Централноафриканска република

География

Официално име: Централноафриканска република
Столица: Банги (690 000 души). Други градове: Берберати (56,867), Буар (39,676), Бамбари (32,603), Бангасу (24,450), Басангоа (31,723), Мбаки (16,901), и Карнот (31,324).
Официална валута: CFA франк
Езици: френски (официален), санго, и други местни езици
Религии: 35% от населението имат местни вярвания, 25% са протестанти, 25% са римокатолици и 15% са мюсюлмани
Население: 4.722 милиона души
Образование: 6 задължителни години. Посещаемост на начално училище 55% (2007 ). Грамотни: 48.6% (2006 )
Здраве: Детска смъртност: 80.62 смъртни случая/1,000 новородени (2009 г.). Средна продължителност на живота: 44.47 години (2009 г.).
Работна сила (около 53% от населението): земеделие 75%; Индустрия 6%; Търговия и услуги 4%; Правителство 15%.
Територия: 622 984 кв. км
Релеф: Страната няма излаз на море. Намира се в централната част на африканския континент. Голяма част от страната е заета от саванна растителност и е разположена на равнинна или хълмиста повърхност, която представлява плато. Средната надморска височина е около 500 m. В североизточната част са разположени фертитските хълмове, в югозападните части се намират разпокъсани хълмове. На север се намира масива Яде, който представлява гранитно плато с надморска височина около 1150 m. Голяма част от южната граница е образувана от притоците на р. Конго, като р. Мбому от изток се съединява с р. Уеле, формирайки р. Убанги. На запад р. Санга протича през част от територията на страната. Източната граница е близо до периферията на речния басейн на р. Нил.

История

Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още през 1 000 г. пр. Хр. Към 7 век след Христа тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът тук се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. След VII в. територията на Централноафриканската република е била заемана от множество султанства, които предявяват претенции към тези територии и използват региона на река Убанги като територия за лов на роби. Оттук през Сахара те са били изнасяни на север, предимно към Западна Африка, откъдето вече търговците на роби са ги откарвали към Америка. Чрез това обезкръвяване и бягствата от преследвачите районът постепенно се обезлюдява. През XVIII и XIX в. в страната се заселват и нови народностни групи, сред които занде, банда, мбая и манджа.
Европейците, предимно французи, германци и белгийци, достигат до тези земи след 1885 г. През 1887 г. французите укрепват претенциите си чрез конвенция с Република Конго, която гарантира на Франция собствеността на териториите северно от река Убанги. През 1910 г. заедно с Конго, Чад и Габон страната е включена към Федерация Френска екваториална Африка. След участието на федерацията във Втората световна война през 1946 г. Франция гарантира на живеещите в нея френско гражданство и разрешава на участващите страни ограничено самоуправление. След референдум, проведен през септември 1958 г, федерацията е разпусната, а на 1 декември е провъзгласена Централноафриканската република. Независимостта е обявена на 13 август 1960 г.
Първи премиер на страната е Давид Дако (1930 - 2003). С държавен преврат в нощта срещу новата 1966 година той е сменен от Жан Бедел Бокаса (1921 -1996) който отменя конституцията от 1959 г, разпуска Народното събрание, а през 1977 г. по френски образец с цялото възможно великолепие се самообявява за император. Ужасяващото му управление свършва през 1979 г. с нов дворцов преврат, който връща на върха на държавата неговия предшественик Дако. Още през 1981 г. той отново бива свален от поста. До 1985 г. страната се управлява чрез военна диктатура, която генерал Андре Колингба (1937) променя в цивилно правителство. През 1986 г демократичният процес е ускорен с основаването на партията Централноафрикански демократичен съюз (RDC) и създаването на нова конституция.
През 1987 г. бива избрано Народно събрание, а през 1991 г., подложен на политически натиск, президентът Колингба допуска многопартийна система. След изборите през 1992 г., обявени за невалидни, при ново гласуване от 1993 г. за президент е избран Анж Феликс Патасе (1937). През 1999 г. той е преизбран за следващ шестгодишен мандат. През 2001 г. предишният президент Колингба се опитва да извърши нов преврат, но поради лоялността на някои войскови части и с помощтта на либийски войски и бунтовници от Конго той не успява. През март 2003 г. след нов държавен преврат Патасе е принуден да предаде властта на генерал Франсоа Бозизе (1946).
Политическата власт в Централноафриканската република се формира от един силен президент, подкрепян от назначен от него министър-председател, както и от министерски съвет. По-малко правомощия има еднокамарното Народно събрание, което е законодателният орган, както и силно повлияното от изпълнителната власт правораздаване. Въпреки напредъка в процеса на демократизация, съблюдаването на човешките права продължава да бъде основен проблем. Свободата на мисълта е ограничена, а мъченията, понякога дори и екзекуциите без нормален съдебен процес не са нещо необикновено тук.

