Чили

Официално име: Република Чили
Столица: Сантяго де Чили
Езици: испански (официален); немски; местни езици: мапудунгун; куечуа; рапа нуи; хиличе; аймара; кавескар и ямана
Валута: Песо (CLP)
Религии: Католицизъм (около 70% от чилийското население), Протестантство (15%), други религии
Население: 16 763 470 (Юни 2008)
Около 85% от чилийското население е градско, почти половината от което (около 6.5 млн души) е гъсто концентрирано в Сантяго. Растежът на населението е сред най-ниските в Латинска Америка (0.97%), на трето място по този показател след Уругвай и Куба. Гъстота на населението: 22/км²
Територия: 756 950 км²
Borders: Чили е стана в Южна Америка, която заема дълга и тясна брегова ивица, сключена между Андите и Тихия океан. Държавата граничи на север с Перу, на североизток с Боливия, на Изток с Аржентина и с протока Дрейк в най-южната си точка. Чили е една от едва двете държави в Латинска Америка, която не граничи с Бразилия. Тихия океан формира цялата западна граница на страната - брегова линия с дължина над 6435 км.
Релеф: Релефът на Чили е изключително разнообразен, след като страната се разпростира върду над 4300 км от югозападния бряг на Южна Америка (от 17° до 56° - нос Хорн южна географска ширина). В същото време, териториалната широчина на Чили не надвишава 240 км, което означава, че страната е 18 пъти по-дълга от най-широката си точка. Пустинята Атакама на север притежава чудесно богатство на полезни изкопаеми, предимно мед и нитрати. Сравнително малката по площ Централна долина, която включва и Сантяго, е най-голямата по отношение на население и селскостопански ресурси. Южната част на Чили е богата на гори и пасища и включва поредица от вулкани и езера. Южният бряг представлява лабиринт от фиорди, тесни заливи и протоци, канали, виещи се полуострови и острови. Андите са разположени по източния бряг. Най-високата точка за страната е връх Охос дел Саладо (6893 м), който е и най-високият вулкан в света.
Административно деление: Чили е разделена на 15 региона.
Климат: Климатът на Чили съчетава широк обхват от състояния на времето, който се дължи на географското положение на страната, обхващаща общо 38 градуса южна ширина. Това предопределя и многообразността на чилийския климат, проявяващ се в поне седем основни климатични подтипа, които варират от пустиня на север, до планинска тундра с глетчери на изток и югоизток; влажен субтропичен климат на Великденските острови и средиземноморски тип климат в сърцето на страната. Ясно разграничаеми в по-голямата част от страната са четирите сезона: лято (декември - февруари), есен (март-май), зима (юни - август) и пролет (септември - ноември).

Преди около 10 000 години, мигриращи потоци от местни американци се установяват в плодородните долини по дължината на югозападното тихоокеанско крайбрежие - това, което днес представлява Република Чили. Инките разширяват за кратко време империята си в северната част на съвременната държава, но поради безплодието си тази земя не бива обширно заселена.
През 1520 година, опитвайки се да обиколи света по море, португалецът Фернандо Магелан открива южния проток, днес наречен на негово име: Магелановия проток. Следващите европейци, които достигат Чили, са диего де Алмагро и неговите конквистадори, които идват от Перу през 1535 в търсене на злато и скъпоценности. Испанците се сблъскват със стотици хиляди местни жители от различни култури на територията на днешната държава. Тези народи се препитават чрез земеделие и лов. Пълното завладяване на Чили започва през 1540 под командата на Педро де Валдивия, един от лейтенантите на Франциско Пизаро. Педро де Валдивия основава град Сантяго на 12 февруари 1541 година. Въпреки че не откриват обширно търсените злато и сребро, испанците съзират аграрния потенциал на Чилийската централна долина и така Чили става част от Вицекралство Перу.
Чилийското движение за независимост от Испания е предизвикано от присвояването на испанския трон от страна на брата на Наполеон - Жозеф през 1808 година. На 18 септември 1810 година е сформирана национална хунта в името на Фердинанд - наследник на сваления крал. Хунтата обявява Чили за автономна република в рамките на Испанската монархия. Скоро движението за независимоост набира широка популярност и подкрепа. Испанските опити за връщане на старата си тотална и произволна власт (т. нар. "Реконкиста") водят до продължителна борба за надмощие.
