Коста Рика

География

Официално име: Република Коста Рика
Столица: Сан Хосе
Езици: Испански (официален), Макателю (регионално разпространен)
Официална валута: костарикански колон
Религии: католицизъм, протестантсво, други
Население: 4,133,884
Територия: 51,100 кв м
Граници и релеф: Коста Рика граничи с Никарагуа на север, Панама на югоизток, Тихи океан на югозапад и Карибско море на изток. Две основни планински вериги се извисяват по продължението на почти цялата страна. Това са: на север - Кордилера Волканика, известна за волканичната си активност, както подсказва и самото име; на юг - Кордилера Таламанка.
Териториално разпределение: Коста Рика е разделена на седем провинции, които от своя страна са разделени на 81 кантона, всеки от който се управлява от кмет.

История

Първият европейски изследовател, открил Коста Рика, бил самият Христофор Колумб. Денят бил 18 септември 1502 година и Колумб осъществявал своето четвърто и последно пътешествие към Новия свят. Докто пускал котва близо до брега, тълпа от местни карибски индианци се приближили до тях с канута и поздравили сърдечно екипажа. По-късно, златните ленти, които местното население носело на своите носове и уши, вдъхновило испанеца Гил Гонзалес Давиля да нарече страната Коста Рика, или Бряг на богатството. Днес археолозите знаят, че в Коста Рика е съществувала цивилизация в продължение на хиляди години преди пристигането на Колумб, като свидетелства за човешка дейност в региона датират от преди 10,000 години. Сред културните мистерии, оставени от местните обитатели преди Колумб, са хиляди идеално кръгли гранитни сфери, открити близо до западния бряг. Останки от голям, древен град, осеян с акведукти, бяха наскоро открити на изток от Сан Хосе, а някои съвършени образци на златни и нефритени бижута, са били изработвани в югозападната част на страната преди близо 1,000 години. Някои археологически забележителности в централните планински частии Никойския залив доказват влиянието на мексиканските цивилизации на олмеките и нахуатлите. Когато Колумб открил Коста Рика, се натъкнал на четири основни туземни племена. Източния бряг бил царство на карибите, докато племената на борукасите, чибчасите и дикисите се били установили на югозапад. Наброявайки само няколко стотици хиляди, никой от тези народи не оцелял дълго след началото на испанския колониализъм. Някои избягали, докато много други загинали от смъртоносната едра шарка, разпространена от испанците. След като броят на местната работна сила рязко намалял, испанците приложили вече изпитан принцип и докарали африкански роби, които да обработват земята. Седемдесет хиляди от техните наследници живеят и до днес в Коста Рика и страната е известна с етническата си толерантност. За съжаление, само 1 процент от днешното население на страната са с местен произход. Преобладаващото население (98%) са бели, като тези от испански произход наричат себе си „тикос”. От всички испански колонии, Коста Рика е била най-малко повлияна от своя суверен. Първоначално е било много трудно и непопулярно за установяване място, с малко ценни или леснодостъпни ресурси. Испанците проявявали далеч по-голям интерес към търговията с Мексико и Перу, където придобивали големи количества сребро и злато. Първите злочести заселници, които дошли в Коста Рика, били оставени до голяма степен на произвола на съдбата и неслучайно първото успешно заселване на колониален град се състояло