Камерун

География

Официално име: Република Камерун
Столица: Яунде /904 хил.души/
Езици: английски, френски и африкански езици
Официална валута: франк сфа
Религии: 40% християни, 40% традиционни вероизповедания и 20% мюсюлмани/сунити/
Население: 18 549 550
Територия: 475,5 хил. кв. км
Релеф: Крайбрежни равнини, които се издигат до хълмове и планини към вътрешността. Камерун има излаз от 364 км на Гвинейския залив на Атлантическия океан.

История

Територията на страната е населявана от хора още от неолита, най-продължително - от пигмейски племена.
Португалски моряци достигат брега през 1472. Те установяват наличие на много едри скариди и раци и наричат района Rio dos Camaroes (на португалски: Реката на едрите скариди), откъдето произлиза наименованието Камерун.
Германската империя обявява през 1884 района за колонияи започва тотално покоряване на страната, налагайки използване на робски труд. След поражението на метрополията през 1919 страната е разделена на Френски Камерун (Cameroun) и Британски Камерун (Cameroons). След 5-годишна партизанска война на 1 януари 1960 Френски Камерун получава независимост, а на 1 октомври 1961 се присъединява Британски Камерун, образувайки Федерална република Камерун.
През 1966 първият президент Ахмаду Ахиджо (Ahmadou Ahidjo) оставя само своя управляващ Национален съюз на Камерун, като забранява останалите политически партии. Федералното устройство на държавата е заменено през 1972 с единно, а тя се преименува на Обединена република Камерун. Ахиджо води политика на "планов либерализъм", като съсредоточава усилията върху развитието на пазарното земеделие и добива на нефт, което дава възможност за общ икономически и обществен подем.
Наследникът му (1982) Пол Бия (Paul Biya) започвяа управлението си с демократични реформи, но опит за преврат го връща към твърдия стил на неговия предшественик. В средата на 1980-те следват иконимическа криза, суша, срив на световните цени на нефта, корупция, лошо управление. Страната призовава за международна помощ, орязва правителствените разходи, приватизира индустрията.
С връщането към многопартийната система през декември 1990 се усилва натискът на англофоните за по-голяма автономия дори с искания за създаване и пълно отделяне на Република Амбазония.

Икономика

След периода на упадък в края на 80-те години, икономиката на страната сравнително бързо се възстановява. Девалвацията на франка СФА през 1994 г. спомага за нарастването на камерунския износ, 80% от който се формира от дървен материал, петрол, какао, памук и кафе. През 1996г. е реализирано 5 % увеличение на БВП - 9.2 млн.щ.д. и спад на инфлацията до 6.4% (при 27% през 1995 г.). БВП за 2002 г. – 11,59 млрд.щ.д. при ръст от 4 % и инфлация - 4,2, за 2005 г. БВП възлиза на 40.83 млрд. щ. д. при ръст на инфлация 2%, за 2006 г. БВП е 42.2 млрд.щ.д.
Близо 75% от активното население е заето в селското стопанство, което дава 27% от БВП. Кафето и какаото са основните износни култури и дават 1/4 от валутните приходи. Обработващата промишленост осигурява 23% от БВП, като основните мощности са за преработка на суровините. Изградени са целулозен завод, фабрика за автомобилни гуми, циментов завод (600 хил.тона годишно), петролна рафинерия (1,5 млн.тона нефт годишно).
Ж.п. мрежата е добре развита, като основна е т.нар. "транскамерунска линия" с дължина 930 км. Същото важи и за пътищата. Има и 3 пристанища, но само това в Дуала извършва над 35% от общата обработка на товарите.
Износът за 2006 г. възлиза на 4.3 млрд. щ.д. (основни партньори са Испания, Италия, Франция , Южна Корея, Великобритания, Холандия, Белгия, САЩ), а вносът възлиза на 3 млрд.щ.д. (предимно за Франция, Нигерия, Белгия, Китай, САЩ).

