Бразилия

География

Официално наименование: Федеративна Република Бразилия
Столица: Бразилия
Езици: португалски, испански, английски, френски
Официална валута: Реал
Религии: католицизъм, протестанство, други
Население: 186 112 800 души
Площ: 8 511 965 кв. км
Релеф: Почти половината от територията на Бразилия е обхваната от басейна на река Амазонка и нейните притоци, регион, който е един от най-големите екологични гори.
За съжаление, значителна част от тази област е понесла последствия от модернизацията през последните години. От устието на Амазонка на Тихия океан до Манаус, регионалния оживен главен град, реката е плавателна, и дивата природа е оскъдна. Далеч от града и основното течение на Амазонка, обаче, по-малки притоци водят до неоживени местообитания и традиционни селища.
Южно от района на Амазонка, вътрешността на страната е заета от бразилския щит, разтегателна скална маса, която бавно става жертва на химичните елементи. В Мато Гросо, равно, тревно поле в центъра на Бразилия, бавно преминава към Планалто,ниско плато, което се разпростира до централните и западните райони. В далечния запад, покрай границата с Парагвай и Боливия, е Пантанал, едно от най-широките тресавища в света.

История

Португалците са първите европейски заселници, които пристигат в района, водени от авантюристичния Педро Кабрал, който поставя началото на колониалния период през 1500. Португалците съобщават, че са намерили индианци, наброяващи около седем милиона. Повечето племена били странстващи, със слабо развито земеделие и временни жилища, въпреки че често селата наброявали 5000 жители. Културният живот е бил добре развит, макар че и племенните войни и канибализмът са били повсеместни. Останалите следи от бразилските индиански племената разкриват малко от техния начин на живот, за разлика от доказателства за племената в Андите. Днес, по-малко от 200000 хора от коренно бразилско население е оцеляло, като те продължават да населяват области в джунглата.
Други португалски изследователи Последвали Кабрал, в търсене на ценни стоки за европейските пазари, но и за ненаселена земя и възможността да избягат от бедността в самата Португалия. Единственият стойностен елемент, който те открили бил Пау ду (Бразилско дърво), от който те създали червено вещество. За разлика от испанската философията за колонизация, португалците в Бразилия били много по-малко заинтерсувани от завладяване и контролиране, както и в развиване на страната. Повечето били моряците, които много повече се интересуват от печеливша търговия и издръжка на селското стопанство, отколкото от териториална експанзия. Вътрешността на страната остава неизследвана.
Независимо от това, когато захарта пристига в Бразилия с нея се внасят и роби. За разлика от голяма част от американските колонии, португалски заселници често се женели за индианските и африканските роби. Имало също смесени бракове между африканци и индианци. В резултат на това населението на Бразилия е смесено до степен, която е невиждана другаде. Истинските бразилци притежават родословие, което е комбинация от европейско, африканско, азиатско и близкоизточно население, а това мултиплициране на културните завещания е забележителна особеност на сегашната бразилската култура.
Моментът на отваряне на вътрешността на страната съвпада с откриването на злато в Юго-централната част на страната през 1960. Залежите на злато, обаче не били извлечени,и от края на 18-ти век страната се фокусира над върнатите крайбрежни земеделски райони. През 1807, когато Наполеон Бонапарт се окопирал в столицата на Португалия в Лисабон, регентът на принца се прехвърля в Бразилия. Когато пристига там, Дом Джоао оповестява колонията за столица на своята империя. До 1821 нещата в Европа се охлаждат достатъчно, че Дом Джоао да може да се върне в Лисабон. Той оставя синът си дом Педро I да отговаря за Бразилия. Когатона следващата година царят се опитва да върне на Бразилия статута на колония, дом Педро I обявява независимостта на страната от Португалия (и собствената си независимост от баща си).
През 19-ти век кафето измества захарта като няй-важен продукт за Бразилия. Бум в производството кафе донася вълна от почти един милион европейски имигранти, предимно италианци, а в последствие и бразилската република. През 1889, заможни кафеени магнати подкрепят военен преврат, императорът побягва, и Бразилия престава да бъде империя. Собствениците на кафеени плантации всъщност управлявали страната и правителството за следващите тридесет години, докато световната икономическа депресия сринала търсенето на кафе. За следващия половин век Бразилия се бори с правителствена нестабилност, военни удари, както и крехката икономика. През 1989 г., в страната се провеждат първите демократични избори за почти три десетилетия. За съжаление, бразилците правят грешката да изберат Колор Фернандо де Мело. Корумпираният Мело не прави нищо да помогне на икономиката, но неговото мирно отстраняване от длъжност показва най-малко, че политическите и държавните структури в страната са стабилни.

Икономика

В Бразилия икономиката изцяло зависи от пазара. Голяма част от нея зависи от износа на стоки към други държави. Той държи девето място в света и първо място в Латинска Америка. Бразилската икономика е зависима също от индустрията и селското стопанство. Бразилия има най-високото производство в областта в Латинска Америка. Прекомерното производство също така е довело до износ на селскостопански стоки в други държави и по този начин, носи на държавата средства. В Бразилия има голямо развитие в областта на науката и технологиите благодарение на чуждестранните инвестиции в страната.
Икономиката на Бразилия е подкрепена от разнообрази икономически институции като SACN, Меркосур и Кернс група. В технологичната област Бразилия се специализира в изработването на самолети и подводници. Страната също играе важна роля в областта на космическите изследвания. Бразилия е известен производител на етанол. Бразилия е най-голямата страна, в която има компании за сглобяване на автомобили. Страната има постижения в областта на проучвания за петрола и научно-изследователски разработки в различни други сфери.
Страната разполага с добре развит сектор на услугите, който обхваща 66% от икономиката. Индустриалният сектор се състои от 20% от общата икономика на Бразилия. Селското стопанство покрива 14%. Работната сила представлява по-голямата част от бразилската икономика.

