ИСПАНИЯ

За страната

География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политика
Рубрики
География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политическа система,право и управление
Национални институции
Кралят
Конгрес на депутатите
Сенат
Правителство
Министерство на земеделието, рибната продукция и храните
Институт за хранителни изследвания и технологии
Океанографски институт
Испанска армия
Испански военен флот
Министерство на развитието
Национален географски институт
Министерство на икономиката
Секретариат по търговията и туризма
Директорат за търговска политика
Институт за външна търговия
Институт по туризъм
Институт за туристическо образование
Национален статистически институт
Национална комисия по енергетика
Комисия по теле-
комуникации

Национална комисия за търговия с ценни книжа
Министерство на образованието, културата и спорта
Държавен секретариат за култура
Национален институт по изкуствата
Директорат за университетите
Институт по качеството и оценяването
Държавен училищен съвет
Съвет на университетите
Върховен спортен съвет
Национален спортен институт
Министерство на околната среда
Национален институт по метеорология
Министерство на външните работи
Агенция за международно сътрудничество
Институт Сервантес
Министерство на финансите
Държавен секретариат по бюджета и разходите
Директорат за таксите
Агенция за таксите
Директорат за национално наследство
Субдиректорат по покупките
Директорат по кадастъра
Институт за фискални изследвания
Министерство на здравето и потреблението
Национален здравен институт
Здравен институт Карлос 3
Главно полицейско управление
Главно управление на вътрещните работи
Управление на гражданската отбрана
Главно управление на транспорта
Министерство на правосъдието
Институт по токсикология
Министерство на труда и социалните грижи
Национален осигурителен институт
Институт по миграциите
Институт по заетостта
Национален институт по охрана на труда
Институт за младежта
Институт за жената
Център за политически и конституционни изследвания
Център за социологически изследвания
Радио и телевизия на Испания
Министерство на държавната администрация
Национален институт по държавна администрация
Върховен съвет по информатика
Министерство на науката и технологията
Секретариат за комуникации и информационно общество
Служба за патентите и търговските марки
Върховен съвет за научни изследвания
Национален институт по въглищата
Център за околна среда и екологични енергийни източници
Център за индустриално технологично развитие
Съвет за ядрена сигурност
Социален и икономически съвет на Европа
Испанска централна банка
Сметна палата
Агенция за защита на данните
Омбудсман
Държавен съвет
Конституционен съд
Генерален съдебен съвет
Испания -- География --

Официално име: Кралство Испания
Столица: Мадрид
Езици: кастилски (официален) плюс четирите признати езика баски, каталонски, галицийски и валенсиано. Повечето от хората в Испания говорят кастилски испански. Освен това на североизток се говори каталонският, галацийският се говори на северозапад, а баският – на север.
Валута: евро
Религии: католическа. Около 97% от населението на Испания са римокатолици. Страната е разделена на 11 метропилии и 52 избирателни епархии.
Население: 39 208 000. Испанският народ е смесица от местните народи от Иберийския полуостров и народите, които завладяват и окупират полуострова за много дълго време. Това прибавя етнологични елементи от римляните, средиземноморски народ, и от суевите, вандалите, вестготите. Семитски елементи също присъстват. Няколко етнически групи в Испания са запазили своята културна и езикова идентичност. Населението през 2005 година е 40 341 462 души, а гъстотата – 81 човека на кв. км. Испания е силно урбанизирана и 77% от населението живее в градовете. Столица и най-голям град е Мадрид (с население през 2003 година 3 092 759 души), който също е столица и на Мадридския автономен регион; вторият по големина град, главно пристанище и търговски център е Барселона (1 503 884 души), който също е столица и на Барселонската провинция и Каталунския регион.
Територия: 499 440 кв. км
Релеф: Платото Мезета в централата част на страната е обкръжено от планниин (Пиренеите, Кордилери и Сиера Морена). Главни реки са Дурос, Ебро, Гуадалкивир, и Тахо.
Териториално деление: 19 автономни области: Андалусия, Арагон, Астурия, Балеари, Сеута, Канарски острови, Кантабрия, Кастилия-Ламанча, Кастилия и Леон, Каталуния, Комунидад Валенсиан, Екстрамадура, Галиция, Ла Роха, Мелиля, Навара, Биская.

