Колумбия

География

Официално име: Република Колумбия
Столица: Богота
Езици: испански (официален)
Официална валута: песо
Религии: християнство (романски католицизъм), други
Население: 44,087,000
Територия: 1,141,748 km?
Релеф: Планините покриват 75% от територията на страната с Пинд, простираща се от север на юг. Силно разчленене бряг, множество острови.
Териториално деление: 51 префектури

История

Когато първите испанци пристигат до това, което сега е Колумбия, най-голямата и широко разпространена култура била тази на чибчите. Те били концентрирани главно в планинската басейни и долини на Ориенталските Корилери. Първото испанско населено място е създадено през 1510 на брега на Персийския залив на Ураба (Карибско море), но е било изоставено след няколко години. Санта Марта и Картахена (основани съответно през 1525 и 1533) са били ранните селища. Богота е основана през 1538, последвана от повече от двадесет други населени места от средата на шестнадесети век. За същото време испанци се движели на север от Перу достигнли южна Колумбия и поставили началото на Пасто и Попаян. Испанските селища растели и се разширявали по време на седемнадесети век, стимулирани от източниците на злато и сребро. Постепенно все по-голям брой заселници се обърнали към селското стопанство. Били построени големи имения, като индианците и по-късно африканците били използвани принудително за работна сила. Колумбия е част от територията, известна като Подкралство на Нова Гранада (основана през 1740), което също се простирало над дн. Панама, Венецуела и Еквадор. Населението на Колумбия е оценено на около 800 000 жители през 1770 година . Смята се, че е преминало 1млн. в началото на деветнадесети век. През 1811 на населените части на Колумбия въстанали срещу испанските колониални управници. Следват периоди на въоръжени борби. "По-великата Колумбия", чиято независимост е обявена през 1819, се увеличила в сравнение с бившото Вицекралство. То се разпаднало през 1830, когато Венецуела и Еквадор обявили независимост. Колумбия и Панама образували Република Нова Гранада. В страната се появили политически и икономически съревнования между различните социални групи, в един продължителен период на вътрешна нестабилност с пресекливи граждански войни и диктатури. Това продължило и в двадесетия век. В опит за преодоляване на регионалните конфликти и разногласия, в страната била приета нова Конституция, и през 1863г. Била обявена за федерация от девет щата, наречена Съединените щати на Колумбия. През 1886 нова Конституция премахнала Федерацията и Колумбия била разделена на области с някои местни автономии. През 1903 Панама се оттеглила от Колумбия и декларирала своята независимост.

