Беларус

География

Официално име: Република Беларус
Столица : Минск
Езици: Белоруски, Руски
Официална валута: Беларуска рубла
Религии: православни, католици, протестанти, юдеи
Население: 9,724,723 (2007г.)
Територия: 207,600 кв км
Релеф: Беларус е равнинна, ниска страна и включва Полцката и Днепърската низина съответно в северната и южната част на страната. Много реки и малки езера.
Климат: умерено континентален, под въздействието на Балтийско море; зимите са студени, а летата са прохладни и влажни
Териториално деление: 6 области и едно кметство: Брестка област, Витебска област, Гомелска област, Гродненска област, Минска област, Могилевска област, град Минск

История

През VI в. територията на днешен Беларус е населена от източни славяни. Те постепенно установяват контакт с варягите – викинги и славяни от прибалтието. В началото варягите са победени от местното население и изпратени в изгнание, но по-късно са помолени да се върнат, за да формират държава, известна като Киевска Рус. Началото на Киевска Рус е поставено приблизително през 862г. на територията на днешния град Новгород.
След смъртта на владетеля на Киевска Рус – княз Ярослав Мъдри - държавата се разпада на отделни княжества, включително Полацк. Те са ударени от монголската инвазия през ХІІІв. Много от тях по-късно стават част от Великото Литовско княжество. Девет от отделните княжества, които влизат в Литовското княжество, се управляват от беларуски наследници. По това време княжеството води различни битки. Една от най-големите е на страната на Полша срещу Тевтонските рицари в битката при Грюнвалд през 1410г. Съвместната победа позволява на княжеството да държи контрола върху северозападните гранични земи в Източна Европа.
На 2 февруари 1386г. Великото Литовско княжество и Кралство Полша се обединяват чрез брак между своите владетели. Този съюз постепенно се развива и така дава начало на Полско-Литовската държава, създадена през 1569г. Съюзът между Полша и Литва завършва през 1795г. когато държавата е разделена между имперска Русия, Прусия и Австрия. Беларуските територии стават част от Руската империя при царуването на Екатерина ІІ до началото на Първата Световна Война, когато са окупирани от Германия.
По време на преговорите за Брест-Литовския договор Беларус обявява своята независимост на 25 март 1918 г., създавайки Народна Република Беларус. Германия подкрепя републиката, която обаче съществува около 10 месеца. Скоро след разгрома на Германия Беларус попада под влиянието на Русия и по този начин през 1919г. станава Белоруска Съветска Социалистическа Република. След като Русия заема източна и севертна Литва, се създава обединената Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република. След края на Полско-Съветската война през 1921 г. беларуските земи са разделени между Полша и Съветския съюз и Белоруската Съветска Социалистическа Република е създадена отново, ставайки член на СССР през 1922г.
През септември 1939 г. с подписването на пакта Рибентроп-Молотов, към Съветският съюз са присъединени източните части на Полша, включително по-голямата част от беларуските земи под полско владичество. През 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз. Най-тежкият удар във войната е нанесен на Белорусия, която останава в нацистки ръце до 1944г. През това време 209 от 290-те града в републиката са разрушени. Нацистите унищожават или пренасят в Германия 85% от индустрията на страната, над един милион сгради са съборени, а човешките загуби са между 2 и 3 милиона, което е приблизително една четвърт до една трета от общото население. Еврейското население в Беларус е унищожено по време на Холокоста и не успява да се възстанови дори след края на войната. Чак след 1971 г. населението в Беларус възвръща своите довоенни нива. През 1945г. Белорусия става част от педесетте и една страни, които формират Огранизацията на обединените нации и започва постепенно да се възстановява. Докато е част от СССР, Белоруската ССР се превръща в индустриален център в западната част на Съветския съюз.
Йосиф Сталин налага политика на изолиране на Беларус от западно влияние. Това включва поставяне на руснаци от различни краища на Съюза на стратегически постове в беларуското правителство, а официалната употреба на белоруския език и други културни аспекти били сведени до минимум от Москва. След смъртта на Сталин през 1953 г. неговият наследник Никита Хрушчов продължава тази политика, заявявайки, че „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма.” Когато Михаил Горбачов започва да прилага своя реформационен план, през декември 1986 г. получава петиция от беларусите, в защита на тяхната култура и самобитност. През юни 1988 г. в град Курапати са открити масови гробове, в които има около 250 000 трупа от ерата на Сталин.
Две години по-късно, през март 1990 г., са проведени избори за върховен съвет на БССР. Беларуският народен фронт, който подкрепя независимостта, заема само 10% от местата, но населението все пак е доволно от избора на делегатите. Беларус се провъзгласява за независима държава на 27.07.1990г. чрез Декларацията за Държавна независимост на Беларуската Съветска Социалистическа Република. С подкрепата на Комунистическата партия, името на страната е променено на Република Беларус на 25.08.1991 г. Станислав Шушкевич, председател на Върховния съвет на Беларус, се среща с Борис Елцин и Леонид Кравчук на 8.12.1991 г., за да заявят официално разпадането на СССР и създаването на Организацията на независимите държави (ОНД). През март 1994 г. е приета конституция, която заменя длъжността на премиера с тази на президент. В изборите за президент с над 80% от гласовете печели Александър Лукашенко, който продължава да бъде президент и до днес, след повторно избиране през 2001г. и 2006г.