Начало***Европа


Испания -- История --

Древното население на Испания са иберийските племена, които се смесват със заселилите се по-късно келти (VI в. пр. н. е.). През III в. пр. н. е. част от Испания е завладяна от Картаген, а от началото на II в. пр. н. е. до V в. територията й е под римско господство. През V в. голяма част е завладяна от вестготите. През 711 – 18 почти цяла Испания е завоювана от араби и бербери (маври), които основават редица феодални държави. Запазилите се в Северна Испания независими държавици през IX –X в. започват борба за отвоюване на земите от маврите, известна като реконкиста. През XI в. се обособяват самостоятелните кралства Кастилия, Арагон, Каталония и др. В 1479 се образува единната испанска държава, която в 1492 присъединява и Гранада. Великите географски открития поставят началото на колониалните завоевания на Испания. В XVI в. са завладени Мексико, Перу, Боливия и др. области в Южна и Централна Америка. Испания разширява своите териториални владения в Европа (Неаполитанското кралство, Навара, Нидерландия, Сицилия, Сардиния и др.) и Африка (Алжир, Оран, Триполи, Тунис); през 1565 – 74 присъединява Филипинските острови, през 1581 – Португалия . След Нидерландската буржоазна революция в XVI в. от Испания отпада Северна Нидерландия, в 1640 – Португалия, а след войната за испанското наследство 1701 – 14 Испания изгубва и другите си европейски владения и се превръща във второстепенна държава. Нахлуването на войските на Наполеон I в Испания предизвиква народна война срещу френските завоеватели (т. нар. гериля), която се слива с първата испанска буржоазна революция (1808 – 14). През 1820 – 23 отново избухва буржоазна революция, разгромена с помощта на държавите от “Свещения съюз”. В 1873 е установена република, но в 1874 монархията е реставрирана. През I СВ Испания е неутрална. През 1923 се установява военно-фашистка диктатура на генерал М. Примо де Ривера (1923 –30). Буржоазно-демократичната революция от 1931 довежда до сваляне на монархията и установяване на република. През януари 1936 антифашистките сили, начело с комунистическата партия, се обединяват в Народен фронт и след победа в изборите (февруари 1936) образуват ляво-републиканско правителство с министър-председател Фр. Ларго Кабалеро. През юли 1936 избухва фашисткият бунт на генерал Франко, с който се слага началото на продължителна гражданска война (1936 – 39). Метежниците, подкрепени от фашистка Германия и Италия, разгромяват републиката (март 1939) и установяват фашистка диктатура. През II СВ испанското правителство обявява неутралитет, но фактически помага на държавите от фашисткия блок. В 1947 Испания е обявена за монархия с пожизнен държавен глава генерал Франко. Член на ООН (1955).

