Боливия

География

Официално име: Република Боливия
Столица: Ла Пас
Езици: испански - 60,7% (официален), кечуа - 21.2% (официален), аймара - 14,6% (официален), чужди езици - 2,4%, други - 1,2%
Официална валута: боливиано
Религии: католицизъм - 95%, протестанство - 5%
Население: 9,247,816 Територия: Общо: 1,098,580 кв км
Релеф: Скалист - планинска верига Анди с високопланинско плато(Алтиплато), хълмове, низини около Амазонка
Териториално деление: 9 департамента

История

Районът около Андите е бил населяван от хора още отпреди 5000 години. Около 200 години пр.н.е. цивилизацията на Тиванаку се появява около езерото Титикака. Тя изчезнва около 1200 г. от новата ера. Техни съвременници били моксосите, изчезнали след испанското завоевание през 1525 г. След испанското нашествие територията е наричана „Горно Перу” или „Каракас”. През 1809 г. се обявява за независима, но окончателно това станало след 16-годишна война през 1825. На 6 август държавата била кръстена на Симон Боливар, който е и неин пръв президент. В следващите 60 години последват дълги войни и неизгодни договори, от които Боливия изгубва около половината от територията си, включително излаза си към Тихия океан (в полза на Чили) и богати нитратни залежи. В края на 19 век се забелязва частично повишаване на стандарта и стабилизиране, главно поради покачване на цената на среброто в световен мащаб. След поредната загубена война от Боливия (1932-1935, т.нар „Чако”) управляващата класа губи доверие сред боливийците и активно в управлението на страната започва да се намесва армията. През 1952 г. Националистическото революционно движение извършва революция и начело на държавата застава Виктор Пас Естенсоро. През 1964 г. партията се разцепва и Виктор Пас е смъкнат от власт. След смъртта на следващия президент – Рене Бариентос Ортуньо през 1969 г. настъпва период на слабо управление и криза. По време на управлението на ген. Уго Бансер Суарес (1971-1978) има забележителен икономически растеж, но често се нарушават човешките права. Той е принуден от опозицията да насрочи избори през 1978 г., след което последва отново период на политически вълнения. Само за няколко години се извършват редица преврати и контрапреврати. През 90-те години на 20 век се провеждат множество реформи, приватизирани са много предприятия. В началото на новото хилядолетие страната навлиза в период на 4-годишна икономическа рецесия, която води до множество протести и политическа криза. На 18 декември 2005 г. са проведени нови президентски избори, спечелени от Хуан Ево Моралес Айма от Движение за социализъм с 54%.

Икономика

Oт 1985г. правителството на Боливия започна програма за макроикономическа стабилизация и структурна реформа с цел да се постигне ценова стабилност, значителен растеж и ниско ниво на бедността. Големите реформи в този сектор повишиха прозрачността в последните години. Най-значимите структурни промени дойдоха от капитализацията на много публични предприятия.(Форма на приватизация с 50% дял за инвеститорите, при която те заявяват дългосрочна инвестиция вместо директно заплащане на правителството) Паралелни реформи в юридическия сектор ориентираха икономиката в пазарния модел и окуражиха частните инвестиции. Чуждите инвеститори се придържат към местните закони и няма пречки спрямо чуждестранни компании. Чуждите инвестиции в началото на капитализацията повишиха цифрите във фондовите борси, но в последно време директните инвестиции замират след като задълженията на компаниите към правителството са обезпечени. Правителството проведе референдум през 2004 за това дали да изнася природен газ и относно реформата в този сектор. Протести на опозицията тогава доведоха до оставката на президента Санчез де Лозана. До Март 2005 дебатите по тази реформа не стихнаха. По-рано, през април на 2000 година други протести оспорили плана за приватизация на водни съоражения в Кочабамба. В крайна сметка проектът е спрян, но без компенсация за инвеститорите. Те все още търсят подкрепа в исканията си. Подобни ситуации се появяват и в Ел Алто и Ла Пас. Боливия има търговски двфицит от 460 милиона долара. търговията със съседни страни се развива поради договорите със съседни страни, сключени наскоро. Страната е член на съюза на страни от Андите и се радва на равни права с останалите членки там. (Перу, Колумбия, Еквадор, Венецуела). Други членства на страната в международни конфедерации позволяват на редица боливийски продукти да навлизат безмитно в САЩ – текстилни продукти, уреди от алпака и др. Щатите остават най-големия партньор на Боливия. Боливия изнася най-много там ламарина, злато, бижута и дървени изделия. Вносът от САЩ се състои от компютри, превозни средства, вълна и машонария. Селското стопанство способства за около 15% от БВП на Боливия. Модерната техника навлиза все по-дълбоко в обработката на замята, най-вече в района на Санта Круз, където климата позволява прибиране на две реколти на година. Соя се продав в големи количества и като износ в съюза на страните от Андите. Добивът на минерали и хидрокарбоити допринася за други 10% от БВП. Тежката индустрия внася още 17& в наличието на крайни блага в парична стойност. Правителството на Боливия все още остава зависимо от чужда помощ що се отнася до финансирането на проекти за развитие. Голяма част от дълга е насочен към чужди правителства и национални банки за развитие. Повечето дългове бяха пресметнати наново съгласно механизмите на Парижкия клуб. Вънщните кредитори се съгласяват на тези стъпки, защото правителството на Боливия успява да подържа монетарна политика, въпреки постоянните колебания и кризисни момента в неукрепналата икономика на страната. Споразуменията на Парижкия Клуб позволиха на индивидуалните страни-кредиторки да смекчат изискванията си към дълга. В резултат, значителни суми по задълженията бяха опростени. Например, дългът на Боливия към САЩ е намален с нива, които го ограничават на 67% от първоначалните стойности. Правителството продължава да изплаща премии на международните кредитни банки навреме. Страната е член на Силнозадължените Бедни страни и други подобни програми, което ограничава възможността за нови леки кредитирания.

