Финландия -- География --
Официално име: Република Финландия
Столица: Хелзинки
Официална валута: евро
Езици: финландски, шведски (официални)
Религии: лутерани, други
Население: 5 500 000 (2018)
Територия: 304 610 кв. км
Релеф: 70% от територията е покрита с гори. Финландия е равнинна страна, покрита с около 60 000 езера.
Северната част е покрита с ниски планини.
Териториално деление: 6 провинции
Финландия -- История --
Около началото на н. е. във Финландия се заселват фински племена.
През XII – XIV в. голяма част от Финландия е завладяна от шведите.
В 1581 става Велико княжество – формално равноправна част от шведската държава.
В резултат на Шведско-руската война (1808-1809) е присъединена към Русия като Велико финландско княжество с
ограничена автономия. След победата на Октомврийската революция в Русия Финландия получава независимост
(6 декември 1917). През януари 1918 в страната избухва работническа революция и е образувано революционно правителство.
През май същата година революцията е потушена от финланската буржоазия с помощта на германски войски.
През 1919–20 заедно със страните от Антантата участва в антисъветската интервенция.
В 1921 белофините нахлуват в Карелия, но в 1922 са разгромени.
В началото на 1930 в страната се активизират фашистки елементи.
Съветско-финландската война (1939–40) завършва с поражение за Финландия. Във Втората световна война Финландия
участва на страната на Германия. След войната води политика на неутралитет. Член на ООН (1955).
След Втората световна война, Финландия е в сивата зона между западните страни и Съветския съюз.
Финландия поддържа демократично управление и
пазарна икономика. Започва
бърз икономически растеж и аграрната страна, опустошена от войната, се трансформира в технологично напреднала
пазарна икономика.
Когато Съветският съюз се разпада през 1991 година,
Финландия понася икономически загуби, защото дотогава е получавала големи облаги от сътрудничеството с него.
Страната се
присъединява към Европейския съюз през 1995 година, където Финландия е защитник на федерализма противно на
другите северни страни,
които поддържат основно конфедерализма.
Финландия -- Икономика --
Финландия е страна с развита икономика.
Услугите съставляват 70% от БВП, индустрията - 27% и земеделието - 3%.
Дърводобивът и целулозно-хартиената промишленост са водещи.
Страната произвежда също кораби, големи дизелови двигатели,
асансьори, и машини за хартиената индустрия.
Развиват се също химическата индустрия, електрониката и софтуерът.
Финландия -- Култура --
Публикуването на Калевала през 1849 година е може би
най-важното събитие за изграждането на финландската национална идентичност.
Калевала е обширен героичен епос, базиран на фолклора.
Той дава на Финландия история.
Калевала служи като вдъхновение за артисти, композитори
и автори. Композиторът Ян Сибелиус, поетът Ейно Лейно и ходужниците
Аксели Гален-Калела и Албърт Еделфелд, редом с мнозина други превръщат края на 19 век в
Златен век на финландсото изкуство.
Финландската кухня е повлияна от множество култури, от френска, до руска. Тя включва голямо разнообразие от
финландски специалитети, приготвени от риба, от морски деликатеси, диви животни и зеленчуци.
Пържола от сърна е традиционен специалитет, какъвто е и сьомгата. Дивите плодове – боровинка, дива къпина, ягода,
малина - са често слагани в десерти и френски ликьори. Картофи, сирена и френски закуски като сморгасборд – шведски
бюфет с различни opдъоври – са също много популярни. Ръженият хляб е ежедневие, а разтворените сандвичи се ядат за
закуска. Млякото и кафето са най-традиционните напитки за ежедневието.
Финландия -- Политическа система, право и управление --
Финландия е република, с демократична и парламентарна форма на управление. Най-високо в йерархията на
управленската система стои Конституцията на страната, приета на 17 юли 1919 година. Финландия се ръководи от президент,
който се избира за 6-годишен срок директно чрез народен вот. Кабинетът се назначава от президента, одобрява се от
правителството и се ръководи от министър-председателя. Минималната възраст за право на глас е 18 години. Финландският
парламент е еднокамерен (само с една камера) и се нарича Едускунта. Неговите 200 членове се избират на пропорционална
основа за срок до четири години. Сред най-активните политически партии са Финландската социалдемократическа партия
(СДП, 1899), защитаваща държавния статут на някои основни индустрии; Централната партия (КЕСК,1906), която получава
подкрепата на дребните производители и защитава свободното предприемачество; Обединения Ляв съюз (1990), сформиран
след обединението на Финландската обществена демократическа лига и Финландската комунистическа партия през 1990 година;
Националната коалиционна партия (1918), защитник на частната собственост и Шведската народническа партия (1906),
която представлява интересите на шведско-говорящото малцинство.
Изпълнителната власт във финландските провинции е в
ръцете на началник или управител, който се назначава от президента на страната. В Ахвенанма, който има значителна автономия,
гражданите сами избират съвет, който съвет от своя страна избира изпълнителен съвет, който си поделя управленската власт
с управителя.
Финландската социална система подпомага безработните, болните,
инвалидите, пенсионерите, семействата с деца и пострадалите от войната. Медицинските осигуровки обикновено се покриват от
местоработата на служителя, а Националният Здравен Акт от 1972 спомогна за създаването на здравни центрове във всички
териториални региони, както и за премахването на таксата за преглед. Военна служба от поне 11 месеца е задължителна за
всички мъже, навършили 17 годишна възраст. Финландия има армия , флота и въздушни сили, но въоръжените сили са
ограничени от Парижкия мирен договор (1947) до максимум от 41 900 души; през 2001 година около 31 850 души били заети
във военния сектор. Общият брой на резервите възлиза на 500 000. През 1994 Финландия се присъедини към програмата
Партньорство за Мир, като първа стъпка към пълното членство в НАТО.
Английски