Аржентина

География

Официално име: Република Аржентина
Столица: Буенос Айрес
Езици: испански (официален)
Официална валута: Аржентинско песо
Религии: католицизъм, други
Население: 39 538 000 души
Територия: 2 777 410 кв. км
Релеф: Релефът на страната е предимно равнинен, зает от обширната Лаплатска низина, която включва Гран Чако, Ентрериос и Пампата.
Териториално деление: 23 провинции и 1 автономен град (Буенос Айрес)

История

През 1816, Съединените провинции на Рио Плата обявили независимост от Испания. След като Боливия, Парагвай, Уругвай и се раделили, площта, която останала, станала Аржентина. Населението на страната и културата са били силно повлияни от имигрантите от цяла Европа, и особено от тези от Италия и Испания, които представляват най-големия процент от новозаселилите се от 1860 до 1930. До към средата на 20-ти век, голяма част от историята на Аржентина е била доминирана от периоди на вътрешни политически конфликт между федералисти и унитарианци и между цивилни и военни фракции. След Втората световна война, последвала ерата н авторитаризма на Peronist и намеса в следващите правителства била последвана от военна хунта, които са завзели властта през 1976 година. Демокрацията се върща през 1983 г., и запазва, въпреки многобройните заплахи, най-страшната от които е била тежката икономическа криза през 2001-02, довела до насилствени публични протести и оставката на няколко междинни председатели. Икономиката усилено се възстановява, след въстановяването й през 2002 година.

Икономика

Обща информация: Аржентина печели от богатите си природни ресурси, високо грамотното население, от износа, износа, ориентиран към селскостопанския сектор, както и от разнообразната индустриална база. Въпреки че е една от най-богатите страни, от 100 години назад, Аржентина, страда през по-голямата част на 20-ти век от повтарящите се икономически кризи, устойчиви фискален и дефицит по текущата сметка, висока инфлация, нарастващ външен дълг, и капитали полет. Тежка депресия, нарастваща обществена и външна задлъжнялост, както и изтеглянето на парите от банките доведоха през 2001 г. до най-сериозната икономическа, социална, и политическа криза в бурната история на страната. Временнят президент Адолфо Родригес ССА декларира невъзможност за изпълнение на външния дълг - най-големото в историята - на правителството през декември на същата година, и внезапно дава оставка само няколко дни след като заема служба. Неговият наследник, Едуардо DUHALDE, съобщи края на продължилото десетилетия наред използване на песото 1 към едно със щатския долар в началото на 2002 година. Икономиката стига дъното през същата годината, с реален БВП на 18%-по-малък, отколкото през 1998 г. и почти 60% под линията на бедността. Реален БВП се върна към растежа със средно 9% годишно през следващите пет години, като се възползват от неизползваните преди промишлени мощности и труд, едно дързко преструктуриранена дълга и намаляло дълговото бреме, отлични международни финансови условия, и разширяваща се парична и фискална политика. Инфлацията, обаче, достигна двойно-цифрени нива през 2006 г. и правителството на президента Нестор Кирхнер отговорило с "доброволно пожерващите" цената договори с фирми, както и експортните такси и ограничения. Мулти-годишно замразяване на цените на електрическата енергия и природен газ за битовите потребители подстреквайки консумация и задържат частните инвестиции, което води до ограничения за промишлена употреба и временни прекъсвания на тока през 2007 година.