Начало***Европа

Испания -- Икономика --

Испания има силно развита икономика с емблематични туризъм и морски транспорт. През последните три десетилетия Испания се е превърнала от затворена земеделска държава в нация с разнообразна икономика, в която присъстват силно изразени производство и услуги. Бюрокрацията на Испания, обаче, си остава непроменена още от 50-те години на XX в. Между 1961 и 1973 г., така наречените години на развитие, испанската икономика расте със 7% годишно, а през 1963 г. доходът на глава от населението достига $500 годишно. Това издига Испания над останалите развиващи се страни по онова време (определени като такива от ОН). След присъединяването си към ЕС през 1986, Испания още веднъж се радва на една от най- бързо развиващите се икономики в света със среден годишен растеж от 4.1% в периода от 1986 до 1991, в сравнение с 3-процентов среден растеж в останалата част от ЕС. По същия начин международната търговия на страната бележи растеж от $23.8 билиона през 1975 до $52.5 билиона през 1980 и до $143 билиона през 1990 г. Днес икономиката на Испания е петата най-голяма в Европа, осигурявайки около 9% от производството в ЕС. Доходът на глава от населението, който е 78% от средния за Европа, е сред най-ниските в ЕС, въпреки че е доста по-добър от този на Ирландия, Португалия и Гърция. Основните търговски партньори на Испания за внос и износ на стоки са Франция, Германия и Италия. Баскската държава и Каталуния са основните индустриални региони в икономиката на Испания и само 5 испански области (Барселона, Бискей, Мадрид, Навар и Овидео, всичките разположени в източна и северна Испания) произвеждат повече от половината от индустриалната продукция на страната. Каталуния, където около 85% от компаниите са със седалище в Барселона, е източникът на власт и влияние в икономиката на Испания, както е и един от най-важните индустриални региони в Европа. В началото на 90-те години на XX в. Испания преживява една от най-лошите рецесии в ЕС, краен резултат от която е спаднало производство, намалени инвестиции, увеличен публичен дефицит, многобройни фалити (включително и тези на Торас и Банесто) и увеличена инфлация. Също така през 1993 г. идва краят на 7-годишния преходен период след влизането на Испания в ЕС, по време на който испанските тарифи и квоти върху вносните стоки от ЕС били премахнати, излагайки испанската икономика на пълната сила на европейската конкуренция. Големи инвестиции били необходими за инфраструктурата на Испания; включени в тези инвестиции били пътища, летища, ЖП-линии, водоснабдяване, комуникации. Между 1995 и 1999 страната получава $22.8 билиона от ЕС специално за реализирането на тези проекти. Индустрията на Испания е основно съсредоточена в малки и средни семейни предприятия и притежава само три компании в Топ 100 на Европа (Телефоника, Ендеса и Репсол), и последващи шест в Топ 300 (пет банки и компания Бердрола). Забележително е това, че в икономиката на Испания няма дори един производител, който да е сред най-големите компании в Европа, а повечето производители са твърде дребни за да се конкурират на глобално ниво. За голяма част от своя скорошен растеж Испания е разчитала предимно на чужди инвестиции (3/4 от тях са реализирани в Барселона и Мадрид), въпреки че много от инвеститорите