Канада

География

Официално име: Канада
Столица: Отава
Езици: Английски и Френски официални
Официална валута: канадски долар
Религии: Няма официална религия; Най-многобройни са християните (Римокатолици, Протестанти и други)
Население: 33,408,000
Територия: 9 984 670 кв км
Релеф:Източна Канада е разделена на северната гора и неплодородния Канадски щит на север и плодородната долина на река Сейнт Лорънс на юг (където и живее по-голямата част от населението). Големи площи от южна централна Канада са заети от равнини и прерии. Релефът на Западна Канада е най-вече хълмист от двете страни на Скалистите планини. Ръкавът на залива Хъдсън се врязва дълбоко в страната. В източната част са разположени и Великите езера, които са на границата със САЩ. Там се намира и водопадът Ниагара.
Териториално деление: Канада е разделена на 10 провинции и 3 територии. Провинциите в голяма степен са автономни, докато териториите са по-зависими от правителството. Всяка провинция и територия има свои собствени еднокамарни законодателни органи. 51 префектури

История

Първите жители на Канада са местни индиански племена. Норвежкия изследовател Лейф Ериксън вероятно е достигнал бреговете на Канада (Лабрадор или Нова Скотия) в 1000, но историята на белия човек в страната започва през 1497, когато Джон Кабът, италианец на служба при Хенри VII, крал на Англия, достига Нюфаундленд или Нова Скотия.
Канада е обявена за френска колония през 1534 от Жак Картие. Действителното установяване на Нова Франция, както е наречена тогава, започва през 1604 в Порт Роял, където сега е на Нова Скотия. През 1608 е основан Квебек. Усилията на Франция за колонизация не са много успешни, но френски изследователи от края на 17-ти век проникват до Великите езера, западните прерии и на юг покрай Мисисипи до Мексиканския залив. Междувременно, английскaта компания "Хъдсън Бей"е установена през 1670. Заради конкуренция в риболова и търговията с кожи пламва конфликт между французите и англичаните. През 1713 година Нюфаундленд, залива Хъдсън и Нова Скотия са отстъпени на Англия. По време на седемгодишната война (1756-1763) Англия разширява своите завоевания и британския генерал Джеймс Волф печели известната си победа над генерал Луи Монтклам в близост до Квебек на 13-ти септември 1759 година. Договора от Париж през 1763 дава контрол над Квебек на Англия.
По това време населението на Канада е почти изцяло френско, но в следващите няколко десетилетия хиляди британски колонисти емигрират в Канада от Британските острови и от американски колонии. През 1849 Канада получава правото за самостоятелно правителство. С британския Северноамерикански акт от 1867 е създаден Канадски доминион чрез конфедериране на Горна и Долна Канада, Нова Скотия и Ню Браунсуик. През 1869 г. Канада закупува от компанията Хъдсън Бей териториите на Средния запад (земя Рупър), от които по-късно са създадени провинциите Манитоба (1870), Алберта (1905) и Саскачеван (1905). През 1871 Британска Колумбия се присъединява към обединението, а през 1873 г. - острова на принц Едуард ги следват. През 1885 г. е изградена канадската жп магистрала, свързваща Атлантика и Пасифика.
В Устава на Уестминстър от 1931 г. британските доминиони, включително Канада, са официално обявени за страни-партньори с Великобритания, "равни по статут и по никакъв начин подчинени една на друга" и свързани помежду си само чрез верността си към общата корона. Нюфаундленд става десетата провинция на Канада на 31 март 1949 г. след плебисцит. Към Канада се присъединяват Юкон, Северозападна територия, както и най-новата територия Нунавут. Норвегия признава канадския суверенитет над острови Свердрап в Арктика през 1931 година.
През 1976 г. Партия Квебек печели провинциалните избори в Квебек и Рене Левеск става премиер. В Квебек правителството установява многобройни правила за насърчаване на френската култура. Квебек провежда референдум през май 1980 г. относно това дали трябва да търси независимост от Канада.
В Отава на 17-ти април 1982 година кралица Елизабет подписва Кандската конституция, като по този начин прерязва последните юридически връзки между Канада и Великобритания. Конституцията запазва кралица Елизабет като кралицата на Канада и Канада продължава своето членството в Общността. Тази конституция е приета от всяка област, с изключение на Квебек.
Канада изпраща 2000 войници в ръководената от САЩ война в Афганистан, но отношенията й със САЩ се изострят, когато отказва да се присъедини към коалицията на Вашингтон в подкрепа на войната в Ирак.
Лидерът на консерваторите Стивън Харпър става министър-председател през февруари 2006.