едва през 1562 година, когато Хуан Веласкес Коронадо открил Картаго. Когато в Мексико избухнало въстание срещу Коста Рика през 1821 година, Коста Рика и останалата част от Централна Америка, последвали примера. Две години по-късно, фракция в Коста Рика дори опитала да стане част от Мексико, Предизвиквайки гражданска война в центъра на страната между четири съседни града. След като републиканските градове Сан Хосе и Алахуела убедително победили про-мексикански настроените Ередиа и Картаго, била установена независима държава. Първият държавен глава бил Хуан Мора Фернандес, избран през 1824 година. Запомнен със своите териториални реформи, Фернандес следвал прогресивен курс на управление, но несъзнателно с това създал и елитна класа на силни кафе барони. По-късно бароните свалили от власт първия президент на нацията, Хосе Мариа Кастро, който бил наследен от Хуан Рафаел Мора. Предвождани от Мора доброволци от Коста Рика успели да отблъснат друг вероятен завоевател – северноамериканеца Уилям Уолкър. Уолкър бил недоволен южняк, който мислел, че САЩ трябва да присъединят Централна америка и да я превърнат в робски щат. Той бил умопобъркан, по-скоро опасен, отколкото очарователен. С малобройна армия от 50 войници, Уолкър успял преди това да нападне Мексико, където той бил заловен и върнат обратно на САЩ. Без това да го обезкуражи, той след това нападнал Панама, където бързо установил контрол, преди да му се наложи да избяга – в Коста Рика. След като опитите за установяване на деспотично управление били осуетени от войските на Мора, неуморният Уолкър насочил вниманието си към Хондурас. Народът на Хондурас, за разлика от своите предшественици в списъка на Уолкър, го заловили и той бил незабавно екзекутиран. Военното управление също е имало своя изява в Коста Рика, макар и да не е било белязано с жестокия екстремизъм, настъпил във всички останали държави от Централна Америка. През 1870 година Генерал Томас Гуардиа взел контрол върху правителството, той осъществил някои от най-прогресивните реформи в образованието, военната и данъчна политика на страната. Гражданската война в Коста Рика избухнала през 1948 година, след като Обединената Социалхристиянска партия, начело с д-р Рафаел Анхел Калдерон, отказала да отстъпи властта, след като изгубили президенстките избори. Един изгнанник, Хосе Мариа Фигуерес Ферер (Дон Пепе), успял да победи Калдерон за около месец и се доказалпо-късно като един от най-влиятелните лидери, като глава на хунтата на Втората Република Коста Рика. При управлението на Ферер хунтата осъществила големи реформи в политиката и гражданските права. Жените и черните получили право да гласуват, банките били национализирани и бил установен президентски мандат на управление. Ферер бил извънредно популярен, след като оставил политическо наследство, което затвърдило либералните демократически ценности в Коста Рика. През 1987 година президентът на Коста Рика Оскар Ариас Санчес придобил световна известност, след като бил награден с Нобелова награда за усилията си по спирането на гржданската война в Никарагуа. По време на този конфликт кактосандинистите, така и опозицията установили военни бази в северната част на Коста Рика и Ариас бил избран, защото обещал, че ще сложи край на ситуацията. Той успял да убеди всички пет централноамерикански президенти да подпишат мирния план и благодарение на него днес Никарагуа се радва на относителна стабилност.

