Босна и Херцеговина

География

Официално име: Република Босна и Херцеговина
Столица: Сараево
Официална валута: марка
Религии: мюсюлмани, православни, католици, протестанти
Население: 4 552 198 (2008)
Територия: 51,130 кв. км
Релеф: Хълмиста страна, заета предимно от Динарските Алпи. ОКло 50% от територията е заета с гори. По-големи реки са Неретва, Сава, Врба, Босна.

История

Земите на Босна и Херцеговина са населявани от неолитни времена от илирите. По-късно, през 4в. пр. Хр. илирийските племена се смесват с тези на келтите. През 9-та г. сл. хр. римляните покоряват илирийските племена, а през шести век земите на тогавашна Босна били присъединени към Византийската империя.
През VI – VII в. се заселват и славянски племена. През XII в. е образувано Босненското княжество, което от XIV в. е кралство, включващо и Херцеговина. При управлението на Бан Кулин Босна се стабилизира. Сключени са търговски споразумения с Дубровник и Венеция. Възходът завършва със смъртта на Стефан Твърдко I.От втората половина на XV в. е под турска власт. Част от населението приема исляма.
Турското владичество донася както административни промени, така и демографски. Градове като Сараево и Мостар, основани в този период, постепено се утвърждават като центрове за региона. Босненци оставят видима следа в Османската империя – техните военни умения ги издигат до най-висши постове в армията. Въстанието от 1875 – 1878 г. е най-ярката проява на националноосвободителните борби. По Берлинския договор от 1878 г. Босна и Херцеговина са окупирани от Австро-Унгария, а през 1908 г. са анексирани от нея. В 1918 г. влизат в състава на сръбско-хърватско-словенското кралство, което от 1929 г. се нарича Югославия. От ноември 1945 г. е в състава на СФРЮ.
След разпадането на Югославия през 1990 и след референдум, проточил се до 1992, Босна е обявена с резолюция на ООН за независима държава (резолюция 775 от 20 Май 1992).

Икономика

Босна пострада най-много от войната в бивша Югославия. Военните действия между 1992 и 1995 година съсипаха и без това крехката босненска икономика. Дейтънският мир стартира началото на икономическото възстановяване. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Босна започва да расте с 20 до 30 процента на година от 1995 до 1998г, въпреки че възстановяването се извършва почти изцяло чрез международни помощи. БВП през 1998г. е около $6 милиарда. Безработицата намалява от високия 75% по време на войната до 42 процента през 1998г. Растежът се дължи най-вече на строителството, търговията и услугите, както и на традиционната лека промишленост. Но големите индустриални конгломерати, които доминират в предвоенния икономически живот на Босна, остават в по-голямата си част нереконстуирани и сега оперират само с част от производствения си капацитет. Черният пазар е значителен. Докато 90 процента от регистрираните фирми в Босна са в частни ръце, големите конгломерати остават държавна собственост. Разделението на страната на две автономни единици е голяма пречка за икономическото съвземане. Централното управление постига завиден успех като въвежда една централна банка и приема единни мита. На територията на Република Сръбска е по-голямата част от селскостопанските и богатите на неорганични материали босненски земи, докато промишлените зони остават предимно част от мюсюлманско-хърватската федерация.
Преди войната Босна добива електроенергия от въглища и в по-малка степен от водноелектрически централи. Като резултат от войната електродобивният капацитет в Босна намалява с около 78 процента. Финансираната чрез помощи реконструкция на електрическата мрежа е една съществена крачка, но политическите разделения създават сериозни пречки. През 2002г. водноелектрическите централи дават 43 процента от производството на енергия в Босна като предприятията за горене на въглища произвеждат останалата част. Повечето ВЕЦ са разположени в хърватската част на мюсюлманско-хърватската федерация, сътрудничеството между мюсюлманската и хърватската територии е от съществена важност за разпространение на електричество. В Република Сръбска правителството субсидира производителите на енергия, с което намалява цените.
През 1990г. вносът в Босна възлизал на $1.9 милиарда - предимно гориво, машини, транспортно оборудване, разнородни фабрични продукти и химикали. В същата година износът възлизал на $2.1 милиарда.
През януари 1998г, след като мюсюлманските, сръбските и хърватските лидери не успяват да се споразумеят за нова национална валута и ООН въвежда тук марката. Банкнотите на марката влизат в обръщение през юни 1998г. със стойност, равна на германската марка (по това време 1.79 марки са равни на $1). Югославските динари продължават да са в обръщение в Република Сръбска, а хърватската куна се използва в хърватската част на мюсюлманско-хърватската федерация. Инфлацията във федерацията намаляла след въвеждането на новата валута. В Република Сръбска ценовите тенденции са по-неясни. Централната банка в Босна и Херцеговина, регистрирана през 1997г. под чуждо ръководство, печата марката. Република Сръбска и федерацията всяка поотделно ръководят свои собствени банки.
През 1991 в Босна има 21 168 км главни пътища, от които половината са настлани. Железопътната мрежа включвала около 1 000 км жп линии, от които 3/4 са електрифицирани. Има международно летище в Сараево. От 1995 до 1998г. повече от $1 милиард във формата на чуждестранна помощ са получени за препострояването на разрушената инфраструктура на Босна.