Спорадичните военни действия продължават до 1817 година, когато армия, водена от Бернардо О'Хигинс (най-известният чилийски патриот) и Хосе де Сан Мартин (герой от Аржентинската война за независимост), пресича Андите в посока Чили и разгромява роялистите. На 12 февруари 1818 година Чили е обявена за независима република под ръководството на О'Хигинс. Така или иначе, политическата промяна не води до големи социални изменения. Чилийското общество през 19 век запазва типичните белези на разслоена колониална социална структура, което се дължи най-вече на фамилния тип политика и на Римската католическа църква. Постепенно силният прездентски пост се утвърждава, но едрите и заможни земевладелци остават изключително могъщи и независими.
През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 година.
През 1881, Чили подписва договор с Аржентина, който потвърждава териториалния суверенитет на страната върху Магелановия проток. Като резултат от Тихоокеанската война с Боливия и Перу (1879–83), Чили разширява своята територия в северна посока с почти една трета, отрязвайки излаза на Боливия на Тихия океан и придобивайки ценни нитратни залежи, експлоатацията на които води до ера на национално охолство. Чилийската гражданска война през 1891 година води до преразпределение на властовите правомощия между Президента и Конгреса на страната и Чили установява демокрация от парламентарен тип. Гражданската война обаче възниква и поради сблъсък на интереси между тези, които подкрепят развитието на местни индустрии и тези, които поставят интересите на банковото дело на първо място. Следователно чилийската икономика частично се изражда в система, защитаваща интересите на управляващата олигархия. Към 20-те години на 20 век правителството става относително по-либерално. Приета е нова конституция, която укрепва и усилва властта на президента (1925 година). Освен това възникват комунистически и социалистически движения на базата на профсъюзната дейност. През 1932 година се появява Народният фронт на Радикалсоциалисти и -комунисти. Този съюз се превръща в ключова сила в коалиционните правителства за следващите 20 години.
60-те години на 20 век се бележат с управлението на чилийската Християндемократическа партия, която прави опит за сериозно икономическо развитие и значителна аграрна реформа в страната.
През 1970 година президент на Чили става Салвадор Алиенде. Неговата лява политика и сериозните икономически затруднения на страната, придружени от някои социални вълнения, водят до военен преврат през септември 1973. Боенно правителство, водено от Генерал Аугусто Пиночет Угарте, поема контрола върху Чили за следващите 16 години.
Плебисцитът от 5 октомври 1988 година не дава правото на Генерал Пиночет за още един 8-годишен мандат като президент на страната. Военната диктатура приключва окончателно през 1990 година.
Чилийците избират нов президент и мнозинство от членове в двукамарния парламент на 14 декември 1989 година. Християндемократът Патрицио Айлвин, кандидатът на коалиция от 17 ляво-центристки политически партии, наречена "Concertacion", получава абсолютно мнозинство на гласовете. Президент Айлвин управлява в периода 1990-1994, който се счита за преходен.
През декември 1993 година християндемократът Фрей Руиз-Тагле повежда "Concertacion" към победа с пълно мнозинство. Постът на Фрей Руиз-Тагле е онаследен през 2000 година от социалиста Рикардо Лагос, лойто печели президентския пост в безпрецедентна битка срещу Хоакин Лавин от десния Алианс за Чили. През януари 2006 чилийците избират първата си жена президент, Мишел Бачелет Жериа, от социалистическата партия. Тя е въведена в длъжност на 11 март 2006, с което удължава управлението на "Concertacion" с още четири години.

Чилийската икономика се характеризира с пазарна насоченост и високи нива на външна търговия.