Икономика

В историческо отношение важни сектори на индустрията са текстилът и дървообработването. След 1965г. развитието на тежката индустрия и производствот на машини се отразява благотворно на общото развитие на стрната. В рамките на СССР, както и по-късно в ОНД, Беларус е една от развитите в индустриално отношение република.
Характерна черта на икономиката на страната е засиленото присъствие на държавата като собственик. Повече от половината от компаниите са държавни, като чужденстранни партньори могат да притежават до 4% дял в дадена компания. Страната е икономически стабилна. Много силни са търговските връзки с Русия. С въвеждането на пазарна икономика през 1990 г. икономическото производство спада, но от 1996 започва да бележи ръст, за да достигне през 2001 г. нивото от 1990 г. В селското стопанство преобладава колективното обработване на земята, като основния подсектор е култивирането на картофи и вторичните продукти на отглеждането на едър рогат добитък, като например месо. Беларус изнася най-много машини, като трактори и защитни съоръжения.
БВП (паритет на покупателната способност): 83.1 милиарда долара
БВП (реален растеж): 9.9%
БВП (паритет на покупателната способност на глава от населението): 8100 долара
БВП по сектори:
селско стопанство: 9.2%
индустрия: 41.7%
услуги: 49.1%
Инфлация (индекс на потребителските цени): 7%
Селско стопанство – продукти: зърнени култури, картофи, зеленчуци, захарно цвекло, лен, говеждо месо, мляко
Сектори в индустрията: металорежещи машини, трактори, камиони, багери, мотоциклети, телевизори, химически влакна, торове, текстил, радиоприемници, хладилници
Индустриална продукция – растеж – 15.6% (2005г.)
Баланс по текущата сметка: -1.512 милиарда долара
Износ: 19.84 милиарда долара
Износ – стоки: машини и оборудване, минерални продукти, химикали, метали, текстил, хранителни продукти
Износ – партньори: Русия 34.7%, Холандия 17.7%, Великобритания 7.5%, Украйна 6.3%, Полша 5.2%
Внос: 22.24 милиарда долара
Внос – стоки: минерални продукти, машини и оборудване, химикали, хранителни продукти, метали, нефт и земен газ
Внос – партньори: Русия 58.6%, Германия 7.5%, Украйна 5.5%
Работна сила: 4.3 милиона
Безработица: 1.6% официално регистрирани безработни; голям брой работещи на непълна заетост

