Германия

География

Официално име: Федерална република Германия
Столица: Берлин (повечето министерства и много федерални институции се намират в предишната столица Бон)
Официален език: немски
Валута: Евро
Религии: протестантска, католическа, други
Население: 82 400 996 (2008); германци – 91,5 %, турци – 2,4 %, италианци 0,7 %, гърци – 0,4 %, поляци – 0,4 %, други – 4,6 %
Територия: 349 520 кв. км.
Релеф: Германия е равнинна на север, хълмиста в централната и западната си част и планинска вна югозапад /Баварските Алпи/. По-важните реки са Дунав, Елба, Рейн, Емс, Майн, Везер
Административно деление: 16 провинции, включващи Баден-Вюртенберг, Бавария, Берлин, Бранденбург, Бремен, Хамбург, Хесен, Мекленбург-Померания, Долна Саксония, Северен Рейн- Вестфалия, Рейн-Пфалц, Саар, Саксония, Саксония-Анхалт, Шлезвиг-Холщайн, Тюрингия

История

В древността територията на Германия е населена от германски племена, включени през VI – началото на IX в. в състава на Франкската държава. Разпадането й по Вердюнския договор (843) слага начало на средновековната германска държава. През X в. започва агресия на немските феодали на изток и германизация на западнославянските земи. Германските владетели водят продължителни войни за господство над Италия. При Отон I е провъзгласена Свещената римска империя (962). От XI в. Германия е разпокъсана на множество феодални владения, подчинени формално на германския император. В началото на XVI в. започва движение против католическата църква – Реформация, прерастнало в Селска война (1524-25). Тридесетгодишната война (1618-48) засилва феодалната раздробеност на страната. През XVII-XVIII в. сред германските държави се открояват Австрия и Прусия. Особена мощ получава военно-крепостническа Прусия, която разширява значително своята територия и се оформя като водещ фактор в Германия. Под влияние на Френската буржоазна революция феодалните отношения в Германия започват да се рушат и се зараждат нови, капиталистически отношения. Този процес се засилва още повече по време на Наполеоновите войни и особено в периода след Виенския конгрес (1814-15). Политическата разпокъсаност обаче спъва развитието на капиталистическите отношения. През 1848 избухва буржоазно-демократична революция, но тя не успява да постигне обединение. То се извършва от Прусия под ръководството на О. Бисмарк чрез династични и завоевателни войни. Пълното обединение на Германия става през 1871 по време на Френско-пруската война (1870-71). Обединена Германия бързо се превръща в мощна промишлена държава. В края на XIX и началото на XX в. тя заема първо място в Европа по икономическо развитие и се оформя като водеща империалистическа сила. Германските монополисти и земевладелци (“юнкери”) се борят за световно господство. Начело на Тройния съюз Германия разпалва I СВ (1914-18), но претърпява поражение (Версайски мирен договор 1919). В резултат на разрухата на страната и изострянето на класовите противоречия избухва Ноемврийската революция (1918). След приемане на Ваймарската конституция (1919) Германия става буржоазна парламентарна република. На 30 януари 1933 канцлер става А. Хитлер и в страната се установява фашистка диктатура. Германия предприема редица агресивни актове – италиано-германска интервенция в Испания (1936-39), насилствено присъединяване на Австрия (1938), окупация на Чехословакия (1939). С германската агресия против Полша (1 септември 1939) започва Втората световна война (1939-45). Войната завършва с безусловна капитулация на фашистка Германия (8 май 1945) и разделяне на странта на три части - Източна Германия, Западна Германия и Западен Берлин. Загиват няколко милиона германци, страната претърпява големи териториални и материални загуби. На 23 май 1949 г. е създадена Федерална Република Германия (ФРГ) на територията на западните окупирани зони. Нейна столица става Бон. На 7 октомври 1949 г. на територията на съветската зона е създадена Германска Демократична Република (ГДР) със столица източен Берлин. Бившата германска столица, Берлин, е разделена на Източен Берлин и Западен Берлин. Основана като либерална парламентарна Република със "социална пазарна икономика," ФРГ изживява дълъг икономически растеж, следствие на валутната реформа от юни 1948 и американското съдействие по плана Маршал (1948 - 1951). Източна Германия е съюзник на СССР. Източна Германия скоро става най-богатата, най-напреднала страна в Източния блок. Отношенията между Източна Германия и Западна Германия остават студени докато западният канцлер Вили Бранд предприема доста спорен опит за сближаване с източните европейски комунистически държави през 70-те години. През лятото на 1989 г. бързи промени се случват в Източна Германия, която в края на краищата води до германското обединение. Водачът на ГДР Ерих Хонекер е принуден да напусне през октомври, и на 9 ноември, източногермански власти неочаквано позволяват на източногермански граждани да влязат в Западен Берлин и Западна Германия. Стотици хиляди хора се възползват от възможността Това води до ускорение на процеса на реформите в Източна Германия, който свършва с германското обединение (3 октомври 1990).

