Албания

За страната

География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политика
Справочник
География
История
Икономика
Култура
Стил на живот
Политическа система, право и управление
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Официални сайтове
Статистически институт
Отдел за информация
Агенция за приватизация
Агенция за околна среда
Аграрно министерство
Управление на рибното стопанство
Министерство на отбраната
Министерство на икономиката и търговията
Министерство на финансите
Министерство на външните работи
Министерство на културата, младежта и спорта
Министерство на отбраната
Министерство на труда и социалните грижи
Икономика и приватизация
Комисия за сигурност
Съвет за радио и телевизия
Банка на Албания
Политически партии
Демократическа партия
Допълнителна информация
Факти за света
Атлапедия
Страните по света
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Албания -- География --

Официално име: Република Албания
Столица: Тирана
Официална валута: лек
Езици: албански (официален), гръцки
Религии: мюсюлмани (70%), праославни, католици
Население: 3,367,000
Етническа принадлежност: албанци (95%), гърци, други
Територия: 27,400 кв. км
Релеф: Крайбрежни равнини, хълмове и планини. Планините покриват по-голямата част от страната. Сред тях са Албанските Алпи, Кораб, Пинд. Най-големи реки са Дрин и Вльора.
Териториално деление: 36 района, 1 кметство

Начало***Европа


Албания -- История --

Най-древното население са илирите. През II в. пр. н. е. Албания е завоювана от Рим. От 395 г. е включена в Източната римска империя – Византия. От VIII в. в Албания се развиват феодални отношения. В началото на XV в. е завладяна от турците. В резултат на народо-освободителната борба начело със Скендербег Албания е освободена, но от 1479 г. отново е завладяна от турците. След поражението на Турция в Балканската война (1912 – 1913 г.) Албания е обявена за независима държава (28 ноември 1912 г.). От 1924 г. в страната се установява феодално-земевладелска диктатура начело с Ахмед Зогу. Италия окупира страната през април 1939 г. След капитулацията на Италия Албания попада под германска окупация (септември 1943 г.). През ноември 1944 г. е освободена, а на 11 януари 1946 г. е обявена за народна република. Член на ООН от 1955 г.

