Египет

География

Официално име: Арабска република Египет
Столица: Кайро
Езици: арабски - египетски арабски диалект, нубийски
Официална валута : египетска лира
Религии: мюсюлмани , други
Население: 75, 498, 036
Територия: 1, 001, 450 кв . км
Релеф: Египет е разположен върху обширно пустинно плато, пресечено от долината и делтата на река Нил.
Административно деление: 28 области , наречени мухафази
Географско положение: Египет е държава в североизточната част на Африка , с население, съсредоточено предимно край коритото на река Нил. На юг достига пясъчните пустини на Судан, на север граничи със Средиземно море, а на изток с Червено море, известно с кораловите си рифове. Климатът на Египет е пустинен ,с горещи , сухи лета и умерени зими.
Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 86.1 %; християни - 13.8 % (от тях монофизити - 88.9 %, православни - 1.9 %, униати - 4.5 %, протестанти - 4.7 %), други - 0.1 %. Градско население - 46 %. На Синай живеят 0.5 % от населението на Египет.
Етнически състав - египетски араби - 98.8 %; нубийци - 0.6 %; други -
0.6 %; над 100 хил. д. - номади (бедуини)

История

Исторически събития и дати - 4000 г. пр. Хр. - зараждане на египетската цивилизация. Смесване на племаната протосемит, бербери и кушити; 3500 г. пр. Хр. - образуване на две царства - Горен и Долен Египет; 2500 - 2000 г. пр. Хр. - започва строежът на пирамидите - гробници на фараоните; 1312 г. пр. Хр. - война с хетите и завоюване на Сирия и Палестина; 525 г. пр. Хр. - персийският цар камбис завоюва Египет; 331 г. пр. Хр. - Александър Македонски завоюва Египет. Основан е град Александрия; 30 г. пр. Хр. - става римска провинция; 395 г. - влиза в състава на Византийската империя; 639-642 - Египет е завладян от арабите. 642-648 - включен към владенията на Омеядите , по-късно - на Абасидите . Разпространение на исляма, развитие на арабската култура. 969-1171 - икономически и политически разцвет при Фатимидите . 1171-1250 - управляват Аюбидите. 1250-1517 - Египет се управлява от мамелюките . 1517 - завоюван от турците и включен в Османската империя. 1798-1801 - част от Египет е завладяна от войските на Наполеон I. 1805 - като самостоятелен владетел на Египет се издига Мухамад Али . 1869 - откриване на Суецкия канал ; икономическа зависимост на Египет от европейските страни. 1876 - Египет обявява банкрут и е поставен под финансовия контрол на Великобритания, Франция и др. държави. 1882 - Великобритания окупира Египет (от 1914 Египет официално е британски протекторат). 1919-21 - египетски въстания. 1922 - британските власти обявяват Египет за независимо кралство. В страната остават британски войски, запазват се икономическият и политическият контрол. 1936 - англо-египетски договор потвърждава независимостта на Египет 1936-52 - управление на крал Фарук I ; национални и социални бунтове. 23 юли 1952 - Юлска революция в Египет . 1953 - Египет е провъзгласен за република; правителството на Г. А. Насър постига евакуиране на британски войски. 1956 - национализирането на английско-френската компания, която управлява Суецкия канал, предизвиква Суецката криза . 1958 - Египет и Сирия се обединяват в една държава - Обединена арабски република (ОАР), през 1961 Сирия излиза от ОАР. 1967 - след 6-дневна война с Израел част от Египет е окупирана. 1970-81 - президент на Египет е А. Садат . 1971 - ОАР се преименува Арабска република Египет (АРЕ); утвърдена е нова конституция. 6 окт. 1973 - настъпление срещу Израел (виж Октомврийска война в Близкия Изток ). 1979 - Египет подписва сепаративни споразумения с Израел в Кемп Дейвид (САЩ), осъдени от арабските страни. 1981 - след убийството на Садат Х. Мубарак става президент на Египет, преизбиран (1987, 1993, 1999, 2005). Под натиска на мюсюлманските фундаменталисти се ислямизират законите, конституцията, образованието. 1993 - правителството предприема строги мерки срещу ислямистите, които увеличават атентаторската си дейност. Египет е член на Организацията за африканско единство, на Лигата на арабските държави, на ООН (1945).

