Официално име: Република Австрия
Столица: Виена
Валута: евро
Езици: немски
Население: 8,037,400; в южната и източната част на страната живеят представители на шестте официално признати в Австрия народностни групи: хървати, роми, словаци, словенци, чехи и унгарци
Религии: католици (78%), протестанти (5%), други
Територия: 83 858 кв км
Релеф: Австрия има три главни географски области. На изток и югоизток са равнините. Северно от Дунав релефът е хълмист.
70% от страната е заета от алпийския регион - централната и западната част
Австрия -- История --
През VI – VIII в. западните райони на Австрия са заселени с германски, а източните – със славянски племена. От 1156 г. страната е херцогство в състава на Свещената Римска империя. През XIII в. става родово владение на Хабсбургите и ядро на бъдещата Австрийска империя. През XVI – XVII в. в австро-турските войни австрийските Хабсбурги завладяват Чехия, Силезия, Моравия, Хърватско и Унгария, а през XVIII в. – Белгия, част от Италия, Полша и Западна Украйна. През 1867 г. е образувана дуалистичната монархия Австро – Унгария. През Първата световна война (1914 – 18 г.) участва на страната на Германия. В края на 1918 г. многонационалната държава се разпада и върху руините й се образуват три буржоазни държави – Австрия, Унгария и Чехословакия, а части от бившите австро-унгарски владения влизат в състава на Югославия, Полша, Румъния и Италия. На 12 ноември 1918 г. Австрия става република; Сенжерменският мирен договор от 1919 г. определя границите й. През март 1938 г. е обявено присъединяване (аншлус) на Австрия към нацистка Германия. През пролетта на 1945 г. в страната е установен четиристранен съюзнически контролен съвет, а през май 1955 г. е подписан договор между Австрия и страните от антифашистката коалиция за възстановяване на страната (независима и демократична Австрия). През октомври 1955 г. австрийският парламент приема закон за постоянен неутралитет, неприсъединяване към военни съюзи и недопускане на чужди бази на австрийска територия. След разпадането на Съветския съюз през 1991, някои авсртийци поставят под въпрос релевантността на този абсолютен неутралитет. Досега обаче той не е отменен. Австрия е член на ООН от 1955 г., на ЕС от 1995 г., на валутния съюз от 1999 г.
Австрия -- Икономика --
Австрия е страна със силно развита социална пазарна икономика, подобна по структура на германската. Кгандартът на живот е висок. Австрия е на 4-то място сред страните от ЕС по БВП на глава от населението (133 000 долара). Пред нея са само Люксембург, Ирландия и Дания. Виена е 6-ят по богатство град в Европа с 38 000$ БВП на глава от населението. През 2002-2005 растежът на БВП е стабилен, но бавен - между 1 и 2.5 %. Поради разположението си в Централна Европа Австрия се превръща във важен вход за новите членки на ЕС.
Голяма част от големите фирми в страната се национализират през ранния следвоенен период. Дълги години правителството и неговите държавни конгломерати играят важна роля в икономиката на Австрия. Но в началото на 1990 г. държавните фирми са напълно или отчасти приватизирани. Новото правителство представя амбициозна програма за приватизация, която значително ще намали участието на правителството в икономиката.Австрия става членка на ЕС на 1 януари 1995 г. Членството привлича чуждестранни инвеститори.
Австийските ферми, като тези на другите западноевропейски планински страни, са малки и разделени на части, а производството е оскъпено. Въпреки че австрийските фермери осигуряват около 80 % от местната нужда от храна, приносът на селското стопанство за БВП е спаднал от 1950 г. до по-малко от 3 %.
Най-важен за Австрия е секторът на услугите, който определя голяма част от БВП на страната. През последните десетилетия Виена се е превърнала във финансов метропол и се е устроила като врата към изтока. Виенските фирми и банки са сред водещите. Изключително важен за икономиката на Австрия е туризмът - летен и зимен. Зависимостта от германски гости е направила този сектор зависим от германската икономика.
Австрийски компании, които се радвата на важно място в международния пазар са Wienerberger, OMV, Red Bull.
Австрия -- Култура --
Австрия е наследник на културата на Хабсбугската империя, която
векове наред е доминирала в Европа.
През XVIII и XIX век Виена е била център на културния живот на Европа, особено що се отнася до музика и литература.
Най-голямата от 2400-те библиотеки в Австрия е Националната библиотека, открита през 1526 год. Ценни колекции от книги се помещават в множество университети, стари манастири и в няколко научни библиотеки.
Музеите на изкуството и природонаучните музеи на Виена имат международна слава. Музеят за история на изкуството Kunsthistorisches Museum е известен с картините си на членове на фамилията Брюгел, както и заради творбите на холандски, италиански и немски художници. Колекцията „Албертина” от печати и рисунки, колекцията от бижута и реликви от времето на Свещената Римска Империя, Австрийската Галерия, техническият музей и музеят на фолкора и етнографията са добре известни. В Залцбург, родното място на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, се намират няколко музея, включително и родната му къща, в които се помещават колекции от негови ръкописи и спомени.
Австрийската литература е литература, написана на немски език от автори от австрийска националност и с австрийски национален дух. Австрийската култура се разграничила от тази на Германия, развила се едва след Констрареформациата, когато през XVI век Римско-католическа Австрия се отделила от Протестантска Германия. Тъй като Испания и Италия са били част от Хабсбургската империя, Австрийската литература е повлияна както от испанската драма, така и от италианската опера.