Култура

Фулбе -- Северната част на Камерун, предимно платото Адамауа, от 18 век се обитава от етноса фулбе, първоначално нормадси скотовъден народ с нилотски произход, разпространил се от сенегал до република судан. При определени поводи, съобразени с исляма, например в края на постите на месец Рамадан, тези слаби, високи хора представят свойте колоритни конни игри "Фантасиас".
Фулбе съставляват около една трета от почти четирите милиона жители на северните провинций. в този регион езикът им фула се говори от тези които не говорят френски.
Бамилеке и Бамум Планинската област в Западната и Северозападната провинция е родният край на много етнически групи. Те създават кланове и малки княжества. Най-големият народ тук са бамилеке по-голямата част от които са християни. Водачът на племето, наричан фон, е свещенна личност и най-висшата инстанция. Но въпреки това неговата власт не е абсолютн: всички по-важни въпроси той обсъжда с висшият съвет на клана, при което отхвърлянето на предложението може да застраши позицията му. Народът бамилеке изработва декоративни дърворезби, които с продават в главният град на района Бафусам.
Етносът бамум, отчасти изповядващ исляма, формира истински султан, а седалището на султана се намира в Фумбан. в триетажният султански дворец създаден през 1992 г. управлява деветнадесетия султан Ибрахим Мбомбо Нджоя, който сяда пред палата под слънчобран и богато избродирана дреха. Той вече не притежава действителна власт, но думата му все още се чува от неговият народ.
За народа Фанг, населяващ южната част на страната. е характерна необикновенната култура на погребване. в древните реликвени ковчежета, наречени биери, по време на церемонията те разнасят със себе си части от скелети на предците си. Изработват и изящни древни маски, които играят важна роля във всички възможни ритуали.
Пигмейте са наречени още обитателите на влажните гори. Представители на пигмейсйското плема бака са всъщност най-старите обитатели на Камерун. Къдрокосите дребни пигмей (мъжете рядко имат ръст над 1.50 см., а жените едва достигат 1.40см.) са миролюбиви горски обитатели, които си изкарват прехраната главно с това, което им дава гората: плодове, мед от диви пчели и месо от убитият дивеч. Които иска да ги посети трябва да има усет и преди всичко подходящи подаръци.

Политическа система, право и управление

Камерун е президентска република.
Държавен глава е президентът, който се избира чрез пряко гласуване за срок от седем години.
Парламентът е еднокамерен с 180 депутати, които се избират за срок от 5 години (Национално събрание).
Вътрешно положение
През май 1990 г. опозиционният Социалдемократически съюз организира протестни демонстрации, при които се стига до сблъсъци с полицията. През юни с.г. редовен конгрес на ДОКН преизбира Пол Бийя за председател на партията и приема мерки за установяване на многопартийна система и свобода на печата. През декември 1990 г. Националното събрание внася съответните поправки в конституцията. През април-юни 1991 г. исканията на опозицията за незабавно свикване на национална конференция и безусловна амнистия на политическите затворници предизвикват нови улични вълнения, при които са убити над 100 души. Президентът въвежда военно управление в 7 от 10-те провинции на Камерун, а опозиционните митинги са забранени. През ноември 1991 г. правителството и опозицията подписват споразумение за прекратяване на кампанията за гражданско неподчинение и за разрешаване на опозиционните прояви и освобождаване на арестуваните при предишните демонстрации.
Президентските изборите през 1997 г. и 2004 г.са спечелени от Пол Бийя. През май 1997 г. са проведени и парламентарни избори, на които ДОКН печели абсолютно мнозинство. Последните парламентарни и местни избори се провеждат на 23 юни 2002 г. и отново са спечелени убедително от управляващата партия ДОКН. Следващите парламентарни избори са насрочени за 22 юли 2007 г.
Външна политика
Република Камерун е член на ООН, АС, CEMAC (Икономическа и монетна общност на Централна Африка) и на Организацията Ислямска конференция (ОИК). В Яунде през 2002 г. е открит регионален център по правата на човека и защита на демокрацията.
Камерун е член на Франкофонската общност. Външната политика на страната следва тази на най-близкия й съюзник Франция. Освен тесни връзки с Франция, Камерун поддържа близки отношения със САЩ.
През август 1986 г. Камерун възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1971 г.
От 1991 г. периодично възникват гранични инциденти с Нигерия и Екваториална Гвинея, във връзка с богатите на петролни залежи части от континенталния шелф край полуостров Бакаси - район със стратегическо значение. Въпросът е отнесен към Международния съд в Хага, който излиза с решение в полза на Камерун. Нигерия не приема това решение и започват срещи между двете страни на различни нива. По решение на Съда, от началото на 2005 г. започва работа смесена техническа комисия за определяне на демаркационната линия. Нейната работа обаче е спряна, поради някои противоречия с Нигерия. През юни 2006 г., в резултат от проведена с посредничеството на ООН среща на високо равнище, Нигерия се съгласява да се оттегли от полуостров Бакаси за разрешаване на дългогодишния си граничен спор с Камерун (споразумение от Гриинтрии, подписано на 12 юни 2006 г.), като през август с.г. с официална церемония полуостровът преминава във владение на Камерун.
Отношенията с ЕС са добри. ЕС провежда регулярен политически диалог по чл.8 от Споразумението от Котону с правителството на Република Камерун.