Икономика

Обща информация: Египет е една от най-развитите в икономическо отношение арабски страни. В началото на 90-те години, под егидата на Световната банка и Международния валутен фонд, в Египет започнаха мащабни реформи, които имаха за цел превръщането на централизираната египетска икономика, която дотогава бе изцяло контролирана от държавата, в модерна пазарна икономика. В периода 2005-2006 г. пазарът на ценни книжа процъфтява, а БВП се е увеличил през последната година с 5 %. Енергийният сектор осигурява около 7% от БВП на Египет. За разлика от редица други арабски страни, Египет разполага със сравнително ограничени петролни ресурси. Най-големите египетски находища от петрол понастоящем се намират в Суецкия залив (осигуряват ок. 70% от дневния добив), както и в Западната пустиня (ок. 16% от дневния добив). Особено бързо се развива газовият сектор, като добивът на природен газ в Египет през 2002 г. нарасна до около 3 милиарда куб. фута, т.е. увеличи се двойно само за 3 години. Според официални източници, доказаните резерви от природен газ в Египет са около 60 милиарда куб. фута, а предполагаемите – над 120 милиарда. Основният проблем на египетското селско стопанство е ограничената площ на обработваемите земи – само около 3,3% от територията на Египет, предимно в поречието на Нил, е годна за отглеждане на селско-стопански култури, като останалите около 96,7% са пустинни и полупустинни райони. Затова, селското стопанство осигурява само около 14,7 % от БВП (по данни от 2006 г.) и не задоволява потребностите на страната. В предстоящите години се очаква Египет да внася около 2/3 от необходимите му хранителни стоки, за да осигури жизнен минимум за 90% от населението.Туризмът е един от най-важните източници на чужда валута за страната и вторият, след земеделието, основен източник на доходи за много египетски семейства. В този сектор е заета около 10% от работната сила.Друг важен източник на твърда валута са таксите за преминаване през Суецкия канал. Външният дълг на страната е 29, 59 млрд.щ.д. (юни 2006 г.).Износът на Египет за 2006 г. възлиза на 24,22 млрд. щ.д., а вносът е 35, 86 млрд. щ.д. Основните партньори, за които Египет изнася са САЩ - 13%, Италия - 9.3%, Испания - 7.7% , Сирия - 5.5% , Франция - 4.9% , Германия - 4.8% , Саудитска Арабия - 4.7%
(за 2005 г.).Основните партньори, от които Египет осъществява внос са: САЩ – 10.6%, Германия – 7%, Китай – 6,5 %, Италия – 5, 8 % и Саудитска Арабия – 4, 8 %. (за 2005 г).
Труд : Рудовите ресурси на Египет са 23,1 милиона от тях 78% мъже и 22% жени.Най- големият процент е в земеделието и риболова, където са заети 30% от всички работници.Обслужващият сектор заема 45%, а за индустрията остават 20%. Има много малко квалифицирани работници, тъй като обучението обикновено е елементарен, а една трета от възрастното население е неграмотно.По данни на Египетския център за икономически изследвания безработицата в Египет за 2007 г. е 8,3%. Причина за толкова високите показатели е бързото увеличаване на населението на Египет и неспособността на правителството на страната да осигури съответното нарастване на броя работни места за квалифицираните специалисти.
Производство : Индустрия, включително производство, добив и строителство, допринесли 38% от БВП през 2006 година. Основните стоки се произвеждат текстил, химикали, метали и петролни продукти. По-либералната икономическа политика са довели до създаването на редица частни компании, участващи в сглобяването на автомобили, електроника, потребителските дълготрайни стоки, като хладилници и други уреди и фармацевтични продукти. По-голямата част от заводите са концентрирани около двете големи градове на Кайро и Александрия и в промишлени зони по Суецкия канал.
Услуги : допринесла 48% от БВП през 2006 година. Важно услуги включват управление на социални услуги като здравеопазване и образование, финансовите услуги, както и лични услуги.
Tуризмът : През 2006 г. 8,6 милиона туристи, са посетили Египет, донасящи 7,6 милиарда щатски долара . По-голямата част от посетителите прави турне, което включва Кайро, великите пирамиди и обекти и други останки и предмети от древният Египет. Много туристи също са поситили египетското Червено море, за да се възползвате от топлите зимни условия. През 1992 нападения срещу чужденци от ислямските екстремисти уплаши туристите , това скоро се вязтановява.Туристическата индустрия е съставена изцяло от частни фирми.
