Еритрея

География

Официално име: Еритрея
Столица: Асмара
Езици: арабски, тигре, тигриня, афар, беха, блин, сахо, кунама, нара, английски, италиански, амхарски
Официална валута: накфа (ERN)
Религии: ислям, християнство
Население: 5 291 370 души
Територия: 117 600 кв. км
Релеф: Страната на практика е пресечена от една от най-дълите планински вериги, Големия риф. Има плодородни земи на запад, преминаващи към пустиняна изток. Земята на юг, в планините, е малко по-суха и по-хладна. Най-високата точка на страната, Емба Соира, се намира в центъра на Еритрея, на 3018 м. над морското равнище.
Териториално деление: 6 региона (зоби) - Централна, Южна, Гаш-Барка, Ансеба, Северно Червено море, Южно Червено море

История

Най-старите писмени източници за територията, сега известна като Еритрея, са хроноките на експедиция към легендарния Пунт (или Та Нетджеру, което означава, земя на боговете) от древните египтяни през двадесет и пети век пр. н. е. при фараона Сахуре.
Около пети век пр. н. е. на територията на Еритрея и в северната част на Етиопските планини възниква и постепенно се разраства държавата Аксум. Аксум започва да сече собствени монети през трети век и се покръства през четвърти век, като по този начин става втората официална християнска държава (след Армения) и първата страна, която изобразява кръста на своите монети.
Аксумитската държава постепенно се разпада между 9-и и 10-и век и няколко държави, племена и кланове се появяват в района, известен днес като Еритрея.
Италия обявява Еритрея за територията на Италия, на 01.10.1890. Кралство Италия управлява Еритрея от 1890 до 1941. Приблизително 100 000 италиански колонизатори, се заселват през 30-те в Колониа Примигениа (както Еритрея е била наричана от италианците, което означава, че са смятали Еритрея за първата си и най-важна колония), главно в Асмара.
Според мирния договор от февруари 1947 г. Италия предава всичките си колонии, включително и Еритрея. При декларацията за независимост на Еритрея, лидерът на Еритрейският народен фронт за освобождение (EPLF, по-късно преименуван на Народен фронт за демокрация и справедливост, или PFDJ) Исая Афеверки става първият президент на Еритрея, и създава правителство. Войната между Еритрея и Етиопия силно наранява икономиката на Еритрея. Ръстът на БВП през 1999 г. спада до по-малко от 1%, а през 2000 година БВП намалява с 8.2%. През май 2000 г. етиопска офанзива в Южна Еритрея причинява около 600 милиона щатски долара имуществени вреди и загуби, включително и загуби от 225 милиона щатски долара под формата на добитък и 55 000 разрушени домакинства.

Икономика

Подобно на икономиките на много други африкански страни, икономиката на Еритрия е до голяма степен базирана на селското стопанство, където са заети 80% от населението. Сушата често създава неприятности в земеделските райони. Войната с Етиопия е причина производството на храна да спадне с 62%. Дори по време на войната, Еритрея развива своята транспортната инфраструктура, асфалтира нови пътища, подобрява пристанищата си, поправя повредените по време на войната пътища и мостове. Най-важният от тези проекти е изграждането на крайбрежна магистрала с дължина повече 500 км, свързваща Масауа и Асеб, както и рехабилитацията на Еритрейската железница. Железопътната линия сега се простира между пристанището на Масауа и столицата Асмара. Икономическото бъдеще на Еритрея остава неясно. Спирането на етиопската търговия, която използва предимно пристанищата на Еритрея преди войната, влияе крайно отрицателно. Икономическото бъдеще наЕритрея зависи от способността й да овладее основните социални проблеми като неграмотност и ниска квалификация. От 6-ти май, 2008 Еритрея е най-скъпото място в света, за купуване на гориво. Цената от 9,58$ за галон е с 85 цента на галон по-висока, отколкото в следващата най-скъпа страна, Норвегия.

Култура

Еритрея заема стратегическо за световната търговия място. Влиянието на различни култури може да се види тук. Днес най-очевидните влияния в столицата Асмара са тези на Италия. Из Асмара има малки кафенета, сервиращи напитки, често срещани в Италия. В Асмара има явно сливане на италианското колониално влияние с традиционния бит на Тигриня. В селата на Еритрея тези промени никога не се случват.
Традиционната еритрейска рокля е доста разнообразна, жените от равнинните райони се обличат традиционно с ярко оцветени дрехи, докато хората от Тигриня традиционно се обличат в бели костюми. От мюсюлманските етноси само арабските или рашидските племена поддържат традицията да покриват лицата си.
Популярни спортове в Еритрея са футболът и състезанията с велосипеди. През последните години еритрейските спортисти имат нарастващ успех на международната сцена. Почти уникална на африканския континент е обиколката на Еритрея, чието първо състезание е било измислено от италианците през 1946 година. Обиколката е състезание с велосипеди от горещите пустнинни плажове на Мусауа, по извиващата се планинска магистрала със своите стръмни долини и скали до столицата Асмара. Оттам маршрутът продължава надолу към западните равнини на зоната Гаш-Барка, за да се върне обратно към Асмара от юг.

Политическа система, право и управление

Еритрея е управлявана от Народния фронт за демокрация и справедливост (PFDJ). Други политически групи не могат да се организират, въпреки че невъведената Конституция от 1997 г. предвижда наличието на многопартийна политика. Народното събрание разполага със 150 места, от които 75 са заети от PFDJ. Национални избори периодично са били планирани и отлагани, но нито веднъж не са били провеждани в страната. През септември 2001 г. правителството затваря всички частни печатни медии в страната и изявили се критици на правителството са арестувани и държани без съд и присъда, според различни международни наблюдатели, включително "Хюман райтс уоч"и "Амнести интернешънъл". През 2004 г. Държавния департамент на САЩ обявява Еритрея за страна на особена загриженост (СОЗ) заради религиозните си преследвания. Еритрея е пълноправен член на Африканския съюз (АС), наследник на Организацията за африканско единство (ОАЕ). Но се оттегля от това да бъде представител на АС в знак на протест към липсата инициатива от страна на АС относно прилагането на обвързващо решение за границата между Еритрея и Етиопия.