Белгия

География

Официално име: Кралство Белгия
Столица: Брюксел
Езици: френски, фламандски, немски
Официална валута: евро
Религии: католическа
Население: 10 392 226 (2008)
Територия: 30 500 кв км
Териториално деление: 9 провинции, влизащи в 3 автономни района: Фландрия (с провинции Анверс, Лимбур, Източна Фландрия, Брабант, Западна Фландрия), Валония (с 4 провинции: Брабант, Ено, Лиеж, Люксембург) и районът на столицата Брюксел.

История

През III – II в. пр. н. е. територията на Белгия е населена от келтските племена белги, покорени през 57 г. пр. н. е. от римляните. През III – IV в. в страната се заселват германските племена франки, сакси и фризи. В края на V в. е включена във Франкската държава на Меровингите. Сва века по-късно Меровингите са изместени от династията на Капетингите. По-късно на територията й се създават феодални владения, някои от които (Фландрия и Брабант) са най-развитите икономически области в Европа (XII – XIII в.). Повечето от тях били обединени през 14 и 15 век в Бургундските държави. През 15 век тези държави получили известна степен на автономия и в следствие на това били наречени 17-те провинции. Гражданска война, Осемгодишна война (1568–1648), разделила 17-те провинции на Обединени Провинции на север и Южна Нидерландия на юг. През XVI в. Белгия (в състава на Нидерландия) преминава към испанската монархия, а след Войната за испанското наследство става австрийско владение (1714 г.). През 1795 г. е присъединена към Франция. Виенският конгрес (1814 – 1815 г.) я поставя под властта на Нидерландското кралство. В резултат на революцията от 1830 г. Белгия става независима държава. След встъпването в длъжност на крал на Леополд I, Белгия става наследствена монархия и парламентарна демокрация. В края на XIX в. се превръща в развита капиталистическа страна. Берлинската конференция от 1885 дава на крал Леополд II Конго като негово лично владение, наречено Свободна Държава Конго. През 1908 Конго става белгийска колония под името Белгийско Конго и остава такава до 1960 г. През 1914 германците нападат Белгия като част от плана на Шлифен. Немските колонии Руанда-Урунди, сега наричани Руанда и Бурунди са окупирани от Белгийско Конго през 1916. През 1924 те са предадени на Белгия за мандатно управление. Фактически Белгия владее Руанда-Урунди от 1919 до 1962 г. Белгийско Конго получава своята независимост на 30 Юли 1960 по време на конгоанската криза, а Руадна-Уруди стават независими през 1962. След Втората Световна война Белгия се присъединила кум НАТО и заедно с Холадния и Люксембург формирали групата Бенелюкс. Участва в Бенелюкс. Член на НАТО и на ЕС. Член на ООН (1945 г.).

Икономика

Гъсто населена, Белгия е сърцето на един от най-индустриализираните региони в света. С производството си на стомана до Лиеж, Белгия е една от първите континентално европейски страни, която подема индустриалната революция в началото на 1800. Лиеж и Чарлерой бързо развиват минната и стоманодобивната промишленост, която процъфтява до средата на 20 век. След Втората световна война Гент и Антверпен достигат голямо развитие на химическата и петролната промишленост. Кризите от 1973 и 1979 водят до продължителен застой на икономиката. От този момент белгийската стоманена индустрия е в спад. Това е причината за забавянето в икономическото развитие на Валония. В периода 1980-1990 икономическият център на страната все повече се премества към Фландрия. Днес индустрията е концентрирана в гъсто населената фламандска област на север. До края на 80-те години макроикономическата политика на Белгия води до увеличаващ се държавен дълг, приблизително 120% от БВП. Напоследък, въпреки че правителството успява да балансира своя бюджет, държания дълг е приблизително 100% от БВП. Белгия има предимно отворена икономика. Страната развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни пътища и магистрали, за да си взаимодейства със своите съседи. Антверпен е второто по големина европейско пристанище. Подкрепяйки политиката на Европейския съюз, Белгия приема 1999 година еврото като своя валута. Основно се внасят хранителни продукти, машини, сурови диаманти, петрол и петролни продукти, химикали, дрехи, аксесоари и текстил. Основните стоки, които се изнасят, са автомобили, храни и хранителни продукти, желязо и стомана, шлифовани диаманти, текстилни, петролни и пластмасови изделия . Основни търговски партньори са Германия, Холандия, Франция, Великобритания, Италия, САЩ, Испания. Белгия е на 9-то място в индекса на Обединените нации за развитие на човешкия капитал.

Култура

Белгия е световно известна със своите изящни изкуства и архитектура. Белгия е известна с художници като Роги ван дер Веден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел. В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. В архитектурата името на Виктор Хорта е добре известно. Той е сред създателите на арт нуво, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век. Човек не може да разбере белгийския културен живот без дза вземе под внимание фолклорните фестивали, които играят важна роля в културния живот на страната. Примери за това са карнавалът в Бинч, Дукаса на изкуствата, процесията на светата кръв в Бруж, фестивалът на 15 август в Лиеж и Валонския фестивал в Намур.

Политическа система, право и управление

Белгия е нституционна монархия и парламентарна демокрация, която прераства след Втората световна война от единна държава в федерация. Двукамерния парламент е съставен от Сенат и Камара на представителите. Белгия е една от малкото страни, в които гласуването е задължително. Федералното правителство, формално избирано от краля, трябва да има подкрепата на Камарата на представителите. То е ръководено от Министър-прецедател. Кралят или кралицата е главата на държавата, въпреки че има ограничени правомощия. Релната власт е запазено право на Министър-прецедателя, който управлява страната. Юридическата система е базирана на гражданското право и води своето начало от Наполеоновия кодекс. Апелационният съд е едно равнище по-ниско от касационния, институция базирана на френския касационен съд. Белгийската политическа система е сложна, по-голямата част от политическата сила е организирана около идеята да представи основните езикови общности. От около 1970 предимно националните белгийски политически партии се разпадат на отделни компоненти, които представляват интересите на тези общности. Основните партии във всяка общност принадлежат към три основни политически семейства: дясното крило-либерали, центристите- християндемократи, и лявото крило-социалисти. Други важни млади партии са Зелените партии. Политиката е повлияна от лоби групите, като например търговски съюзи и бизнес интереси под формата на Федерацията на предприемачите в Белгия.
Коституцията на страната е ревизирана на 14 юли 1993, като създава уникална федерална държава, базирана на три равнища: федералното правителство, установено в Брюксел; три езикови общности: фламандска, френска и немска общност; три региона (които се различават от езиковите, с изключение на немската езикова общност и региона около Брюксел): Фландрия, Валония и регионът около столицата Брюксел. Конфликтите в отделните области се решават от Арбитражния съд. Това позволява компромиси, така че напълно различни куптури да могат да живеят в мир. Най-висшият орган, който управлява тези три региона е федералното правителство, което отговаря за външните работи, помощите за развитие, защитата, армита, полицията, икономиката, социалното благоденствие, държавния транспорт, енергетиката, телекомуникациите, научните изследвания, има ограничени компетенции в областта на образованието и културата и разширени правомощия в областта на данъчното облагане.