Земеделие : През 1998г. земеделския сектор (включително риболова), съставяше 18% от БВП. Преди индустриализацията, земеделието снабдяваше голяма част от египетския експорт, но през 1997г. то съставяше само 4% от експорта. Най-важните култури са памука, зърнените култури, плодовете и зеленчуците и животинския фураж. Обработваемата земя на Египет е малко, но за сметка на това е много плодородна. Тя е разположена главно около Нил и делтата на Нил. Добивът е голям и почти всяко парче земя дава най-малко по две реколти годишно. Страната престанала да може да се задоволява с житни култури от началото на 20век, въпреки че все още изнася някои породи птици, плодове, зеленчуци, захар и ориз. Сега внася почти 1/4 от житните култури, от които се нуждае и много по-висока пропорция от месо и млечни продукти.
Енергия: Египет задоволява потребностите си от електроенергия. Главните източници са хидроенергийните електрически централи на бента на Аслан и парните електрически централи, използващи земен газ. Египет притежава големи количества нефт и земен газ и по този начин се снабдява почти цялото нужно гориво на страната. С тръбопроводи са снабдява газта до почти всички главни градски центрове.
Транспорт: В Египет има 5150км. железопътни линии, всички те са притежание на държавата. Главните линии свързват Аслан и градовете северно от него в долината на Нил с Александрия на брега на Средиземно море. Вътрешните водни пътища на Египет се използват главно за транспорт. Тези водни пътища включват Нил, която е плавателна по цялото си протежение на страната; около 1,600км. корабоплавателни канали; и повече от 17,700км. напоителни канали в делтата на Нил. Две магистрали свързват Кайро с Александриа. Други няколко магистрали свързват Кайро с порт Сайд, Суетц и Ал Фаям. Общата дължина на магистралите и пътищата в Египет е 64,000км. Интернационални въздушни линии обезпечават редовното обслужване между Кайро и Александрия и главните световни центреве. Egyptair-държавна авиокомпания, която също обезпечава местните и чуждете услуги. Страната има около 80 аеропорта и летища. Най-голямата и главно пристанище е в Александрия, следвано от порт Сайд и Суетц, всички те се обслужват от много морски компании. Суецкият канал, който беше затворен от 1967г. до средата на 1975г. като резултат от арабско-израелските войни от 1967 до 1973г., допринася със съществени годишни приходи. В началото но 90-те години около 16,000 плавателни съда използваха канала всяка година.
Комуникации: Египет е културен и информационен център на Арабския свят, а Кайро е най-големият информационен център. В града има 8 ежеднежни вестника с общ тираж около 2 милиона, голям брой вестници, които излизат всеки месец, списания и журнали. По-голямата част от политическите партии имат свои партийни издания и вестници. Египетската телевизия (ETV) се управлява от правителството и се финансира основно чрез рекламни приходи. ETV продава своите програми и сериали на целия арабски свят. В Египет са достъпни и много други телевизионни програми: Саудитската телевизия, излъчвана от Лондон (MBC), Арабско радио и телевизия (ART), телевизия Ал-Джазира и други, както и западни телевизии; по-голямата част достъпни за онези египтяни, притежаващи сателитни приемници. ETV има два национални канала, шест регионални и три сателитни. От двата национални канала, Канал I използва предимно арабски език, докато Канал II е предимно за чужденци и излъчва новини на английски и френски, наравно с арабски. Телефони — линии в употреба 8,735 милиона (2003) Телефони — мобилни клетъчни
5 797 500 (2003) . Телефонна система претърпява значителни подобрения през 1990-те и е доста модернизирана; има Интернет досъп и клетъчни услуги.
