Хърватия

Начало***Европа

Като всички страни от Източна Европа Хърватия бе застигнато от икономическа криза, свързана с разпадането на Източния блок. Ефектът на кризата бе мултиплициран от продължителните войни в бивша Югославия. Сега икономиката бавно се възстановява. Ключово е значението на туризма. Икономиката е базирана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система. Фактори, влияещи положително на икономическото развитие: Рестриктивната монетарна политика и уравновесената бюджетна политика, провеждана от правителството в последните години позволиха на страната да стабилизира и осъществи ръст на икономиката си. Хърватска изявява ясно желание за интеграция в европейските и евро-атлантическите структури. Фактори, влияещи отрицателно на икономическото развитие: Спада на индустриалната продукция, нарастването на безработицата, вътрешната задлъжня лост между икономическите субекти влияят отрицателно на икономиката. С прилагането на т.нар. "Стабилизационна реформа" от октомври 1993 г., правителството на Никица Валентич успя да изведе страната от критичното икономическо състояние на стопански спад (БВП през 1993г. намаля с 45% спрямо 1990 г., а годишната инфлация през същата година достигна 1517%). Хърватското правителство успя да се справи частично с последствията от войната (общо щетите се оценяват на 27 млрд. $). Все още съществуват големи райони от територията на страната, които изискват големи инвестиции. След намаляването на инфлацията до поносими нива бе дадено началото на втория етап - реконструкция на държавните производствени предприятия и ускоряване на приватизационния процес. През 1998 година хърватската икономика трябваше да преодолява отрицателното влияние на дефицита по текущата сметка, който беше 1,54 млрд. щ.д. за 1998 година. Това се дължеше главно на големия търговски дефицит и нарасналото вътрешно търсене на кредити. Правителството отговори с приемането на по-рестриктивна монетарна политика. Фискалната политика беше подкрепена от въвеждането на 22% ДДС за всички стоки от 1 януари 1998 г. Макроикономическото състояние в последните години е стабилно. Годишната инфлация за 1999 г. бе 4,2%, а през 2000 - 7,4%. Спадът на БВП за 1999 година бе 0,3%. Прогнозите за 2000 г. сочат покачване от 2,8%. Безработица - 22.6% (декември 2000 г). Главните причини от международен характер за спада на икономическата активност в страната са частичната международна изолация, в която изпадна Хърватска до края на 1999 г., а също и кризите на международните пазари. Косовският конфликт също повлия отрицателно върху икономическия ръст, а по-специално върху приходите от туризъм. Вторият етап беше стартиран от края на 1994 г. и имаше за цел постигане на дългосрочна макроикономическа стабилност. За съжаление програмата не беше изпълнена с желаните темпове. Дефицитът по текущата сметка и големият процент на безработица (22,6% през декември 2000 г.) са едни от най-големите проблеми, които стоят пред хърватското правителство. Процеса на приватизация започна през април 1991 г., когато беше приет Закона за преобразуване на обществените предприятия, според който 2600 предприятия бяха преобразувани в Акционерни Дружества. Според този закон, десетте най-големи предприятия, със заетост на трудовия потенциал 12% от общия и даващи 10% от БВП на страната, се преобразуваха в държавни предприятия (публични държавни предприятия). Най-значителната приватизационна сделка през 1999 г. е приватизацията на хърватските телекомуникации. След като хърватското правителство не прие предложението за придобиване на 35% от “Хърватски телекомуникации” от шведската “Telia” и норвежката “Telenor”, във втория кръг на преговори беше договорена покупката на същия дял от компанията срещу 850 млн.$ от “Deutsche Telekom”. Обща информация: Преди разпадането на Югославия през 1992г, Хърватска била втората най-просперираща и индустриализирана република във федерацията след Словения с производителност на глава на населението приблизително 1/3 над средната за Югославия. Въпреки, че Хърватска била част от една комунистическа, еднопартийна система от средата на 40-те до 1990г, югославският социализъм бил децентрализиран. Предприятията, въпреки че били под държавна собственост и контрол, както и подчинени на извънредна политическа намеса, били в по-голямата си част свободни да определят сами цените си, да вземат инвестиционни решения и да се конкурират помежду си.
