Хърватско

За страната

География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политика
Справочник
География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политическа система, право и управление
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Национални институции
Президент
Парламент
Правителство
Аграрно министерство
Ветеринарно управление
Министерство на културата
Министерство на отбраната
Министерство на икономиката
Министерство на образованието и спорта
Министерство на околната среда
Министерство за европейска интеграция
Министерство на финансите
Министерство на външните работи
Министерство на занаятите, малките и средните предприятия
Здравно министерство
МВР
Министерство на труда и социалните грижи
Министерство на обществените работи
Министерство на науката и технологиите
Морско управление
Пощи
Министерство на туризма
Служба по статистика
Служба за интелектуална собственост
Туристически борд
Фонд за приватизация
Народна банка
Радио и телевизия
Конституционен съд
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Хърватско -- География --

Официално име: Република Хърватско
Столица: Загреб
По-големи градове: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски Брод и др.
Територия: 56,538 кв. км (земна площ), 33 200 кв км (морска площ), 89 810 кв км (обща земна и морска площ)
Релеф: Релефът е равнинен в северната част на страната, край границата със Словения и Унгария. Ниски планини (Динарски Алпи) и хълмове край Далматинското крайбрежие. Най-големи реки са Сава, Драва и Дунав.
Население: 4,422,000.
Основната част от населението на Хърватска представляват хърватите (89,6%). Най-големите малцинства са: сърбите (4,5%), бошняците (0,5%), унгарците (0,4%). Основното вероизповедание е католицизмът (90%), а има и източноправославно (4,4%) и сунитско мюсюлманско малцинство (1,3%).
Езици: Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.
Религии: православни, католици
Териториално деление: 20 района, 1 градски

Начало***Европа


Хърватско -- История --

В древността на територията на днешно Хърватско е заселена с илири, през VI – VII в. – със славянски племена хървати и сърби. От края на VIII в. е в състава на Франкската държава. В началото на X в. е образувано Хърватско кралство. От 1102 е в уния с Унгария, а след нейния разгром от турците (1526) е под властта на Австрия. При образуването на Австро – Унгария (1867) Хърватско влиза в състава на Унгария. В началото на XIX в. борбата за освобождение от австро-унгарската власт се засилва – през 1918 са образувани народни съвети в Загреб и други градове; избухва голямо въстание на моряците и работниците в Катаро. След разпадането на Австро – Унгария (1918) Хърватско влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 – Югославия); от 1939 е автономно. През април 1941 голяма част от Хърватско е окупирана от Германия, Италия и Унгария; на останалата територия е образувана „независима” държава Хърватско с марионетно профашистко правителство. От ноември 1945 Хърватско е народна република във ФНРЮ, от 1963 – социалистическа република в рамките на СФРЮ. Първите многопартийни избори след Втората световна война са организирани в Хърватско през 1990 г. хърватското събрание избира първия президент – д-р Франио Туджман. През 1991 г. Хърватско обявява независимост. Започват сръбски бунтове, подкрепени от Югославската национална армия на Белград, която заема една трета от хърватската територия. Република Хърватско става член на Обединените нации през 1992 г. На общите избори през 2000 г. доскорошно управляващата партия на президента (Хърватска демократическа партия), губи изборите, на власт идва коалиция от шест партии. На общите избори през 2003 г. демократическата партия печели. Заедно с още 3 партии и малцинствени представители в Парламента се сформира правителство.