След десетилетие на внушителни прирасти, Чили започва да изпитва умерен икономически спад за 1999 година, създаден от неблагоприятни глобални икономически условия, свързани с азиатска финансова криза, която започва през 1997. Икономиката остава мудна до 2003 година, когато започва да показва ясни знаци за възстановяване, постигайки 4.0% растеж на реалния БВП. Чилийската икономика приключва през 2004 с растеж от 6.0%. Растежът на реалния БВП достига 5.7% за 2005 преди да се върне обратно до 4.0% растеж в 2006 година, който е между най-слабите в Южна Америка за пръв път от много години. БВП се увеличава до 5.2% през 2007 и е измерен на $232,8 млрд.
Чили провежда предимно добри икономически политики за близо три десетилетия. Военното правителство на Пиночет (1973-1990) продава много компании държавна собственост, и трите демократични правителства след 1990 продължават процеса на приватизация, въпреки че с по-бавна крачка. Ролята на правителството в икономиката е предимно ограничена до регулация, въпреки че държавата продължава да управлява медния гигант CODELCO и няколко други предприятия (една банка, ръководена от държавата). Чили е силно посветена в свободната търговия и приветства големи количества чужди инвестиции. Страната подписва споразумения за свободна търговия с цяла мрежа на страни, включително САЩ, Европейския съюз, Южна Корея, Нова Зеландия, Сингапур, Брунеи, Китай и Япония. Чили постига частично търговско споразумение с Индия през 2005 и започва преговори пълно такова през 2006. Страната води търговски преговори през 2007 година с Австралия, Малайзия и Тайланд, както и с Китай, за да разшири съществуващото споразумение отвъд "просто търгувайте със стоките". Страната се надява да приключи преговорите с Австралия и разширеното споразумение с Китай през 2008. Преговорите с Малайзия и Тайланд са планирани да продължат през цялата 2008 година.
Високите вътрешни спестявания и инвестиционни нива помогат на Чили да задвижи икономиката си така, че да изкара средни прирасти от 8 процента през 90-те години. Нивото на безработица се колебае твърдо между 9%-10% след началото на икономическото забавяне от 1999, което е над 7-те % процента средно за деветдесетте. Безработица пада най-накрая до 7.8% за 2006 година, и продължава да пада и през 2007, възлизайки средно на 6.8% месечно. Нивото на заплатите и възнагражденията се вдига по-бързо от нивото на инфлация като резултат от по-високата производителност, което подобрява националните жизнени стандарти. Процентът чилийци с приходи на домакинство под дефинираните като т. нар. линии на бедност разходи на задоволяването на минималните човешки хранителни нужди, умножени по 2 - пада от 45.1% през 1987 година до 13.7% през 2006, според статистически изследвания, поръчани от правителството. Критиците в Чили обаче твърдят, че реалните нива на бедност са значително по-високи от публикуваните официално, поради употребата на остарели данни относно бюджета на средностатистическото чилийско домакинство (спрямо 1987). Тези данни се обновяват на всеки 10 години. Ето защо, според тези критици, ако се използва информацията за бюджет на домакинство спрямо 1997, нивото на бедността в Чили ще се вдигне до 29%. Най-богатите 10% от населението в страната притежават 47% богатството на страна. Във връзка с подоходното разпределение, около 6.2% от населението са част от горния икономически диапазон по приходи, 15% се намират в средния диапазон, 21% - в долния среден диапазон, 38% - в ниския диапазон, и 20% са много бедни.
Независимата централна банка на Чили се стреми към ниво на инфлация между 2% и 4%. Инфлацията не е превишавала 5 процента от 1998 година насам. Чили регистрира темп на инфлация от 4.4% през 2007 година.Бързото покачване стойността на песото спрямо щатския долар през последните години спомага за намаляване на инфлацията. Повечето споразумения за заплати и заеми са индексирани, намалявайки непостоянството на инфлацията. В условията на задължителна частна пенсионна система, повечето служители по сектори внасят 10% от своите заплати в частни фондове.
