Кот д'Ивоар

География

Официално име: Република Кот д'Ивоар
Столица: Ямусукро
Официален език: френски
Валута: CFA франк
Религии: християни - 32.8 %, мюсюлмани (сунити) – 38.6 %, местни традиционни вярвания и култове – 11.9 %, 16.7% - нямат религиозни вярвания
Население: 18 373 060 жители; гъстота - 56 д/км2
Територия: Страната има площ от 322 460 км2 и е голяма относително колкото Германия.
Географско положение: Кот д'Ивоар e страна в западна Африка, която граничи с Атлантическия океан на юг (515км брегова ивица), на запад с републиките Либерия и Гвинея, а на север и изток - с републиките Мали, Буркина Фасо и Гана.
Територията на страната е предимно равнинна, по-ниска на юг и платовидна на север. На запад, покрай границата с Гвинея и Либерия, се намират планините Дан. Там е и най-високата точка – връх Нимба (1 752 м.).
Климат: Климатът на Кот д’Ивоар е като цяло топъл и влажен, като се изменя от екваториален в южните, крайбрежни части на страната, до тропически в централните части и полупустинен в най-северните части. Има три сезона: топъл и влажен (от ноември до март), горещ и влажен (от март до май) и горещ, дъждовен (от юни до октомври). Средните годишни температури са между 25°С и 32°С, а средната температура през различните сезони варира между 10°С и 40°С.
Страната се характеризира със слабо разчленена брегова ивица, на север преобладават високотревните савани, а на юг - влажни екваториални гори.

История

Поради гъстите тропически гори страната е била слабо заселена в миналото. Предимно в северната и североизточната част на страната са съществували търговски центрове през 14 век. Днес страната обединява повече от шейсет различни племена, сред които бауле, бете, сенуфу, агни, малинк, дан и лоби.
Първите европейци, които се появяват по крайбрежието на страната, са португалските търговци на слонова кост, които дават името на страната - Бряг на слоновата кост. Те обаче са изтласкани от французите през 19 век (през 1842) и през 1893 страната е обявена официално за френска колония под името Кот д'Ивоар.
След Втората световна война, през 1958 г., страната получава статут на автомония в състава на френското съобщество.
На 7 август 1960 страната получава пълната си независимост.
През 1986 парламентът приема решение, с което се забранява преводът на името на страната на чужди езици. Оттогава повечето държави изписват Кот д`Ивоар, а не Бряг на слоновата кост.

Икономика

Страната е на първо място по производство на какао в света и е един от най-големите износители на кафе, палмово масло и ценна дървесина. Близо 40% от международния износ на какао идва от Кот д'Ивоар.
Поради тази причина икономиката на страната е високо чувствителна към колебания на международните цени на тези продукти, както и към колебания в климатичните условия. Въпреки опитите на правителството да диверсифицира икономиката, тя остава, в голямата си част, зависима от селското стопанство и свързаните с него дейности. В него са заети 70 % от трудоспособното население.
Основа на промишлеността са предприятия, преработващи селскостопанска продукция за износ - кафе, какао, памук, палмово масло и др. Добиват се диаманти и манган. Най-динамичен отрасъл на промишлеността е добивът и преработката на нефт и газ, дървопреработващата (над 70 завода) и текстилна промишленост. Селското стопанство има износна ориентация.
Важна роля в икономиката на страната играе и риболовът. През 1964г. е даден старт на промишления риболов, като днес пристанището на град Абиджан е най-голямото в Африка по преработка на риба тон – обработва около 100 000 тона всяка година.
Кот д’Ивоар има много добра за развиваща се страна инфраструктура. Транспортната мрежа включва: повече от 55 000 км шосета, от които 13 000 км са асфалтирани; модерни телекомуникации, мобилни телефонни мрежи и интернет достъп; две международни летища (Абиджан и Ямускукро); 660 км ж.п. линии, като железопътните връзки във вътрешността на страната, както и към съседната Буркина фасо са в процес на развитие; редовни въздушни връзки както със страните от региона, така и със Европа.
Разположението на Кот д’Ивоар и връзките със съседните страни го превръщат в предпочитана платформа от която европейските компании ръководят бизнес операциите си в Западна Африка.
Чуждестранните инвестиции играят важна роля в икономиката на страната и възлизат на 40-45% от капитала на местните фирми. Франция е най-важният чуждестранен инвеститор, като през последните години френските инвестиции възлизат на около една четвърт от капитала на предприятията в Кот д’Ивоар и между 55% и 60% от общите чуждестранни инвестиции.