Икономика

Централноафриканската република е една от най-бедните държави в световен мащаб. Малко повече от половината от брутния вътрешен продукт на рядконаселената и имаща малко транспортни артерии страна се формира от селското стопанство. Основните продукти, които се отглеждат тук, са памукът, бананите, царевицата, дивият ямс, кафето и тютюнът. Страната е богата на диаманти, злато, уран и някои други полезни изкопаеми, които досега са разработени в много малка степен. Най-добре развит е добивът на диаманти: около 44% от печалбите от експорт се падат на необработените диаманти. Наред с добива на скъпоценни камъни в страната работят също така и няколко пивоварни, заводи на текстилната, хранително-вкусовата и дървопреработвателната промишленост.
Икономиката на републиката е ориентирана главно към отглеждането и износа на продоволствени култури като маниока, фъстъци, царевица, сорго, просо, сусам и на банани. Свидетелство за по-голямото значение на продоволствените култури спрямо културите, отглеждани изцяло за износ, е фактът, че общата продукция на маниоката, която е основната храна на населението на страната, е около 200-300 хил. тона годишно, докато производството на памук (първо място по износ в страната) е ок. 25-45 хил. тона годишно.
Голяма част от женското население превръща селскостопанската продукция в алкохолни напитки като бира или ликьор от сорго, продажбата на които осигурява значителни приходи.
Част от приходите от продажбата на храна и алкохол не се регистрира и поради това при изчисляването на БВП на глава от населението се получават неточни данни. Често за БВП на глава от населението се приема сумата от около 300 американски долара годишно, което нарежда страната в долната половина на страните в света по този показател, но при изчисляването му не се взима предвид печалбата от продажбата на храна, алкохол, диаманти, слонова кост, месни продукти от диви животни и лекарства. Промишленият сектор съставлява по-малко от 25% от брутния вътрешен продукт, други 25% се падат на сектора на услугите благодарение на огромната бюрокрация в държавата и на високите транспортни разходи, които са следствие от несъществуващата инфраструктура в страната. Централноафриканската република има само 650 км асфалтирани пътища, няма железница, а въздушният транспорт е съвсем слабо развит.

Култура

Тъй като страната винаги е била изложена на имиграция, идваща най-вече от север и изток, местното население се състои от множество различаващи се по своята раса и култура племенни групи (над 80). Суданските народи и народите банту съставляват най-голямата част от населението. Числящите се към суданските народи племена банда живеят в централната част на страната, а племената занде (или азанде) в югоизточната, мбая и манджа пък обитават западната. Всички те заедно съставляват около три четвърти от жителите. Южната част на страната е населявана от народите банту - нгала, банги и банзири. На изток преобладават нилотските групи (сара, рунга), а в девствените гори на югозапад все още живеят няколко хиляди пигмеи бабинга. Тези дребни на ръст хора всъщност се смятат за истинските коренни жители на страната, тъй като са се заселили тук още преди повече от 20 000 години.
По пазарите, преди всичко в основаната през 1889 г. столица Банги, човек може да усети това пъстро разнообразие от етноси. Музеят „Боганда" в Банги е дал подслон на очарователно разнообразие от музикални инструменти, както и на произведения на изкуството и предмети от бита на пигмеите.
Официазният език в страната, френският, всъщност е неразбираем за хората по селата, където живеят 58% от населението. Преобладаващото мнозинство от жителите употребява санго, език на малката народностна група нгбанди, живееща на река Убанги. Всеки етнос обаче има и свой собствен език. Главно в северната и североизточната част може да се чуе арабски, както и езикът на племето хауса. Това племе на селяни и пастири с нилотски произход има голямо значение за северната част на републиката. От север се е разпространил също така и ислямът, чиито привърженици са около една четвърт от населението. Християнските църкви провеждат мащабна мисионерска дейност в страната, така че в наши дни около 50% от населението на Центратноафрнканската република изповядват християнство. В столицата Банги се намира седалището на католическия архиепископ на Централноафриканската република. Останалата част от жителите на страната изповядват анимизъм (вярването, че всички предмети имат душа), като поддържат различни култове за плодородие и към мъртвите, както и тотемизъм. По селата големите семейства все още съставляват основата на обществения ред. Но и в Централноафриканската република притокът на млади хора към градовете не секва. Тук обаче на тях им липсва закрилата на семейството и затова те често попадат в бедняшките квартали.

Политическа система, право и управление

Централноафриканската република е президентска република, където президентът има широки правомощия и изпълнява функцията едновременно на държавен глава и глава на правителството, като бива избиран за шест години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Законодателната власт е в ръцете на Националното събрание - парламент със 109 депутата, избирани за 5 години. Новата конституция е одобрена чрез референдум на 5 декември 2004 година. Изпълнителната власт е ръцете на правителството, а законодателната - на правителството и парламента. Президент в момента е Франсоа Бозизе, който печели втори мандат през 2005 година.
Централноафриканската република се поделя на 14 административни и две икономически префектури. Столицата на страната - град Банги е обособена в отделна административна единица - автономна комуна. Префектурите са разделени на общо 71 подпрефектури.
Административните префектури са:
Баминги-Бангоран Бас-Кото От-Кото От-Мбому Кемо Лобайе Мамбере-Кадеи Мбому Нана-Мамбере Омбела-Мпоко Уака Уам Уам-Пенде Вакага
Двете икономически префектури са Нана-Гребизи и Санга-Мбаере.