Икономика

Германия е най-силната индустриална страна в рамките на ЕС. По обем на промишлено производство е на трето място в света след САЩ и Япония, а по размер на външната търговия - на второ след САЩ. Германия е на първо място в света по износ – 786 милиарда евро – продукти на химическата индустрия, моторни превозни средства, продукти от желязо и стомана, храни, електроуреди. Важни търговски партньори са Франция 10.6%, САЩ 9.3%, Великобритания 8.4%, Италия 7.4%, Холандия 6.2%, Австрия 5.3%, Белгия 5.1%, Испания 4.9% (2006). Страната е един от най-важните пазари в Европа и привлекателно място за инвестиции – 500 от най-големите световни фирми развиват дейност на територията й и общо 22 000 чуждестранни компании с 2,7 милиона работници, преките чуждестранни инвестиции са 544,6 млрд. долара (2003 г.), а в производството са заети 2, 7 млн. работници. Брутен вътрешен продукт: 2,216 млрд. евро (2006 г.) Брутен вътрешен продукт на човек от населението: 26 856 евро. Инфлация: 1,7 % (2006 г.). Промишлеността формира половината от съвкупния обществен продукт и голяма част от износа. Енергетика – Германия е един от най-големите световни потребители на енергия, включително и на електроенергия (512.9 млрд. kW.h). По производство на енергия тя е на пето място в света. Политиката на правителството е насочена към получаване на енергия от възобновяемите източници, като целта е до 2050 г. половината от произвежданата енергия да е от такива източници. За 2006 г. разпределението на източниците на енергия е 35,7 % петрол, 23,9 % въглища, 22,8 % природен газ, 12,6 % АЕЦ, 1,3 % вятърни и водни електроцентрали, 3,7 % други. По производство на енергия от вятърни електроцентрали Германия е на първо място в света. Правителството се е съгласило да извади от употреба всички атомни електроцентрали до 2012 г. Черна металургия – един от най-важните промишлени отрасли. Около половината от продукцията се изнася. По производство на чугун, прокат и стомана е на второ място в Европа. Водещи фирми са „Круп”, „Хьош”, „Тисен”, „Манесман”. Машиностроене – най-важният промишлен отрасъл, дава над 35 % от общата промишлена продукция и половината от износа на страната. Отрасли: тежко машиностроене, транспортно машиностроене, водещо е автомобилостроенето („Фолксваген”, „Даймлер Бенц”, БМВ, „Ауди”, „Порше”, сред топ 50-те в света “Даймлер Крайслер” е 6-ти, а „Фолксваген” – 15-ти), корабостроене („Люрсен” и „Блум и Фос”), авиационно-космическа промишленост („ФФ - Фокер”, „Дорние”), прецизна техника и оптика „Карл Цайс”, електротехника („Сименс”, „Телефункен”), биотехнолигии, нанотехнолигии. Химическа промишленост – структуроопределящ отрасъл. По износ на химически изделия е на първо място в света (БАСФ). Световен производител на лекарства („Байер”). Хранително-вкусова промишленост – най-важен отрасъл е захарната промишленост, добре развита е пивоварната индустрия – второ място по производство на бира в света („Кроненбург”, „Карлсберг”, „Варщайнер”, „Хайнекен”). Селско стопанство: на него се пада 0,9 % от БВП. Животновъдство – основен отрасъл, развито е отглеждането на птици, свине и едър рогат добитък. Растениевъдство – отглеждат се зърнени храни, технически култури и зеленчуци. Германия е един от най-големите производители на ръж, овес, картофи и захарно цвекло. На първо място по добив на хмел. Услуги – на тях се падат 70 % от БВП. Най-големите по оборот предприятия в областта на услугите са „Дойче телеком” и „Дойче пост”. Следват „Дойче бан АД”, туристическият концерн TUI, медийният концерн „Бертелсман”. Туризъм – Туризмът в Германия непрекъснато се развива. След търговията туризмът е вторият по големина сектор в Германия, допринасяйки за БВП на страната с 8 %. Почти 3 милиона души са заети директно или индиректно в бранша. Туристическата индустрия разполага с повече от 50 000 хотела и къщи за настаняване, както и 180 000 ресторанта. В страната има 18 000 туроператори и туристически агенции, 5 500 пътнически агенции с 50 000 автобуса и 3 000 къмпинга. Транспорт – обща дължина на жп линиите е 70 174 км, шосета – 656 140 км, от тях автомагистрали – 230 735 км, петролопроводи – 2500 км. Тонажът на флота е 6,5 млн. т. Плавателни са реките Рейн, Елба, Одер, Дунав, Северногерманският канал, свързващ Елба с Хавел, и Европа канал, свързващ Рейн, Майн и Дунав – главна ос на вътрешните европейски пътища. Най-голямото морско пристанище е Хамбург, а най-голямото речно – Дуисбург. Други големи морски пристанища са Кил, Любек, Рощок, Бремен, Вилхелмсхафен, Висмар, а речните са Хамбург, Кьолн, Манхайм, Карлсруе, Бон, Дрезден. Самолети на германската авиокомпания „Луфтханза” летят до всички континенти, 613 летища.