Икономика

Колумбия е свободна пазарна икономика с водещи търговски и инвестиционни отношения със Съединените щати. Преход от силно регулирана икономика е в ход в продължение на повече от 15 години. През 1990 г., администрацията на президента Сезар Гавирия (1990-94 г.) започна икономическата либерализация и това продължава оттогава, с тарифните намаления, финансова дерегулация, приватизация на държавните предприятия и приемането на по-либерална чуждестранна валута. Тази политика облекчава ограниченията за внос и открива повечето сектори на чужди инвестиции, макар и селскостопанските продукти да остават защитени. В Урибе администрация се стреми да поддържа разумна фискална политика и е упражнявал трудни икономически реформи, включително и данъчни, пенсионни и бюджетни реформи. Американска агенция за международно развитие (USAID) проучване показва, че колумбийски данъчните ставки (и двете лични и корпоративни) са сред най-високите в Латинска Америка. Равнището на безработица през ноември 2007 г. е било 9,4%, от 15,1% през декември 2002 година. Устойчивият растеж на икономиката на Колумбия може да се обясни с нарастване на вътрешната сигурност, политиката на водене и поддържане на ниска инфлация в стабилна валута (в колумбийско песо), увеличаване цените на горивото и увеличение на износа за съседните страни и Съединените щати като резултат от либерализацията на търговията. Законът за Предпочитанията в Търговия в Андите, който беше продължен през декември 2008 г., също играе основна роля в Колумбия за икономически растеж. Подписването на Споразумението за насърчаване на търговията със САЩ през ноември 2006 г. предвижда допълнителни възможности за растеж, след като то бъде одобрено от Конгреса на САЩ и бъде изпълнено. През 2006 г. Колумбия е петата по големина страна-износителка за Съединените щати на Западното полукълбо след Канада, Мексико, Бразилия и Венецуела и най-големият селскостопански износител на пазара в полукълбото след страните от Споразумениете за свободна търговия на Северна Америка (NAFTA). Износът на САЩ за Колумбия през 2006 година САЩ е бил на стойност 6,9 милиарда щатски долара, с 13,2%повече от предходната година. Американският внос от Колумбия за САЩ е бил 9,6 милиарда щатски долара, с 4% повече. Основния износ на Колумбия е във вид на петрол, кафе, въглища, никел, и нетрадиционни износни стоки (например рязани цветя, злато, банани, полускъпоценни камъни, захар, и тропически плодове). Съединените щати са големият търговски партньор на Колумбия, който представлява около 40% от износа на Колумбия и 26,6% от своя внос. Колумбия е подобрила защитата на правата върху интелектуалната собственост като цяло, но Съединените щати все още е обезпокоена от недостатъци в лицензирането авторското право и защита. Минно дело и енергетиката Колумбия притежава значителни минерални и енергийни ресурси, особено въглища и природен газ. Колумбия значително е либерализира своя петролен сектор, което води до увеличаване на договорите за проучване и добив, както и договори от големи и малки въглеводородни индустрии. Колумбия в момента е 16-ят по големина производстел на въглища, което възлиза на около 1% от световната въгледобивната общата годишна продукция, и най-големият производител в Латинска Америка (65,8 милиона тона през 2006). Страната също е значителен производител на злато, сребро и платина. Чуждестранни инвестиции Съединените щати е най-големият източник на нови преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Колумбия, особено в областите на въглища и петрол. През 2007 г., нови чуждестранни инвестиции възлизащи на 7,5 милиарда щатски долара, били повече от три пъти в сравнение сумата през 2002 година. С цел да се насърчат инвестициите в Колумбия, Конгресът одобри закон, през 2005 г. за защита на ПЧИ. Промишлеността и селското стопанство Като най-разнообразната промишлена държави от петте нации в Андската общност, Колумбия има четири големи промишлени центрове - Богота, Меделин, Кали, и Баранкиля – всеки, от които разположен в обособен географски район. Индустрията на Колумбия включва текстил и облекло, кожени изделия, обработени храни и напитки, хартия и хартиени изделия, химикали и нефтопродукти, цимент, строителни, желязо и стомана, продукти и металообработващи. Разнообразният климат и топографията на Колумбия позволяват отглеждането на голямо разнообразие от култури. В допълнение, всички региони добиват горски продукти, вариращи от тропически дървета в равнините, до борове и евкалиптови масла в по-студените области. Умерените райони - между 1000 и 2000 м - са по-подходящи за кафе, цветя, царевица и други зеленчуци, круши, ананаси, както и домати. В повишения - между 2000 и 3000 м - производство на пшеница, ечемик, картофи, студено климат зеленчуци, цветя, млечни добитък и домашни птици. БВП (2006): $ 125 милиарда; базова година 1994: $ 105.9 милиарда. Годишният темп на растеж (2006): 6,8%. БВП на глава от населението (2006): $ 2976. Държавни разходи (2006): 22,2% от БВП. Природни ресурси: въглища, петрол, природен газ, желязна руда, никел, злато, сребро, мед, платина, emeralds. Производство (14,4% от БВП): вида - текстил и облекла, химически продукти, метални изделия, цимент, картон контейнери, пластмасови смоли и произвежда, напитки, дървени изделия, фармацевтични продукти, машини, електрически съоръжения. Селско стопанство (13,1% от БВП): Продукти - кафе, банани, рязани цветя, памук, Захарна тръстика, животновъдството, ориз, царевица, тютюн, картофи, соя, сорго. Обработваеми земи - 8,2% от общата площ. Други сектори (като процент от БВП): правителство, на лични вещи и други услуги - 18,6%; финансови услуги - 17,1%; търговия - 11,2%; транспорта и съобщенията услуги - 7,9%; строителството и благоустройството - 5.4; минната промишленост - 4,5%; електроенергия, газ и вода - 2,9%. Търговия: Износ (2006) - 24,3 милиарда щатски долара: петрол, въглища, кафе, цветя, текстил и облекла, ferronickel, банани, химикали, фармацевтични продукти, злато, захар, картон контейнери, печатни материали, цимент, пластмасови смоли и произвежда, emeralds. Основни пазари - САЩ, Венецуела, Германия, Холандия, Япония. Вносът (2006) - 24,5 милиарда щатски долара: машини / оборудване, зърно, химикали, транспортни съоръжения, минерални продукти, потребителски продукти, метали / на метални изделия, пластмасови / гума, хартия продукти, самолети, нефт и газ индустрията оборудване, доставки. доставчици майор - САЩ, Германия, Япония, Панама, Венецуела.