Култура

Смесицата от културите на трите раси - американска, европейска и бразилска, дава на страната уникално културно наследство. Въпреки това, португалската култура все още надделява в Бразилия. Страната има също силни фолк модерни традиции, смес от изкуството на Роден американци, африканци и португалци. Бразилия има принадлежност към поезията и е видяла раждането на много поети. Рисуването и керамиката също са част от бразилската художествената култура. Музиката винаги е била част от живота на всеки бразилец, най-популярна е самбата, която е резултат от смесване на ритъм и вокални стилове на местните американци, португалци, и африканци.
Под влиянието на многото култури на имигрантите, които се установяват в Бразилия, разнообразието от ритми и танци, които са били родени в тази страна е по-голямо, отколкото може да се преброи.
Ето списък на някои от тези ритми / музикални стилове и танци:
БАТУК: възникнал в ритуали на потомство на африкански роби от Конго и Ангола. С танц под звуците на барабани, един мъж и една жена, импровизират в центъра на кръга. Когато искат да преминат към друга двойка, те правят това с umbigada. (пъп към пъп)
КАРИМБО: фолклорни танци, които са възникнали в щата Пара в района на Амазонка. Играе се с акомпанимент на барабани, а понякога и струнни инструменти. Каримбо взима това име от големите африкански барабани. Мъж и жена танцуват и когато жената хвърли кърпичката си на пода нейният партньор трябва да я вземе, като използва само устата си.
КОНГАДА: играе се в кръг в чест на Свети Бенедикт и Дева Мария.
ЧОРО: Стилът на музиката, която става популярна през 60-те години на девети век. Името Чоро е свързано с меланхолията, характерна за музиката. Той се казва Сереста, ако има певица като солист и Чоро ако е изцяло инструментал.
МАРАКАТУ: представян навън само по време на Карнавала и Коледа в Пернамбуко, танцът включва мъже и жени в шествие, което обединява театрални и музикални елементи. Основната фигура в шествието е "Кралицата", която е защитена с балдахин и е заобиколена от облечени в костюми ансамбъл танцьори.
МОДИНХА: за любовта или плача. Музиката изразява чувство на принадлежност и национализъм. Обикновено се танцува в двоен или троен кръг.
ПАСТОРИС: Танц, изпълняван преди сцената на Рождество по Коледно време. Драматичните танци и песни,които се изпълняват възхваляват и отпразнуват раждането на Исус.
САМБА ЕНРЕДО: самба създадена, за да се изпълнява по време на карнавала от училищата по самба. В основата на самбата винаги стои патриотично или историческо събитие или личност.
ФРЕВО: Танци и музиката отличителни за Ресифе (столица на щата Пернамбуко). Жизнен ритъм с бързи мелодии, изпълнявани най-вече по време на карнавалана уличните паради. Ансамблите изпълняващи фрево напомнят за голяма група с саксофони, тромбони, тръби, и перкусии.

Политическа система, закони и правителство

Правителствена система
Федеративна република Бразилия е демократична държава , с президентска система на управление. Президентът на Републиката изпълнява две функции: на държавен глава и ръководител на федералното правителство.
Президентството на републиката и заместник-президентството, са в най-предната позиция на федералната администрация, подпомагани от министрите, с подчинените на правителството бюра, автархии, фондации, публични дружества и други пряко или косвено контролирани лица.
В съответствие с Националната Конституцията от 1988 г., федералното правителство действа решително в живота на бразилците, било то чрез създаване на правила или прилагащи програми за скриване или предоставяне на услуги на населението.
За изпълнението на програми, федералното правителство определя приоритетите за насочването на обществени ресурси, планирани за четиригодишен период. Тези приоритети са описани в Плури-годишен план, който трябва да бъдат представян от председателя на Националния конгрес. В Плана се установява и връзка между дългосрочни програми и годишния бюджетен закон.
Директен вот
Само родени в Бразилия хора на минимум 35 години, могат да заемат президентството на републиката. В допълнение, те трябва да бъдат демократично избрани, чрез преки избори, и да получат абсолютно мнозинство от гласовете. Изборите са преки и се извършват едновременно в цялата страна, на първата неделя от октомври на годината преди края на президентския мандат. Продължителността на всеки мандат е четири години, с възможност за едно преизбиране и началната дата 1 януари на годината след изборите.
От 1822, годината, в която Бразилия постига своята независимост от Португалия, до наши дни, изпълнителната власт е било упражнявана практически без прекъсване. Първата конституция, от 1824, признава властта на ръководството на изпълнителната власт над император Педро I. След обявяването на републиката през 1889, президентът се избира от народа.
Между годините от 1961 г. и 1963 г., Бразилия има кратък период на парламентарно управление. С военен преврат през 1964 г.,на косвени избори се избира,кандидат излъчен от предизборен щаб,чрез публично заседание и с помощта на номинална система за гласуване. С връщането на страната към демокрация през 1985 година, президентските избори отново се извършват чрез пряко и тайно гласуване.