Икономика

Според Световната книга с факти на ЦРУ, БВП на Коста Рика възлиза на $13,500 на глава от населението (данни за 2007 година); въпреки това тази развиваща се страна все още се нарежда на четвърто място по най-висока инфлация сред страните от Латинска Америка, изправена е пред липса наподдръжка и нови инвестиции в инфраструктурата, над 16% от населението се намират под прага на бедността (данни за 2006 година), а безработицата за 2007 година е 5.5%. Икономиката на Коста Рика постигна растеж от близо 5% през 2006 година след четири последователни години на забавен икономически растеж. Коста Рика също така е сред първите страни в Латинска Америка, въвели модела на социално осигуряване на гражданите от страна на държавата. Средствата, отделени за него, се равняват на тези на скандинавските държави. Централизираното правителство освобождава от данъци гражданите, които имат желание да инвестират в благосъстоянието на страната. Няколко международни хай тек корпорации вече са започнали да извършват дейност на територията на страната, между които са Intel, фармацевтичната компания GlaxoSmithKline и производителят на потребителски стоки Procter & Gamble. През 2006 година само производството на микропроцесори на Intel допринася за 20% от износа на Коста Рика и 4.9% от БВП на страната. Търговията с Югоизточна Азия и Русия достигна най-високите си нива през 2004 и 2005, като през 2007 гофина страната получи пълноправно членство в APEC (Азиатско-тихоокеанската зона за икономическо сътрудничество); от 2004 година Коста Рика е със статут на наблюдател в зоната. За фискалната 2005 година страната е показала бюджетен дефицит от 2.1%, данъчните приходи са се увеличили с 18%, а износът – с 12.8%. Обобщените икономически данни, публикувани от Централната Банка показват икономически растеж от 5%, независимо от от това инфлацията в страната възлиза на 14%, а търговсият дефицит на 5.2% за същата година. За 2007 година Коста Рика достигна ниво на инфлацията от 9.3% и се нарежда на четвърто място сред страните от Латинска Америка с най-висока инфлация. В последните години електрониката, фармацевтичните продукти, разработването на софтуер и развитието на екотуризма се превърнаха в главни индустрии на икономиката на Коста Рика. Квалифицираната работна ръка привлича успешно инвестиции в страната. От 1999 година насам туризмът носи повече приходи в чужда валута от общите приходи от износ на трите основни растителни култури в страната: банани, ананаси и кафе. Производствто на кафе е изиграло ключва роля в историческото и икономическо развитие на Коста Рика и до 2006 година се нареждаше на трето място сред разстителните култури с най-голям износ. Най-големите кафени плантации са в провинциите Сан Хосе, Алахиела, Ередиа, Пунтаренас и Картаго. Коста Рика е известна с деликатесните си сортове кафе, като костариканският сорт Тарасо е сред най-деликатните сортове кафе от вида Арабика, използван за приготовлението на еспресо, заедно с Jamaican Blue Mountain, Guatemalan Antigua и Ethiopian Sidamo. Паричната единица на Коста Рика е колон (CRC). На 16 октомври 2006 година в страната беше въведена нова валутна система на плаващ валутен курс, както преди това направи и Чили. По този начин Централната Банка има възможност да се справя по-успешно с инфлацията и да намали употребата на американски долари. Оттогава стойността на колона спрямо долара се е стабилизирала. Местоположението на Коста Рика предоставя лесен достъп до американските пазари, тъй като се намира в същата часова зона с централните американски щати и директен презокенски достъп до Европа и Азия. Всеобщ референдум в страната одобри подписването на споразумение за свободна търговия със САЩ. В референдума, проведен на 7 октомври 2007 година, гласоподавателите са подкрепили подписването на споразумението с 51,6% регистрирани гласове „За”.