Начало***Европа

Албания -- Икономика --

Албания е сред най-слабо развитите в икономическо отношение държави. По време на комунизма държавата контролира всички икономически дейности. Частната собственост и частните предприятия са забранени. Няма безработица. През 1993 година брутния вътрешен продукт на Албания (БВП) се увеличава с 11%; през 1994 – със 7%; а през 1995 – с 6%: това е най-големия растеж в Европа. От 1992 г. до 1995 г. инфлацията спада от годишна стойност 226% до 7 %, а през 1995 г. държавата контролирала само 40% от цялата икономика. Бързият растеж се дължи главно на възстановяването на селското стопанство, което се стимулира от бързата приватизация и аграрните реформи. През 2003 г. БВП е $6,12 милиарда, или около $ 1 930 на човек. Държавата все още разчита на десетки хиляди албанци, работещи в Гърция, Италия и Германия, които пращат големи количества валута вкъщи да подкрепят семействата си. Въпреки, че условията на живот за повечето албанци са се подобрили и потребителските стоки и услуги са по-достъпни сега, отколкото по време на Комунизма, немотията е все още широко разпространена. Други проблеми са слабата инфраструктура, остарелите машини, липсата на суровини, недостиг на опитни работници и мениджъри и слабата работна дисциплина.
Работна сила: През 2003 г. работната сила наброява 1.6 милиона души. Около 41% от тези работници били жени. Най-голяма част от работната ръка, 24%, е заета в селското стопанство; 45% работят в промишлеността, в мините, строителството, а останалите 31% работят в транспорта, комуникациите, търговията, публичната администрация, услугите. Процентът на безработица, чийто връх достига 40% през 1992 г., пада до15% през 1995г. С миграцията от провинцията към градовете постепенно в градовете се появява недостиг на работа. В резултат на това голяма част от новодошлите граждани разчитат на социални помощи за издръжка.
Селско стопанство: Важни селскостопански култури в страната са пшеницата, царевицата, захарното цвекло, слънчогледовите семена, тютюнът, плодовете и картофите. Албанските фермери са се отдалечили от производството на индустриални култури като памук, отчасти защото текстилната индустрия на страната е замираща. Отглеждането на добитък, особено едър рогат (говеда) и млечната промишленост добиват популярност. Месните продукти, които са по-достижими като цена. През 90-те години на XX век, половината от албанския износ са неконсервирани стоки, от които голям процент заемат продукти от едър рогат добитък. Обаче в много села мулета и магарета все още се използват за транспорт, а говеда се използват за оран.
Лесовъдство и риболов: Горите покриват 36% от площта на Албания. Срещат се предимно върби, ели, вечнозелени храсти, тополи, дъбове, явори, габъри, липи, брястове, букове и иглолистни растения. Горските площи на страната осигуряват дървесина и гориво, тъй както са го правили от векове. Въпреки разположението на Албания на Адриатическо море риболовът не е толкова изявен, а местните пазари за сладководни и соленоводни хранителни продукти са малко на брой.
Въгледобив: Албания е богата на минерални ресурси, включващи богати резерви на хром, мед, желязо и никел. В държавата има също и малки запаси на злато, сребро, алуминиева руда, магнезий и цинк. През 1994 хромът, открит в Поградец в Източна Албания и в долината на река Дрина, дава 18% от износа на Албания и става най-доходоносният източник на чужда валута. Албания е третият по големина в света производител на хром и единствената страна в Европа със значителни резерви, изчислени на повече от 33 милиона тона обработваеми руди (5 процента от наличния световен депозит). Работната сила сега е концентрирана в производството на хром и мед, за които се смята, че имат запаси, които могат да стигат до 2025 г. Както и останалата част от промишлеността на страната, въгледобивът страда поради старото оборудване и технология, разцеплението на производството и линиите за доставка, както и поради липсата на мениджъри-експерти. На всичко отгоре, повечето от резервите лежат на голяма дълбочина в отдалечени планински области в Северна и Източна Албания, което ги прави по-скъпи за добиване. Правителството е започнало да модернизира добивния сектор най-вече чрез привличане на чуждестранни инвестиции, но такива инвеститори не са никак лесни за откриване.