Първият изцяло австрийски жанр е магическата пиеса от XVIII век, описваща свръхестествени събития с алегорични термини. Една такава пиеса, придобила световна известност, е Die Zauberflote („Вълшебната флейта”, 1791 год.) от Емануал Шиканедер, по която Моцарт създава своята едноименна опера. Фердинанд Раимунд издига магическата пиеса до трагикомедия. Йохан Нестрой пише множество политически сатири и литературни пародии. Остроумните пиеси на Раимунд и Нестрой помагат на австрийците да забравят периода на войната с френския император Наполеон I.
Модерната австрийска литература, развивала се докато Австро-унгарската империя се разпада, започва с Херман Бар. Той е авторът на комедията Das Konzert („Концертът”, 1921 год.) и е есеистът, който прокарва импресионизма, както и други нови течения. Неговият съвременнк Артур Шницлер разкрива лицемерието в пиеси като Anatol (1911). Повлиян от импресионизма, Шницлер се отличава в краткия драматичен епизод Der Grune Kakadu („Зеленото какаду”, 1913). Невероятен анализатор на човешкото поведение, Шницлер си спечелва одобрението на Зигмунд Фройд, основоположника на психологията.
След войната, някои австрийски писатели поглеждат към европейската литература и артистични движения от първите десетилетия на XX век (такива са експресионизъм и сюрреализъм) и към писатели, свързани с Австрийската империя, като например Кафка. Тези автори често пресъздават един пуст и безмислен свят. Наследството на Кафка и сюрреализма може да бъдат усетени в работите на Айхингер, новелиста и драматург Петер Хандке, и новелиста Елфриде Йелинек.
Важен принос в изкуството имат ранни дърворезби, гоблени, ръчно резбовани и ръчно изрисувани ковчежета, изкусно изковани решетки и други железни изделия, прозорци и изрисувано стъкло, порцелан от Виена, дантела и кожени изделия. Дърворезбата и скулптурата са били отдавна популярни сред хората от алпийските долини. Сред най-известните модерни австрийски художници са Густав Климт, Егон Шиле, Оскар Кокошка и Хундърт Васар.
Австрия е често наричана Земята на Музиката. Тук творят композитори като Волфганг Амадеус Моцарт, Антон Брукнер, Йозеф Хайдн, Франц Шуберт, Йохан Щраус Старши и Младши, Лудвиг ван Бетховен, Франц вон Супе, Густав Малер, диригенти като Феликс Вайнгартнер, Клемънс Краус и Херберт вон Караян. Момчешкият Виенски хор и Виенската Филхармония са световно известни. Виена има две известни опери : Volksoper(Народната Опера), отворила врати през 1904, и Виенската Държавна Опера, завършена през 1869. Последната е известна с красивата си архитектура и изящни представления. Освен това, всяка столица на провинция има свой собствен театър. Летните фестивали във Виена, Залцбург и Брегенз са невероятни музикални събития.
Австрия -- Политическа система, право и управление --
Австрия е федерална република с парламентарна демокрация. Държавен глава е Федералният президент, а правителството е представено от Федералния канцлер. Страната се управлява според Конституцията от 1920 (ревизирана през 1929, а след това и модифицирана). Законите, писани през 1862 и 1867 година, гарантират основните човешки права и свободи. Правата на малцинствените групи са също гарантирани в Конституцията. Както Конституциите на много други западни демокрации, Австрийската конституция осигурява ясно разделение на властта на изпълнителна, законодателна и съдебна.
Изпълнителната власт се упражнява от Президента на републиката, който се избира чрез народни избори на всеки 6 години. Избирателно право има всеки гражданин, навършил 19 години.
Австрия има двукамерно законодателство: Националрата, съдържащ 183 членове и Бундесрата, съдържащ 64 членове. Федералната законодателна власт е основно в ръцете на Националрата, долната камара на двукамерното Федерално Събрание. Неговите 183 члена се избират чрез народно гласуване за период от 4 години. Кабинетът може да остане на власт, само ако има подкрепата на Националрата. Членовете на Бундесрата, горната камара на Федералното Събрание, се избират от местните законодателни тела пропорционално на броя на населението там за период, вариращ между 4 и 6 години, в зависимост от периода, определен от местните законодателни органи. Въпреки че властта на Бундесрата е предимно съвещателна, той може да забавя прокарването на закони.
Австрия има 3 върховни съдилища. Това са Върховният конституционен съд, Върховният административен съд и Върховният юридически съд.
През втората половина на XX век австрийскара политика е доминирана главно от две партии: Социалдемократическа партия (наричана Социалистическа партия преди 1991 год.) и Австрийската народна партия. В края на 80-те години на ХХ век, обаче дясната Свободна партия набира сила.
Всяка от деветте провинции има еднокамерен законодателен орган, който се избира на същия принцип като Националрата. Този орган избира регионален управник, който има за задължение да представя всеки закон за одобрение пред Федералното Министерство. Местният законодателен орган, обаче, може да не зачете министерското вето, ако постигне мнозинство при гласуване на съответния закон. Градовете и селата се управляват от избираеми общински съвети, които на свой ред избират кмет.
Австрия получава правото на собствена армия по силата на договор от 15 Май 1955 год. По силата на този договор, който обявява суверенитета и неутралитета на Австрия, върху размера на австрийската армия не се поставят ограничение, но екипировката й е сведена до стандартни оръжия. В Австрия има задължителна военна служба с продължителност 6 месеца, както и дълг в запаса на страната за мъже от 18 до 50 години. През 2003 Австрийскта армия наброява 35 000 души. Австрия не е член на Северно Атлантическия Съюз (НАТО).
Английски