Чили продължава да привлича преки чужди инвестиции. 80% от тези инвестиции обаче се разпределят само между четири сектора: електричество, газ, вода и минна промишленост. Чилийското правителство е сформирало Съвет за Нововъведение и Надпревара, който има за задача да идентифицира нови сектори и промишлености, които да се рекламират. Според очакванията тази инициатива, комбинирана с някои данъчни реформи за подпомагане и поощряване на вътрешната и външната инвестиция в проекти за проучване и развитие, ще донесе допълнителни преки чуждестранни инвестиции, които пък от своя страна ще достигнат и до нови сектори и клонове на икономиката. До 2006 година, Чили инвестира само 0.6% от своя годишен БВП в проучване и развитие. Дори тогава, две трети са правителствен разход. Фактът, че местните и чужди компании не инвестират почти нищото за пручване и развитие не говори добре за правителствените усилия да развие иновационни, базирани на познание сектори. Отвъд общата икономическа и политическа стабилност на Чили, правителството също така подпомага и насърчава използването на страната като "инвестиционна платформа", от страна на интернационални корпорации, които планират да работят в района. Подходът на Чили към преките чужди инвестиции е систематизиран в Закона за чужда инвестиция на страната, който предлага на чуждите инвеститори същото отношение като към чилийските такива. Регистрацията е елементарна и прозрачна, и чуждите инвеститори получават гаранция за достъп до официалния външен обменен пазар за репатриране на своите печалби и капитал.
Външна търговия
Чилийската икономика се основава на износа на полезни изкопаеми, който съставлява около половината от общата стойност на износа. Медта е най-ценният ресурс и традиционно цялостният профил на чилийската външна търговия зависи от износа на мед - Чили е най-големият проиводител на тази суровина, отговорен за над една трета от световната продукция. Държавната CODELCO е най-голямата компания-производител на мед в света, с регистрирани залежи на суровината за 200 години.
Земеделието е основното занимание на близо 15% от населението на страната; то генерира близо 6% национално богатство, и задоволява по-малко от половината от вътрешните нужди. Централната долина на Чили е основната земеделска област на страната; нейните лозя са основата на винарската промишленост на Чили. Грозде, ябълки, круши, лук, царевица, пшеница, праскови, чесън, аспержи, и бобове са основните земеделски култури. Производството на добитък включва говеждо и птиче месо. Отглеждането на овце е основното пасторално занимание; осигурява вълна и месо за вътрешна консумация и за износ. Риболовът и събирането на дърва са също така важни икономически дейности. Промишленостите на Чили преработват предимно своите собствени необработени материали и произвеждат различни потребителски блага от тях. Останалите най-важни стоки за износ са дървесина и дървени продукти, свежи плодове и преработена храна, рибни деликатеси и морски продукти; вино, желязо и стомана, транспортни принадлежности и текстили. Основни търговски партньори са САЩ, Китай, Бразилия, Аржентина и Япония.
Зависимостта на икономиката от цените на медта и производството на адекватни на вътрешните нужди количества храна са два от големите икономически проблеми на Чили. Основни внасяни от Чили стоки са нефт и нефтени продукти, химикали, електрическо и телекомуникационно оборудване, машини за промишлеността, превозни средства, и природен газ.
Финанси
Финансовият сектор на Чили расте бързо през последните години, с помощта на банкова реформа, която разшири сферата на разрешена чужда активност за чилийските банки. Чилийското правителство приложи още либерализация на капиталови пазари през 2001 година, и има по-нататъшно "висящо" законодателство, предвиждащо по-нататъшни либерализационни промени. През последните десет години, чилийците се наслаждават на въвеждането на нови финансови инструменти като валутни фючърсни договори и избори, факторинг, лизинг, и дебитни карти. Внедряването на тези нови продукти е придружено също така от увеличена употреба на традиционни инструменти като заемите и кредитните карти. Чилийската частна пенсионна система, с капитал грубо 70 милиарда $ в края на 2006, е важен източник на инвестиционен капитал за капиталовия пазар. Чили поддържа един от най-добрите кредитни рейтинги в Латинска Америка. От правителството се очаква по закон да изпълни фискален излишък от поне 1% от БВП. През 2006 година, правителството на Чили постига излишък от 11.3 милиарда $, равен на почти 8% от БВП. Правителството на Чили продължава да изплаща своя външен дълг, с държавен дълг от само 3.6% от БВП в края на 2007 година.