Култура

Културата на Аржентина е толкова разнообразна, както географията и разнообразието на етническите групи в страната. Съвременната аржентинска култура е до голяма степен повлияна от европейската имиграция, въпреки че там са и някои индиански и африкански влияния, особено в областта на музиката и изкуството. Буенос Айрес и други градове показват смесица от архитектурни стилове, внесени от Европа, но в случай на по-големи населени места, както и на по-старите квартали в градовете, запазени, съвременни стилове се появяват смесени с колониални черти, реликви от миналото, управлявано от испанците. Музеи, галерии и кина са в изоблие във всички големи градски центрове, както и традиционните заведения като литературни барове, или барове, предлагащи музика на живо на различни жанрове.
Литература: Най-добре познат елемент на културата е танцът аржентинско танго. В съвременна Аржентина, музиката на тангото е по правило приятна, особено след като радикалния Нестор Пиацола предефинира музиката на Карлос Геардел. Следва да се отбележи, че чужденците обикновено мислят за танго за танцувална музиката, докато за аржентинците думата се свързва както с музика така и с текст (често съдържат думи и фрази в lunfardo, местен жаргон), които са форма на поезия. Народната музиката и танци са популярни в провинциална Аржентина и са смеси от различни местни и европейски стилове. Примери за това има в Chamam? от Месопотамия и Chacarera на Сантяго дел Естеро.
Много аржентинци са закърмени със спорта. Футболът е повече национална мания, отколкото игра. Аржентина спечели Световната купа през 1978 и 1986 г. и златен медал от Летни олимпийски игри за мъжки футбол през 2004 г. а и подвигът на Диего Марадона поддържа интереса на фенове, папараци и статии през последните 20 години. Официалният национален спорт на Аржентина, макар и рядко игран, е полото-подобен на пато. Пато буквално се превежда на патицата. Повече от половината от населението практикува някаккъв спорт или поне извършва някаква физическа активност, като ходене или бягане за здраве. Редовното практикуване на футбола, ходене във фитнес салона и колоездене, са трите най-често срещаните дейности от този тип.
Музика и танци: Традиционните гръцки танци като hasapiko, tsamiko и kalamatiano продължават да се танцуват на сватби и други празници. continue to be performed at weddings and other celebrations. Гръцките бежанци от турските земи в Мала Азия били прогонени насилствено в Аржентина през 20-те години на 20-ти век и така донесли със себе си техните традиционни танци. Бежанците от градовете от Османската империя донесли rebetika, песни на градската работническа класа, които са комбинация от гръцките традиции с източните влияния. Музиката и танците на бежанците имат значително влияние за развитието на съвременната известна гръцка музика; една от които е бузики (bouzouki, гръцки струнен инструмент) музиката. Важни гръцки класически композитори от 20-ти век са Манолис Каломойрис, Никос Скалкотас и Янис Ксенакис. Световно известната операна сопрано певица Мария Галас, родена в Ню Йорк в семейството на гръцки имигранти, получила своето музикално образование в Аржентина. Композитори като Манос Катзидакис и Микис Теодоракис са допринесли много за популяризирането на гръцката музика сред по-широка част от международната публика. Концертната зала в Атина, завършена през 1994г, е дала огромен тласък напред за музикалния живот в страната.
Аржентинската кухня е типично европейска. Поради силното влияние на италиански, испански, френски и други европейски кухни типичната Аржентина храна е вариация на Средиземната кухня. Аржентина е известна със своето Asado или говеждо месо на скара, като месото, включително и вътрешностите, се поставят върху грила и се приготвя на огън от дървени въглища. Има ресторанти, които сервират само Asado и много местни ресторанти винаги предлагат Asado в менюто си. Аржентинците консумират големи количества говеждо месо.

