Ботсвана

География

Официално име:епублика Ботсвана
Столица: Габороне (140 000 жители)
Езици: английски (официален), Сетсвана
Официална валута: пула
Етнически групи: тсвана (79%), каланга (11%), басарва (3%), други, включително кгалагади и бели (7%)
Религии: християни (от тях католици - 10.8 %, протестанти - 89.2 %), християни-африкански църкви и секти - 32.2 %, местни традиционни вярвания и култове - 29.2 %, други - 1.2 %
Административно деление: 10 провинции
Население: 1 591 232
Площ: 581 700 кв.км.
Релеф: Теренът се състои най-вече от безплодни плата; на изток са разположени хълмове. Пустинята Калахари лежи в югозападната част. На северозапад река Кубанго се оттича в широката делта на Окаванго и езерото Нгами, като така се оформя голяма блатиста местност. Географско положение: Ботсвана е разположена в сърцето на Южна Африка. Граничи със Замбия, Намибия, Зимбабве и Южноафриканската република.
Климат: субтропичен

История

Сан (Бушмени) са първоначалните обитатели на Ботсвана, но те съставляват само малка част от днешното и население. Тсвана изместват сан, които остават като поданици. След 1820 г. регионът е разтърсен от експанзията на Зулу и техните потомци ндебеле. По-късно Кхама II, вожд на най-голямата нация на тсвана, обуздава грабителския поход на ндебеле и установява обединена държава.
Възниква нова заплаха през късния 19 в. с нашествието на боерите (африканци) от съседен Трансваал (отвъд река Ваал). След като златото било открито в региона през 1867г., управлението на Трансваал се опитало да анексира части от Ботсвана. Въпреки че великобританците забранявали анексията, боерите продължили да нахлуват в земите на Ботсвана през 70-те и 80-те години на 19 в. Германската колониална експанзия в югозападна Африка (Намибия) подтикнала Великобритания да преразгледа своята политика и, притисната от Кхама III, установили през 1884-1885г. протекторат, наречен Бечуанленд. Южните части на региона били включени в "Cape Colony" през 1895г. До 1961 г. Бечуанленд била ръководена от местен комисар в Мафикенг, Южна Африка.
Великобритания обезпечава преминаването на Бечуанленд в Обединена Южна Африка. Опитите на Южноафриканската република за анексия през последващите години били посрещнати с настояването на великобританците за обсъждане най-напред с жителите на Бечуанленд. През 1948 г. Южноафриканската република осъществява расова сегрегация, което разубеждава Великобритания Бечуанленд да стане част от Южноафриканската република. Великобритания и отпуска вътрешно самостоятелно правителство през 1965г. и пълна независимост като Ботсвана на 30 Септ. 1966г. Скоро след като Ботсвана става член на Обединените Нации Серетсе Кама, правнук на Кама III, е избран за първи президент, като изпълнява тази служба до смъртта си през 1980г. Негов последовател е Кует Кетумиле Джони Мазире.
През периода след независимостта страната поддържа тесни връзки със своите съседи и отказва сражения с тях. Преди независимостта на Зимбабве през 1980г. Ботсвана става жертва на партизани. В годините преди установяването на мултирасово правителство в Южноафриканската република, Ботсвана е жертва на репресивни мерки от страна на ЮАР.
Президент Мазире подава оставка през 1998 г., а мястото му е заето от вицепрезидента Фестус Гонтебане Могае. Той печели президентските избори през 1999г. През април 2008 г. Могае подава оставка и мястото му заема вицепрезидента Серетсе Кхама Ян Кама, син на първия президент на Ботсвана.

