Албания

Албания -- Икономика --

Албания е сред най-слабо развитите в икономическо отношение държави. По време на комунизма държавата контролира всички икономически дейности. Частната собственост и частните предприятия са забранени. Няма безработица. През 1993 година брутния вътрешен продукт на Албания (БВП) се увеличава с 11%; през 1994 – със 7%; а през 1995 – с 6%: това е най-големия растеж в Европа. От 1992 г. до 1995 г. инфлацията спада от годишна стойност 226% до 7 %, а през 1995 г. държавата контролирала само 40% от цялата икономика. Бързият растеж се дължи главно на възстановяването на селското стопанство, което се стимулира от бързата приватизация и аграрните реформи. През 2003 г. БВП е $6,12 милиарда, или около $ 1 930 на човек. Държавата все още разчита на десетки хиляди албанци, работещи в Гърция, Италия и Германия, които пращат големи количества валута вкъщи да подкрепят семействата си. Въпреки, че условията на живот за повечето албанци са се подобрили и потребителските стоки и услуги са по-достъпни сега, отколкото по време на Комунизма, немотията е все още широко разпространена. Други проблеми са слабата инфраструктура, остарелите машини, липсата на суровини, недостиг на опитни работници и мениджъри и слабата работна дисциплина.
Работна сила: През 2003 г. работната сила наброява 1.6 милиона души. Около 41% от тези работници били жени. Най-голяма част от работната ръка, 24%, е заета в селското стопанство; 45% работят в промишлеността, в мините, строителството, а останалите 31% работят в транспорта, комуникациите, търговията, публичната администрация, услугите. Процентът на безработица, чийто връх достига 40% през 1992 г., пада до15% през 1995г. С миграцията от провинцията към градовете постепенно в градовете се появява недостиг на работа. В резултат на това голяма част от новодошлите граждани разчитат на социални помощи за издръжка.
Селско стопанство: Важни селскостопански култури в страната са пшеницата, царевицата, захарното цвекло, слънчогледовите семена, тютюнът, плодовете и картофите. Албанските фермери са се отдалечили от производството на индустриални култури като памук, отчасти защото текстилната индустрия на страната е замираща. Отглеждането на добитък, особено едър рогат (говеда) и млечната промишленост добиват популярност. Месните продукти, които са по-достижими като цена. През 90-те години на XX век, половината от албанския износ са неконсервирани стоки, от които голям процент заемат продукти от едър рогат добитък. Обаче в много села мулета и магарета все още се използват за транспорт, а говеда се използват за оран.
Лесовъдство и риболов: Горите покриват 36% от площта на Албания. Срещат се предимно върби, ели, вечнозелени храсти, тополи, дъбове, явори, габъри, липи, брястове, букове и иглолистни растения. Горските площи на страната осигуряват дървесина и гориво, тъй както са го правили от векове. Въпреки разположението на Албания на Адриатическо море риболовът не е толкова изявен, а местните пазари за сладководни и соленоводни хранителни продукти са малко на брой.
Въгледобив: Албания е богата на минерални ресурси, включващи богати резерви на хром, мед, желязо и никел. В държавата има също и малки запаси на злато, сребро, алуминиева руда, магнезий и цинк. През 1994 хромът, открит в Поградец в Източна Албания и в долината на река Дрина, дава 18% от износа на Албания и става най-доходоносният източник на чужда валута. Албания е третият по големина в света производител на хром и единствената страна в Европа със значителни резерви, изчислени на повече от 33 милиона тона обработваеми руди (5 процента от наличния световен депозит). Работната сила сега е концентрирана в производството на хром и мед, за които се смята, че имат запаси, които могат да стигат до 2025 г. Както и останалата част от промишлеността на страната, въгледобивът страда поради старото оборудване и технология, разцеплението на производството и линиите за доставка, както и поради липсата на мениджъри-експерти. На всичко отгоре, повечето от резервите лежат на голяма дълбочина в отдалечени планински области в Северна и Източна Албания, което ги прави по-скъпи за добиване. Правителството е започнало да модернизира добивния сектор най-вече чрез привличане на чуждестранни инвестиции, но такива инвеститори не са никак лесни за откриване.
