Гвинея-Бисау

География

Прощ: Със своите 36 125 квадратни километра (13 948 кв. мили) Гвинея-Бисау е по-голяма по размер от Тайван, Белгия, или американския щат Мериленд.
Най-висока точка: е 300 метра (984 фута).
Вътрешността на страната е заета от саваната, а бреговата ивица е блатиста равнина. Архипелагът Биягос се намира навътре в океана.
Климат: Редуват се горещ и влажен мусонен период и топъл и сух период, придружен от сухи ветрове харматан, идващи от Сахара.

История

Гвинея-Бисау някога е принадлежала към царството Габу, част от империята Мали. Части от Габу същесвуват до ХVIII век, а други влизат в Португалската империя. Португалски Гвинея е известно също като Робски бряг заради търговията с роби.
Първите европейци, достигнали тези райони, са венецианецът Алвис Кадамосто (1455), за фламандецът Есташ сьо ла Фос (1479-1480),и португалецът Диегу Као, който през 1480 достига до река Конго и земите на Баконго, създавайки по този начин основите на съвременната Ангола, на 1200 км на юг от Гвинея-Бисау.
Въпреки че реките и бреговете на тази област са сред първите места, колонизиран от португалците през 16 век, вътрешността на страната не е проучена до деветнадесети век. Местните африкански владетели в Гвинея, някои от които добиват голяма мощ от търговията с роби, не са имали интерес да позволят на европейците създаването на селища във вътрешността.Португалското присъствие в Гвинея е ограничено до пристанищата Бисау и Качеу, както и до отделни ферми по реките във вътрешността.
За кратък период около 1790 британците се опитва да създадат конкурентно селище на остров Болама. Но от 19-ти век португалсците се укрепват в Бисау и на север в част от днешен Южен Сенегал.
В началото на 1956 се създава Африканския партия за независимост на Гвинея и Кабо Верде (PAIGC) под ръководството на Амилкар Кабрал. За разлика от партизански движения в други португалски колонии, PAIGC бързо разширява военния си контрол над големи части от територията, подпомагана от джунглата като терен, и получава големи количества оръжия от Куба, Китай, Съветския съюз, и ляво-ориентираните африканските страни. Куба предоставя артилерийски експерти, лекари и техници. PAIGC дори успява да създадат своя противовъздушна отбрана.
Към 1973 PAIGC контролира много части на Гвинея. Независимостта е обявена едностранно на 24 септември 1973. Признаването стана всеобщ след 25 април 1974 след преврата в Португалия. Луес Кабрал е първият президент на Гвинея-Бисау. Страната се контролира от революционен съвет до 1984. Първите многопартийни избори са проведени през 1994, но военен бунт през 1998 доведе гражданска война. Нови избори се провеждат през 2000 г. и Кумба Иала бе избран за президент. През септември 2003 г, нов военен преврат води до арестуването на Иала. След няколко отлагания законодателните избори се провеждат през март 2004 година. Нов бунтунт на военните групировки през октомври 2004 г. води до смъртта на началника на въоръжените сили и широко недоволство.

Икономика

БВП на глава от населението и индексът на човешко развитие са едни от най-ниските в света. Повече от две трети от населението живее под прага на бедността. Икономиката зависи главно от селското стопанство. Риба, кашу и ядки са основните пера на износа. Дълъг период на политическа нестабилност доведе до влошаване на социалните условия, и големи макроикономически дисбаланси. След като става независима от Португалия през 1974, се наблюдава масово изселване на португалци, което влошава инфраструктурата на страната, обществения ред и стандарт на живот. След парламентарните избори през март 2004 г. и президентските избори през юли 2005 г. страната се опитва да се възстанови от дългия период на нестабилност, въпреки все още крехка политическа ситуация. Гвинея-Бисау е описана от Организацията на обединените нации официално като рискова да стане "нарко-членка". Гвинея-Бисау е член на Организацията за хармонизиране на бизнес право в Африка (OHADA).

Култура

Музиката на Гвинея-Бисау, обикновено се свързва с жанра гумбе. Тина и тинга са други популярни жанрове, като същевременно включва фолклорни традиции и церемониална музика, използвани в погребения. Флора Гомес е международно известен режисьор. Най-известният му филм е "Нха Фала".

Политика

Гвинея-Бисау е република. В миналото властта на правителството е била силно централизирана и многопартийно управление е в сила от средата на 1991. Президентът е държавен глава, а министър-председателят е глава на правителството. Парламентът е еднокамерен, съставен от 100 членове. Върховният съд се състои от девет съдии, назначени от президента. Основните политически партии са PAIGC и PRS (Partido Renovacao Social).