Промишленост: Главните промишлени продукти в страната са машини и оборудване, цимент, сапун, мебели, тухли, обувни принадлежности, текстилни изделия, цигари и електронно оборудване. Растящ процент от промишления сектор е частна собственост, а правителството продължава да поощрява приватизацията. Тъй като производителите все още разчитат на остаряло оборудване и технология, модернизацията се е превърнала във важен приоритет за новоприватизираните фирми. Водноелектрическите централи, най-вече тези на реките Дрина, Мат и Бистрица, произвеждат 97 процента от енергията в страната. Албания има средни количества нефтени резерви, разположени близо до централния албански град Берат. От изчислените 490 милиона тона резерви, само около 10 процента се извлечени. Нефтът се изпомпва чрез нефтопроводи до голяма нефтена рафинерия близо до Елбасан и до морското пристанище Вльора. Извличат се също природен газ и лигнитни и кафяви въглища в централните и южните планински региони.
Туризъм и външна търговия: Средиземноморската крайбрежна линия на страната и най-вече добре запазеният планински интериор предлагат богат туристически потенциал. Изчислено е, че през 2003 г. Албания е посетена от 41 000 туристи. Главните туристически дестинации са Тирана, южните крайбрежни области, северните планини, както и редица археологически забележителности. Повечето туристи са албански емигранти от Запад, както и гърци, италианци, германци и други западноевропейци. Единственото международно летище в Ринас, близо до Тирана, е обновено в средата на 90-те. Ако туризмът продължи да се развива и други съоръжения, услуги и инфраструктурата ще имат нужда от подобрения. Италия е най-важният търговски партньор на Албания, отговорен за половината от износа и 40 процента от вноса. Други водещи купувачи са Македония, Германия, Гърция, Турция, Румъния, България и Унгария; държави, в които се изнася са Македония, Германия, Турция, Румъния, Унгария, България и Гърция.
Валута и банково дело: Паричната единица в Албания е лек (121.9 лека са равни на U.S. $1; средна стойност за 2003 г.). Централна банка е Албанската Банка, разположена в Тирана. Албания е една от малкото световни пазарни икономики, която няма вътрешни частни банки, въпреки че се правят планове да се приватизират две от трите търговски банки.
Транспортна система: Архаичната транспортна система в Албания е една от най-големите пречки за икономически растеж. В държавата има 18 000 км пътна мрежа, която свързва повечето градове и села; обаче тези пътища имат спешна нужда от ремонтиране и разширение. Колелата са често срещани, а в по-голямата част от страната придвижването става главно с автобуси. В по-отдалечените планински области мулета и магарета се използват за придвижване. Албания има 447 км железопътни линии, повечето от които са изградени през 40-те. Железопътната мрежа свързва най-вече индустриалните и миньорските центрове; това е бавен и неефикасен начин за придвижване и има нужда от цялостна реконструкция. Албания има 2 главни пристанища: Драч и Вльора. Драч, който се намира на 35 км от Тирана, обслужва 90 процента от превоза на стоки в страната. През 1996 и 1997 г. Ринас, единственото международно летище в страната, получи $30 милиона за реконструкция. Развитието на туризма доведе и до предложения за второ международно летище в Южна Албания.
Комуникации: Телевизията и радиото продължават да са под държавен контрол. Най-важните вестници са ежедневниците Rilindja Demokratike, издаван от Демократическата партия; Zeri I Popullit - някога основният вестник в страната, сега издаван от Социалистите; и Republika, издаван от Републиканската партия. Други важни вестници са седмичникът Drita, издавания месечно Nentori, както и независимият, непартиен вестник Koha Jone. Телекомуникационната система на Албания е неефикасна и слабо разпространена сред страната. През 90-те от албанския държавен Телеком започнаха една основна програма по осъвременяване и разширяване на мрежата. Повечето домакинства имат радия, а много от тях имат и телевизори. Само няколко хиляди души, най-вече хората от новопоявилата се бизнес-класа, имат достъп до компютри.