Икономика

Към 2007 канадската икономика е осма по БВП в света според Международния валутен фонд с номинален БВП 1274 милиарда щатски долара. Ръстът на БВП за същата година е 2,7%.
За разлика от повечето развити икономики, Канада се преориентира директно от селското стопанство към сектора на услугите, които вече представляват близо 67,9% от БВП. Услугите включват търговия на дребно, финансови услуги, недвижими имоти, образование, здравеопазване, високите технологии, развлечения и туризъм.
В промишлеността работят 75% от 17,9 милиона работещи канадци. Канада е втората по големина страна в света по територия (след Русия) и притежава значителни природни ресурси. Добив на нефт, газ, хартия. Канада притежава вторите по големина петролни запаси в света. Петролните и газовите резерви са в Алберта, Британска Колумбия, Саскачуан и Атабаска. Канадски мини са водещи производители на никел, злато, диаманти, уран и олово.
Обработващата промишленост е втората по важност промишленост. Произвеждат се значителен брой леки автомобили и самолети, главно в Централна Канада.
Доброто фискалнo управление на Канада допринася за икономическия просперитет на страната. Разумното управление е дало на Канада балансиран бюджет, през цялото последно десетилетие.
Канада е един от най-големите износители на стоки, включително на селскостопанска продукция - зърнени храни и пшеница. Канада има споразумение за свободна търговия със САЩ от 1989 г. Член е на NAFTA заедно със САЩ и Мексико от учредяването на организацията през 1994 година. Има и търговски споразумения с Израел, Чили и Коста Рика. През януари 2008 г. страната подписва канадско-европейската асоциация за свободна търговия.

Култура

Канада има два официални езика-английски и френски - и изключително разнообразна култура. Поради кратката си история канадската култура е преди всичко съвременна. Това особено си проличава в авторите й, почти всички от които са все още живи: Маргарет Етууд, Майкъл Ондате, Ян Мартел (трима скорошни лауреати), Мари-Клер Блейс и Антони Милет са вече добре познати в Съединените щати. През последните десетилетия Канада печели международно признание в областта на визуалните изкуства, благодарение на модернистичните си художници. Джеф Уол, Родни Греъм, Едуард Бъртински, Кен Лам, Иън Уолъс и Женевиев Кадиукс въвеждат нови техники, които използват във фотографията, Джанет Кардиф и Джордж Милър Барес използват новите технологии в художественото творчество. Cinema d'auteur става все по-често срещано, благодарение на режисьори ветерани, като например Атъм Егойан, Дейвид Кроненберг, Денис Арцанд и Лий Пул, но също и заради млади режисьори, като Жан-Франсоа Полио, Дени Вилньов, Том Фицджералд, Дон Маккелър, Кийт Бехрман, Захария Кунук (Atanarjuat: Бързият бегач) и Гай Мадин. Канада също е призната и заради документалните и анимационните си филми и е получила няколко награди през годините: Аланис Обомсоин (Kanehsatake: 270 Години Съпротива), Питър Реймънт (Здрависай си с Дявола: Пътешествието на Ромео Далаир), анимация, спечелиламного награди, режисирана и написана от Крис Ландрет. В следствие на много силните устни традиции, В канадския театър има не само на световно известни режисьори, като Робърт Лепидж и Дени Марлоу, но също така и голям брой автори, чийто творби са били поставяни във Вашингтон. В тази насока трупи от Вашингтон окръг Колумбия напоследък поставят творби на Мишел Трембли, Джордж Уокър Ф.., Даниел Макивър, Стивън Масикот, Шон Рейкрафт, Майкъл Хейли, Джейсън Шърман. Накрая, канадския танц се поставя от няколко трупи, вариращи от класически балет до съвременния танц: Националния Балет на Канада, Кралския Балет Уинипег, Канадския Балет Лъо Гран, Джаз Балета на Монреал и други. Музиката играе историческа роля в Канада, един от съ-основателите на Jeunesses musicales mondiales. Нейната национална икона, пианиста Глен Гулд, е известна в целия свят. Симфоничните оркестри в Монреал и Торонто имат редица записи и турнета на международно ниво. Камерната музика също заема специално място -Tafelmusik или Четворката на Св. Лорънс са печелили няколко награди.Певци като Ръсел Браун и Майкъл Шейд, флейтиста Робърт Аиткън и пианиста Марк-Андре Хамелин често са канени изпълнители, композиторите и Мъри Шафер и Клод Вивир също биват поставяни редовно в Съединените щати. Канадската поп музиканти продължава да печели важни награди и номинации и е призната със своите новаторски стилове. Канадските инди музиканти са достигнали голямо международно признание заради забележителния си талант и оригинален звук, както и заради големите си продажби, осъществени без съдействието на големи звукозаписни компании.

Политическа система, право и управление

Канада е конституционна монархия.
Елизабет II, Кралица на Канада, е суверен и глава на Канада. Премиер на Канада в момента е Стивън Харпър. Премиерът е на длъжност, докато не си подаде оставка или е отстранен от генерал-губернатора, представящ кралицата. Канадския парламент се състои от монарх и двукамерни законодателства: избирано - Камарата на общините, както и назначаваното - Сената. Наказателните закони, повечето от които се съдържат във Федералния наказателен кодекс (RSC 1985 г., Глава C-46), са еднакви за целия народ и са под федерална юрисдикция. Гражданското право се основава на Общото право на Англия, с изключение на Квебек, на която Британия е дала правото през 1774 да запази Френския граждански кодекс. Върховният Съд на Канада е съдът от последна инстанция. Във Върховния Съд има девет съдии, които се назначават от генерал-губернатора и се ръководят от началника на Правосъдието на Канада. Канада е силно децентрализирана федерация. Допълнителна децентрализация на функциите е била извършена заради приспособяването на Квебек. Всяка провинция има заместник-губернатор, премиер и кабинет. Провинциалните правителства управляват в рамките на парламентарна система, сходна по характер на тази на федералното правителство, с премиер избран по същия начин, като и министър-председателя.