Доминиканска Република

География

Официално име: Доминиканска Република
Столица: Санто Доминго
Езици: испански (официален), английски, френски
Официална валута: Доминиканско песо
Религии: римокатолицизъм, други
Население: 9,904,000
Територия: 48,730 кв м
Релеф: Доминиканската република е разположена в източната част на втория по големина остров в Великите Антили, Hispaniola. От това, много малки офшорни острови и рифове са част от Доминиканската територия. Тя се гордее със своите долини, равнини, отделени от планински вериги, които вървят успоредно една на друга, както и с нейните езера и крайбрежни лагуни.
Териториално деление: 31 префектури

История

Доминиканската република е била открита на 5-ти декември 1492 от Христофор Колумб през първото му пътуване до Новия свят. По това време остров Испаньола (както го назовава Колумб) бил наричан "Кискея" от местните индианците от племето Таино С население около 600000 Таино (т.е. "добрите") били добронамерени и гостоприемни към Колумб и неговия екипаж. Самият Колумб се привързва изключително много към Испаньола. В дневника си той описва Испаньола като красив остров от рая с високи гористи планини и големи речни долини.
Възхищението на Колумб от острова,както и открититте от екипажа златни находища в реките на острова, води до възникването на европейски селища, първото от които е създадено през 1493 в Ла Изабела. С наличието на нови селища индианците от племето Тиано биват заробени,като през следващите двадесет и пет години не остава и следа от тях. Едновременно с това започва заселването на осрова с африкански роби на острова, за да се осигури подходяща работна ръка за плантациите на заселниците.
Братът на Колумб, Вартоломей, е назначен за губернатор на Испаньола и през 1496 той основава градът Санто Доминго. Столицата бързо се превърща в седалище на испанския Кралски съд и следователно, в град с власт и много влияние. Въпреки това, през 1515 испанците осъзнават, че златните находища на Испаньола значително намаляват. Около това време Херман Кортес открива сребърни находища в Мексико. Като научават тази новина, по-голяма част от испанските жители на Санто Доминго отпътува за Мексико, оставяйки няколко хиляди заселници след себе си. Благодарение на добитъка, доведен на острова от Колумб, останалите заселници се издържали, произвеждайки храна и кожа за преминаващите покрай Испаньола испански кораби на път за богатите колонии на америкаския континент. По това време карибските пирати започват да пишат своята история.
Островът Испаньола остава под испански контрол до 1697, когато Западната трета от острова става под френско владение. (През 1804 западната част на острова се превръща в република Хаити.) Тази област, която французите наричат "Свети Доминго", се превръща в най-богатата колония в света благодарение на огромните захарни плантации, обработвани от стотици от хилядите роби, внесени от Африка. През 1791 робско въстание разрушава Свети Доминго. От страх да не загубят колонията от роби, французите премахват робството през 1794. Със затишие в Свети Доминго французите се съсредоточават върху източната част на острова, където преобладавало испанско население, което по-късно се отказва от властта.
През 1809 в източната част на острова са върнати испанските правила. През 1821 испанските заселници обявяват източната част за независима държава, но само седмица по-късно, Хаити завладява източната част на острова и обгражда Санто Доминго. През следващите 22 години целия остров бил под контрол на Хаити. Въпреки загубата на икономически и политически контрол, бившата испанска управляващата класа развива тайна група за съпротива,водена от Хуан Пабло Дуарте, наречен "Ла Тринитариа". След няколко атаки на Ла Тринитариа над Хаитската армия, Хаити отстъпва. На 27-ми февруари 1844 година в източната част е обявена независимостта на испанското население, което назовава своята земя с името "Доминикаска Република".
Следващите 70 години били белязани от политически размирици и граждански войни главно за борба за лидерство на правителството с Доминиканските лидери. Споровете с Хаити продължават и властта е върната на Испания за кратък период от време. Смут в началото на 1900 довежда до намесата на Съединените щати. През 1916 г.войските на САЩ окупират страната и оставата там до 1924, когато демократично избраното правителство Доминиканската република влиза в сила. Въпреки това, главнокомандващият войската по време на американската окупация, Рафаел Леонидас Трохило, който използва властта си, за да блокира правителствени реформи и скоро след това поема контрола в свои ръце под формата на репресивна диктатура. Неговата форма на управление продължава до 1961, когато бива убит. (Годишнината от смъртта му е официален празник в Доминиканската република.)
След смъртта на Трохило, политическите вълнения отново вземат превес. Доминиканската република преминава през поредица от лидери до 1965, когато Линдън Б. Джонсън нарежда на морската пехота на САЩ да превземат отново страната.При манипулиран тур на изборите през 1966 г. д-р Хоакин Балагуер, член на социалистическата партия, бива избран за президент. Неговото управление продължава до 1978, когато Доминиканците избират Антонио Гузман, член на демократическата партия. Гузман почива през 1982 г., през което време Доминиканците избират друг член. на демакратическата партичя. През 1986 балагуеротново е избран, този път законно, и остава президент до 1996 г., когато председателят Леонел Фернандес (от Партията на Доминиканското освобождение .) е следващия избран. Управлява в продължение на четири години и бива заменен от Иполито Мехито през 2000 година.
Днес Леонел Фернандес е отново президент. Новия си мандат, който започна през 2004 г., ще продължи в срок от четири години.

