Конго

География

Официално име: Република Конго
Столица: Бразавил
Официален език: френски, лингала, китуба
Валута: CFA франк
Религии: анимизъм, католицизъм, други
Население: 3,686,000 (2009)
Територия: 342,000 кв. км.
Релеф: От пасищата на тясната приморска равнина, земята се издига в южно плато и хълмисти региони до границата с Габон. Още навътре в страната, на север, се намира сравнително равен участък, покрит с гъста екваториална гора.
Административно деление: 12 области; включващи Бразавил, Буенза, Кювет, Кювет-запад, Куилу, Лекуму, Ликуала, Ниари, Плато, Поант Ноар, Пол, Санга

История

Първите заселници по териториите наричани днес Република Конго са пигмеи, по-късно изместени и асимилирани от племената банту. Баконго са част от племената банту, които също населявали териториите на днешните Ангола, Габон и Демократичната Република Конго, водейки до мир и войни за тези страни. Няколко кралства Банту - Конго, Лоанго и Теке - изградили търговски пътища, водещи към долината на река Конго. Жителите, населяващи делтата на река Конго, за пръв път били посетени от европейци през 15 век. Португалците изградили търговски пътища до земите на племената банту, които били навътре в континентална Африка. Предмет на размяна били стоки и роби, хващани в планинските райони. Векове наред делтата на река Конго е била търговско средище за трансатлантическа размяна. Но със започването на директна европейска колонизация през края на 19 век влиянието на племената банту изчезнало. Цялата територия станала владение на Франция през 1880-те. През 1908 Франция създава Френската Екваториална Африка (ФЕА), състояща се от Средно Конго, Габон, Чад и съвременната Централна Африканска Република. За столица е избран Бразавил. Икономическото развитие за първите 50 години било съсредоточено върху извличането на природни ресурси. На конференцията от 1944 било решено в Конго да се инвестира поради централното му раположение в ФЕА.
Република Конго става независима на 15 Август 1960. Първият президент е Фулберт Юлу, който управлява преди работнически организации и опозиционни партии да организират тридневен бунт, който води до временно военно правителство, водено от Алфонс Масамба-Дебат. След приемането на конституцията от 1963, Масамба-Дебат е избран за президент с петгодишен мандат. Режимът се водил от "научносоциалистическа" идеология. През 1965 Конго затопля отношенията си със СССР, Китай, Северна Корея и Северен Виетнам. Масамба-Дебат не успява да се задържи на поста си и след преврат през 1968 е свален от власт. Мариен Нгуаби, участвал в преврата, става президент на 31 декември 1968. Една година по-късно Нгуаби обявява Конго за първата африканска народна република, а Националното революционно движение се преименува на Конгоанска Работническа Партия (КРП). На 16 март 1977 Нгуаби е убит и на власт идва Жоаким Йомби-Опанго. След принудинелната оставка на Йомби-Опанго през 1979, Денис Сасу-Нгесу става лидер на партията и президент на републиката. Сасу-Нгесу подписва двадесетгодишен пакт за сътрудничество със СССР.
След години на политика централизирани около марксиско-ленинска идеология, разпадът на СССР води до отслабването на режима на Сасу-Нгесу. Протестиращи конгоански студенти, работници и религиозни групи водят до края на неговото авторитарно управление. Първите конгоански многопартийни избори се провеждат през 1992. Сасу-Нгесу ги губи, а нов президент става Паскал Лисуба. В последвалите битки между бунтовници и редовна войска поне 2000 души губят живота си. Лисуба, също социалист, не води до така желаната промяна и през 1997 Сасу-Нгесу и Лисуба започнали спор за власт, завършил с десетки хиляди убити. През октомври анголския социалистически режим навлиза с войски в Конго и помага на Сасу-Нгесу да заеме президентската длъжност. Гражданската война продължава до декември 1999, когато е подписано примирие. Сасу-Нгесу получава военна помощ от Ангола и финансова от френски авоари.
Спорните избори през 2002 довеждат до почти 90% подкрепа към Сасу-Нгесу, поради оттегляне на основните му съперници - Лисуба, Бернар Колелас и Андре Милонго. През 2002 е приета нова конституция, разширяваща правомощията на президента и увеличиваща неговия мандат до 7 години. След изборите, бунтовници водени от Пастор Нтуми започват битки с правителствени войски в Пол до подписването на мирен договор през април 2003. Последните избори - тези провели се през юли 2009 - отново са изключетелно спорни. Обявена е ниска избирателна активност и Сасу-Нгесу е отново преизбран за президент.

Икономика

Икономиката е смесица от селско стопанство, занаяти, индустриален сектор, който се базира най-вече на извличането на нефт, и услугите. Правителство има бюджетни проблеми и прекалено много чиновници.
Извличането на нефт измества дърводобива като основна част от икономиката. През 2008 петролният сектор се равнява на около 65% от БВП, 85% от печалбите за правителството и 92% от износа. През 80-те повишаващите се цени на петрола позволяват на правителството да финансира големи проекти, а БВП се покачва с 5% годишно, един от най-големите ръстове в Африка. Правителството ипотекира голяма част от печалбите от петрол и заради това почти няма приходи. Девалвацията на франка с 50% през 1994 води до 46% инфлация през годината, която намалява оттогава. Икономическите реформи продължават с помощта на организации като Световната банка и Международния валутен фонд. Но тези реформи спират през 1997, когато избухва гражданска война. Когато Сасу-Нгесу се връща на власт и войната свършва през октомври 1997, той публично обявява своето желание да продължи реформите. Обаче падащите цени на петрола и военния конфликт през декември 1998 водят до значителни щети за икономиката. Въпреки повишаването на цените на петрола след 2003, конгоанското правителство още не може да се отърси от проблемите. Природния газ и диамантите са други продукти, които Конго изнася в големи количества. Конго също притежава златни, железни и фосфатни находища. Република Конго е член на Организацията за хармонизирането на бизнес правата в Африка (OHADA).