обръщат гръб на Испания по време на рецесията. Над 30% от индустрията на Испания е чуждо притежание, включително около 50% от хранителната индустрия, която е предимно собственост на Франция. Икономиката на Испания е спъвана най-вече от липсата на модерни технологии и оборудване (над 90% от индустриалните заводи са извън употреба и се нуждаят от подмяна), особено компютърните технологии, които се свързват с ниска ефективност и организация. Всички най-големи компании на Испания са държавна собственост и работят на загуба. Към тях са националните аеролинии Ибериа, стоманолеярски заводи, фабрики за бойни припаси, петролни химикали, мини, индустриална химия. В началото на 90-те правителството започва дълъг приватизационен процес на държавните компании, започвайки с Архентариа (банково дело), Репсол (петролни химикали), Телефоника (телекомуникации) и Ендеса (електричество). Зависимостта на Испания от земеделието е намаляла през последните десетилетия, докато туризмът и др. сектори с услуги значително са увеличили своето значение. През 1993г. земеделието осигурява само 3.5% от БВП и наема около 10% от работната сила, което е почти половината от това през 1995г. и с 27% по-ниско от това през 1960г., когато около 40% от населението работи в земеделието. Една трета от работната сила е вкарана в индустрията, докато секторите за услуги осигуряват около 60% от работните места. Сред най-значимите индустрии в Испания са туризмът, химическата промишленост и петролните химикали, тежката индустрия, хранителната и питейна индустрии. Испания е също така четвъртата по големина държава-производител в Европа след Германия, Франция и Италия. Основните области на растеж включват туризъм, застрахователно дело, недвижими имоти, електроника и финансови услуги. Туризмът е една от най-важните за Испания индустрии, особено в Андалусия, като печели около 4% от БВП и наема на работа около 10% от работната ръка, както пряко, така и непряко. Страната е също така най-големият световен производител на маслиново олио (зехтин), четвъртият по големина производител на сушени плодове и шестият по големина производител на цитрусови плодове. Испанските лозя са най-големите в света и са със 60% по-големи от тези на Франция, въпреки че страната е четвъртият по големина производител на грозде и трети във вино-производството. Списъкът с другите важни за страната посеви включва ечемик, жито, ориз, картофи, цвекло, пипер, авокадо, домати, тютюн, хмел, маслодайни растения и корк. Испания има над 3 мил. хектара земи за напояване, като използва широко-разпространено изкуствено напояване, което често не е ефективно от гледна точка на разходите. Испанските фермери са особено засегнати от падащите цени и капризите на времето през последните години. От известно време насам Испания е принудена да живее от собствените си средства. Държавните разходи са насочени към контролиране на високия бюджетен дефицит. Като много европейски държави, Испания е открила, че повече не може да си позволява да плаща високите социални осигуровки, към които нейните граждани са привикнали през последните няколко десетилетия, и това заедно с подновяването на остарелия трудов закон, който пречи на развитието на малкия бизнес, продължава да бъде един от най-наболелите въпроси за сегашното правителство.