Преди войната през 1991г. почти 2/3 от хърватските земи били култивирани. Захарното цвекло, пшеницата, овеса, ръжта, ечемика и царевицата били основните селскостопански продукти. Въгледобивът, предимно на алуминиева руда и кафяви въглища, играл също някаква роля в социалистическата икономика на Хърватска. Други промишлени отрасли били преработката на храна, рафинирането на нефт, производството на желязо и стомана, корабостроенето, както и производството на химикали, машини, цимент и бетон, метали и текстилни продукти. Хърватска също се радвала на разцъфтяване на туристическата индустрия около Далматинския бряг. Войната и икономическият упадък: Със самото избухване на войната през 1991г. икономиката на Хърватска започнала да упада. Брутният вътрешен продукт (БВП) в страната започнал да се движи спираловидно надолу, падайки от $12.4 милиарда през 1991г. до $9.9 милиарда през 1992г. Инфлационните нива се покачили много високо, повдигайки се от около 120 процента през 1991г. до почти 1,500 процента през 1993г. Безработицата продължила да расте през цялото време на войната, достигайки около 17 процента през 1993г. Недостигът на работни места, особено за младите хора, продължава да бъде критичен икономически проблем. По-голяма част от инфраструктурата на Хърватска, включително пътищата и туристическите приспособления, били лошо повредени през войната и затова на препостояването на тази част от инфраструктурата се отделя особена важност.
Стъпки към възстановяване: През 1993г. Хърватска започнала постепенно да се възстановява икономически. Същата година държавата се присъединила към Международния валутен фонд (МВФ) и към Международната банка за реконструкция и развитие (Световната банка). Планът за стабилизиране, въведен от правителството в края на 1993г, въвел контрол над инфлацията, а през 1994г. Хърватска въвела нова национална валута, куна. МВФ, както и други международни заематели дали на Хърватска заеми за реконструкции, които стимулирали икономическото съживяване. До 1995г. инфлацията се намалила до по-малко от 4 процента. Хърватската икономика, която се разширявала до края на 90-те, последвана от кратък икономически спад през 1999г, продължила да изпитва като цяло положителен икономически растеж. В късната 2000г. Хърватска била приета в Световната търговска организация.
До края на 1993г. правителството прехвърлило значителна част от държавните компании в частни ръце. В следващите години процесът на приватизация бил колеблив, подчертано намаляващ през 2002г. поради политически скрити борби и липса на яснота относно правата на собственост. Обаче капиталовите инвестиции в инфраструктурата, особено в изграждането на нови пътища, както и индустриалното производство, се нараствали бързо. Днес приватизацията продължава да напредва в няколко основни сектора, включително и във важния енергиен сектор. През 2003г. годишният БВП възлизал на $28.8 милиарда. Работната сила на Хърватска наброявала 2.1 милиона през 2003г. със забележителните 54 процента от работещото население, заето в сферата на услугите, 30 процента в промишлеността и 16 процента в селското стопанство. През 2003г. 30 процента от БВП бил произведен от промишлеността и 8 процента от селското стопанство.
Основните индустриални продукти в страната са химикали, обработени метали, дървени материали, строителни материали, текстилни продукти, кораби и хранителни продукти. Съживяването на търговския туризъм и корабостроителната индустрия помогнало за ускоряването на икономическото възстановяване на Хърватска. Обаче съживяването на селското стопанство ставало бавно, тъй като били нанесени щети огромни сектори с обработваема земя по време на войната.
Енергия и транспорт: Въпреки, че Хърватска има малко запаси от нефт и газ, страната си остава силно зависима от вносни горива за осигуряването на енергия. Производството на електроенергия засега нараства много по-бавно от БВП, отразявайки се на увеличение на разходите по добив на енергия.
Хърватска има 23,634 км (14,686 мили) пътища, покрити с твърда настилка, и 2,726 км (1,694 мили) железопътни пътища. В момента е в ход една амбициозна програма за изграждане на главни пътища, както и за възстановяване на разрушените пътища през войната. Правителството работи по въпроса по подобряването на състоянието на железопътната мрежа с помощта на Световната банка и Европейската банка за реконструкции и развитие. Външна търговия, валута и банково дело: Главните търговски партньори са Германия, Италия, Словения, Австрия, Русия и Босна и Херцеговина. Изнасят се хранителни продукти, химикали и сложни машини като кораби. Машините, потребителските стоки, оборудване, горивата и храната са основните стоки за износ.
Хърватската валута е куна. От въвеждането й през 1994г. куната се е запазила сравнително стабилна спрямо американския долар. Централната банка, която е и банката за печатане на валута, е Националната хърватска банка, която води политика на тясно ръководство над търговските банки.
През 2003г. Хърватска се присъедини към Централната европейска асоциация по свободна търговия , както и се кандидатира за членство в Европейския съюз (ЕС). Тя стана официална държава кандидат за ЕС през 2004г. и се надява да бъде формално приета в организацията през 2007г.