Култура

Въпреки че Република Конго няма такъв принос към световното културно наследство като някои други страни, много писатели и музиканти са творили на негова територия.
Известни писатели са Ноел Бизи Базума (1957-), Силви Бококо (1960-), Аделе Каби-Ливана (1957-), Сусил-Ивелиз Диамонека (1940-), Емануел Донгала (1941-), Мамбо Айме Гнали, Фло Хазуме (1959-), Жюстин М'Пойо Каса-Вибу (1951-), Франсин Лауранс (1962-), Хенри Лопес (1937-), Ален Мабанку (1966-), Жан Малонга, Жан Макута Мбоко, Гай Менга, Виктор Н'Гембо-Моуанда (1969-), Диер Н'Тумб, Теофил Обенга, Гизлейн Сатуд (1969-), Тчикая У Там'си (1931-1988), Жан-Баптист Тати-Лутард, Алет Феликс-Тчикая (1955-), Жан Балу Тчичеле (1947-), Бети (Елизибет) Муея Тол'Анде (1947-), Мари-Леонтин Тсибинда, Бригит Йенго, Патрис Йенго.
Република Конго има близки музикални връзки със своя съсед, Демократичната Република Конго (ДРК). Поп музиката в ДРК, наречена соукоус (soukous), е популярна и тук, в Република Конго, като музиканти от двете страни пътуват свободно в региона, свирейки подобна музика. Такива музиканти са Нино Малапет и Жан Серж Есус. Бразавил има силна музикална сцена до гражданската война през 1997 и създава популярни групи като Bantous de la Capitale, който изиграват ключова роля в развитието както на стила соукоус така и на други стилове в конгоанската популярна музика. Друга популярна група от Конго-Бразавил е хип-хоп групата Bisso na Bisso.
Въпреки че соукоус е често свързвана с популярната музика в Демократичната Република Конго, ранното развитие на стила вижда участието както на Киншаса, така и на Бразавил. В тези два града, американски оркестри (наречени соукоус, кирики или касонго) свирят румба (вид кубинска музика), повлияна от традиционната музика и джаза. Соукоус бил изграден от тази смесица от стилове и бил популяризиран като танцова музика от много различни оркестри през 1950-те и 60-те.
Типични фолк инструменти в Република Конго са ксилофонът и мветът (mvet). Мветът е вид цитра-лира, подобна на други инструменти и в Африка и в Азия. Мветът е направен от дълга тръба с една или две кратуни, играещи ролята на резонатори.

Политическа система, право и управление

Република Конго е управлявана от авторитарен режим според Демократичния индекс. Лидер е Денис Сасу-Нгесу, за чийто социалистически режим са направени редица корупционни разкрития, въпреки опитите те да се прикрият. Едно френско разследване откри над 110 банкови сметки и дузини скъпи имоти във Франция; Сасу-Нгесу провъзгласява това разследване за "расистко" и "колониално".
Според конституцията от 2002 година Конго е република. Изпълнителната власт на правителството се оглавява от президента, който се избира за максимално 2 мандата от по 7 години и е както лидер на държаната, така и глава на правителството. Президентът избира министерския съвет. Законодателната власт е двойнокамарна и се състои от сенат и народно събрание; членовете се избират за съответно шестгодишни и петгодишни мандати.
По административни причини, Република Конго е разделена на региони и общини, като Бразавил има статут на столична община.
Конституцията гарантира независимостта на правната система, която включва Върховен съд, Апелативен съд и Конституционен съд. Президентът оглавява Висшия съдебен съвет и номинира съдиите във Върховния съд за избор от този съвет. Съдиите от Върховния съд не могат да се отзовават.
След като става многопартийна държава през 1990, Конго има над 100 политически партии. Сред най-активните са Конгоанската Работническа Партия (Parti Congolais du Travail; PCT), Конгоанското Движение за Вътрешно Развитие (Mouvement Congolais pour la Democratie et le Developpement Integral; MCDDI), Панафриканският Съюз за Социално Развитие (Union Panafricaine pour la Democratie Sociale; UPADS), Събрание за Демокрация и Социален Прогрес (Rassemblement pour la Democratie et le Progres Social; RDPS) и Съюзът за Демокрация и Република (Union pour la Democratie et la Republique; UDR).
Въпреки че етническата дискриминация е забранена със закон, на практика тази забрана не се прилага с особен успех. Разделенията според етническа принадлежност продължават да са проблем и въпреки че тези извън доминиращите групи участват ефективно в правителството, президентската група и тези свързани с нея се справят успешно в политическите процеси. Жените също служат наравно с мъжете на различни постове като народното събрание, сената и министерския съвет.