Политическа система, право и управление

Аржентина е република.
Обща информация: Президент: Кристина Фернандес де Кирхнер (от 10-ти декември 2007 г); Вице президент: Хулио Кобос (от 10-ти декември 2007 г); бележка - Президентът е едновременно глава на държавата и ръководител на правителството Аржентина е президентска република. Всеки президент служи четиригодишен мандат и може да бъде преизбиран само веднъж. Изборът става чрез всеобщи избори (над 18 години). Има двукамарен Конгрес, една Камара на депутатите с 257 членове и 72-члена на Сената. Депутатите се избират за четиригодишен мандат, като половината се избират на всеки две години. В момента всяка провинция избира два сенатори за преобладаващата част от партиите и един за малцинствени партии, всички, които служат за шестгодишен президентски мандат. От 2001 сенаторите ще бъдат пряко избирани. На 9-ти юли 1816 година. Аржентина стана първата независима държава в Латинска Америка. Започвайки през 1826 с Бернардино Ривадавия, първият президент на страната, насърчава имигрантите да дойдат чрез даване на освобождаване от такса запреминаване от Европа, земя и дори пари, с които да започнат живота си там. До 1914, четири пети от аржентинското населението са основно имигранти, състоящо се най-често от италианци и испанци. Аржентина се завръща към демокрация с президента Раул Алфонсин, който бе избран през 1983 година. Той управлява от 1983 до 1989 година и принадлежеше на политическа партия, наречена "радикален съюз Civica ".
Властите: A) Изпълнителна власт Президент - Кристина Фернандес де Кирхнер (от 10-ти декември 2007 г); Вицепрезидент - Хулио Кобос (от 10-ти декември, 2007) Изпълнителната власт е в ръцете на председателя и неговия кабинет. Президентът е главнокомандващ на държавата и ръководител на правителството. Президентът на Аржентина и вицепрезидентът се избират пряко през четири години, мандатите им са ограничени до два последователни мандата. Кабинета на министрите се назначават от президента и не са предмет на законодателна ратификация. Б) Законодателна власт: Законодателната власт е поета от двукамарен Национален конгрес или Congreso de la Naci?n, състояща се от Сенат (Senado) със седемдесет и две места, както и Камарата на депутатите (C?mara де Diputados) от 257 членове. C) Съдебна власт: Съдебната власт е независима от изпълнителната и законодателната власт. Върховният съд на Аржентина е от седем членове, които се назначават от президента след консултации със Сената. Останалата част от съдиите се назначават от Съвета на магистратите на нацията, секретариат, съставен от представители на съдии, адвокати, Конгреса и изпълнителната власт
Политически партии: Justicialist партия (PJ), Карлос Саул Менем, Персонистки чадър политическа организация; радикален Граждански съюз (UCR), Раул Алфонсин, умерено ляво от центъра партия; Съюз на Демократичните център (UCD), Хорхе Агуадо, консервативна партия; Политическа партия Достойнство и Независимост (MODIN), Алдо Рико, десни партии; Великия Фронт (Frente Grande), Карлос Алварез, ляво-центристка коалиция; няколко провинциални партии
Местна власт: Аржентина е разделена на 23 провинции и 1 автономен град (Буенос Айрес).
Отбрана: Аржентинските въоръжени сили са контролирани от Министерството на отбраната, с президента на страната като главен командир. Възрастта допустима за военна служба е 18 години; не съществува задължителна военна служба и в момента няма и военнен данък. Въоръжените сили се състоят от традиционната армия, флот и военновъздушни сили.
Международни организации: Аржентина е член на СТО от 1 януари 1995 година. Аржентина стана член на UNIDROIT на 5 април 1972 година. (международен институт за унификация на частното право), 1945-ООН, 3-Меркосур: (Mercado Com?ndel Sur или общ пазар на юга): На 1-ви януари 1995 година Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, се обединяват под формата на Меркосур, един митническия съюз, който обединява 200 милиона хора с комбиниран годишен брутен вътрешен продукт (БВП) на САЩ над 900 милиарда щатски долара. Споразумението предлага намалени тарифи и други ползи за страните и определя по-висока обща външна тарифа (централноевропейско време), насочвайки повече търговията между членовете. И двете Чили и Боливия са договорили споразумения за свободна търговия с Меркосур.(Член още на G-6, G-11, G-15, G-19, G-24, G-77, ГАТТ, ИКАО, МКСП, Интерпол, Меркосур, ООН, , ЮНЕСКО, Световната организация за интелектуална собственост, СМО, СТО)