Култура

От културата на гаучосите в провинцията Гуанакасте до местните племена от карибските низини, интересно многообразие от субкултури съществува на територията на Коста Рика. Съчетанието от местиси (смесена група на европейци и американски индианци), наследници на испанците, местни индианци и афро-карибяни с все по-честите имиграционни вълни от Азия, Европа и Северна Америка, създават уникална културна смесица. Тикосите са известни със своята общителност, която е особено забележима по време на многобройните фиести, улични панаири и карнавали. Тези празненства са отлична възможност да се види почувства отблизо културата на страната и традиционна местна кухня, която туристите могат да опитат, докато се наслаждават на латино музиката или наблюдават костариканска борба с бикове, при която бикът никога не бива нараняван. По Атлантическия бряг афро-карибската култура се долавя в реге ритмите, калипсо музиката и езикът патоа, който говори местното население. Макар туземните племена днес да съставят по-малко от 2% от населението на страната, индианските изкуства и занаяти са запазени в музеи и се продават на туристите при обиколки на резерватите. Сан Хосе, разположен в Централната долина, се е превърнал в културния център на страната след основаването на Държавния театър през 1897 година. През миналия век театърът се е превърнал в любимо културна дейност сред тикосите. На Държавния театър гостуват множество оперни, театрални и балетни постановки и симфонични оркестри. Изящните изкуства рядко са процъфтявали в историята на Коста Рика, но и те са получили известен стимул от държавата, особено след обособяването през 1970 година на Министерство
на културата, младежта и спорта. Изобразителното изкуство, скулптурата и музикалното творчество показват значително развитие в последните години на 20-ти век. Особено важен е напредъкът на Държавния симфоничен оркестър, който изнася големи концерти в градовете, както и в провинцията. Костариканците са доста активни и в областта на литературата. Роберто Бренес Месон и Рикардо Фернандес Гуардиа са добре познати като независими мислители в областта на образованието и историята. Фабиан Доблес привлича международното внимание като писател романист върху социално-ангажирани тематики. Коста Рика е изградила най-голямата система от национални паркове като процент от територията на странта сред всички останали държави от Латинска Америка. Тези паркове включват впечатляваща област от тропически екосистеми, като например тропическа дъждовна гора, вечнозелена дъждовна гора, тропическа суха гора. Други паркове включват активни вулкани, гнезда на костенурки и коралови рифове. Националните паркове са главна атракция за костариканците, които ги посещават през почивните дни и на големи празиници като Великден, Денят на независимостта (15 септември) и седмицата между Коледа и Нова година. Чуждестранните туристи също посещават парковете, някои от които са прочути по целия свят със своята флора и фауна. Множество издателства действат на територията на страната, издавайки както научна, така и популярна литература с различна тематика. Държавните издателства „Коста Рика” и „Централноамерикански университет” са сред издателствата с най-голям тираж. Както броят, така и разнообразието на публикации, достъпни в книжарниците в Коста Рика, надминава предлаганото в коя да е централноамериканска страна, както и някои южноамерикански такива. „Нация”, независим, но консервативно ориентиран ежедневник, е най-четеният вестник в Коста Рика. Негови конкуренти са „Република” и „Свободна преса”, независими издания, които са по-скоро реформистко ориентирани. Има няколко телевизионни канала, един от които е собственост на държавата.

Политическа система, право и управление

Коста Рика е политически устроена като президентска демократична република, в която президентът е едновременно държавен глава и председател на правителството, в което се прилага многопартийна система. Изпълнителната власт се упражнява от президента и неговия кабинет. Законодателната власт е поверена на Народното събрание. Правосъдната система е независима от изпълнителната и законодателната власти. Коста Рика е република със силна конституционална система. Президентът, вицепрезидентът и 57 депутати от Народното събрание се избират за 4-годишен мандат на управление. Поправка на Конституцията, одобрена през 1969 година, ограничава президентите и депутатите до един мандат, макар депутатите да имат право да се кандидатират отново, след като са пропуснали един мандат. Върховният изборен орган, Кабинетът на Министъра на финансите, Кабинетът на Главния прокурор и Кабинетът на Омбудсмана също са относително независими. Върховният съд е разделен на 4 камари, от които една се занимава с Конституционно право, една с Наказателно право и две с Гражданско, Търговско право и др. През април 2003 година конституционната поправка, забраняваща повторното кандидатиране на президент за поста, бе отменена и това позволи на Оскар Ариас (Нобелов лаурет, 1987) да се кандидатира за втори президентски мандат. През 2006 година Оскар Ариас беше повторно избран в оспорвана надпревара, като печелившата му предизборна платформа обещаваше подкрепа на свободната търговия. Той официално пое управлението на 8 май 2006 година. Изборният процес се наблюдава от Върховен изборен трибунал – комисия от трима постоянни магистрати и шест на ротативен принцип, избирани от Върховния съд. Главен орган на правосъдната система е Върховният съд, съставен от 22 магистрати, избирани за подлежащ на подновяване 8-годишен мандат от Народното събрание и помощни съдилища. Конституционната камара на Върховния съд, основана през 1989 година, раглежда доколко законите и декретите са съобразени с Конституцията и гарантира неприкосновеността на личността.