Икономика

Доминиканската република, най-голямата икономика в Карибския басейн и Централна Америка, е с по-нисък от средния доход развиваща се страна, главно в зависимост от селското стопанство, търговията и услугите, особено туризма. Въпреки че секторът на услугите напоследък превъзхожда стопанство като водещ работодател на доминиканци (Това се дължи главно на растежа в туризма и зоната за свободна търговия), но въпреки това селското стопанство остава най-важният сектор в условията на вътрешното потребление и е на второ място (след минния) по. Туризмът носи повече от 1 милиард щатски долара годишни приходи. Зоната за свободна търговия и туризма са най-бързо нарастващите експортни сектори. Според доклада на Международният валутен фонд за 1999 доклад преводите от доминиканските американците се очаква да бъдат около 1,5 милиарда щатски долара годишно. По-голямата част от тези средства се използват за покриване на основни битови нужди като подслон, храна, облекло, здравни грижи и образование. На второ място, намиращи се финансират малки фирми и други производствени дейности.
Съединените щати са най-важният търговски партньор на Доминиканската република (75% от експортните приходи). Други пазари включват Канада, Западна Европа и Япония. Страната изнася на свободна търговска зона, произведени стоки (дрехи, медицински изделия и т.н.), никел, захар, кафе, какао и тютюн. Внася петрол, индустриални суровини, стоки, капитали, както и хранителни продукти. На 5-ти септември 2005 година, Доминиканският Конгрес ратифицира споразумение за свободна търговия със САЩ и пет страни от Централна Америка, известно като CAFTA-DR. CAFTA-DR споразумението влиза в сила за Доминиканската република на 1-ви март 2007. Общият състав на американските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Доминиканската република като САЩ от 2006 г. е 3,3 милиарда щатски долара, много от които, насочени към енергийния сектор и туризма, към зони за свободна търговия, както и към сферата на телекомуникациите. Паричните преводи достигат близо 2,7 милиарда щатски долара през 2006 година.
Важен аспект на Доминиканската икономика е индустрията в свободната търговска зона(FTZ), която обхваща 4,55 милиарда щатски долара от износа на Доминиканската република за 2006 г. (70% от общия износ). Отчетите показват, обаче, че FTZ загубите са около 60000 между 2005 и 2007 г. и е претърпяват 4% спад на общия износ през 2006 година. В текстилния сектор има приблизително 17% спад в износа, което се дължи отчасти на поскъпването на Доминиканското песо спрямо американския долар, азиатската конкуренция, следвайки изтичането на квотите за мулти-фибърно споразумение, както и на правителство с мандат увеличение на заплатите, които трябва да са възникнали през 2005 г., но бе отложен до януари 2006 година. Окаяният бизнес в Доминиканската република бил възроден от фирми в Централна Америка и Азия. Тютюневият, бижутерският, медицинският и фармацевтичен сектор в FTZs всички регистрирани увеличения за 2006 г., което донякъде компенсира текстилните загуби и загубите от облекло. Промишлени експерти от FTZs очакват, че влизането в сила на CAFTA-DR споразумението ще насърчи значително нарастване на FTZ сектор за 2007. Текуща тревога в Доминиканската република е неспособността на участниците в електроенергийния сектор да създадат финансова жизнеспособност на системата. Три регионални електроразпределителните системи са били приватизирани през 1998 г. чрез продажбата на 50% от акциите на чуждестранни оператори, а администрация на Мехита откупува обратно чуждестранни акции на две от тези системи в края на 2003 година. Третата, обслужваща източните провинции, се експлоатира от американски предприятия и е 50% собственост на САЩ. Световната банка отбеляза електроразпределителни загуби общо за 2005 около 38,2%, процент на загуби, надхвърлен само в три други страни. Промишлени експерти оценяват, че разпределителните загуби за 2006 година ще превишат 40%, главно поради ниските ставки за събиране, злоупотреби, проблеми с инфраструктурата и корупцията. В края на 2006 г.правителството беше надхвърлило бюджета си за електроенергийни субсидии, разход в близост до този на САЩ- $ 650 милиона.
Правителството планира да продължи да предоставя субсидии. Конгресът прие закон през 2007 г., че кражбата на електроенергия е наказуемо деиствие, но той все още не е напълно влязъл в сила. Електроенергийния сектор е силно политизиран сектор, а президентската изборна кампания 2008 вече е в движение, в перспективата за по-нататъшни ефективни реформи на електроенергийния сектор е лоша. Дългове в сектора, включително и държавния дълг са в размер на повече от 500 милиона щатски долара. Някои производствени фирми нямат достатъчно капитал и в момента не успяват да си доставят адекватно количество гориво.

