Буркина Фасо

География

Официално име: Буркина Фасо
Столица: Уагадугу
По-големи градове: Уагадугу (столица), Бобо Диуласо, Кудугу, Болфора, Зинаире, Тиабеле др.
Територия: 274 000 кв. км (земна площ),
Релеф: В Буркина Фасо има два основни типа релеф. По-голямата част от страната е покрита от пенеплен, което оформя хълмист пейзаж, последни следи от Прекамбриански масиви. В югозападната част на страната има масиви от ронливи скали (предимно пясъчник), където е най-високият връх: Тенакуру (749 метра). Масивите са ограничени от канари високи до 150 метра. Средната надморска височина в Буркина Фасо е 400 метра, а разликата между най-ниската и най-високата точка е по-малко от 600 метра. Буркина Фасо е сравнително равнинна страна. Страната дължи старото си име Горна Волта на трите реки които я пресичат: Мухун (преди Черна Волта), Накамбе (Бяла Волта) и Назинон (Червена Волта). Мухун е единствената река, която тече целогодишно. Водосборният басейн на река Нигер заема 27% от площта на страната.
Население: 15 757 000.
Населението на Буркина Фасо включва две основни западноафрикански културни групи - волтаик и манде (чиито език е диоула). Волтаик мосите форимират половината от населението. Мосите твърдят, че произхождат от войници, мигрирали в Буркина Фасо от Гана и основали империя, просъществувала повече от 800 години. Предимно изградено от фермери, кралството на мосите е все още водено от Мого Наба, чийто дворец е в Уагадугу.
Езици: официален език е френският.
Религии: ислям, католицизъм, протестанство
Териториално деление: Буркина Фасо се дели на тринайсет региона, четирдесет и пет провинции и 301 кметства. Регионите са: Боукъл дю Мухун, Каскаде, Централен, Източноцентрален, Севрноцентрелен, Западноцентрелен, Източен, Хаутс-Басин, Северен, Централно плато, Сахел, Югозападен

История

Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3 600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.
През XV и XVI век Буркина Фасо е в състава на кралство Сонгхай. По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси - народ, който и днес представлява близо половината от населението на страната. През 1896 година кралството на моси Уагадугу е превзето от французите. До 1904 година цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта.
През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност. На 5 август 1960 година е обявена нейната пълна независимост. От същата година Горна Волта е член на ООН. През 1966 година е извършен военен преврат, а през 1978 година е върнато цивилното правителство. На 4 август 1983 чрез преврат на власт идва капитан Тома Исидор Ноел Санкара, който поставя като основни цели на управлението си борбата с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на жените и се противопоставя на западния империализъм по социалистически маниер. След пламенни борби на Санкара Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо на 4 август 1984, което на двата основни езика в страната означава "земя на правдивите".

Икономика

Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. По БВП на глава от населението е 28-ма по бедност. Това може да бъде обяснено от прираста на населението и сухата територия. Земеделието представлява голяма част от брутния вътрешен продукт и ангажира 80 процента от работещото население. То се състои предимно от животновъдство, а в южния и югозападния район се отглеждат сорго, просо, царевица, фъстъци, ориз и памук.
Безработицата причинява висока емиграция: за пример, три милиона души от Буркина Фасо живеят в Кот д'Ивоар. Според централната банка на западните африкански държави (La Banque Centrale des Etats de l'Afrique de l'Ouest), тези преселници изпращат десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година. Последната криза в Буркина Фасо е през 2003 заради събития в Кот д'Ивоар, които водят до завръщането на 300 000 емигранти обратно в Буркина Фасо. Голяма част от икономическата дейност на страната е финансирана от международна помощ.
Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато. Буркина Фасо е домакин на Международен панаир на изкуството и занаятите, провеждащ се в Уагадугу и по-известен с френското си име - SIAO Le Salon International de l' Artisanat de Ouagadougou. Това е един от най-важните занаятчийски панаири в цяла Африка. Буркина Фасо е член на Организация за хармонизирането на бизнес правата в Африка.

Култура

Литературата в Буркина Фасо се базира на устната традиция, която продължава да е много важна в съвремието. През 1934, по време на френската окупация, Дим-Долобсом Оуедраого побликува своите "Мaximes, pensees et devinettes mossi"(Максими, размисли и гатанки на мосите), сборник на устната история на мосите. Устната традиция продължава да влияе на буркинските писатели и в следосвобожденска Буркина Фасо. Това дава отражение през 60-те години в творчеството на Нази Бони и Роджер Никиема. По същото време са отпечатани много драми. От 70-те години насам литературата на Буркина Фасо се развива с много нови произведения на нови писатели. Театрите в Буркина Фасо комбинират в своите постановки традиционни буркински елементи с колониално влияние и постколониални усилия да образоват земеделския народ на Буркина Фасо, да създадат един национален театър с отличителни черти. Традиционните риутални церемонии на много етнически групи в Буркина фасо включват танцуване с маски. Запдният стил в театъра става популярен през колониалните години, повлиян от френския театър. С независимостта идва и нов стил театрално изкуство, вдъхновено от форум театъра, целящо да образова и забавлява хората от селските райони. Кухнята в Буркина Фасо е типична западноафриканска кухня - сорго, просо, ориз, царевица, фъстък, картофи, боб, ямс и окра. Най-често протеини се набавят чрез пилешко, яйца и прясна риба. Типична буркинска напитка е банджи (палмово вино) или Зоом-Ком. Банфора е град, известен със своето висококачествено банджи, но трябва да сте внимателни, защото се продава банджи от улични продавачи, което може да не е прясно и да е разредено с вода.

Конституцията от 2-и юни 1991 година създава полупрезидентско правителство с парламент (Асамблея), който може да бъде разпуснат от президента на републиката и е избран за срок от 5 години. През 2000 година поправка в конституцията намалява президнтския мандат от 7 на 5 години и е успешно приложена на изборите през 2005 година. Друга поправка забранява на настоящия президент да бъде избиран отново. Въпреки възраженията на останалите кандидат-президенти, през октомври 2005 Конституционния съвет взима решение Блез Компаор да участва на изборите за втори мандат, понеже е бил президент от преди да направят поправките през 2000 година. На 13 ноември 2005 Компаор печели съкрушителна победа заради разделената опозиция. Парламентът се състои от две камари: долна камара (Национална Асамблея) и горна камара (Представителна Камара). Има също конституционна камара, съставена на десет члена, и икономически и социален съвет, чиито роли са изключително съвещателни.