Култура

Иво Андрич, сърбин, израснал в католическо семейство в Босна, печели Нобеловата награда за литература през 1961г. Негови романи са Na Drini cuprija (1945) и The Bridge on the Drina (1959). Романистът Меша Селимович от мюсюлмански произход пише насръбски. Емир Кустурица, също от мюсюлмански произход, създава международно признати филми в Сараево. Неговият филм “Когато татко беше далеч по работа” е финалист за наградите на Академията в Съединените щати за най-добър чуждестранен филм през 1984г. През 1991г. босненската рок-група Bijelo Dugme е много популярна навсякъде в Югославия, изпълнявайки музика, повлияна от разнообразните традиции в Босна. Тези етнически и културни смесици значително намаляват от войната насам. Мюсюлманските власти считат Андрич за анти-мюсюлманин и затова са закрили музея, посветен на него в родния му град Травник. Кинодеецът Кустурица се премества в Сърбия през 1992г.
Културните институции са унищожени след войната. Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина в Сараево е унищожена от сръбски снаряди и останва в развалини до началото на 1999г. Световно известният мост в Мостар, построен от османски завоеватели през 17-ти век, е умишлено разрушен от хърватски снаряди през 1994г. Из цяла Босна са разрушени църкви (православни и римо-католически) и джамии.