Култура

МУЗЕИ & АРХЕОЛОГИЯ
Доминиканската република е с богата и легендарна история, която ни връща назад 8000 години до пристигането на индианците от племето Таино. След откриването на острова от Христофор Колумб през 1492, републиката има силно взаимодействие с испанци, французи, хаитяни и африканци. Тогава не е чак толкова чудно, как Доминиканската република може да се похвали с такава впечатляваща колекция от лични и културни раликви от векове назад.
Страната е свършила великолепна работа с поддръжката и запазването на тези реликви, както и с историческите сгради, в коита са настанени. Посещавайки големите градове в Доминиканската република, особено Санто доминго, особено Санто Доминго, туристите могат лесно да бъдат въвлечени в историческите легенди, които съпътстват някои от най-старите музеи и археологически обекти в Новия свят. Доминиканската република има също уникална колекция от естествени скали и камъни, които могат да бъдат намерени единствено на острова. Около Барахона, тюркоазено синпектолитен камък познат още като ларимар, който произхожда от вулканична скала, образувала формата на острова. Страната е е най-известна със скъпоценните си камъни, кехлибари.
Страната на музеите и археологическите обекти заинтригува възрастни и е като исторически урок за децата. От бижутерии до религиозни реликви, от замъци до пещери, всяко населено място дава един различен аспект на колоритното островно наследство.
МУЗИКА & ТАНЦИ
Преминавайки през улиците на Доминиканската република, посетителите със сигурност ще видят ръчно изработените плакати, висящи от телефонни постове промотиращи предстоящите меренге и бачата нощи. Продължавайки ход, не отнема много време да разбереш, че музиката звучи като саундтрака на страната и че нейните жители, често чуват тътена от превозни средства, магазини, ресторанти и домове. След залез слънце, пулсиращите ритми изпълват въздуха с живот и придърпват местни и туристи към дансиннга на наи-горещите нощни клубове в света. Начин на живот на острова, домениканците възприемат танца като изкуство и са горди от това, че могат да споделят националните си ритми с други. Салса, латински джаз и други видове денс музика може да се чуе в страната, но не са толкова популярни, колкото техните възлюбени меренге и бачата.
Меренге
Националния танц на страната има свои групи, които се базират на бенд,състоящ се от три групи, включващ мелодион(инстромент,подобен на акордеон), гуира(вид ударен инструмен), тамбора; тези са основните, но освен тях се срещат и инструменти като например саксофон, тромпет, цигулка, флейта и пиано. Неговото темпо се характеризира с агресивен ритъм, изискващ неговите танцьори да движат бедрата си мн бързо, мокри движения и кара краката им да са в синхрон. По-рано текстовете на меренге песните са се базирали на сексуални срещи и други социално забранени теми, като по този начин предшества широкото им приемане. Днес, текстове на песни обхващат по-общи теми, включително политиката и текущите събития. Неговата музика е станала толкова популярна, че е удостоен с два регионални фестивала всяка година.
Бачата
Бачата е много по-бавен танц от меренгето, който се появява в селските райони на острова през 1960. Той произхожда от болеро, музикален жанр, чиято родина е Куба, и може да се сравни с R&B музиката на Съединените щати. Првоначалноно популярен с бедната и по-ниска класа, танцът се характеризира по-скоро с базирани на китара мелодии, отколкото на големи групи инструменти. Неговите текстове са най-вече за взаимоотношения и трудни времена.
Музикални Фестивали Пътешественици от цялото земно кълбо пътуват до Доминиканска република всяка година, за да се присъединят към местните за годишните музикални фестивали, след влюбванетоси в пристрстяващите ритми.
Санто Доминго Меренге фестивал