Начало***Европа


Испания -- Култура --

Испания е страна с богат принос в европейската и световна материална и духовна култура.Образованието в Испания е безплатно и задължително за деца на възраст между 6 и 16 години. Училищната система се състои от предучилищни заведения (за деца между 3 и 5 години), начални училища (от 6 до 11 годишна възраст, в два двугодишни цикъла). След това учениците могат да посещават професионални курсове за една или две години или двугодишен Бачилерато курс за подготовка за влизане в университет. Университетската система има три цикъла. Първият със степен Дипломатура продължава три години. Вторият цикъл продължава две или три години и е със степен Лиценсиатура. Студентите, които получават степен Доктор, трябва да завършат третия двугодишен цикъл и да напишат дисертация. Испанските институти за висше образование приемат 1,8 милиона студенти през учебната 2001/2002 година. Главните университети в Испания са Мадридският университет, Политехническият университет в Мадрид (1971), Барселонският университет (1450), Университетът Гранада (1526), Университетът Саламанка, Университетът Севиля (1502) и Университетът Валенсия (1510). Трябва да се отбележи огромното влияние, което има религията върху испанската култура и върху живота на хората като цяло. Високата степен на въздействието на римокатолицизма идва от мистичните елементи в изкуството и литературата на Испания, от внушителния списък на светци и големия брой религиозни паства и заповеди. Католическият брак е основата на семейството, което на свой ред съставлява испанското общество. Националната библиотека в Мадрид, открита през 1712 година като Кралска библиотека, е най-голямата в страната. Тя съдържа повече от 4 милиона свързани томове. Рядко срещани книги, карти, печати и великолепната “Сала де Сервантес”, посветена на творбите на великия испански новелист Мигел де Сервантес Сааведра, са сред специалните колекции в нея. Библиотеката на кралския дворец (1760) в Мадрид има рядко срещани издания от ХVІ век така както и чудни колекции от ръкописи, гравюри и музика. Една от най-великите художествени колекции в света е музеят дел Прадо в Мадрид. Тази колекция е богата на творби от Ел Греко, Велазкез, испанския художник Бартоломе Естебан Мурило и Гоя, от италианските художници Сандро Ботичели и Тициан, от датския художник Рембранд. The Centro de Arte Reina Sofia е музей за съвременно изкуство на името на сегашната кралица на Испания. Испанското грънчарство, гоблени и резба върху слонова кост са показани в Националния археологичен музей в Мадрид, където се помещава най-богата библиотека по археология в страната. В Националния етнографски музей в Мадрид има предмети от бивши испански владения като Екваториална Гвинея, Филипините и Боливия. Други музеи в Мадрид са Природо-научният музей и Националният музей за репродукции на творби на изкуството. Разположени в Барселона са Морският музей и Археологичният музей, в който има голяма колекция на праисторическо, финикийско, гръцко, римско и вестготско изкуство. В началото на Средните векове писателите в Кастилия се концентрират главно върху любовта и войната като правят епически поеми, които са типични за това време в Европа. Най-известната от тях в Испания е “Poems de Mio Cid”. Златният век, ХVІ и началото на ХVІІ век, както се предполага от името му е най-великият период в испанската литература и в другите изкуства. Под влияние на Ренесанса и реформите в Испания се прави много проза, поезия и драма. Публикацията на колекция творби от двама поети, Боскан и Гарсиласо, стимулира поезията в нови форми и към нова тематика. Сонети и други италиански форми също се използват. Поезията използва повече кастилския език, а темите са разнообразни от любов до патриотизъм, природа и метафизични размишления. Религиозни писатели през Златния век са Сан Хуан де ла Круз (St. John of the Gross), Фернандо де Херера (The Divine) и Санта Тереза де Авила. Най-великата испанска книга е “Дон Кихот” от Сервантес. Други писатели от Златния век са Гонгора, Куеведо и Грациан, чийто творби за Испания са едни от най-сложните. Испански ромнатици са Ангел де Сааведра, Хош де Еспронцеда и Хош Зорила, най-популярните поети на ХІХ век. В испанската музика има много жизненост и ритъм, които са отражение на влиянията на християни и мароканци върху културата. Zarzuela, форма на опера, е представена през ХVІІ век. Водещ композитор през ХVІІІ век е Антонио Солер, а през ХХ век Хоакин Турина и Мануел де Фалла стават популярни заради техните напреднали стилове. Известни испански изпълнители през ХХ век са китаристът Андрес Сеговия и челистът Пабло Касалс. Популярни испански инструменти са китарата, дайрето, кастанетите и gaita, вид гайда. Испански стилове в танците (всеки със собствена музика) са болеро, фламенко, хота и фанданго. Голям брой велики художници са живели и творили в Испания. Сред най-известните са Ел Греко, който става популярен с картината си от края на ХVІ век “Изглед към Толедо” (Метрополиан музей в Ню Йорк Сити); Диего Велазкез, известен с картините си за испанския двор през ХVІІ век; Франциско Гоя, чийто творби в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век са допринесли за развитието на съвременното изкуство; Салвадор Дали, сюреалистичен художник; Пабло Пикасо, един от художниците, които творят най-много в цялата история, и главна фигура в изкуството на ХХ век. Широко известна с Фламенко музика и танци, борби с бикове, фантастични плажове и много слънце, Испания може да предложи много повече от това. Тя е и е била от стотици години един от културните центрове на Европа. Притежава красиви градове и селища, предлагащи както стари културни монументи, така и футуристична архитектура. Разнообразните й региони са различни един от друг по отношение на география, климат и дори като индивидуалност. Това е една пленителна страна, която трябва да се познава и за която трябва да се знае повече. Първо, да погледнем към някои от испанските традиции и обичаи.Най-известни сред испанските фолклорни традиции са несъмнено фламенкото и борбата с бикове. Борби с бикове ще откриете навсякъде в страната, като най-популярното събитие е може би “Надпреварата с бикове” по време на празника Санферминес в Памплона. Борбите с бикове са част от всяка Фиеста, определено най-известния и в същото време най-полемичен популярен испански обичай. Подобна фиеста с бикове не би могла да съществува без Торо Браво, древна порода бикове, която се е запазила само в Испания. В миналото предците на този вид бикове, примитивните урус, били разпространени в много части на света. През средните векове за аристокрацията било развлечение да яздят върху коне. Това се наричало suerte de canas. През XVIII-ти век тази традиция била малко или повече изоставена, а бедното население измислило борбата с бикове на земя. Франциско Ромеро бил ключова фигура при определяне правилата на този нов спорт. За своите фенове Коридата е, разбира се, по-скоро изкуство, отколкото спорт, а да не говорим за предизвикателството човекът да се бие срещу звяра. Това е древна традиция, която се е запазила в Испания точно както са се запазили и биковете Торо Браво. Фламенкото е автентично испанско изкуство и за да бъдем по-точни- автентично южно-испанско изкуство. То съществува в три форми: Канте-песен, Байле- танц и Гуитара- свирене на китара. За първи път фламенкото е споменато в литературата в “Cartas Marruecas” на Кадалсо през 1774г. Люлка на това изкуство е мястото, където между 1765 и 1860 г. били създадени първите фламенко училища: Садиз, Херез де ла Фронтера и Триана (Севиля). Реално фламенкото често се влияе от други стилове музика като джаз, салса, боса нова и др. Мас медиите доведоха фламенкото на световната сцена, но то всъщност винаги е било и ще си остане интимен вид музика. Не сте слушали автентично фламенко ако не сте били на juerga (парти, събиране) с малка група приятели посред нощ някъде в Южна Испания, където няма нищо друго освен гласът, китарата и тялото на танцуващия, движещ се на фона на лунната светлина. Много специфични и интересни испански обичаи са тези в Севиля- Семана Санта (свята седмица) и тези във Валенсия, най-важният от които е Фалас де Сан Хосе. Традициите на Семана Санта датират от 16-ти век, когато католическата църква решава да представи страстите на Христос на населението по лесно разбираем начин: с помощта на великите художници и скулптури по онова време те направили огромни дървени фигури на светци, които били носени в процесии. Реализмът на това представление впечатлявал хората наистина дълбоко и дори днес т.нар. севиланос (участниците в процесията) поздравяват с възгласи Светата Дева на тяхната енорийска църква по начин, който трудно се разбира от зрителите. Най-отпред върви група от т.нар. назаренос, облечени в дълги наметала с качулки, зад тях са пенитентс, носещи кръстове на своите рамене; след това идват фигурите на светците, носени от т.