Политическа система, право и управление

Босна и Херцеговина е федеративна република, официално съставена от две части, Република Сръбска и федерацията Босна и Херцеговина. Всички управленски функции, които не се дават изрично на централната власт, принадлежат на отделните части. Мюсюлманско-хърватската федерация има свое собствено правителство. Конституцията й е приета от американски правителствени адвокати през 1994г. Управлението на федерацията се оглавява от един президент и двукамерна законодателна власт. Обаче това правителство няма други правомощия освен работата по външните работи. Като допълнение на това, законодателната власт може лесно да бъде поставена в задънена улица, когато народните избиратели гласуват по етнически съображения. Всъщност федерацията никога не е функционирала и хърватско-контролираните области в Босна остават независими спрямо властите във федерацията поради тясната си връзка с Хърватска. Правителството на Република Сръбска има власт над вътрешните и външните дела. В действителност, конституционната система в Босна не предоставя необходимата структура за управление на държавата. Босна е член на редица международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Обединените нации (ОН).
Властите: В тричленната изпълнителна власт на Босна се включват по един мюсюлмански, един хърватски и един сръбски член. Всички членове са формално равни, имайки право на председателство на колективната власт, което се сменя на всеки 6 месеца. Членовете на президентския пост се избират чрез преки избори от техните съответни части (двама от федерацията и един от Република Сръбска). Колективният президентски пост е нужно да взема решения при консенсус, а и съществува клауза за анулиране на неединодушни решения от страна на президентството при случай, че се позове на нея представител, който не е бил одобрен. Президентството като глава на държавата има определени правомощия, свързани с външната политика и с това да представя Босна в международен план. То също така назначава правителството, съставено от мюсюлмански и сръбски сътрудничещи помежду си министър председатели (с един хърватски заместник премиер), както и кабинета, известен като Министерски съвет. От мюсюлманско-хърватската федерация могат да бъдат не повече от 2/3 от членовете на този кабинет като всеки министър има заместници от другите две народни групи. Министрите са одобрени от централната законодателна власт. Последната има две камари, Народно събрание и Долна камара. Народното събрание има 15 члена, 5 мюсюлмани, 5 хървати и 5 сърби. Централната законодателна власт е натоварена с очертаването на планове, които да допълват решенията, взети от колективното президентство, по определянето на националния бюджет и ратифицирането на международните спогодби. Съществуват сложни процедури за подсигуряване на участието на всяка етническа група във вземането на решения по въпроси от голям интерес. Босна няма своя национална съдебна система, но за сметка на това всяка от нейните части има своя съдебна система апелативни съдилища. На национално ниво има Конституционен съд, който взема решения по конституционните въпроси и по несъгласията между отделните части. Конституционният съд има 9 члена, 4-ма от които са избрани от парламента на мюсюлманско-хърватската федерация, 2-ма – от парламента на Република Сърбия, а останалите 3-ма са назначени от президента на Европейския съд за човешки права, който не трябва да е гражданин на Босна или на някоя съседна държава. Първите съдии били назначени за срок от 5 години. Следващите назначения са в сила, докато съдията навърши 70 години.
Политически партии: Във всички относително независими и честни избори в Босна през 20-ти век, като се започне от 1910г, населението е гласувало според етническата си принадлежност. През 1945г. Югославия била контролирана след Втората световна война от Югославската комунистическа партия (преименувана на Съюз на комунистите в Югославия през 1952г.). През 1990г. в Босна се формирали националистически партии за всяка от трите най-големи етнически групи. Оттогава нататък най-важната мюсюлманска партия е Партията на демократичните действия (ПДД). През 1998г. ПДД станала водещата партия в мохамеданската коалиция, Коалиция за единна и демократична Босна и Херцеговина. Най-важната хърватска партия е Хърватски демократичен съюз на Босна и Херцеговина (ХДС-БХ), която е клон на управляващия Хърватски демократичен съюз в Хърватска. ХДС-БХ се подчинява на лидерите на хърватската партия. За босненските сърби повече от една партия е със стабилна подкрепа. Необорим победител от изборите през 1990 и през 1996г. е Сръбската демократическа партия (СДП). Тази националистическа партия поддържа едновременно тезите, че Босна си остава част от Югославия, както и че земите, населени от сърби в независима Босна трябва да бъдат приобщени към Сърбия. Докато през 1998г. тази партия все още била най-голямата сръбска партия, се появила Sloga (Мир) – коалиция от други сръбски партии, която не опонирала до такава степен на етническата реинтеграция Коалицията получила подкрепа от Западна Европа и от Съединените щати като се задължила в замяна да подкрепя Дейтонското споразумение за мир. Третата главна сръбска партия е строго националистическата Сръбска радикална партия, която предано се застъпва за “Велика Сърбия”. Сръбската радикална партия е клон на същата партия в Сърбия и се контролира оттам.
Социални услуги: Те се осигуряват от отделните части на страната, а не от централното управление. В мюсюлманско-хърватската федерация обществените услуги се осигуряват от хърватските и от мохамеданските власти (към съответното им население) вместо от правителството на федерацията. В действителност през 90-те години на 20-ти век чуждестранни неправителствени организации предоставят по-голямата част от социалните услуги. Преди войната здравното осигуряване в Босна е държавно контролирано и безплатно.
Защита: Отделни сръбски, хърватски и мюсюлмански военни сили са признати в националната и в мюсюлманско-хърватската конституция с някои уговорки за координация, но не и за съвместен контрол. През 1998г. мюсюлманската армия (официално босненската армия) наброявала около 40 000 души; хърватският Съвет по защитата имал около 16 000 военни. Република Сръбска има 30 000 военни в армията си. На военните сили в отделните части им е забранено да влизат в противоречие.