Култура

Германия има значителен принос в световното културно наследство. Известна е като страната на поети и мислители (das Land der Dichter und Denker). Немска литература може да бъде проследена назад във времето до Средновековието. Световноизвестни са поетите Гьоте, Шилер и Хайне. Сборниците с приказки на братя Грим популяризират немския фолклор по света. Значими автори от ХХ век са Томас Ман, Бертолд Брехт, Херман Хесе, Гюнтер Грас. В германия са родени едни от най-великите композитори на класическа музика – Бетховен, Бах, Брамс, Шуман, Вагнер. За 2006 г. Германия е петия по големина музикален пазар на света, повлиян от поп и рок музиката чрез изпълнители като Крафтверк, Скорпионс и Рамщайн.
Прочути германски художници са Дюрер от епохата на Ренесанса, Каспар Давид Фридрих – Романтизъм, Макс Ернст – Сюреализъм. Архитектурата е представена от стиловете Готика, Ренесанс, Барок. Германия има голямо значение за развитието на ранния модернизъм. Тук е основано движението Баухаус (Bauhaus), основано от Уолтер Гропиус. В Германия е роден Лудвиг Миес ван дер Рое един от най-известните архитекти през втората половина на ХХ век. Небостъргачът с фасада от стъкло е негова идея. Много исторически личности, като Моцарт и Кафка, въпреки че не са германци, също имат принос за развитието на немската култура.
В съвременната епоха Германия е една от малкото държави, която в значителна степен подпомага културните прояви. За изключителното им многообразие значение има федералният и децентрализиран характер на управлението на страната, поради което културният живот се развива дори и в най-малките градове и общини. Във всяка федерална провинция се поставят различни акценти при подпомагане на културни проекти, при което се гарантира запазването на регионалното своеобразие. Традиционни прояви от различен характер са Бетовеновият фестивал в Бон, Дрезденският музикален фестивал, Фестивалът на рока „Rock am Ring”, Великденският залцбургски фестивал, Панаирът на книгата във Франкфурт, Международният кинофестивал в Берлин („Берлинале”), Берлинският джаз фестивал, Кьолнксият карнавал, Октоберфест в Мюнхен, Мюнхенският пролетен фестивал, Биреният фестивал в Мюнхен. Особено внимание заслужава инициативата „Дълга нощ на музеите” (Lange Nacht der Museen), която започва да се провежда от 1997 г. в Берлин, а впоследствие намира отзвук и продължение в други европейски градове. Културни учреждения: 6000 музея, 400 театъра, над 100 музикални и оперни театъра, 140 професионални оркестъра, 14 000 библиотеки.