Начало***Европа

Хърватско -- Икономика --

Като всички страни от Източна Европа Хърватско бе застигнато от икономическа криза, свързана с разпадането на Източния блок. Ефектът на кризата бе мултиплициран от продължителните войни в бивша Югославия. Сега икономиката бавно се възстановява. Ключово е значението на туризма. Икономиката е базирана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи. Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система. Фактори, влияещи положително на икономическото развитие: Рестриктивната монетарна политика и уравновесената бюджетна политика, провеждана от правителството в последните години позволиха на страната да стабилизира и осъществи ръст на икономиката си. Хърватска изявява ясно желание за интеграция в европейските и евро-атлантическите структури. Фактори, влияещи отрицателно на икономическото развитие: Спада на индустриалната продукция, нарастването на безработицата, вътрешната задлъжня лост между икономическите субекти влияят отрицателно на икономиката. С прилагането на т.нар. "Стабилизационна реформа" от октомври 1993 г., правителството на Никица Валентич успя да изведе страната от критичното икономическо състояние на стопански спад (БВП през 1993г. намаля с 45% спрямо 1990 г., а годишната инфлация през същата година достигна 1517%). Хърватското правителство успя да се справи частично с последствията от войната (общо щетите се оценяват на 27 млрд. $). Все още съществуват големи райони от територията на страната, които изискват големи инвестиции. След намаляването на инфлацията до поносими нива бе дадено началото на втория етап - реконструкция на държавните производствени предприятия и ускоряване на приватизационния процес. През 1998 година хърватската икономика трябваше да преодолява отрицателното влияние на дефицита по текущата сметка, който беше 1,54 млрд. щ.д. за 1998 година. Това се дължеше главно на големия търговски дефицит и нарасналото вътрешно търсене на кредити. Правителството отговори с приемането на по-рестриктивна монетарна политика. Фискалната политика беше подкрепена от въвеждането на 22% ДДС за всички стоки от 1 януари 1998 г. Макроикономическото състояние в последните години е стабилно. Годишната инфлация за 1999 г. бе 4,2%, а през 2000 - 7,4%. Спадът на БВП за 1999 година бе 0,3%. Прогнозите за 2000 г. сочат покачване от 2,8%. Безработица - 22.6% (декември 2000 г). Главните причини от международен характер за спада на икономическата активност в страната са частичната международна изолация, в която изпадна Хърватска до края на 1999 г., а също и кризите на международните пазари. Косовският конфликт също повлия отрицателно върху икономическия ръст, а по-специално върху приходите от туризъм. Вторият етап беше стартиран от края на 1994 г. и имаше за цел постигане на дългосрочна макроикономическа стабилност. За съжаление програмата не беше изпълнена с желаните темпове. Дефицитът по текущата сметка и големият процент на безработица (22,6% през декември 2000 г.) са едни от най-големите проблеми, които стоят пред хърватското правителство. Процеса на приватизация започна през април 1991 г., когато беше приет Закона за преобразуване на обществените предприятия, според който 2600 предприятия бяха преобразувани в Акционерни Дружества. Според този закон, десетте най-големи предприятия, със заетост на трудовия потенциал 12% от общия и даващи 10% от БВП на страната, се преобразуваха в държавни предприятия (публични държавни предприятия). Най-значителната приватизационна сделка през 1999 г. е приватизацията на хърватските телекомуникации. След като хърватското правителство не прие предложението за придобиване на 35% от “Хърватски телекомуникации” от шведската “Telia” и норвежката “Telenor”, във втория кръг на преговори беше договорена покупката на същия дял от компанията срещу 850 млн.$ от “Deutsche Telekom”. Обща информация: Преди разпадането на Югославия през 1992г, Хърватска била втората най-просперираща и индустриализирана република във федерацията след Словения с производителност на глава на населението приблизително 1/3 над средната за Югославия. Въпреки, че Хърватска била част от една комунистическа, еднопартийна система от средата на 40-те до 1990г, югославският социализъм бил децентрализиран. Предприятията, въпреки че били под държавна собственост и контрол, както и подчинени на извънредна политическа намеса, били в по-голямата си част свободни да определят сами цените си, да вземат инвестиционни решения и да се конкурират помежду си.