Култура

Културата на Белорусия е неразривна част от руската култура.
Традиционната беларуска носия води началото си от периода на Киевска Рус. Заради климата дрехите обикновено са ленени или вълнени, направени така, че да държат топло. В миналото са били декорирани с орнаменти, повлияни от полската, литовската, латвийската, руската и други европейски култури. Всеки район в Беларус е развил свой специфичен орнамент. След провеждането на референдум през 1995 г., шевица от старинни носии краси националния флаг.
Беларуската кухня се състои предимно от зеленчуци, месо и хляб. Основните продукти включват свинско месо, зеле, картофи и хляб. Храната традиционно се приготвя или на бавен огън, или чрез задушаване. Обикновеният беларусин приема много лека закуска, две обилни ястия по-късно, а вечерята е основното и най-голямо ястие за деня. Хлябът може да бъде както пшеничен, така и ръжен, но ръженият преобладава, защото климатичните условия не благоприятстват отглеждането на жито. Съществува обичай, при който гостенин се посреща с хляб и сол – по този начин домакинът заявява своето гостоприемство. Сред популярните напитки са руската водка и квасът. Квасът е вид много слабо алкохолна напитка, направена или от черен хляб, или от ръжено брашно, което ферментира. Може да бъде съчетано с нарязани зеленчуци, за да се получи студена супа, наречена окрошка.
Беларуската литература води началото си от религиозни текстове от ХІ-ХІІІ в. Много от тях са написани на старобелоруски, латински, полски и църковнославянски. През ХІІ в. поетът Кирил Туроски също пише на религиозна тематика. През ХV¬ХVІ в. жителят на Полацк Франциск Скарина превежда Библията на беларуски и я разпространява в Прага и Вилнюс между 1517 г. и 1525 г. Това е първата печатана книга не само в Беларус, а и в цяла Източна Европа. Модерната беларуска литература се заражда в края на ХІХ в. с творбите на Янка Купала. Много от писателите от това време, като Владзимир Жилка, Казимир Сваяк, Якуб Колас, Жмитрок Биадула и Максим Херетски взимат участие в написването на творба, наречена Наша Нива, публикувана във Вилнюс.

Политическа система, право и управление

Беларус е президентска република, управлявана от президент и двукамарен парламент – Народно Събрание. То се състои от долна камара – Камара на Представителите със 110 члена, и горна камара – Съвет на Републиката, който има 64 члена. Камарата на Представителите назначава премиера на страната, прави конституционни промени, иска вот на доверие към премиера, прави предложения за вътрешната и външната политика на Беларус. Съветът на Републиката има властта да назначава различни правителствени представители, може да разследва президента за държавна измяна, може да приема или отхвърля проектозаконите на долната камара. Всяка от двете камари има право на вето върху всеки закон, приет от общински власти, който е в противоречие с Конституцията. Президент от 1994г. насам е Александър Лукашенко. Правителството се състои от Съвет на Министрите, оглавяван от премиера. Членовете на този съвет може да не са част от законодателната власт и се назначават от президента. Съдебната система се състои от Върховен съд и различни други специализирани съдилища, като Конституционния съд, който се занимава с въпроси, касаещи Конституцията и трудовото право. Съдиите в националните съдилища се назначават от президента, а това се потвърждава от Съвета на Републиката. Когато става въпрос за престъпления, най-високият съд, в който може да се обжалва, е Върховният съд. Според чл. 109 от Конституцията не е разрешено да се основават други съдилища, освен позволените.
В момента три партии съставят Камарата на Представителите – Комунистическата партия (8 места), Аграрната партия (3 места) и Либералдемократическата партия (1 място). Останалите 98 члена не са свързани с политическа партия. Партиите, които подкрепят Лукашенко, Беларуската Социалистическа партия и Републиканската партия за труд и справедливост, както и опозиционните партии, като Беларуски Народен Фронт (БНФ) и Беларуската обединена гражданска партия (БОГП) не спечелиха нито едно място на изборите през 2004г. БОГП и БНФ са две от партиите, които създават Народна Коалиция 5 Плюс, група от партии, които се противопоставят на Лукашенко. Няколко огранизации, включително Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обявиха изборите за „не-свободни” заради негативните резултати на опозиционните партии, както и субективността на медиите в полза на правителството. Последните президентски избори са на 19.03.2006 г. Лукашенко има конкуренция в лицето на Александър Милинкевич, кандидат, подкрепен от коалиция от опозиционни партии, а също и Александър Козулин, представител на социалдемократите. Лукашенко печели изборите с резултат от 80%, но Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други организации обявяват изборите за несправедливи и нечестни.