През периода между ранните земеделски селища, до късния пред-испаноговорящ период, северната част на Чили е район на андийска култура, която е повлияна от алтиплано традиции, простиращи се до крайбрежните долини на север. В същото време централните и южните райони са културни средища на мапуче. По време на колониалния период след завоюването на Чили, и през ранния републикански период, културата на страната е доминирана от испанците. Други европейски влияния, главно от англичани, французи и германци, започват през 19 век и продължават и до днес. Немски емигранти донасят със себе си баварската провинциална архитектура и кухня в южните градове на Чили като Валдивиа и Пуерто Монтт.
Музика и танци
Националният танц е куека. Друга форма на традиционна чилийска песен, но не танц, е тонадата. Възниквайки от музиката, която е внесена от испанските колонизатори, тонадата се различава от куека по средната мелодична част и по-забележителната мелодия. В средата на шестдесетте години старинни музикални форми са съживени от Виктор Харра и Маргот Лойола.
Литература
Чилийците наричат своята страна "страната на поетите". Габриела Мистрал е първите чилийка, която печели Нобелова награда за литература (1945). Най-известният поет на Чили обаче е Пабло Неруда, който също печели Нобеловата награда за Литература (1971) и е световно известен със своята обширна библиотека с трудове за романс, природа и политика. Неговите три изключително индивидуалистични дома, преместени в Исла Негра, Сантяго и Валпараисо са популярни туристически цели.
Кухня
Чилийската кухня е отражение на географското многообразие на страната, на богатия асортимент от морски продукти, плодове и зеленчуци. Традиционни рецепти са касуела, емпанадас, хумитас и куранто.
Спорт
Най-популярният чилийски спорт е футболът.
Най-големи успехи за Чили са постигнати в тениса на корт.
Родеото е чилийският национален спорт и се практикува предимно в провинциалните региони на страната.

Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Законодателната сила е дадена както на правителството, така и на двете камари на чилийския парламент. Съдебната власт е независима от изпълнителната власт и законотвореца.
Конституцията на Чили е отхвърлена по време на национален референдум през септември 1980, по време на военното правителство на диктатора Аугусто Пиночет. Тя влиза в сила през март 1981 година. След поражението на Пиночет на плебисцита от 1988, конституцията е преправена, за да облекчи условията за бъдещи поправки. През септември 2005 президентът Пикардо Лагос превръща в закон няколко конституционни поправки, които са приети от парламента. Те включват елиминиране позициите на избраните и пожизнените сенатори; даване на президента власт да отстранява главнокомандващите на войските; намаляване продължителността на президентския мандат от шест от четири години.
Изпълнителна власт
Чили избира своя президент чрез народно гласуване за четиригодишен мандат. Президентът създава кабинета.
Текущият президент на страната, Мишел Бачелет, печели 53.49% подкрепа в изборите на 15 януари 2006 година и влезе в длъжност като президент на 11 март същата година. Това са четвъртите президентски избори на Чили от края на ерата Пиночет. Всичките четири изборни периода са били обявени за свободни и честни. Президентът конституционно няма право на два последователни президентски мандата.
Законодателна власт
Чилийският двукамарен парламент се състои от Сенат и Камара на депутатите. Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента.
Сенатът е представляван от 38 избрани члена от областите или подобластите, които служат близо осем, срокове от година Сенатът има 48 члена, от които 38 се избират. На всеки 4 години се избират половината от сенаторите за срок от 8 години От останалите 10 сенатора, 9 са така наречените “институционални”, понеже се назначават от различни институции.
Правна система
Съдийската система на Чили е независима и включва апелативен съд, система от военни съдилища, конституционен трибунал и Върховен съд. Съдиите от Върховния съд са назначени от президента и ратифицирани от сената по списъците на кандидатите, предоставени от самия съд. Президентът на Върховния съд се избира от 21-членния съд.
Юридическата система на Чили е базирана на Гражданското право. То, от своя страна, е базирано основно на Гражданскя кодекс от 1855 година.
От 2000 година нататък, Чили измени изцяло изцяло своята криминална правосъдна система; нова система е постепенно внедрена в страната до около Юни 2001 година.