Култура

Боливийската култура е много повлияна от тази на Кечуа, Аймара, както и популярните култури на Латинска Америка като цяло. Днешна Боливия изпитва културното влияние на три различни периода: Пре-Колумбийският, колониалният и републиканският. Важни артифакти, златни и сребърни орнаменти, каменни паметници и керамика са оставили няколко пре-колумбисйки култури. Големи открития има в Тиуанаку, Смаипата, Инкйахта и Исканауая. Страната изобилства от още много забележителности, но поради трудно достъпност те не са изследвани. Испанците донесли своите културни традиции на религиозно изкуство, които в съчетание с местните творци довели до богат и ясно различим стил в архитектурата, изобразителното изкуство и скулптурата("Mestizo Baroque”). Колониалният период не само допринесъл за произведенията на Перез де Холгин, Флорес, Бити, но довел до появата на творби от много неизвестни народни автори – дърводелци, художници, железари и бижутери. Религиозната музика от този период наскоро бе преоткрита и дори изпълнявана на международна сцена наскоро. Артисти от двайсети век на високо ниво са Гузман де Рохас, Артуро Борда, Мариа Луиза Пачеко и Марина Нунез дел Прадо. Боливия притежава богат фолклор с дистинктивна и богата регионална структура. „Дяволските танци” на годишния карнавал в Оруро са една от най-известните атркции в Южна Америка, както и по-малко известният карнавал Тарабуко. Най-известният фестивал на страната е „Карнавала на Оруро”, който бе признат за едно измежду 19те безценни наследства на човечеството от ЮНЕСКО през 2001 година

Политическа система

Конституцията от 1967г., подобрена в 1994, осигурява балансирани изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Традиционно силната изпълнителна власт обаче въздейства на Конгреса, чиято роля е основно ограничена до дебатираното и одобряването на закони. Съдебната власт, която консултира Върховния съд и неговите нисшестоящи, дълго време е свързван с корупция и неефективност. Въпреки конституционните поправки от 1994 и допълнително-приетите закони правителството започва още съдебни реформи. Деветте департамента получиха по-голяма автономност след приемането на децентрализиращ закон от 1995. В края на годината се проведоха и първите популярни местни избори след протести, най-вече в Санта Круз. Градовете се управляват от кметове и консули(за 5 годишен период). През ’94 е приет закон, който отделя значителна част от националните приходи за общините, позволявайки им на напреднат осезаемо. Департаментите Тариха, Бени, Пандо и Санта Круз са известни като „полумесеца”, което се дължи на сърповидната им форма, погледнати от изток. Другото, което ги свързва е консервативната политика и залежите от нефт и древните останки. Президентът се избира за срок от 5 години с популярно гласуване. Президентът Гонзало Санчез де Лозана подаде оставка през 2003 и бе заменен от вицепрезидента Карлос Меса. На свой ред той бе заменен от министъра на правосъдието Едуардо Родригез през юни, 2005. След шест месеца, на 18 декември 2005, местния лидер на социалистите Ево Моралес, беше избран за президент.
Правителствената сграда на Националния когрес на Боливия е на площад Мурило в централен Ла Пас. Правителството е републиканско. Националният конгрес има две камари. Камара на депутатите и камара на сенаторите. Избират се за 5 години. Боливия е имала 193 преврата от независимостта до 1981, което прави смяна на правителство на всеки 10 месеца. Стабилността в последните 25 години се дължи главно на президента Виктор Пас Естенсоро, след като овладял хиперинфлация от 14,000 процента.