Чуждестранна търговия: Преди революцията през 1952г., египетската външна търговия се състоеше главно от експорта на сурови материали, а импорта от преработени стоки. След революцията режимът наложи политика обезкуражаваща импорта чрез наличието на големи тарифни бариери, за да запазят израстващата индустрия. Това също въведе по-голямата част от държавната търговия под правителствен контрол. Много по-либерална политика беше представена през 1970г. Обаче, през 1990г. са предприети стъпки за отварянето на египетския пазар за външно търговска надпревара. Също така имаше нови ударения върху износа. Без да се обръща внимание на експорта на суровите и рафинирани петролни продукти, тази политика не облекчи търговския имбаланс. През 1998г. експорта допринесе на страната $3,1 билиона, докато импорта струваше $16,5 билиона. Като резултат страната тръгна към търговски дефицит. Част от този дефицит е компенсиран от парите донесени от туризма, таксите от Суецкия канал и приходите от работещите в чужбина египтяни. Петролът и петролните продукти допринасят повече от половината приходи на експорта през 1990г. Също така в експорта се включват текстилните продукти, плодовете и зеленчуците, дрехите и аксесоарите и алуминиевите продукти. Основният импорт се състои от машинно и транспортно оборудване; основни преработени стоки, особено желязо, стомана и хартия; хранителни продукти; житни храни и химически продукти. САЩ е главният търговски партньор на Египет, следван от Италия, Германия и Франция.
Валута : Националната валута на Египет е египетският паунд или египетската лира . Разменната монета е пиастрата. Един египетски паунд е равен на 100 пиастри. Централната банка е създадена през 1961 г., когато всички страни частните банки са национализирани. Няколко специализирани държавни банки също са били основани. На Чуждестранни банки беше разрешено да навлязат в страната като съвместни предприятия с египетски инвеститори през 1974 г., след като са били принудени да напуснат по време на национализация период. В края на 1990-те години правителството се съгласил да преватизира четирите най-големи държавни банки в Египет. Повече от 80 местни и чуждестранни банки оперират в страната.

Култура

Египетската култура датира от преди пет хиляди години. Древен Египет е сред най-ранните цивилизации и за това време Египет е създала и утвърдила удивително сложна и стабилна култура,която повлиява на Европа, Близкия Изток и Африка. След ерата на фараоните, Египет попада под влиянието на древногръцката култура,християнството и исляма. Днес,много аспекти от египетската древна култура съществуват във взаимодействие с по-нови елементи , включително и влиянието на модерната западна култура,която сама по себе си се корени в древната египетска култура. Египетската столица , Кайро , е най-големият град в Африка и от векове е известен като научен,културен и търговски център.Египет е държавата с най-много нобелови лауреати в Африка и Арабския свят.Някои египетски политици заемат ключови позиции в основни международни организации като Бутрос Бутрос-Гали в Обединените Нации и Мохамед ел Барадей в Международна агенция за атомна енергия.
Литература: Литературата представлява основен културен елемент в живота на Египет.Египетски писатели и поети са сред първите, които въвели модерния стил в Арабската литература, и стиловете и елементите, които въвели, са широко разпространени в Близкия Изток.Първият съвременен египетски роман “Zaynab” от Мохамед Хюсеин Хайкал е публикуван през 1913 година, написан на египетски арабски език.Египетският романист Нагуиб Махфуз е първият арабски писател, който е спечелил Нобелова Награда за Литература.Известни са египетските писателки Науал ел Саадауи, добре позната за феминистките си дейности, и Алифа Рифаат, която също пише за жените и традициите в Египет.Народната поезия (фолклор) е може би най-популярният литературен жанр в Египет, представен в творбите на Ахмед Фоуад Негм (Фагуми), Салах Джахеен и Абдел Рахман ел Абнуди.
Изкувства и архитектура: Египтяните са били едни от първите основни цивилизации, които проектирали и систематизирали елементи в изкуството и архитектурата.Стенните рисунки, направени в услуга на фараоните, следвали строго последователен код от визуални правила и значения.Египетската цивилизация е известна с колосалните си пирамиди и величествените гробници. Добре познати примери са Пирамидата на Джосер, проектирана от древния архитект и инженер Имхотеп, Сфинксът и Храма на Абу Симбел.Модерното и съвременно египетско изкуство може да бъде толкова разнообразно,колкото е световната сцена на изкуството, от специфичната местна архитектура на Хасан Фатхи, до известните скулптури на Махмуд Мокхтар. Операта в Кайро служи за основно място за представяне на истинско изкуство в египетската столица.Египетската медийна индистрия и изкуство са процъфтявали от края на 19-ти век,като в днешно време се продуцират повече от 30 египетски канала.От много време Кайро е смятан за „Холивуд в Близкия Изток”,а ежегодният фестивал Международен Филмов Фестивал в Кайро е попаднал в класацията на 11-те фестивала с най-добри оценки от Международната Федерация на филмовите продуценти. За да продължава да се поддържа медиийната индустрия, е построен голям медиен град.Някои египетски актьори, като Омар Шериф, са пожънали слава по целия свят.
