Куба

География

Официално име: Република Куба
Столица: Хавана
Официален език: испански
Парична единица: кубинско песо
Религии: католици (85%), протестанти, свидетели на Йехова, евреи, други
Население: 11,423,952 души
Площ: 110,860 кв. км
Релеф: Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта й. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино. Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Киото. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Административно делене: 14 провинции и 1 специален район* : Виля Клара, Гранма, Гуантанамо, Исла де ла Хувентуд*, Камагуей, Лас Тунас, Матансас, Олгин, Пинар дел Рио, Санкти Спиритус, Сантяго де Куба, Сиего де Авила, Сиенфуегос, Хавана (град), Хавана (провинция)

История

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Думата "Куба" е на език таино, означава "център". През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и започват да се изграждат първите селища. Първият испански град е Нуестра Асунсион де Баракоа. През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английски-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида. В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети - присъединяване към САЩ. Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес, но пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Тогава излиза на сцената Хосе Марти. Той постига отмяната на робството. През 1895 г. избухва втората война за независимост. През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ има право да се намесва във вътрешните работи на Куба "с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет". Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г. и тогава Куба възвръща пълния си суверенитет. През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат и по-късно печели изборите за президент с участието и на Кубинската комунистическа партия. След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия. През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро, който отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Тъй като корумпираната система на Батиста става неудобна за САЩ, Фидел Кастро получава сериозна материална и морална помощ от американците. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро и тойстава министър-председател. Въпреки обещанията си, Фидел Кастро не провежда нови демократични избори и не връща конституционния ред в страна. Цялата власт се изземва от Фидел Кастро, Раул Кастро и Ернесто Че Гевара. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява комунистически характер на кубинската революция. Започва пълна национализация и забрана на частната търговия. Въвежда се тоталитарен тип комунистическо управление. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се изграждат лагери за принудителен труд за хора с опозиционни възгледи. След изчезването на СССР и на "световната социалистическа система", Фидел Кастро е принуден да въведе реформи. Тези реформи обаче са с ограничен характер и засягат само икономическата сфера, главно чуждите инвестиции. На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро "временно" предава властта, по здравословни причини, на Раул Кастро. На 24 февруари 2008 Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.

Икономика

В Куба икономиката е държавно-контролирана, планова икономика, ръководена от кубинското правителство, въпреки че са на лице значителни чужди инвестиции и учреждения. Повечето средства на производство са притежавани и ръководени от правителството и голяма част от работната сила е наета от страната. Капиталовите инвестиции са ограничени и се разрешават от правителството, което също така определя цените и рапределя стоките за гражданите. Правителството балансира между нуждата за икономическо отпускане и желанието за строг политически контрол. То оттегля някои реформи, въведени през 90-те години на миналия век, за да увеличи фирмената ефективност и за да облекчи сериозните запаси от храна, потребителски стоки и услуги. Стандартът на живот на средния кубинец остава на по-ниско ниво от това преди спада през 90-те години, причинен от загубата на съветска и домашна ефикасност. От 2000 година Венецуела предоставя петрол на Куба на преференциални цени и предлага 100 000 барела с петролни продукти дневно. Куба от своя страна плаща за петрола с услугите на кубински персонал във Венецуела, включително с 20 000 медицински професионалисти. През 2007 година високите цени на металите увеличават кубинските доходи от никел и кобалт. Хавана инвестира в държавния енергиен сектор за да облекчава електрическите проблеми, които възникват през 2004 г. Основни земеделски култури: захар, тютюн, ром, цитрусови плодове, кафе, ориз, картофи, фасул и добитък.

Култура

Кубинската култура е сложна смесица от различни и контрастиращи фактори и влияния.Кубинската музика е основата на много други латиноамерикански музикални стилове, като например салсата, джазът, аржентинското танго и испанското “ново фламенко”. Основната музикална форма е Сон. Много от кубинските музикални форми се коренят от кабилдос, социален клуб сред африканските роби. Религията също оказва влияние върху кубинската музика със своята характерна черта- перкусията. Всяко ориша, или божество, се свързва с цветове, емоции, католически светци и мелодии на барабан, наречени токес (toques). Някои кубински композитори получават заслужена почит.Вярата на Фидел Кастро в социализма и ползата от спорт се оказват предпоставка за значителен международен успех на кубинците в спортните мероприятия. За разлика от Латинска Америка, в Куба футболът не е владстващият спорт, но набира популярност. Бейзболът е най-широко разпространеният спорт, а след него е боксът.Кубинската кухня е сливане от испанската, африканската и карибската кухня. Кубинксите рецепти се състоят от подправки и техники, познати от исканското и африканско кулинарство, съчетани с карибското влияние във вкуса и подправките. Малко, но достойно за отбелязване, е и влиянието на китайската кухня, особено в зоната на Хавана. Кубинската литература започва да се забелязва през началото на деветнадсети век. Забележителните писаели включват имена като Хертрудис Гомес де Авелянеда и Сирилио Виляверде.След отмяната на робството фокусът в кубинската литература се променя. Доминиращите теми за независимост и свобода са ярко отразени от Хосе Марти, който стои начело на модернистичното движение в латиноамериканската литература.Писатели като Николас Гилен гледат на литаратурата като на социален протест. Други като Дулсе Мария Лоянас, Хосе Лесама Лима и Алехо Карпенитиер се занимават с човешки и универсални теми. Трети, като Рейналдо Аренас и Гилермо Кабрера получават международно признание в постреволюционната ера.

Политическа система, право и управление

Според конституцията Куба е социалистическа република. Комунистическата партия е водеща сила на обществото и на държавата. Главният секретар на партията, Раул Кастро, също така заема поста на президент на държавния съвет (президент на Куба) и президент на министерския съвет (министър-председател на Куба). Членовете на двата съвета се избират от Националната Асамблея на Народната Власт (Asamblea Nacional de Poder Popular). Президентът на Куба, който също се избира от Асамблеята, служи пет години и няма ограничения в броя мандати. Върховният Съд на Куба е висшият съдебен клон на правителството и се явява последна инстанция за всички присъди на провинциалните съдилища.Кубинското национално законодателно тяло, Националната Асамблея на Народната Власт, е висш орган на власт и в нея членуват 609 души с мандат от пет години. Асамблеята се свиква два пъти годишно, а между заседанията законодателната власт е в ръцете на 31-членния Министерски Съвет.Опозиционните политически партии нямат право да издигат кандидати или да организират кампании, те могат само да набират средства извън страната, каквато и да е дейност в страната е минимална и незаконна. Докато в конституцията има текст, гарантиращ свободата на словото, правата са органичени от член 62 : “ Нито една от свободите на гражданите не може да бъде упражнявана в противоречие с ... съществуването и целите на социалистическата държава или в противоречие с решението на кубинския народ за изграждане на социализъм и комунизъм. Нарушаването на този принцип може да бъде наказано от закона.” Тъй като средставата за производство са в ръцете на държавата и под контрола на правителството, има много случаи, когато нарушаването на този закон струва на дисидента службата му.Членовете на Комунистическата партия участват в Комитета за Защита на Революцията, който играе главна роля в ежедневието. Той координира обществените проекти, гарантира, че населението е предано на правителството, и действа като пазител срещу “противореволюционните” дейности.