съвети, включително 58 градски съвета, 108 зонални съвета и 626 области съвета. На най-ниско ниво са 16 000 единични комисии.

История

Официално наричана Република Гана и преди известна като Златният бряг, страната е преименувана на Гана след независимостта през 1957 година. Тази африканска страна граничи с Кот д'Ивоар на запад, Буркина Фасо на север, Того на изток и на юг с Гвинейския залив. Голяма част от историята на Гана идва от устни предания през вековете, даващи представа за това как е процъфтяла цивилизацията.
Преди 1470 източник за историята на Гана са предимно устни предания, които говорят за миграция от древните царства на западен Сахел, който сега е част от днешна Мавритания и Мали. Митове, разказвани от различни племена в периферните райони са в основата на историята на Гана от това време. Томас Уиндъм през 1553 прави първото регистрирано английско търговско посещение на страната. През следващите три века историята на страната се контролира от англичани, датчани, холандци, португалци, шведи и германци от различни крайбрежни зони.
През 1946 г. започва деколонизация и първата конституция се обнародва през 1951 година. През декември 1946 г. английската колония Тоголенд става "Доверена територия на Обединените нации". Това става след като Организацията на обединените нации се съгласява, че територията ще стане част от Гана, когато Златният бряг постигне независимост. Конвенцията Народна партия (КНП), водена от Кваме Нкрума, печели мнозинството от местата в новото законодателно събрание. През 1956 г. Гана става първата страна на юг от Сахара в колониална Африка, която получава своята независимост с Кваме Нкрума като първия президент. Този африкански лидер на антиколонизацията е и основател на съвременната държава на Гана и първият африкански държавен глава възприел Пан-африканизма. Нкрума по-късно е свален от власт чрез държавен преврат, в резултат на което идва на власт лейтенант Джери Роулингс през 1981 г.
Kонституцията на Гана е отменена заради промените, направени от Роулингс и политическите партии са забранени през 1981 г. Новата конституция, установяваща многопартийна система, е одобрена през 1992 г. и Роулингс е избран за нов президент в свободните избори, проведени тази година, а също и през 1996. Сегашният президент е Джон Куфур, във втория си мандат.

Икономика

Надарена с много природни ресурси, Гана има двойно по-голям БВП на глава от населението в сравнение с по-бедните страни от Западна Африка. Въпреки това Гана е зависима от търговия и международно подпомагане. Около 28% от населението живее под международния праг на бедност от 1.25$ на ден и според Световната банка доходът на глава от населението едва се е удвоил през последните 45 години. Гана, известна със златните си залежи, е един от най-големите износители на злато. Износът на какао, дървен материал, електричество, диаманти, алуминиева руда и манган са основният източник на чужда валута. През 2007 година е открит петролен кладенец, който се предполага да съдържа 3 млрд. барела суров петрол. Търсенето на петролни находища е в прогрес и количествата петрол продължават да нарастват. Язовирът Акосомбо, построен на река Волта през 1965, осигурява електричество на Гана и съседните страни.
Работната сила на Гана през 2008 година наброява 11.5 мил. души. Икономиката разчита главно на селското стопанство, което е в размер от 27.3% от БВП и осигурява работни места на 56% от работната сила на страната - предимно дребни арендатори. Производството е малка част от икономиката на Гана - 7.9% от БВП за 2007. Гана е една от икономически най-стабилните страни в цяла Африка. През юли 2007 Централната банка на Гана започна реденоминация на валутата цеди към нова валута - ганско цеди. Обменният курс е 1 ганско цеди за 10,000 цеди. Новата валута е сравнително стабилна и през 2008 г. 1$ се разменя за 1.1 ганско цеди. От 2007 насам в Гана е въведен плосък данък от 3% за продажбите на дребно с цел опростяване на данъчната система.

Култура

Гана е етнически разнообразна страна, затова и културата й е смесица от тези на всички етнически групи - ашанти, фанте, акйем, куаху, га, еуе, мампруси, дагомба и др. Това най-добре се забелязва в националната кухня, изкувствата и облеклото. Фестивалите са съществен елемент от културата на Гана, затова има и толкова много - Хомоуо, Одуира, Абоакйер, Додолеглиме, Сандема и много други. Редица обреди и ритуали се извършват през годината в различни части на страната. Те са свързани с раждането, смъртта, брак, пубертет. Най-популярният спорт в страната е футболът. Националният отбор е известен като Черните звезди и участва във много шампионати, вкючително Африканската купа на народите и Световната купа на ФИФА (през 2006). Има няколко футболни отбора в страната, по-известните от които са Accra Hearts of Oak SC, Asante Kotoko, ASHGOLD, Hearts of Lions and King Faisal Football Club и др.
Текстилните изделия са много важна част от културата на Гана. Различни платове се използват за изработката на традиционно и модерно облекло. Различни символи и цветове имат различно значение. Най-известната дреха се нарича кенте. Това е обредна дреха на ашанти, ръчно тъкана на хоризонтален педален стан. 10-сантиметрови ленти се зашиват една за друга и образуват дрехата. Тя може да се изработи в различни цветове и форми и се носи по време на важни обществени и религиозни събития.
Гана има много различни видове традиционна и модерна музика. Звученето се мени от група на група и от регион на регион. Специфични инструменти са говорещия барабан, гъдулка "гоже", лютня "колоко". Най-известният музикален жанр, произлязъл от Гана, е афро джазът, създаден от Кофи Ганаба. Танцът в Гана е също толкова разнообразен, както е и музиката. Всяка етническа група има свой традиционен танц и има различни видове танци за различни случаи. Някои от тях са: бамая, адоуа, кпанлонго, клама.

Политическа система, право и управление

Политическата система на Гана се осъществява в рамките на демократична република с президентски представител. В резултат на това, президентът е и министър-председател. В Гана действа мултипартийна система. Властта е разделена на изпълнителна, законодателна и съдебна. Парламентът има една камара и се намира в замъка Осу.
Конституцията на страната обявява Гана за единна държава, чийто суверенитет принадлежи на хората. Тя призовава за система от проверки и отчети, като властта се поделя между президента, парламента, държавният съветник и съдебната система. Президентът се избира за срок от четири години от народния вот и има право на преизбиране за втори мандат. Джон Агиекум Куфур е деветият президент на страната от последните избори, проведени на 7 декември 2004. Мандатът на вице-президента също е 4 години.
Всички законодателни функции на политическата система на Гана са предоставени на парламента. Той има 230 членове и говорител. Те се избират чрез всеобщо избирателно право за срок от 4 години. Избори се провеждат на всеки четири години от 1992 г. успоредно с президентските избори, обикновено на 7 декември.
Съдебната власт на Гана е независима от другите две сфери на управлението. Върховният съд е на върха с широки правомощия на съдебен контрол. Той разполага с правомощия да се произнесе по конституционността на законодателството или изпълнителни действия по искане на всеки засегнат гражданин, като това е разрешено от Конституцията. Тази система е взаимствана главно от съдебната система на Велокобритания.