Музика и танци: Египетската музика е богата смесица от местни, средиземноморски, африкански и западни елементи.В Античността египтяните са свирели на арфи и флейти, включително и два местни инструмента – наи и уд.Ударната и вокалната музика също са се превърнали във важна част от местната музикална традиция.Следи в съвременната история на египетската музика оставят творци като Абдул Хамули , Алмаз и Махмуд Осман, които оказват влияние по-късно върху работата на египетски музикални гиганти като Сайед Дарвиш, Умм Култум, Мохамед Абдел Уахаб и Абдел Халим Хафез. Тези забележителни творци са последвани по-късно от Амр Диаб.Много хора го определят като „Музикалната Легенда” на новото време, който има фенове в Близкия Изток и Европа.От 1970 година насам , египетската попмузика става все по-важна в египетската култура, докато египетската фолклорна музика продължава да бъде изпълнявана по време на сватби и други тържества Националният танц дружество, Реда Танци трупа ", специализирана в съвременната преработки на фолклорни танци. Корема танци е популярна сред всички класове и се извършва в най-различни настройки, вариращи от нощни клубове на семейни тържества.
Филми: Първата кинопрожекция в Египет е в Александрия през 1896. В кафенетата бързо се налага модата да се прожектират филми, а през 1917 г. е поставено началото на първата кино компания. По това време в страната вече има 80 киносалона. Първият пълнометражен египетски филм е произведен през 1927 г. Това е "Лейла" на режисьора Уадад Орфи. Но едва през 30-те години на 20-ти век, с появата на звук към лентите, в египетското кино се забелязва развитие. "Аулад ал-Зауат" с Юсуф Уахби и Амина Риск е първият звуков филм, появил се през 1932 г. До 50-те египетското кино се смята за Холивуд на Изтока, с продукция на 80-130 филма годишно. След като държавата започва да се занимава с кинопроизводството, броят на филмите намалява, но на екран излизат някои изключителни филми като "Мумията", която е носител на 12 награди по цял свят (и е прожектирана в България през 1970 г.). В този период изгряват и звездите Соуад Хосни, Омар Шариф и Исмаил Ясин. През 1980 г. държавата учредява Висш съвет по културните въпроси и два международни филмови фестивала. В последвалите десетилетия се правят някои изключителни филми
Библотеки и музей: На 23 април 2002 г. в Александрия, е открита голяма съвременна библиотека, която да възстанови старото величие и да осигури свободен достъп до знанията на всички желаещи. Във финансирането на строителството участва ЮНЕСКО. Строителството на новата сграда е продължило 12 години. Единадесеттетажната ултрамодерна постройка е с формата на срязан косо цилиндър, замислен като символ на Слънцето - знака на Древен Египет. На една от стените могат да се видят букви от всички съществуващи в света азбуки. В огромната и светла читалня, предвидена за 3500 посетители, може да се получи всяка книга и веднага да се направи разпечатка или запис на компактдиск на част от нея. Равнищата за четене са 7, а новата сграда с площ 40 130 кв м. В края на ХIХ век се създава Египетският музей. В резултат на големите археологически разкопки провеждани през втората половина на ХIХ век са разкрити многобройни паметници. За тяхното съхраняване и експониране се изгражда световно известният музей в Кайро. Музеят е открит през 1901 г. и съдържа над 120 000 експоната, повечето от които не са изложени. Негов основател е големият френски археолог Огюст Мариет, който посвещава целият си живот на изследването на Древния Египет. Национален музей със съкровище от гробницата на Тутанкамон в Кайро; пирамидите в Гиза, храмове и дворци в луксор и др.