Икономика

Отглеждането на едър рогат добитък и износа на говеждо месо и други животински продукти, както и обработката на земя, са основните земеделски дейности. Недостигът на вода в страната и последващата липса на достатъчно съоръжения за поливане възпрепятстват агрономията и само малък процент от наличната земя е обработваема. Тропическото житно растение сорго, зърно, просо и бобови зърна са основните култури за препитание, а фъстъци, слънчоглед и памук са културите,които им носят капитал.
Мините стават икономическата опора на страната след обявяване на независимостта и. В началото на независимостта единствените познати полезни изкопаеми в страната били манган, злато и азбест, но оттогава са открити големи залежи от диаманти, каменни въглища, никел, мед, както и сол, сода, пепел и поташ. Диамантените мини в Ботсвана брутно представляват едно от най-големите диамантени находища в света, като експлоатирането им е под егидата на правителството и южноафрикански концерни. Приходите от диаманти обезпечават националното здравеопазване и образователна система, а сега са и двигател на икономиката на Ботсвана. Открити са още и залежи от антимон, сяра, плутоний и платина.
Въпреки че полезните изкопаеми са превърнали Ботсвана в една от най-богатите страни в Южна Африка, високата безработица продължава да бъде проблем. Правителството се опитва да разнообрази икономиката като открива нови сектори, включително сафари туризъм и финансови учреждения. Поради географското си положение ,Ботсвана е силно зависима от Южна Африка, която и осигурява пристанищни съоръжения. Все още много работници от Ботсвана работят в мините в ЮАР, въпреки че броят им става все по-малък. Изградени са железопътни и пътни връзки между Ботсвана и ЮАР и Зимбабве, които са основните и търговски партньори. Освен полезни изкопаеми, Ботсвана изнася и месо и текстил. Вносът се състои от хранителни продукти, машини, електрически съоръжения, транспортно оборудване, гориво, петролни продукти, дърво, хартия и метал.

Култура

Културата на Ботсвана е дело на многото етнически групи. Музиката е вътрешно присъща на хората в Ботсвана и обхваща много популярни и народни стилове, включително църковни хорове, гъмба гъмба и хип хоп. Децата на всякаква възраст се учат на традиционните песни и танци.
Първите модерни жители на южните части на Африка са бушмени и хотеноти и те дълго са водели непроменен начин на живот. Пустинята Калахари е дом на намаляващите групи от бушмени ловци, които са известни със своите картини. Други известни артистични общности включват тамага, които са се занимавали с керамика, и оди, занимаващи се с тъкане. И в двете общности в някои села на север жените демонстрират умения по плетене на кошници от палмата мокола и местни багрила.
Много от обществените нужди са взаимствани от племенните обичаи. Мъжете доминират в обществото, а законите позволяват на мъжете физическо насилие върху съпругите си, ако са извършили нещо нередно. Сексуалният тормоз, изнасилванията и друг вид насилие сред жените са високо разпространени. Полигамията е легална, но не се практикува често в обществото.
Въпреки че човешките права се вземат под голямо внимание в Ботсвана, известни са много случаи на злоупотреби от страна на полицията,а условията в затворите продължават да бъдат лоши.

Политическа система, законодателство и управление

Ботсвана е парламентарна демократична република, в която президентът е едновременно глава на държавата и глава на правителството. Управлението се извършва от няколко партии в коалиционно партньорство. Изпълнителната власт се упражнява от правителството. Законодателната власт е в ръцете на правителството и Парламента на Ботсвана. След независимостта в партийната система доминира Ботсванска Демократична Партия (БДП), която оттогава до сега не е падала от власт. Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт.
Формално в Ботсвана се наблюдава мултипартиен конституционен демократизъм. От Независимостта от септември 1966 г. досега всички избори са се състоели по график, като в тях са можели да участват и малцинствата. Има две основни опониращи си партии и много други по-малки. Някои твърдят че отвореността на политическата система в страната е значителен фактор за стабилността в Ботсвана и за нейния икономически ръстеж. Изборите се провеждат на всеки 5 години.
Народното събрание се състои от 57 избираеми и 4 назначени члена; броят им може да се увеличи на всеки 10 години ако статистическите данни от преброяването на населението са се увеличили.
Съвещателният орган "House of Chiefs" представлява осемте главни подгрупи от населението на Ботсвана, както и четирима други членове, избрани от четири от районите. Копие от всяка разплащателна сметка на името на Народното Събрание, която е от национален интерес, се предоставя на тези подгрупи, като се иска тяхното мнение. Определени лидери имат власт над традиционните съдебни заседания, въпреки че всеки жител има право да поиска неговият/нейният случай да бъде разгледан от официалната законодателна власт.
Възможно културно обяснение за демокрацията в Ботсвана лежи в традициите на сетсвана, служещи за пример и на кголта, или в селските съвети, където властта на лидерите е ограничена от обичаите и закона.