Начало***Европа


Албания -- Култура --

Културата на Албания е до голяма степен култура на исляма, наложен тук силово от туците по време на тяхната инвазия в Европа. Албания (на албански Shqiperia, “Страната на орлите”) е република, разположена в Югоизточна Европа, официално известна като Република Албания. Тя се разполага в северозападната част на Балканския полуостров. Отличителната култура на Албания води корените си от гърци, римляни, византийци, турци, славяни и италианци, които са владели Балканския полуостров през различни периоди в миналото. Въпреки чуждите влияния във времето, културата на Албания се е запазила относително хомогенна (еднаква по същност).
Литература: По времето на турска власт в Албания (от 16-ти до 20-ти век), народните истории и митове играят важна роля в оформянето на Албанския фолклор. Народни приказки се предават през поколения във формата на героични песни, легенди и епоси. Най-старият познат документ на албански език датира от 1462 г. В късния 19-ти век, по времето на турска власт, братята Наям и Сами Фрашери разработват тайно албанска литература. Това национално движение вдъхновило много писатели в следващите десетилетия, включително лирика Жорж Фишта. Друг виден народен писател бил Фан Ноли, образован на Запад православен епископ и предводител на страната през 1920 г. Освен, че писше книги, Ноли превежда западноевропейски книги и поеми на албански език. Може би най-известният жив албански писател е Исмаил Кадаре, автор на новелата “Генералът на мъртвата армия”.
Изкуство и архитектура: Изобразителното изкуство в Албания е силно повлияно от Византийското изкуство през Средновековието (от 5-ти до 15-ти век); въпреки че към края на ранния Ренесанс (от 15-ти до 17-ти век) влиянието на Италия е много силно. Стилът на рисуване на икони, въведен в средата на 18-ти век, се запазва почти непроменен до ранния 20-ти век. Видни албански художници на 20-ти век са Ванджиш Мийо и Андронияй Зенге, които въвеждат западния импресионизъм във Албания в средата на 1920 г. Одхис Паскал – друг виден човек на изкуството – правил скулптури на албански герои. Народните изкуства днес включват облекла, украсени със сребърни орнаменти, дървено изработени изделия за дома и вълнени одеяла. Най-старите архитектурни паметници в Албания датират от първото хилядолетие преди Христа и са на Илирите. От средата на първото хилядолетие преди Христа до средата на първото хилядолетие след Христа, гърците и римляните, които са владеели Албания, строят структури, които все още могат да се видят и днес в градските и селските пейзажи. През Средновековието християнска религиозна архитектура се появява в християнизираната северна част на Албания, докато ислямска и турска архитектури се появява на юг. До средата на 20-ти век в повечето албански градове преобладавали двуетажни каменни къщи с керемидени покриви. В горските области къщите били направени предимно от дъски, а не от камък. В морските области те били глинени, кирпичени или тръстикови, замазани с глина. В днешно време масовото производство на жилища в съветски стил доминира в градовете и предградията, докато традиционната архитектура в областите около планините и в провинцията.
Музика и танци: Подобно на албанската народна литература, албанската народна музика често съдържа в себе си темите за чест, преданост и храброст. Стиловете варират от героични песни за планините до по-сложните музикални лирики, които са акомпанирани от инструменти и са характерни за южната част на Албания. Най-известният традиционен инструмент е lahute, който е подобен на славянската гусла. Също така в южната част сазе (малки оркестри), съставени от четири или пет инструмента, свирят музика за народни танци при специални случаи. Видни народни музиканти от края на 20-ти век са Тефта Ташко, Мария Палуча, Джорджия Филче. Два от най-изявените композитори на албанска музика са Кристи Коно и писателят, епископ и политически лидер Фан Ноли. Традиционните танци са все още широко разпространени, особено в по-отдалечените села. Поради ислямските влияния предимно в южната част на Албания мъжете и жените не танцуват често заедно пред хората.
Театри и филми: Театърът не е бил нито популярен, нито широко разпространен в Албания преди Първата световна война (1914-1918). Първата албанска пиеса Ема била написана през 1887 г. от италианския албанец Антон Сантори. Съдържанието и описва живота на албанската диаспора. Киното също не е добре развито.
Библиотеки и музеи: Албания е дом на много археологически, исторически (местни, военни и природни), етнографски (наука за културата) музеи, както и музеи на религиозните и светски (нецърковни) изкуства. Известен музей в Тирана е Националният музей по археология, основан 1948 г. През 20-ти век попълненията от книги в албанските библиотеки нараснали значително. Най-голямата библиотека в страната – Националната библиотека (1922) в Тирана притежава над 1 милион книги. Библиотечната система в Университета на Тирана (1957) също притежава огромна колекция.

Начало***Европа

Албания -- Стил на живот --

Жизненият стандарт в Албания е нисък.