Преди войната през 1991г. почти 2/3 от хърватските земи били култивирани. Захарното цвекло, пшеницата, овеса, ръжта, ечемика и царевицата били основните селскостопански продукти. Въгледобивът, предимно на алуминиева руда и кафяви въглища, играл също някаква роля в социалистическата икономика на Хърватска. Други промишлени отрасли били преработката на храна, рафинирането на нефт, производството на желязо и стомана, корабостроенето, както и производството на химикали, машини, цимент и бетон, метали и текстилни продукти. Хърватска също се радвала на разцъфтяване на туристическата индустрия около Далматинския бряг. Войната и икономическият упадък: Със самото избухване на войната през 1991г. икономиката на Хърватска започнала да упада. Брутният вътрешен продукт (БВП) в страната започнал да се движи спираловидно надолу, падайки от $12.4 милиарда през 1991г. до $9.9 милиарда през 1992г. Инфлационните нива се покачили много високо, повдигайки се от около 120 процента през 1991г. до почти 1,500 процента през 1993г. Безработицата продължила да расте през цялото време на войната, достигайки около 17 процента през 1993г. Недостигът на работни места, особено за младите хора, продължава да бъде критичен икономически проблем. По-голяма част от инфраструктурата на Хърватска, включително пътищата и туристическите приспособления, били лошо повредени през войната и затова на препостояването на тази част от инфраструктурата се отделя особена важност.
Стъпки към възстановяване: През 1993г. Хърватска започнала постепенно да се възстановява икономически. Същата година държавата се присъединила към Международния валутен фонд (МВФ) и към Международната банка за реконструкция и развитие (Световната банка). Планът за стабилизиране, въведен от правителството в края на 1993г, въвел контрол над инфлацията, а през 1994г. Хърватска въвела нова национална валута, куна. МВФ, както и други международни заематели дали на Хърватска заеми за реконструкции, които стимулирали икономическото съживяване. До 1995г. инфлацията се намалила до по-малко от 4 процента. Хърватската икономика, която се разширявала до края на 90-те, последвана от кратък икономически спад през 1999г, продължила да изпитва като цяло положителен икономически растеж. В късната 2000г. Хърватска била приета в Световната търговска организация.
До края на 1993г. правителството прехвърлило значителна част от държавните компании в частни ръце. В следващите години процесът на приватизация бил колеблив, подчертано намаляващ през 2002г. поради политически скрити борби и липса на яснота относно правата на собственост. Обаче капиталовите инвестиции в инфраструктурата, особено в изграждането на нови пътища, както и индустриалното производство, се нараствали бързо. Днес приватизацията продължава да напредва в няколко основни сектора, включително и във важния енергиен сектор. През 2003г. годишният БВП възлизал на $28.8 милиарда. Работната сила на Хърватска наброявала 2.1 милиона през 2003г. със забележителните 54 процента от работещото население, заето в сферата на услугите, 30 процента в промишлеността и 16 процента в селското стопанство. През 2003г. 30 процента от БВП бил произведен от промишлеността и 8 процента от селското стопанство.
Основните индустриални продукти в страната са химикали, обработени метали, дървени материали, строителни материали, текстилни продукти, кораби и хранителни продукти. Съживяването на търговския туризъм и корабостроителната индустрия помогнало за ускоряването на икономическото възстановяване на Хърватска. Обаче съживяването на селското стопанство ставало бавно, тъй като били нанесени щети огромни сектори с обработваема земя по време на войната.
Енергия и транспорт: Въпреки, че Хърватска има малко запаси от нефт и газ, страната си остава силно зависима от вносни горива за осигуряването на енергия. Производството на електроенергия засега нараства много по-бавно от БВП, отразявайки се на увеличение на разходите по добив на енергия.
Хърватска има 23,634 км (14,686 мили) пътища, покрити с твърда настилка, и 2,726 км (1,694 мили) железопътни пътища. В момента е в ход една амбициозна програма за изграждане на главни пътища, както и за възстановяване на разрушените пътища през войната. Правителството работи по въпроса по подобряването на състоянието на железопътната мрежа с помощта на Световната банка и Европейската банка за реконструкции и развитие. Външна търговия, валута и банково дело: Главните търговски партньори са Германия, Италия, Словения, Австрия, Русия и Босна и Херцеговина. Изнасят се хранителни продукти, химикали и сложни машини като кораби. Машините, потребителските стоки, оборудване, горивата и храната са основните стоки за износ.
Хърватската валута е куна. От въвеждането й през 1994г. куната се е запазила сравнително стабилна спрямо американския долар. Централната банка, която е и банката за печатане на валута, е Националната хърватска банка, която води политика на тясно ръководство над търговските банки.
През 2003г. Хърватска се присъедини към Централната европейска асоциация по свободна търговия , както и се кандидатира за членство в Европейския съюз (ЕС). Тя стана официална държава кандидат за ЕС през 2004г. и се надява да бъде формално приета в организацията през 2007г.