Промишленост: Главните промишлени продукти в страната са машини и оборудване, цимент, сапун, мебели, тухли, обувни принадлежности, текстилни изделия, цигари и електронно оборудване. Растящ процент от промишления сектор е частна собственост, а правителството продължава да поощрява приватизацията. Тъй като производителите все още разчитат на остаряло оборудване и технология, модернизацията се е превърнала във важен приоритет за новоприватизираните фирми. Водноелектрическите централи, най-вече тези на реките Дрина, Мат и Бистрица, произвеждат 97 процента от енергията в страната. Албания има средни количества нефтени резерви, разположени близо до централния албански град Берат. От изчислените 490 милиона тона резерви, само около 10 процента се извлечени. Нефтът се изпомпва чрез нефтопроводи до голяма нефтена рафинерия близо до Елбасан и до морското пристанище Вльора. Извличат се също природен газ и лигнитни и кафяви въглища в централните и южните планински региони.
Туризъм и външна търговия: Средиземноморската крайбрежна линия на страната и най-вече добре запазеният планински интериор предлагат богат туристически потенциал. Изчислено е, че през 2003 г. Албания е посетена от 41 000 туристи. Главните туристически дестинации са Тирана, южните крайбрежни области, северните планини, както и редица археологически забележителности. Повечето туристи са албански емигранти от Запад, както и гърци, италианци, германци и други западноевропейци. Единственото международно летище в Ринас, близо до Тирана, е обновено в средата на 90-те. Ако туризмът продължи да се развива и други съоръжения, услуги и инфраструктурата ще имат нужда от подобрения. Италия е най-важният търговски партньор на Албания, отговорен за половината от износа и 40 процента от вноса. Други водещи купувачи са Македония, Германия, Гърция, Турция, Румъния, България и Унгария; държави, в които се изнася са Македония, Германия, Турция, Румъния, Унгария, България и Гърция.
Валута и банково дело: Паричната единица в Албания е лек (121.9 лека са равни на U.S. $1; средна стойност за 2003 г.). Централна банка е Албанската Банка, разположена в Тирана. Албания е една от малкото световни пазарни икономики, която няма вътрешни частни банки, въпреки че се правят планове да се приватизират две от трите търговски банки.
Транспортна система: Архаичната транспортна система в Албания е една от най-големите пречки за икономически растеж. В държавата има 18 000 км пътна мрежа, която свързва повечето градове и села; обаче тези пътища имат спешна нужда от ремонтиране и разширение. Колелата са често срещани, а в по-голямата част от страната придвижването става главно с автобуси. В по-отдалечените планински области мулета и магарета се използват за придвижване. Албания има 447 км железопътни линии, повечето от които са изградени през 40-те. Железопътната мрежа свързва най-вече индустриалните и миньорските центрове; това е бавен и неефикасен начин за придвижване и има нужда от цялостна реконструкция. Албания има 2 главни пристанища: Драч и Вльора. Драч, който се намира на 35 км от Тирана, обслужва 90 процента от превоза на стоки в страната. През 1996 и 1997 г. Ринас, единственото международно летище в страната, получи $30 милиона за реконструкция. Развитието на туризма доведе и до предложения за второ международно летище в Южна Албания.
Комуникации: Телевизията и радиото продължават да са под държавен контрол. Най-важните вестници са ежедневниците Rilindja Demokratike, издаван от Демократическата партия; Zeri I Popullit - някога основният вестник в страната, сега издаван от Социалистите; и Republika, издаван от Републиканската партия. Други важни вестници са седмичникът Drita, издавания месечно Nentori, както и независимият, непартиен вестник Koha Jone. Телекомуникационната система на Албания е неефикасна и слабо разпространена сред страната. През 90-те от албанския държавен Телеком започнаха една основна програма по осъвременяване и разширяване на мрежата. Повечето домакинства имат радия, а много от тях имат и телевизори. Само няколко хиляди души, най-вече хората от новопоявилата се бизнес-класа, имат достъп до компютри.

Начало***Европа