Санто Доминго Меренге фестивал е дълъг една седмица и се провежда през последната седмица на юли и първата седмица на август всяка година в Малекон. Цялата показност и морето предполагат пиене, ядене и танци.
Пуерто Плата Меренге фестивал
Пуерто Плата е домакин една седмица на меренге събитията по време на третата седмица през октомври всяка година. Повече от 100000 туристи и местни жители се съберат на улични открити барове, за да слушат изпълнители и Участват тържествата.
Джаз фествал на Домениканската Република
Фестивалът се провежда на живописни места на северния: Кабарете, Сосуа и Пуерто Плата всеки октомври. Известни музикални събития, вариращи от Енрике Иглесиас до Рики Мартин през последните години.
БЕЙЗБОЛ
Независимо дали става дума за малкa или голяма лига, бейзболът е доминиращ сред американската спортна лига от десетилетия. Но преди легенди като Бейб Рут и Джаки Робинсън да се явят под светлината на прожекторите, Карибите са наводнени с про-ниво играчи, удряйки, хвърляйки, улавяйки и пробягвайки базите.
В далечната 1866 американски войници изпратени на остров Куба учат туземците на правилата бейзбола. След десет години война (също известна като Големата война) в Куба бейзбол мигрира към Доминиканската република заедно с бягащите от страната си кубинци. Бързо играта бива наречена от домениканците "бейзбол", спорта бързо се схваща и се превръща в раст. Днес пътувайки от една част на страната към друга можеш да видиш рекордни за страната бейзболни полета и стадиони, удостоверяващи Домениканската "любов" към играта.
Бейзболът се превръща в състезателна игра през 1920 година, когато започват мачове срещу съседни страни. тази конкурентоспособност насърчава създаването на Доминиканската Бейзбол лига.Биват формирани четири бейзболни отбора: Тайгърс дел Лисей и Леонес дел Ескогидо, и двата от Санто Доминго,Естреллас Ориенталес на Сан Педро и Лас Агуилиос Сантяго. Популярността на професионалния бейзбол в Доминиканската република продължи през цялата следваща година, но поради финансовия спад в страната през 1937 тч намалчва драстичнао. Междувременно, аматьорския бейзбол еволюира начело с Доминиканските отбори, които се състезават с отбори от САЩ и други Карибски страни.Аматьорската лига приключва 1951 г. със завръщането на професионалния бейзбол. Идеята на дамениканците за домакинство на аматьорски бейзбол през лятото и професионален бейзбол през зимните месеци е генерирана, за да даде името на Карибите "дом на зимнич бейзбол".
Днес има два допълнителни отбора в националната професионална бейзболна лига: Азукарерос дел Есте от Ла Романа дел Гигантес и Кибао. Всеки сезон започва края на октомври през февруари, докато завърши с победителя от Карибската серия.Той играе срещу шампионите от мексиканската, венецуелската и пуерторикански първенства.
С богата история и голям бейзболен талант, които страната предпоставя, не е изненадващо, че американската висша лига подготвя доменикански от всички страни. В действителност, според MLB, повече от 30% от договорените играчи уидват от испанско говорящи страни и броят им продължава расте. Днес Амариканската висша лига признава 101 Дменикански играчи като легендарния Сами Соса от Балтимор Ориолес, Педро Мартинес и Хосе Рейес, Албърт Пуйолс от Св. Луи Кардиналите, Владимир Гереро и Бартоло Колон от Лос Анджелис ангели, Мани Рамирес и Дейвид Ортиз от Бостън Ред Сокс и Алфонсо Сориано от Тексас Рейнджърс.
За доминиканците бейзбола е не само спорт, а начин на живот. Играчите влагат сърце и душа в спорта. Докато някои играчи напредват професионално в Съединените щати, то други продължават да се състезавт в Домениканската република, а безброй още играят за удоволствие. Но независимо от това, къде домениканците играят бейзбол, спорта винаги ще бъде възхитителна и историческа част от исторята на националната културата.