Начало***Европа


Албания -- Политическа система, право и управление --

Албания е република.
Обща информация: Настоящ президент: Алфред Моисю (2002) Настоящ министър председател: Сали Бериша (2005) От 1944 до 1991г. албанското правителство е под абсолютния контрол на Комунистическата партия, позната от 1948г. като Албанска Партия на Труда (АПТ). Върховенството на партията е закрепено с конституцията от 1976г., която определя АПТ като “единствената водеща политическа сила на държавата и обществото” и Марксизма-Ленинизма за официалната идеология в страната. Властта е съсредоточена у Енвер Ходжа. Той е председател на политбюрото на партията от 1944г. до смъртта си през 1985г. Ходжа управлявал Албания с твърда ръка. Контролът на партията над обществото и обществените институции, е почти неограничен. След смъртта на Ходжа през 1985г. Албания започнала да излиза от своята изолация. Антикомунистически течения се разпростират над Източна Европа през 1989 г., а през 1990 г. Албания легализирала опозиционни партии. През март 1991г., след като е приета временна конституция, в Албания се провеждат първите многопартийни избори от 50 години насам. През ноември 1988г. гласуващите приемат първата албанска посткомунистическа конституция, която определя държавата като парламентарна република. Новата конституция разрешава многопартийните избори и гарантира свобода на речта, религията, пресата, събранията и организациите.
Властите: Президентът е глава на държавата и споделя контрола над въоръжените сили с премиера. Президентът се избира от парламента, познат като Народно Събрание, за период от 5 години, като властта му е ограничена от правителството. Президентът назначава министър-председателя, който е избран от партията или коалицията, която има мнозинство в Народното Събрание. След това Народното Събрание трябва до одобри назначения. Ако събранието не одобри назначеното лице три пъти, то президентът разпуска парламента. Президентът може да върне за преразглеждане в Парламента вече предложен закон, но законът ще влезе в сила при парламентарното мнозинство, и тогава президентът трябва да го одобри. Министър-председателят е глава на правителството и председател на Министерския съвет, или кабинет. Премиерът и Министерският съвет са отговорни за икономическите, социалните и културните въпроси. Президентът и министър-председателят са едновременно отговорни за чуждестранните отношения и сигурността на държавата. Законодателната власт включва в себе си Народното събрание, което се състои от парламент от 140 депутата, с 15 по-малко от броя в предварителната конституция. От общия брой депутати, 100 са пряко избрани по области, а останалите 40 са избирани от партийните листи съгласно съотношението на гласовете, които всяка партия или коалиция получи. Всички граждани на 18 или повече години могат да гласуват. Народните представители служат в 4-годишен срок, а парламентът се събира на редовно заседание 2 пъти годишно. Освен, че определя законодателството, Народното събрание одобрява назначаването на премиер от страна на президента, както и изборите на премиера на Министерски съвет. През 1992г. Албания обширно реорганизира своята съдебна власт. Новата съдебна система се оглавява от Върховния съд, чиито членове са назначени от президента за срок от 9 години със съгласието на Народното събрание. Под Върховния съд стоят Апелативните съдилища (по един за всеки Окръжен съд), а под апелативните съдилища стоят Окръжните съдилища. Съдиите в Апелативните и Общинските съдилища се назначават от президента под препоръките на Висшия Съдебен Съвет, който се оглавява от президента и включва също председателя на Върховния съд, както и министъра на правосъдието. Отделен Конституционен съд ръководи конституционните дела, като включва в себе си 9 члена, назначени от президента със съгласието на Народното събрание.
Политически партии: Конституцията от 1991г. създава многопартийна система. Социалистическата партия, бивша Албанската партия на Труда (АПТ), е с влияние в селските райони и сред възрастните хора. Албанската демократична партия, която има силна подкрепа в градските области и от страна на младите хора, се застъпва за пазарната икономика и поощряването на чуждестранната помощ и инвестиции. Други партии са Социалдемократи, Партията за единството на човешки права, която представлява малцинството на етническите гърци, и Националният фронт.
Местна власт: Албания е разделена на региони (rrethe), които са подразделени на общини и области. Избрани местни народни съвети управляват икономическите, социалните и културните дела на общините и областите. Регионите се управлявани от регионални съвети. Всеки регионален съвет включва в себе си председателите на съответните местни съвети за региона. През 1998г. регионите са били 36, подразделени на 310 общини и 43 области.
Социални услуги: Албанската държавна социално-осигурителна система покрива разходите на всички работещи безплатно. Жените получават 360 дни отпуск по майчинство при 80 процента от заплатата. Когато работниците са в отпуск по болест, те получават между 70 и 100 процента от работната си заплата. Мъжете се пенсионират на възраст между 55 и 65 години, а жените – между 50 и 60.
Отбрана: През 2003г. въоръжените сили на Албания наброяват 21 500 души; въздушните сили - 3 500 души, а военноморските - 2 000. Отслужването в казарма се извършва на 19 годишна възраст и продължава 12 месеца.
Международни организации: От 1991г. насам Албания стана член на редица международни организации като: Организацията по сигурността и сътрудничеството в Европа (ОССЕ); всички части на Обединените нации (ОН) като UNESCO; както и на Международната организация на криминалната полиция (Interpol). Албания също така получи членство и в Северноатлантическия сътруднически съвет на Северноатлантическия съюз (NATO) и е участвала в програмата за мир на NATO.

Начало***Европа

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!