Антарктида

Антарктида -- География --

Официално име: Антарктида
Столица: Няма официални държави
Население: Около 1000 през зимата, до 5000 през лятото
Площ: 13 200 000 кв км
Релеф: Континентът е разположен предимно южно от Антарктическия кръг и е обграден от Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Антарктида е високо ледниково плато, над което на места се издигат планински системи (Трансантарктически планини), планински вериги - Елсуърт (масив Винсън, 4892 m), Земя Кралица Мод, и планини - Принц Чарлз и др. Той е най-студеното място на планетата, почти изцяло е покрит с лед, и има статут на ледена пустиня.
Административно делене: няма обикновени градове, съществуват около 60 изследователски станции

История

Вярата в съществуването на Terra Australis - голям континент в далечният юг на земното кълбо, съществуващ като "противовес" на северните европейски и азиатски земи - е още от времето на Птолемей (I-ви век от н.е.), който внушавал идеята за симетрия на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите, например в картата на турчина Пири Рейс от ранния 16-ти век. Дори в късния 17-ти век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената "Антарктика", географите вярвали, че континента е много по-голям отколкото действителния му размер.
Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя, докато корабите на капитан Джеймс Кук HMS Resolution и Adventure прекосили Антарктическия Паралел (наричан още Антарктическия Кръг) на 17 Януари 1773, Декември 1773, и отново през януари 1774. Кук дефакто се доближил на около 121км (75 мили) от брега на Антарктика.
Първото потвърдено наблюдение на Антарктика e през 1820 от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната Научна Фондация, НАСА, Калифорнийският Университет Сан Диего, и др.) това са експедициите на: Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен (капитан на Руската Имперска Флота), Едуард Брансфийлд (капитан на Кралската Флота), и Натаниел Палмър (американски моряк от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал Михаил Лазарев) видели Антарктика на 27 Януари 1820, три дена преди Брансфийлд, и десет месеца преди Палмър да я види през Ноември 1820. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32км (20 мили) от Антарктическия континет. Първото документирано акостиране на континента е било от американският моряк Джон Дейвис в Западна Антарктика на 7 Февруари 1821, въпреки че някои историци оспорват това твърдение.
През Декември 1839, като част от изследователската експедиция на САЩ, проведена в периода 1838-42 от щатската Флота (експедицията понякога е наричана "Екс-Екс" от английското "Exploring Expedition", или "Експедицията на Уилкс"), потеглила експедиция от Сидни, Австралия към Антарктическия Океан, както е бил наричан тогава, и докладвала за откриването на "Антарктически континент западно от Беленейските Острови". Тази част от Антарктика била назована по-късно "Уилксова Земя", име което е запазено до ден-днешен.
Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като Росово Море, и открил Остров Рос (и двете са именовани на него) през 1841. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовския Леден Шелф (също на негово име). Вулканите Еребус и Терор са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна Антарктика на 26 Януари 1853.
По време на Нимродската експедиция, водена от Ернест Шакълтън през 1907, екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния магнитен полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от Магнитния Полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции, докато се пенсионирал през 1931. Нещо повече, Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от декември 1908 до февруари 1909: те били първите човешки същества, които прекосили Росовския Леден Шелф, първите които преминали Трансантарктическия планински масив (минали през Бердморския Ледник), и първите хора стъпили на Южното полярно плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен акостирали с кораба Фрам и били първите, които достигнали географския Южен Полюс на 14 Декември 1911, ползвайки маршрут от Залива на Китовете до ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната Експедиция тера нова също достигнала полюса, но загинали на връщане.

Икономика

Въпреки, че въглища, въглеводороди, желязна руда, платина, мед, хром, никел, злато и други минерали са били намерени, те не са в достатъчно големи количества, да се използват. От 1991 г. Протокол за опазване на околната среда към Антарктическия договор ограничава добива на ресурси. През 1998 г. е постигнато компромисно споразумение да се наложи забрана на минното дело и по-нататъшно ограничаване на икономическото развитие и експлоатация.
Основната стопанска дейност е улавяне и търговия на риба. През 2000-01 рибарството на Антрактида бележи улов от 112934 тона.
Важен елемент са също и Антарктическите пощенски услуги.
Експедиции и туризъм съществуват от 1957 г. Понастоящем са предмет на Антарктическия договор за опазване на околната среда, по протокол наложен от Международната асоциация на Антарктида върху туроператорите (IAATO). Не всички кораби, свързани с туризма в Антарктида са членове на IAATO, но IAATO членовете представляват 95% от туристическа дейност. В голяма степен пътуват средни и малки кораби, като се фокусира върху специфични живописни места с достъп до дивата природа. Общо 37506 туристи са посетили континента през 2006-07. Броят се прогнозира да нарасне до над 80000 до 2010 година.
Налице в последно време е безпокойството по отношение на потенциалните неблагоприятни последици за околната среда и екосистемите, причинени от притока на посетители. Първоначалната реакция от страните поАнтарктическия договор е да се определят граници за разтоварване и закрити или зони с ограничен достъп.

Култура

Според Асоциацията на региона 72,00% от персонала в Антарктика се придържат към християнството, 23,60% са нерелигиозни, 2,71% са мюсюлмани, 1.00% са хиндуистки и 0,70% са будисти.
В началото населението в селата (например Тритоп) се събирали в спокойните вечери, разменяли истории, инциденти в селото, и събития от живота си. За разлика от устната традиция на много народи някой от антарктическите приказки са оцелели и са били преписвани.
Почти всички мъже и жени са с набити тела за мъже, и тънки или приятно закръглен за жени. Никой не страда от болезнено затлъстяване в Антарктида, нито има анурексия. На Запад се смята, че може да притежават тайната на лековете за много от заболяванията, свързани със затлъстяването, като болест на сърцето и диабет. Смята се също, че може да е от храната, която ядат, която включва дори и по-висококалорични храни.

Политическа система, право и управление

Антарктида не принадлежи към нито една страна. Различни страни имат области на континента.
От 1959 г. насам континентът се смята за политически неутрален. Състоянието му е регламентирано от Антарктическия договор (1959) и други свързани с него споразумения. Договорът е подписан от дванадесет държави, включително и Съветския съюз (и по-късно Русия), Великобритания, Аржентина, Чили, Австралия и Съединените щати. Антарктида е свободен континент, използван на научни изследвания и защита на околната среда. Там съществува забрана за военна дейност. Това е първото споразумение за контрол над въоръженията, установени по време на Студената война.
През 1983 г. страните от Антарктическия договор започват преговори за сключване на спогодба за регулиране на добива в Антарктида. Коалиция от международни организации стартира обществена кампания за предотвратяване на добив на минерали. Грийнпийс създава своя собствена научна станция - World Park Base - в море Рос и провеждат годишни експедиции за документиране на околната среда и реакциите на хората на континента. През 1988 г. Конвенцията за регламент на минерални ресурси на Антарктика (CRAMRA) беше приета. На следващата година обаче Австралия и Франция обявяват, че няма да ратифицират конвенцията. Те предлагат вместо това един всеобхватен режим за опазване на околната среда в Антарктида. Протоколът за опазване на околната среда към Антарктическия договор (Мадридския протокол) е подписан и на 14 януари 1998 влиза в сила. Мадридският протокол забрани всички мини в Антарктика и определя континента като "природен резерват, посветени на мира и науката".