Култура

Kултурата на Кот д'Ивоар е етнически многообразна – има повече от шестдесет етнически групи, въпреки че този брой може да бъде намален до седем по-големи етнически групи на базата на общи културни и исторически характеристики. Различните култури на Кот д'Ивоар могат да бъдат илюстрирани с множество събития и фестивали, музика и изкуство.
Събития и фестивали: „Fetes Des Masques” (Фестивал на маските) е един от най-големите и известни фестивали. Провеждат се конкурси между различните села с цел да се намерят най-добрите танцьори, както и да отдаде почит на горски духове, въплътени в сложни маски.
Друго важно събитие е едноседмичният карнавал в Буаке всеки март.
Основният мюсюлмански празник е Рамадан, който продължава един месец (около декември), когато всички мюсюлмани постят между изгрев и залез в съответствие с четвъртия стълб на исляма. Рамадан завършва с голям празник, „Ейд ал-Фитр”, където всички се молят заедно, посещават приятели, разменят си подаръци.
Храна: Традиционната диета в Кот д'Ивоар, е много сходна с тази на съседните страни. Характерни са малките ресторанти на открито, наречени „маки”, които са уникални за страната. Популярно национално ястие е т.н. „атиеке”.
Музика: Традиционният стил музика на много етнически групи от Кот д'Ивоар се характеризира с поредица от ритми и мелодии, които се случват едновременно, без да доминира една или друга. Музиката се използва в много аспекти на културата – племената дан почитат с нея ориза, смърта, брака, раждането и времето.
Изкуство: Маските са важна форма на изкуството в Кот д'Ивоар. Разнообразието и сложността на маските, създадени от жители на Кот д'Ивоар са ненадминати. Маските имат много цели - те се използват предимно за представителни причини, могат да символизират божества, душите на починалите и дори карикатури на животни. Те се смятат за свещени и много опасни. Само някои лица и семейства имат право да ги притежават и само специално обучени лица могат да ги носят. Носенето на церемониални маски е опасно за други хора, защото се смята, че всяка една от тях има душа, или жизнена сила, и когато лицето на човека влезе в контакт с вътрешната страна на маската, той се превръща в онова, което маската представлява.
Етнически групи: Има повече от 60 етнически групи в Кот д'Ивоар, като всяка от тези групи има своя собствена история, икономика, религия и изкуство, въпреки че всички те споделят много общи неща помежду си. Броят на мигрантите от други страни в Западна Африка достига до 40% от населението и това голямо население също допринася за културата и обичаите на страната.

Политическата система на Кот д'Ивоар е президентска република с многопартийна система. Президентът на страната е едновременно държавен глава и ръководител на правителството.
Конституцията на Кот д'Ивоар е в сила от 1959 г. и дава най-големи правомощия на президента в рамките на разделение на властите.
Изпълнителна власт: Изпълнителната власт е персонифицирана в личността на президента, който се избира за срок от пет години, и се упражнява от назначеното от него правителство. Настоящият президент на Кот д’Ивоар е Лоран Гбагбо (на власт от 2000г.). Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили, може да води преговори и да ратифицира определени договори. Кабинетът е отговорен пред президента, който обикновено избира и министър-председателя. Настоящият министър-председател (Гийом Соро) е назначен от международната общност (южноафриканския президент Джейкъб Зума, нигерийския президент Олусегун Обасанджо и президента на Нигер Мамаду Танджа) като временен министър-председател по силата на резолюция на Съвета за сигурност на ООН и резолюция на Африканския съюз.
Законодателна власт: Законодателната инициатива принадлежи едновременно на правителството и парламента. Народно събрание (Assemblеe Nationale) има 225 члена, които се избират за срок от пет години в едномандатни избирателни райони. То приема закони, предложени обикновено от президента и правителството, но може и самостоятелно да променя законодателството.
Съдебна власт: Най-висш орган на съдебната система е Върховният съд. Той се състои от четири камари: Съдебна за наказателни дела, Одитна за финансови дела, Административна за граждански дела и Конституционна; няма законово ограничение на броя на членовете.
Административно деление: За административни цели Кот д'Ивоар е разделен на 58 департамента. Начело на всеки един от тях седи префект, назначен от централното правителство. Има 196 общини, всяка от които се оглавява от демократично избран кмет, като град Абиджан има десет кмета.
Най-големите градове са Абиджан (3 310 500), Буаке (775 300), Далоа (489 100), Ямусукро (295 500), Корого (163 400), Сан Педро (151 600) и Диво (134 200).
Официалната столица на Кот д’Ивоар от 1983 г. насам е Ямусукро. Въпреки това Абиджан остава административен център. Посолствата на повечето страни се намират в Абиджан, въпреки че някои (включително и това на Обединеното кралство) са затворени, поради продължаващото насилие и посегателствата върху европейци.
Населението продължава да страда поради продължаващата гражданска война. Международни правозащитни организации отбелязват проблеми с отношението към пленените цивилни, както и с повторната поява на детско робство сред работниците в производството на какао.