Музеи: музейният комплекс в центъра на Берлин – музей „Боде”, „Пергамон”, Старият музей на Шинкел до Лустгартен, Новият музей, Старата национална галерия; Национален исторически музей, Музей на изящните изкуства, Бранденбургската врата, Райхстагът (Берлин); Пинакотеката, Дойчес Музеум (най-големият музей на техниката), Музеят на играчките и „Хофбройхаус” – най-популярната бирена институция (Мюнхен); Музей на модерното изкуство, Музей на иконите (единственият в Западна Европа), „Штадел, музеите на киното, комуникациите, приложните изкуства, съвременното изкуство, архитектурата (Франкфурт); Гутенбергов музей (Майнц); Национален дворец на изкуствата и Исторически музей „Грюнес гевьолбе” (Дрезден); Музей на приложните изкуства и Катедралата (Кьолн); Музей на съвременната литература и Национален музей на Шилер (Марбах); музеите на Шилер и Гьоте (Ваймар); музеите на изящното изкуство и на кафето (Лайпциг).
Замъци: Всеки замък в Германия е оригинален и неповторим, има своя вълнуваща история, която пази и днес. Макар че някои не са добре запазени, има замъци от всяка епоха и всеки стил. Много от тях се използват за организиране на концерти, сватбени тържества и други празненства. Едни от известните замъци са „Кайзербург” в Нюрнберг, „Херенкимзее” на остров Херенинзел, „Нойшванщтайн” в Бавария, Резиденция на княжеските архиепископи във Вюрцбург, „Шарлотенбург” в Берлин, „Сан Суси” в Потсдам, „Мирабел” и „Хоензалцбург” в Залцбург, „Белведере”, „Нимфенбург” в Мюнхен, „Хоензалцбург” в Берхтесгаден. Опери и театри: – „Дойчес Театер” и Нацоналната опера на Германия в Берлин,националните театри във Ваймар и Манхайм, Театер дер Велт в Щутгарт, театърът на Бавария в Мюнхен, театърът в Хамбург, Хановер опера, Дрезденска опера, Операта в Бон.

Германия е федерална парламентарна демократична република, основана на принципите на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Всички държавни органи са подчинени на конституционния ред. Държавно устройство: федерация на 16 провинции, всяка със собствена конституция, парламент и правителство. Начело на държавата е президент (Хорст Келер, ХДС), избиран на 5 години. Върховен законодателен орган е парламентът с право и възможности за упражняване на парламентарен контрол над дейността на изпълнителната власт. Състои се от две палати – Бундестаг (669 депутати, избирани за 4 години) и Бундесрат (69 места, назначавани от местните правителства за срок от 4 години). Партиите, представени в Бундестага, са Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ), Христиандемократическият съюз (ХДС), Христиансоциалният съюз (ХСС), Зелените, Свободната демократическа партия (СвДП), Лявата партия. Централен орган на изпълнителната власт е федералното правителство, начело с федерален канцлер (Ангела Меркел, ХДС). Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера. Съдебна власт: Германия е социална правова държава. Конституцията е върховният закон на страната. Федералният конституционен съд следи за спазването на основния закон. Всички останали държавни органи са длъжни да се подчиняват на неговите решения. Гарантирани са всички граждански и човешки права. Партийна система: многопартийна система. Избирателно право: всеобщо равно избирателно право за лица, навършили 18 години, за избори за местна власт гласуват лица, навършили 16 години.