Начало***Европа


Хърватско -- Култура --

Културата на Хърватско е част от културата на южните славяни. Тринадесетвековната история и стратегическото географско положение на Хърватска са основните предпоставки за формирането на население съставено от много етноси, всеки от които допринася за пъстрата и многообразна хърватска култура. В Хърватска има шест паметника на световното наследство и осем национални парка. Хърватска е държава в Югоизточна Европа, разположена на Балканския полуостров. Тя била някога една от шестте републики на Югославия, но през 1991г. е обявила своята независимост. Регионите, които образуват Хърватска не са били част от едно цяло в миналото, затова изкуствата в страната са една смесица от различни влияния. Бреговата ивица на Далмация била дълго време свързана с Италия и архитектурни чудеса от римско време все още могат да се открият в Далмация. В Сплит, например, се съдържат останките от двореца на римския император Диоклетиан, докато останките на римския амфитеатър лежат в Пула. Южният град Дубровник, който бил независим град-държава до началото на 19-ти век, се отличава със средновековните си стени и укрепления. Континенталната част на Хърватска, която била част от Австро-Унгария, притежава своя собствена регионална идентичност, но по-голяма част от изкуствата и литературата следвали стиловете на императора. Хърватската народна музика останала свързана с местните обичаи и заради това се наблюдават напълно различни стилове в Далмация и в другите региони. Повлияна от италианския ренесанс, хърватската литература достигнала своя разцвет в Дубровник през 16-ти и 17-ти век с поемите на Иван Гундулич и Марко Марулич, както и с пиесите на Марин Държич. До 19-ти век в хърватската литература, както и в литературата на повечето други централно европейски народи, преобладавали темите за националното освобождение. Някои от тях започнали да популяризират югославската идея за единна държава за южните славянски народи, която била първоначално хърватска идея. Други писатели наблягали на нуждата от суверенна, независима хърватска държава. Напрежението между тези две националистически идеи продължили от втората половина на 19-ти век до 1991г, когато югославската идея останала неосъществена поради обявяването на независимостта на Хърватска. До 1991г. Мирослав Крлежа бил общо взето считан за най-великият хърватски писател на 20-ти век. Обаче Крлежа бил пряко свързван с югославизма и след като Югославия се разцепила на части неговите творби загубили популярността си в Хърватска. От 1991г. насам Дубравка Угрежич и Славенка Дракулич се утвърдили като големи писатели, но поради това, че били обвинени в антинационализъм, те прекарали по-голямата част от годините през войната извън Хърватска. Скулпторът Иван Межтрович, добил световна известност, в началото на 90-те години подкрепял идеята за Югославска държава. Той емигрирал от Хърватска за Съединените щати след Втората световна война. Музеите, посветени на неговите творби, се намират в Сплит и Загреб. Йосиф Генералич, както и други хърватски художници, също са добили международна слава с техния “непресторен” стил (обикновена, разбираема за всички техника).
Традиции: Докато населението става все по-еднородно като етноси, регионалните идентичности си остават много важни, особено в региона на крайбрежната ивица на Далмация. Хърватските народни песни описват регионалните различия. По брега на Далмация, например, народните песни доста наподобяват италианските. Другаде местните славянски и унгарски влияния доминират. Традиционни танци в Хърватска са бързите “коло” (кръгови) танци. Много от хората в Хърватска се наслаждават на джаз фестивали и класическа музика, макар че и хърватските популярни музикални групи са също така известни в Хърватска и в съседните региони. Хърватските футболни и баскетболни отбори заемат високи места в международни състезания; хърватският мъжки баскетболен отбор спечели сребърен медал на Олимпийските игри през 1992г. Хърватската кухня е повлияна от австралийската и унгарската, но същевременно си има и своята специфика. Местните специалитети включват пържено сирене, пиле a la Backa (приготвяно с домати, паприкаш и лук), Загребски телешки котлет и гибаница, наслоен на пластове сладкиш със сирене. На Далматинския бряг се произвеждат отлични морски деликатеси и вина. Произходът на известното калифорнийско грозде зиндафел идва от Далмация, а след комунистическата хърватска винена индустрия бързо подобрява стандартите си за качество и търговия.