Култура

Колумбийската култура лежи на кръстопътя на Латинска Америка, и се отличава с това, че има много мултикултурно общество. Европейски, африкански, индиански, американски културни влияния, както и такива от Близкия изток, Латинска Америка и от Карибските острови могат да се усетят в съвремената култура на Колумбия. Заради географията си както и в следствие на години на социална и политическа нестабилност, колумбийската култура е силно фрагментирана в пет големи културни региони, които също съответстват на природните колумбийски региони. Градската миграция, индустриализация, глобализацията, както и други политически, социални и икономически проблеми са променили начина на живот на Колумбия през годините. Разликите в акцент, дрехи, музика, храна, политика и общата нагласа са много големи между paisas на Антикия и кафе-региона, costenos на Карибския бряг, на llaneros на Източните полета на Боготанос и жители на централното плато ( Boyaca Cundinamarca), жители на Тихоокеанското крайбрежие, както и намиращите се в региона на Амазонка на юг. Наследено от колониалните времена, Колумбия поддържа голяма база от римските католически традиции, които до голяма степен се обединят своето влияние и мултикултурно общество. Смесването на различни етнически традиции е отразено в музиката и танците на Колумбия. Най-добре познати жанрове на музиката в Колумбия са кумбия и валентано, като последният е силно повлиян от глобалната поп култура. Колумбия има много празници и фестивали в цялата година, множество от които, произтичащи от католически религиозни традиции. Видни примери на фестивала включват Ibero-американски Театрален фестивал, карнавала на Баранкиля, карнавала на черното и бялото, колумбийския Ден на независимостта, Светлата седмица и Коледа. Мощен културен носител в Колумбия е телевизията. Тя също е изиграла роля в развитието на местната филмова индустрия. Както и в много страни от Латинска Америка, колумбийците развиват страст към футбола. В Колумбия Националният отбор по футбол се разглежда като символ на единството и национално гордост, въпреки че местните клубове също да вдъхновят ожесточена лоялност, а понякога и насилие. Най-известните играчи на Колумбия са като Фреди Ринкон, Карлос Валдерама, Рубен Дарио Бустас и Фаустино Асприла. Други известни колумбийци са спечелилият Нобелова награда автор Габриел Гарсия Маркес, художниците Фернандо Ботеро, Луис Кабалеро, музикантите Шакира, Хуанес, и Карлос Вивес, и актьорите Рафаел Новоа, Каталина Сандино Морено и София Вергара. Кухнята на Колумбия е разработена главно от хранително-вкусовите традиции на европейските страни. Испански, италиански и френски кулинарни влияния могат да се видят в колумбийския начин на готвене. Американската кухня, кухнята на съседни страни от Латинска Америка, Мексико и Карибския басейн, както и готварските традиции на местните американци са повлияни от колумбийската кухня.

Политическа система, право и управление

Управлението на Колумбия се извършва в рамките на президентска представителна демократична република, както е установено в колумбийската Конституцията от 1991 година. Правителството е разделено на три клона на властта; изпълнителната, законодателната и съдебната със специални контролни институции и изборни такива. Президентът на Колумбия е най-високият представител на изпълнителната власт в Колумбия и е държавен глава и ръководител на правителство, Върховен административен орган, следван от заместник-председателя и на Министерски съвет на Република Колумбия. Изпълнителната власт на провинциално ниво се управлява от отдел управители, общинските кметове на общинско равнище и на местното самоуправление за по-малките административни подразделения като “корегидор” за “корегимиентос”. Законодателната власт в Колумбия е представена от Националния конгрес на Колумбия, която се формира от горната камара на Сената и Камарата на представителите. На провинциално ниво законодателният клон е представен от отдел събрания и общинско равнище с общинските съвети. Съдебната власт в рамките на противоречивата система е представена от Върховния съд на Европейските общности, която е най-висока организация в този бранш, но със споделена отговорност с Държавния съвет, Конституционния съд и Висшия съвет на съдиите, които също имат свързани с правосъдието и регионални съдилища.