Политическа система, право и управление

Форма на управление: Египетската Конституция предвижда силна изпълнителната власт. Президентът на Арабска република Египет е държавният глава на Египет от създаването на републиката през 1953 г.Президентът е този, който може да назначи един или няколко заместник-председатели. Президентският мандат е 6 години с право на преизбиране. Египетскотозаконодателен орган, Народна събрание, има 454 члена - 444 популярно избран и 10 назначени от президента. Съгласно египетската конституция, 50 % от членовете на Народното събрание трябва да са работници и селяни.Монтажът седи за 5-годишен мандат, но могат да бъдат разтворени по-рано от президента. Консултативното събрание (Шура) се състои от 264 члена, 1/3 от които се назначават от президента.Последните избори за членове на Консултативното събрание са проведени през май-юни 2004 г. Консултативното събрание, което се контролира изцяло от управляващата партия, изпълнява функциите на съвещателен орган и не оказва значително влияние върху политическия живот в страната. Под национално ниво власт се упражнява от и чрез управители и кметове, назначени от централното правителство и от народно избран за местните съвети. Опозиционни партии организации представят своето мнение публично и техните последователи на различни нива в политическата система, но властта е концентрирана в ръцете на президента и Националната демократическа партия мнозинство в народното събрание и тези институции доминират на политическата система. В допълнение към управляващата Национална демократическа партия, има 18 други законово признати страни, докато през 2004 г. там са били само 16 други законово признати партии. В началото на 2005 г.,от председател Muбарак предложените изменения на Конституцията да се даде възможност за първи път в историята на Египет, конкурентоспособна, мулти-кандидатски избори. Изменението беше изготвен от Европейския парламент и одобрени от държавни референдумът в края на май 2005 година. През септември 2005 г., председател е преизбран Muбарак, според официалните резултати, с 88% от гласовете. През март 2007 г., Mubarak въведени редица изменения в конституцията, които да увеличат президентските правомощия и по-значително, забраната за всякакви политически партии въз основа на религиозна и етническа основа . Измененията бяха поставени популярен референдум и, въпреки ниската избирателна активност и от опозиционни групи, приет 75,9% одобрение.
Гл. държавни служители :
Председател - Мохамед Носни Mubarak
Министър-председател д -р - Ахмед Насиф
Министърът на външните работи - Ахмед Абоул Геит Aбоил
Посланикът на Съединените щати - посланик Набил Фахму
Постоянен представител на ООН - посланик Магед Абдел Фаттах Абделасис
Политически партии: В страната официално са регистрирани 21 партии : една управляваща и 20 опозиционни. Конституцията забранява създаването на партии на религиозна и етническа основа. Основните политически сили в страната са : управляващата Национално-демократическа партия (НДП) на Хосни Мубарак ; партия "Нов Уафд" ; Национално-прогресивна юнионистка партия (Тагаммуа); Насъристка партия ; партия “Ал-Гад”.
Отбрана : Военната служба, която е от 18 месеца - 3-години, в зависимост от нивото на образувание.Военната възраст - 18 години. През 2006г. военните разходи възлезли на 3,1% процента от БВП.
Външната политика на египетското ръководство е израз на усилията му да съхрани политическия авторитет и позициите на страната в района на Близкия изток, Средиземноморието и Африка, в условията на формиращата се нова система на международните отношения, вследствие на настъпилите значими промени в политическата и икономическата обстановка в глобален мащаб. Външнополитически приоритети на страната: - всестранно развитие на отношенията със САЩ - стремеж към превръщането на Египет в привилегирован партньор в района на Близкия изток и запазване на американската икономическа помощ; - реализиране на желанието за водеща роля в Близкоизточния мирен процес (БИМП) и активизиране на сътрудничеството със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив; - развитие на връзките с Европейския съюз, мотивирани както от икономически, така и от политически интереси; ЕС е най-големият търговски партньор на Египет. На 1 юни 2004 г. бе ратифицирано Споразумението за асоцииране на Египет към ЕС от всички страни-членки на съюза. На 6 март 2007 г. в рамките на третата среща на Египетско-европейския съвет за асоцииране в Брюксел бе приет Плана за действие на Египет за периода 2007-2013 г. Планът бе плод на 18 месечни преговори и определя приоритети за сътрудничество с ЕС по отношение на египетските икономически, социални и политически реформи. Договорът ще спомогне за модернизацията на Египет в сферите на здравеопазването, образованието, търговията, енергетиката и околната среда. За периода 2007-2010 г. ЕС е отпуснал на Египет средства в размер на 558 млн. евро.