Начало***Европа

Хърватско -- Стил на живот --

Стилът на живот на хърватите е типичен за този на Балканския полуостров, тъй като Балканските страни имат много близка история. Множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове са запазени. Честват се следните празници: 1 януари - Нова година , 6 януари - Свети три краля , ден след Великден - Велики понеделник - променяща се дата, 1 май - Празник на труда, 60 дена след Великден - Свето тяло - променяща се дата, 22 юни - Ден на антифашистката борба, 25 юни - Ден на държавността, 5 август - Ден на победата и благодарността на отечеството, 15 август - Успение Богородично, 8 октомври - Ден на независимостта, 1 ноември - Вси светии, 25 декември - Коледа, 26 декември - Свети Стефан.

Начало***Европа


Хърватско -- Политическа система, право и управление --

Република Хърватска обяви независимост след проведен референдум на 15 юли 1990 година. Европейската общност призна държавния суверенитет на страната на 15.01.1992 г. След приемане на новата конституция, Хърватска е парламентарна демокрация. Държавен глава на Хърватска е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от хърватския Сабор. Хърватският Сабор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският Сабор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година. На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната. Хърватска има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията. Хърватска е разделена на 20 жупании и един град*:
Загребска (Загреб), Крапинско-загорска (Крапина), Сисачко-мославачка (Сисак), Карловачка (Карловац), Вараждинска (Вараждин), Копривничко-крижевачка (Копривница), Бйеловарско-билогорска (Бйеловар), Приморско-горанска (Риека), Личко-сеньска (Госпич), Вировитичко-подравска (Вировитица), Пожешко-славонска (Пожега), Бродско-посавска (Славонски Брод), Задарска (Задар), Осйечко-бараньска (Осиек), Шибенско-книнска (Шибеник), Вуковарско-сриемска (Вуковар), Сплитско-далматинска (Сплит), Истарска (Пазин), Дубровачко-неретванска (Дубровник), Меджимурска (Чаковец), Град Загреб* (Загреб).
Вследствие настъпилите промени в политическото ръководство на Хърватска след парламентарните избори (3 януари 2000 г.) и идването на власт на про-европейски ориентирана коалиция от партии отношенията с ЕС се активизираха. Тези отношения бяха замразени поради забележки от страна на ЕС към бившето хърватско ръководство по отношение спазването правата на сръбското малцинство в Хърватска и сътрудничеството с международния съд в Хага за военните престъпления в бивша Югославия. На 30.05.1994 г. беше въведена националната валута - КУНА (1 куна = 100 липа), която замени временното платежно средство - хърватския Динар. Куната се наложи със своята стабилност и измести немската марка като паралелно платежно средство. 8,09 HRK = 1USD (януари 2001) Финансовата система на Хърватска включва Централната банка - Народна банка на Хърватска /НБХ/, 61 /регистрирани до края на 1997 г./ стопански банки и 33 спестовни дружества. Банковият сектор се контролира от Централната емисионна банка-Народната банка на Хърватска (НБХ). Тя е подчинена на Парламента и се отчита пред него. Централната банка регулира курса на националната валута. През последните три години основният лихвен процент се поддържа стабилен на ниво 8.5 %.
Обща информация:
Настоящ президент: Стипе Месич (2000) Настоящ министър председател: Иво Санадер (2003) Първата не комунистическа конституция на Хърватска била приета през декември 1990г, когато републиката била все още част от бивша Югославия. В конституцията, с нанесени поправки през 1997г. и отново през 2001г, е написано, че Хърватска е демократична държава със законодателна власт и президент, избиран чрез общо гласуване. Годините за гласуване в Хърватска са 16 за тези, които работят; в другия случай са 18. хърватският закон позволява на етническите хървати, които живеят извън Хърватска да гласуват на изборите дори и никога да не са живели в Хърватска или са граждани на друга страна. Властите: A) Изпълнителна власт: Държавният глава на републиката е президентът (изпълнителната власт). След смъртта на Франйо Туджман през декември 1999г. значителна част от правомощията на изпълнителната власт – изменени след системата, въведена във Франция – били доста намалени. Най-важната роля на президента е поста главен командващ на въоръжените сили в страната. Президентът също има