нар. косталерос, всеки от които трябвало да носи товар до 100 кг. Всички тези мъже са членове на Кофрадия- братство, посветено на организирането на една от тези процесии. В Севиля има 52 Кофрадии. Във Валенсия най-значим е несъмнено празника Фалас де Сан Хосе, празненство по случай започването на пролетта. Из целия град може да видите впечатляващи картонени конструкции, които се изгарят на последния ден от фестивала, 19 март, след голямо парти по улиците и заведенията на Валенсия. Тази фиеста продължава 4 дни. В Испания съществуват много традиционни изкуства, специфични само за страната. Някои от тях са: сантос- изображения на религиозни фигури във формата на бултос (рисувана или нерисувана резба) или ретаблос (рисунки върху дървени дъски); изработени в различни модели утилитарни или декоративни предмети от калай; мебели, обикновено направени от чам с много отвори и сглобки; релефна резба- дървени плочи с гипсов релеф или дървени дъски, подобни на тези, включени в направата на мебели и врати; апликация от слама- житна слама и зърнени люспи апликирани в сложен дизайн върху изрисувано дърво; тъкани на стан материи, традиционно направени от ръчно предена, боядисана прежда с растителен произход; колха- уникално бродиране, използващо специфичен бод, наречен колха; изделия от желязо- ръчно ковано желязо във формата на инструменти, закопчалки и множество домашни предмети; керамика- ръчно изработени, негланцирани утилитарни съдове, използвани главно за приготвяне и съхранение на храна (както и съдове за украса); рамилетес- хартиени гирлянди; изделия от кост- пръстени и дръжки за инструменти, изработени от кости, и много др. Испания притежава велики писатели и поети. Те представят големите традиции на страната в литературата от векове. Най-ранната испанска литература е писана на латински език по време на Римския и Вестготски периоди, и е представена основно от добре познатите творби на Лукан и Сенека от Кордоба, и Марсиал от Арагон. Тези испанци създавали своите велики творби през I и II в., наречени “Сребърната епоха”. През средните векове писателите, използващи кастилския език, пишели основно за любов и война, съдавайки епични поеми, които били характерни за Средните векове в Европа. Най- известната поема от тях в Испания е “Poems de Mio Cid”, разказваща за легендарния войник Ел Кид, наемен войник, притежаващ огромна смелост. Една от важните творби за периода е колекцията от песни “Cantagas de Santa Maria”, която някакси противоречи на своето набожно име, т.к. е колекция от любовни текстове посветени основно на приятно закръглени провинциални девойки, непокорни фермерски дъщери и др. подобни. “Златната епоха”, XVI и началото на XVII в., както предполага нейното име, е най-великият период в испанската литература, както и в другите изкуства. Повлияна от Ренесанса и в отговор на Реформацията, Испания създава голямо изобилие от проза, поезия и драма. От този период са поетите Боскан и Гаркиласо, новелистът Матео Алеман и др. Деветнайсети век довежда със себе си либералите, като много от тях се завръщат от заточение. Това бил периода на Романтизма както в Испания, така и навсякъде другаде, а испански романтици са Анхел де Сааведра, чийто най-известни поеми са романси върху исторически сюжети; Джош де Еспронседа- мрачен, меланхоличен революционер и Джош Зорила, най-известният от поетите на XIX в. През XX в., досега преобладаващ литературен и интелектуален феномен е много приветстваното “Поколение 98”- група поети, есеисти, музиканти, художници и др. Най-великият от тях в сферата на философията без съмнение е Мигел де Унамуно. Ортега е друг от тези хора, силно повлиян от немската философия и по-специално от идеите на Кант. Други велики испански поети и писатели са Сервантес (представител на Златната епоха), Лопе де Вега (велик писател-драматик), Федерико Гарсия Лорка (народен поет)- имена, които са емблематични за традиционната литература на Испания. Испания е дала на света и много художници също така. През вековете за живели и творили личности като Диего Веласкес (1599-1660), представител на Барока, Франсиско де Гоя (1746-1828), художник в периода на Романтизма, Хуан Миро (1893- 1983), представител на стиловете Дада и Сюрреализъм, Пабло Пикасо (1881-1973), Кубизъм, Салвадор Дали (1904-1989)- представител на Дада и Сюрреализма, и много други. Най-известният архитект на Испания е Антони Гауди (1852-1926). Той е определян като велик художник и велик техник. Някои считат неговата работа за традиционна, докато други вярват, че тя е новаторска и авангардна. Всеки, обаче, се съгласява с твърдението, че сградите на Гауди са изненадващи, различни и следователно- трудни за класификация. Неговата работа е пример за модернизация и обновление в испанската архитектура на XX в. Накрая, за великата култура на Испания говори и фактът, че около 40 културни и природни обекти в Испания са вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Някои от тях са историческият град Куенка с защитна стена, Манастирът в Ескуриал, Мадрид; Древният град Сеговия и неговия акведукт, Римските стени на Луго, Национален парк Доняна. Всички те са красиви и удивителни места. Ако те са само малка част от цяла Испания, човек би могъл да си представи цялата красота на тази страна и на нейната култура. Ето защо Испания си заслужава да се види.