Политическа система, право и управление

Доминиканската република е представителна демокрация с национални правомощия разделeни, между независима изпълнителна, законодателна, и съдебна власт. Президентът на Доминиканската република назначава кабинет, изпълнява законите, приети от Конгреса и е главнокомандващ командир на въоръжените сили. Преазидентът и вице-президентът биват избрани заедно чрез пряк вот за четери годишен мандат. Законодателната власт се упражнява от двукамарен Конгрес, съставен от Сената (с 32 члена) и Камарата на депутатите (с 178 члена).
Доминиканската република има многопартийна политическа система с партийни национални избори на всеки 2 години (варирайки между президентски избори и конгресни/общински избори). Президентските избори се провеждат в четни години, които се делят на цифрата четири, а конгресните и общински в четни години, неделящи се на цифрата четири.Международни наблюдатели установяват, че президентските и конгресни избори от 1996 г. насам са напълно свободни и справедливи. Изборите са контролирани от Централен изборен съвет от 9 членове, избрани за четири годишен мандат от всеки новоизбран Сенат. Решанията на централния изборен съвет по изборните дела са окончателни.
Съгласно конституционните реформи, договорени след изборите през 1994 г., шестнадесет членния Върховен съд бива назначен от Националния Сдебен съвет, който се състои от Президента, лидерите на двете камари на Конгреса, председателя Върховния Съд и от член на опозицията или друга неуоравляваща партия. Друг член на Върховния съд действа като секретар на Съвета, позиция без право на глас. Върховният съд е единствената власт над управлението на съдебната система и по изслушването на дейности срещу президента, определени членовете от кабинета му и членове от Конгреса, когато законодателната власт е в сесия. Върховният съд изслушва жалби от по-ниските съдилища и избира членовете на по-ниски съдилища. Всяка една от 31 провинции се ръководи от назначен от президента говернатор. Кметовете и общинските съвеници ръководят 124 общини и Националната окръг (Санто Доминго). Те се избират по същото време, когато се избират представителете на Конгреса. Страната става силно политизирана, тъй като милиони долари са изразходвани в пропаганда и кампании. Политическата система се характеризира с такава клиантела, която корумпира системата през годините.Има много политически партии и групи по интерес и новопоявили се на сцената граждански организации. Трите основни партии са консервативна християнска социал-реформистка партия, на власт през 1966-78 и 1986-96; Социал-демократическата Доминиканска революционна партия, на власт през 1963 г., 1978-86 и 2000-04, и все по консервативни- Доминиканска партия за освобождение, на власт през 1996-2000 и от 2004 г. насам.
Президентските избори на 2008 г. бяха проведени на 16 май 2008 г. и бяха спечелени с пълнп мнозинство, с 53% от гласовете, от Леонел Фернандес. Той победи Мигел Варгас Малдонадо, от Доминиканската революционна партия, бивш министър който печели 40,48% от гласовете. Амбле Аристи, от консервативна християнска социал-реформистка партия, достига 4,59% от гласовете. Други кандидати от малцинството кандидати, включващи бившият прокурор Гилермо Морено от движението за независимост, единство и промяна и бившия лидер на косервативна християнска социал-демократическа партия и дезертьор Едуардо Естрела, получават по-малко от 1% от гласовете.