правото да разпуска парламента и да свиква нови избори. Той се избира чрез пряко гласуване за срок от 5 години, като никой не може да заема този пост повече от два мандата. Президентът назначава премиера, но това назначаване трябва да бъде одобрено от законодателната власт. Премиерът и правителството му са отговорни за предлагането на закони, приемането на годишния бюджет, воденето на вътрешна и на по-голямата част от външната политика, както и за изпълняването на народните закони. Б) Законодателна власт: Хърватският Държавен съвет, или Sabor, се състои от еднокамерна законодателна власт – Долна камара. Втората власт – Окръжната власт/камара – била премахната с конституционното изменение през 2001г. Държавният съвет се състои от 150 члена, пряко избрани за срок от 4 години, с постановление/възможност за прибавяне и на допълнителен брой членове при случай, че няма достатъчно представителство на малцинствените групи. Обаче той може да бъде разпуснат по всяко време при мнозинство на гласовете на неговите членове. Държавният съвет се свиква 2 пъти годишно, от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември. В) Съдебна власт: В Хърватска действа система от съдебни процеси и апелативни съдилища, оглавена от Върховния съд на Хърватска. Съдиите се назначават от Върховния съдебен съвет, който от своя страна е избиран от Долната камара. Веднъж назначен, съдията служи като такъв за цял живот, освен ако той или тя не се откаже или не бъде освободен от длъжност от Върховния съдебен съвет. Решенията по конституционните въпроси се вземат от отделен Конституционен съд, съставен от 11 съдии, избирани за срок от 8 години от Долната камара.
Местно управление: Функциите на местното правителство се упражняват на различни нива – окръзи, градове, общини и области. Съществуват избрани представители на законодателната и изпълнителната власти за всяко от тези нива.
Политически партии: Хърватският демократичен съюз (ХДС), който представлява националистическа партия, доминирал в политическия живот на страната за едно десетилетие след първите свободни избори през 1990г. По време на 90-те повечето от другите политически партии били малки и неспособни да се обединят в опозиция на ХДС. До началото на 2000г. обаче опозиционните партии подкопали властта на ХДС като установили контрол над Долната камара за няколко години. Освен ХДС в страната съществуват центристки и леви партии като Партията на либералите, Партията на селското общество, Народната партия и Социалдемократическата партия; дясно ориентирани партийни групи като Партията на правата; и регионални партии като Истрийски демократичен съюз. Сърбите в Хърватска си имат няколко свои политически партии.
Социални услуги: Общественото здраве и медицинските услуги се субсидират от правителството и са на високо ниво. На разположение са и отлични частни медицински услуги. В Хърватска има и управлявана от държавата пенсионна система. През 2002г. 16 процента от общите правителствени разходи били отделени за здравни програми.
Защита: През 2003г. въоръжените сили на Хърватска възлизали на 20,800 души на действителна/бойна служба, включвайки 14,050 души в армията, 2,500 във военноморските сили и 2,300 във въздушните сили. Съществуват също така и резервни военни сили, както и въоръжена военна полиция. Задължителна за навършилите 19 години в Хърватска е десет месечната военна служба.
Международни организации: Хърватска бе приета в Обединените нации (ОН) и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 1992г. През 1996г. Хърватска стана член на Съвета на Европа. Страната търси да стане член на NATO и на Европейския съюз (ЕС). Тържественото приемане на Хърватска в ЕС, което се очаква за 2007г, си остава проблемно поради пълното съдействие на страната с Международния криминален трибунал за бивша Югославия, който бе основан за преследването на военните престъпления при поредиците от войни в Югославия за периода 1991-1995г.

Начало***Европа

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Политически партии
Демократическа партия
Социално-
либерална партия

Социал-
демократи

Хърватска народна партия
Селска партия
ХДС
Либерално движение
Либерална партия
Социалисти
Републиканци
Зелени
Национал-
демократи
Други институции
Икономическа камара
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
if" color=#000066 size=-1>Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!