Начало***Европа

Испания -- Стил на живот --

Испанците са темпераментен, весел и сърдечен народ.Фиестите (фестивали) са характерна черта от испанския живот. Те обикновено започват със събиране на множество от хора на едно място, след това има тържествено шествие, в което почитани образи са носени на рамената на участниците. Музика, танци, поезия и пеене често оживяват тези пъстри празници. Фиестата във Валенсия, Априлският панаир в Севиля и Фиестата Сан Фермин в Памплона са няколко от най-важните. Обратното, празненствата на Корпус Кристи в Толедо и Гранада и обредите по време на Свещената седмица във Валядолид, Замора и Куенка са тържествени празници. Боят с бикове, така важна част от испанските традиции, се нарича fiesta brava. Той е много повече от обикновен зрелищен спорт. Феновете аплодират не само смелостта на тореадорите, но и тяхната сръчност и артистичност също.

Начало***Европа


Испания -- Политическа система, право и управление --

Испания е конституционна монархия. Испания е конституционна монархия. Държавен глава е крал Хуан Карлос I. Монархът се определя по наследство, като се следва старо кастилианско правило (Castilian Siete Partidas): по-старият син е предпочитан пред по-старата дъщеря. Президентът на правителството (прайм министър) се предлага от монарха и се избира от Народно Събрание по законови правила. Вице-президентите се посочват от монарха по предложение на прайм министъра. Кабинетът на правителството, наречен Министерски Съвет, се проектира от президента. Също така има Държавен Съвет, който е висш консултативен орган на правителството. Испанският парламент се нарича las Cortes Generales (Народно Събрание) и представлява двукамерен парламент, състоящ се от Конгрес на депутатите (долна камара) и Сенат (горна камара). Долната камара притежава 350 места, членовете й са избирани чрез пропорционална избирателна система от многочленна избирателна колегия. Сенатът, горната камара, се състои от 208 директно избрани членове и други 51 избрани по региони. Конституцията на страната е одобрена чрез референдум на 6 декември 1978г., като влиза в сила от 29 декември 1978г. Конституцията узаконява създаването на областни автономни правителства. До 1985г. 17 националности и региони покриващи цяла континентална Испания, Канарите и Балеарските острови, се споразумяват за териториални конституции с централното правителство. През 1979г. се провеждат първите автономни избори в Баския и Каталонски региони, които имат най-силните традиции въз основа на тяхната история и отделни езици. Оттогава автономни правителства са създадени и в останалата част от 17-те ргиона в страната. Централното правителство продължава да прехвърля власт и пълномощия към регионалните правителства, които евентуално ще отговарят изцяло за здравеопазването, образованието и други социални програми в техните райони. Правната система в Испания е гражданска правна система, притежаваща съответни специфични особености в отделните региони.Тя не приема задължителното правосъдие на Международния съд за справедливост към ООН. Важен съдебен орган е Висшият съд (Tribunal Supremo). Испания притежава двупартийна политическа система, което означава, че съществуват две доминиращи политически партии, като е изключително трудно за някой да постигне какъвто и да било избирателен успех ако се намира под флага на някоя друга партия. Регионалните партии могат да бъдат силни в автономните общности като Каталуния и Баския регион. Днес най-важната управляваща партия в правителството е централно-ляво ориентирана социалистическа партия. Основни политически партии в страната са: - Партия на Народа: централно-дясно ориентирана, в правителството е от 1996 до 2004г. - Работническа Партия на Испанските Социалисти: централно-ляво ориентирана, в управлението е от 1982 до 1996г. и от 2004г. досега. - Каталонски съюз: коалиция от две каталонски националистически групи, популистка централно-дясно ориентирана партия и Съюз на християнските демократи. - Обединени леви партии: коалиция на партиите от лявото крило и някои “зелени” партии, контролирани от Испанската Комунистическа Партия. - Баска Националистическа Партия: умерени демократи-националисти целящи самоустановяване на Баския регион. Понастоящем в Испания съществуват много по-малки партии, които са без представители в парламента. Някои други партийни коалиции в страната са: - Европа на Народите- коалиция за провеждане на избори в ЕС - GalEusCa- Хората на Европа-коалиция към изборите в ЕС - Nafaroa Bai, коалиция на три партии- Eusko Alkartasuna, Aralar и BNP (Баска Националистическа Партия); тази коалиция е с избирателен район само Навар. Съществуват няколко диференцирани групи и лидери които оказват политически натиск в страната. Те са: - Бизнес и земевладелски интереси. - Свободни работнически съюзи. Най-силните от тях са Работническата Комисия и Главен Работнически Социалистически Съюз. Има много други обединения, в които работниците се съюзяват според обща търговия или идеология. - Католическата църква и кампанията Opus Dei за намеса в политиката на правителството. - Баската организация ЕТА и ГРАПО (1-октомврийска Група за Антифашистка Съпротива), които използват тероризма за да се противопоставят на правителството.

Начало***Европа

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Балеарски острови
Парламент на Балеарите
Правителство на Балеарските острови
Канарски острови
Парламент на Канарските острови
Омбудсман
Статистически институт на Канарските острови
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!